Кметът Даниел Панов: Велико Търново продължава да се утвърждава като културна и духовна столица на България и Югоизточна Европа, с туристически ръст през 2017 год. от около 13 %

 

 

Каква година ще изпрати старата столица и какви са отчетените резултати в сферата на културата и туризма. Обзор на отминаващата 2017 година за Велико Търново и бъдещите перспективи и амбиции за развитие през следващата, направихме с кмета на града Даниел Панов в интервю за предаването „Царевград Търнов-славата и величието на България“ на Радио „Фокус“.

 

 

 

 

Водещ: Г-н Панов, Велико Търново всяка година все повече се утвърждава като предпочитана дестинация за културен туризъм. Кои бяха, по ваше мнение, събитията, които през отминаваща 2017-та подпомогнаха за това?

Даниел Панов: Велико Търново изпраща поредната си успешна туристическа година. Успехите за туризма се дължат най-вече на постоянството в администрацията, постоянството на Общинската агенция по туризъм, на хотелиерите, на хората от бранша, на всички, които са ангажирани с обслужването на туристическия поток, който е във Велико Търново. Голямо значение има и богатият културен календар на общината. Също така и новите обекти, които се стараем всяка година да създаваме, за да могат да увеличат престоя на туристопотока, защото с всеки един новосъздаден обект, той увеличава престоя на туристите в нашия град. Мога  да кажа, че тази година е успешна за Велико Търново в областта на туризма. Старата столица продължава да става все по-популярен град не само на национално, но и в световен мащаб, и да се утвърждава като културна и духовна столица на България и в Югоизточна Европа. И около 13% за 2017 година е туристическият ръст. Това е статистиката, която е най-точната – тя е от посещението на историческите обекти в нашия град. Очакваме също така до края на годината посетителите да надхвърлят тези 13%, защо за целия декември месец абсолютно всички уикенди са пълни, най-вече за Коледа и за Нова година. Имаше една статистика от Асоциацията на българските туроператори и агенти  в България, която отчита, че културният туризъм в България настига морския туризъм по ръст. За Велико Търново бе отчетено, че на първо място с повече от 31% има увеличение на туристите. Но говорим в общ план като посетители на музеите, така че останалите гости на нашия град, които не посещават музейни обекти, които идват за конгресен туризъм, които идват за еко и други алтернативни туризми, които се предлагат в нашия град, те не влизат в тези 13%. Погледнато по тези показатели годишно с посещението на музеите, с посещението на туристическите бази на настаняване и хотелите, туристите наближават близо милион по посещение на Велико Търново. За да отчитаме, както казах, тези добри показатели, може би повече от 15 години се работи, и то не на парче, а като следваме концепция и цялостната стратегия за развитие на туризма в общината. Много важна част в тази стратегия е предлагането на нови атракции, нови културни събития, и заедно с администрацията, с хотелиерите и ресторантьорите и с хората от бранша се стремим да разнообразяваме различните културни събития, които са в нашия град. И както казах, също и създаването на новите обекти, които увеличават престоя с няколко часа в нашия град. Тази година новият ни обект беше парка, който беше създаден в подножието на Балдуиновата кула на крепостта Царевец с емблематични сгради за България, които са в умален мащаб. И действително има интерес. Смятаме, че с тези нови атракции имат значение за увеличаване интереса към Велико Търново. Има и друго важно нещо, което искам да спомена- общинската администрация, Общинският съвет във Велико Търново заедно работят в екип за добрите неща, които трябва да се случат във Велико Търново, като затова се постигат много по-добри резултати.

Водещ: Безспорно всичко това, което изброихте, няма как да не окаже влияние на туристите, които избират Велико Търново като предпочитана дестинация за туризъм.  Трудно можем да обхванем всички събития и културни мероприятия, които бяха организирани, но като че ли за поредна година най-много посетители отчете фестивалът „Сцена на вековете“?

Даниел Панов: Другите събития също отчитат много посетители. Също Международният фолклорен фестивал, който е в рамките на осем дни във Велико Търново. Той има друг кръг туристи, които идват специално за фолклорния фестивал. Също така мога да кажа, че „Сцена на вековете“ е едно мащабно мероприятие, което се провежда  от началото на юли до началото на септември на спектакли, и то различни опери от България, имат възможност да се изявяват на самата крепост, в салона, който е организиран под открито небе. Така че, това си е предизвикателство. И тъй като са много събитията в „Сцена на вековете“, те действително имат по-голям брой посещения на туристи. Също така, Велико Търново имаше престижна европейска награда както за изложението за културен туризъм, което се организира единственото на Балканския полуостров през месец април, със съпътстваща програма- Филмов фестивал „На източния бряг на Европа“. Има много събития, които действително са полезни, за да може всяка една община, която присъства на тези събития, тя да прецени кое може да включи в нейната стратегия за развитие на туризма. Така например аз от филмовия фестивал преди може би две години избрах екипа, който направи с Общинската агенция по туризъм. И действително този филм, който тогава започна да се снима, преди може би една година, събра и продължава да събира много награди както в Европа, така също и на други престижни филмови фестивали, които се провеждат в момента.

Водещ: Всичко това, което споменахте и изговорихме досега, само показва множеството свършена работа на общината през цялата тази година. Няма как обаче да не споменем и вашето отличие през 2017-та – Кмет на годината. Като признание за работата ви или по-скоро като сериозна отговорност занапред я приехте тази награда?

Даниел Панов: Аз тази награда и тогава още казах, че я приемам като сериозен ангажимент към работата ми, първо, към Община Велико Търново, към моите съграждани, също така и към общинската администрация, така и към всички 265 български общини и колегите кметове, с които в продължение вече повече от година и половина работя като председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините, защото действително Националното сдружение на общините в Република България, както някои от колегите се изразяват, е „министерството на местната власт“, което е най-голямата неправителствена организация, която работи за проблемите в местната власт, проблемите за администрацията и за всички законови промени, които се правят от министерствата, от изпълнителната власт. От тази година и половина, откакто работим с колегите в Управителния съвет и с екипа на Националното сдружение на общините, действително промените в законодателството се гледат и от Управителния съвет, иска се експертното мнение и на общините, така че тези закони да бъдат в услуга на гражданите, в услуга на местната власт, а не да бъдат само рестриктивни закони, които да налагат нови мерки за рестрикции към общините или да вменяват нови задължения без финансова подкрепа, и общините да ги издържаме, които досега са били държавна отговорност. Също и за такса „Битови отпадъци“, и за всички тези неща, които като проблематика седят – за корекцията по европейските проекти, включително и за увеличаването на средствата към бюджета за 2018 година, за поддържане на инфраструктурата, за поддържане на инфраструктурата на междуселищните пътища, за болници, здравеопазването на общинските болници и финансирането им. И много такива други проблеми, които се мъчим със собствени сили и усилия да ги решим. Но най-важното е, че изпълнителната власт и министерството общо взето започнаха да обръщат, и то голямо внимание на местната власт. Кметовете, местната власт са най-близко до хората, до гражданите, и знаят най-добре проблемите, които са в общините, в съответните градове. Именно кметовете превръщат с администрацията и с екипите си общините в по-добри места за живеене, променят политиката на образованието и образователната инфраструктура, за да може нашите деца, бъдещето на България, да имат по-добро образование, променят също така градската инфраструктура. Така че това са хората, които реално работят за по-добрите условия за живот, за инвестиции, за туризъм в населените места. Мисля, че тази награда не е точно персонално за мен, тя е както за общинската администрация,  с която аз работя, както за администрацията от Националното сдружение на общините в Република България, така също и за колегите ми от Управителния съвет на Националното сдружение на общините, защото в УС това, което мога да кажа и се гордея с това, което постигнахме за тази повече от година и половин- ние не се делим на политически партии, а всяко едно решение се взема единодушно, когато вече се дискутира и се стига до самата проблематика и как то може да бъде най-добре решено. За това благодаря на всички, с които съм работил. Надявам се, че за тази награда действително имат и гражданите на Велико Търново също заслуга, за да бъда награден в края на тази година.

Водещ: Ангажиментът със сериозни казуси предстои и през началото на 2018 година. Останаха ли обаче нерешени въпроси и неща, които като че ли не се случиха по най-добрия начин?

Даниел Панов: Има много въпроси, по които предстоят решения, които трябва да се вземат за общините в България. Няма да конкретизирам, но мога да наблегна на някои от темите. Поставили сме на преден план въпроса за земите, за които има наложен мораториум, земите по чл. 19. Има населени райони и общини, в които има желание за инвестиции, желание за създаване на нови работни места. А именно този наложен мораториум не може да развърже ръцете на местната власт, за да могат да предлагат на инвеститорите тези земи. Така че там също предстои една дискусия, за да може по този начин да има частичен мораториум за земите по чл.19, които са. Но когато има инвестиционен интерес, действително с решение на Общинския съвет, с решение на Министерски съвет да се отворят вратите за инвеститорите към тези общини. Както казах, с такса „Битови отпадъци“ продължаваме, въпреки че е отложена в момента промяната на таксата, която влиза през 2020 година, ако не се лъжа, или 2021 – там също предстоят дискусии. За заплащането на служителите в общинската администрация. Мога да кажа, че служители в общинската администрация с увеличаването на минималната заплата почти всяка година, в действителност се получава един малък марж и заплатите не са адекватни към длъжностите, които заемат част от общинските служители. Много трудно се намират специалисти в различни области, както архитекти, инженери и т.н. при условие, че това заплащане не е адекватно. Не трябва да се дели държавната и общинската администрация. Те трябва да бъдат под един знаменател. Има и още много други проблеми, които стоят пред общините.

Водещ: Какви са амбициите ви за развитие конкретно по темата „култура“ и можем ли да очакваме изненади в тази сфера през 2018 година?

Даниел Панов: Специално за културата и туризма, мисля, че трябва да бъде отделна тема, на която да се обърне особено внимание на конкретни неща, които трябва да се свършат, както и в общините – инициативата да бъде от тях, и така също от Министерството на културата. Но това, което мога да кажа, в момента към Министерство на културата, че в изключителен синхрон се работи с местната власт. Също знаете, че имахме един проблем с Националния институт за паметниците на културата. Редица преписки, които са изпратени от шест месеца, година в Националния институт за паметниците на културата, включително на общинските администрации, стояха там и се налагаше действително комуникацията на кмета с министъра. В момента този проблем почти се изчиства, и смятам, че това е една крачка напред. Със създаването на регионалните звена в тези шест града в България, където трябва да има звена на Паметниците на културата, има действително въпроси, които държавата трябва в момента да реши, за да може Законът за устройството на територията, Законът за местната власт, Законът за културното наследство по определени въпроси да си кореспондират. Там също се работи с екип от служители, както от Националното сдружение на общините, така също от различни общини, които имат отношение по създаването на тези Регионални звена за паметниците на културата.

Водещ: Има ли други теми, освен тази, за която споменахте, по която общината ще бъде категорична в настояванията си?

Даниел Панов: Един въпрос, за който действително местната власт ще настояваме, това са санирането на блоковете, която програма стартира преди малко повече от 3 години. До края на месец май 2017 година имаме създадени сдружения, които сдружения са си подали документите за саниране и участие по тази програма за енергийна ефективност. Реално от края на месец януари 2016 година до май месец 2017 година повече от 4 000 блока са подали заявления в цялата страна. Трябва да се реши въпросът с тези сдружения, които са създадени и са си подали документите, които не са подписани реално в банката, защото няма финансиране. И именно по тази тема с регионалния министър, с Министерски съвет имаме идея от следващата година да започнем също дискусията. Защото не можем да работим на парче, да имаме в градовете, в които започна саниране на блоковете 1/3 или 1/10 от блоковете, които имат да се санират, да бъдат санирани, да имат добрата визия и добрите условия за живеене на хората, а останалите да бъдат в този вид. Това важи с пълна сила най-вече за панелните сгради и панелните жилища. Тази програма, и мнението на колегите е такова,  че трябва да продължи, дори ако трябва да се наложат допълнителни мерки, които да отпаднат от програмата, но трябва да продължи в този вид, в който беше в момента. Също една друга тема, която в скоро време ще дискутираме – Общинската полиция. Има и много други акценти, които ще станат достояние от 2018 година на Националното сдружение на общините в Република България на обществеността, с които ние ще се занимаваме, и ще искаме най-доброто решение от съответните министерства, които отговарят.

Водещ: Какво могат да очакват посетителите на старата столица през следващата година в сферата на културния туризъм?

Даниел Панов: Що се касае за туристическите перспективи, които ще продължим да развиваме в старата българска столица Велико Търново, като център на културния туризъм, това са нови реставрации, нови археологически проучвания, които ще се правят. За крепостта „Трапезица“ също имаме идея да се продължи и завърши цялата крепостна стена, която е на хълма. Ще търсим финансиране и чакаме Програмата „Региони в растеж“, която следващата година ще бъде отворена. Също така- разширение на мултимедийния посетителки център „Царевград Търнов“, който  направихме в предния програмен период, и искаме с още 2 етажа той да бъде  надграден с историята, и бита, и културата, и занаятите, които се показват на всички туристи от времето на Средновековието, когато Велико Търново е бил столица на България. Имаме проекти, които са за реконструкция на сградите – на музея „Възраждане и Учредително събрание“, на Археологическия музей. Също така работим върху терена на старото военно училище – един от най-големите общински терени в цяла България, където искаме да направим новия градски център или ларгото на Велико Търново. Имаме и инвестиционен интерес към проекта, който сме разработили и, който към момента е на идейна фаза  за лифт Велико Търново-Арбанаси, който да започва в подножието на Балдуиновата кула и да изкачва туристите до Архитектурния резерват „Арбанаси“. Смятам, че с проектите, които стартираха в момента по „Региони в растеж“, градската среда, обновяване на вече последните сгради от образователната инфраструктура, ще има доста неща в края на програмния период или всяка година, които ще отчитаме и ще се гордеем действително, че нашият града или градовете на всяка българска община, която работи с европейско финансиране, се променят и стават по-добри места за живеене.

Водещ: Ако можем да обобщим, през 2018 година акцентът ще бъде поставен по важните теми, продължава работа за благото на обществото и разбира се, развитието в културната сфера, за да може старата столица да продължава да привлича и да бъде притегателно място за туристи?

Даниел Панов: Да, разбира се, това, което е започнато, това, което сме заложили в плана за управление на Община Велико Търново за развитие на следващите няколко години и за в бъдеще, ние ще продължим да работим, за да може да бъдат променени облика не само на старата столица Велико Търново, но и на всеки един български град, всяка една българска община, която работи за своите граждани.

Виктория МЕСРОБОВИЧ