Кметът Николай Зайчев: Добър инвестиционен климат и база за развитие се усеща в община Пещера

За резултатите от отминаващия вече летен сезон и за новите предизвикателства пред новия разговаряме с кмета на Пещера Николай Зайчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Зайчев, изключително богата беше културната програма на общината през тези летни месеци. „Перистера“ в музика“, „Рок на крепостта“ – само част от тях. Тези и други събития и туристическите обекти колко притегателни се оказаха за посетителите това лято?

Николай Зайчев: Наистина културната програма, която в летните месеци предложихме на нашите съграждани и на гостите на града, беше доста богата. Извън изброените, които вие казахте – „Перистера в музика“ и „Рок на крепостта“, които наистина се превръщат в нещо много красиво за нашите съграждани и, разбира се, за гостите. Освен това имахме Международния фолклорен фестивал, който също така допринесе за изключително цветна картина в центъра на Пещера. Разбира се, не на последно място е традиционният вече Фолклорен събор, конкурс, на който тази година имахме изключително много участници и висока посещаемост. За два дни през „Свети Константин“, където се провежда, минаха над 10 хиляди души. Отделно само участниците бяха около 1800, което е едно голямо постижение -за два дни в курорта „Свети Константин“ да има такава посещаемост. Колкото за привличането на туристическия поток, смея да твърдя, че и крепостта „Перистера“, и пещера „Снежанка“, и частният Музей на социалистическия автомобил, плюс музейната сбирка на Пещера и на Радилово привлякоха доста туристи. Мога да спомена и няколко цифри, които са, разбира се, към края на август месец, тъй като все още годината не е минала. Крепостта „Перистера“ има посещаемост от над 10 500 души. Пещера „Снежанка“ над 12 хиляди. Това е, разбира се, по данни на Кюритиев, който стопанисва чрез туристическо дружество „Купена“. Музеят на социалистическия автомобил има над 11 хиляди. Отново частна инициатива, която много добре се връзва с целия туризъм на града. Музейната ни сбирка е по-малко посещавана, тъй като самата сбирка не е особено голяма. Помещава се в един метох, една стара възрожденска къща. Около 500 души посетители имаме там. И най-малката посещаемост е отчетена на музейната сбирка на село Радилово, около 500 човека са минали през нея. Това е Музеят на лейди Странфорд, знаете, изключително важно за посещение също място. Но като цяло смятам, че и културната програма, и атракциите, които така или иначе има територията на общината, допринася в някаква степен за развитието на туризма. И не само. Това дава възможност икономиката на града, частният сектор, малките магазинчета, ресторантите, всичко това да функционира по-правилно и да бъде, разбира се, икономически изгодно за собствениците на тези заведения.

Водещ: Да разбираме ли, че Пещера спада към градовете, представляващи инвестиционен интерес?

Николай Зайчев: Да. Вие знаете, че към момента в Пещера е едно от малкото места, където се инвестира в производство и в нов завод. Знаете, че по Плана „Юнкер“ в Пещера фирмата „Биовет“ прави в момента втори завод, „Хювефарма“. Стойността на този обект е 300 милиона лева, 150 милион евро, което за мащабите на България е нещо наистина много сериозно. Като финансирането основно е по Плана „Юнкер“, първият проект за България по Плана „Юнкер“. Много мащабно строителство, което напредва и така както се движат нещата в момента, по всяка вероятност април-май догодина заводът ще бъде абсолютно готов. Така че инвестиционният климат, който предлагаме и като община, и като данъци, ние наистина предоставяме база за развитие, особено на производството. Освен това едно от силните предприятия, които имахме преди време, „Сокол АД“, в момента вече има проявен инвестиционен интерес към него. Това е фирма, която не функционира повече от 15 години вече, дървопреработващо предприятие. В момента италиански инвеститор води преговори с банката, която откупи това предприятие, и също се тръгва към производство, същото производство, каквото беше и по-рано. Фирмата „Никотиана“, която също не функционира от доста години, за самите помещения вече имаме заявен интерес от пещерски бизнесмени за производство на обувки. Които също искат да възстановят и тази сграда в центъра на  града, и тази сграда, която функционираше като предприятие, също да бъде в тази посока. Тоест инвестиционният интерес в града е голям. Друг е въпросът, че ние вече нямаме площи, които да отдаваме на сериозни инвеститори. Разбира се, на този фон, като коментираме инвестициите, ние продължаваме да търсим възможности за реализация на публично-частно партньорство или каквото и да било друго на територията на бившата казарма под крепостта „Перистера“. Там имаше една идея навремето за културен парк. Оказа се, че това е почти невъзможно да бъде извършено поради чисто икономически причини, че възвръщаемостта на такава инвестиция би била много малка. В момента водим преговори с Инвестиционни зони, държавното предприятие, евентуално за изграждането на Технопарк, но все още е в началото на нашите виждания, като преди това ще се опитваме да водим разговори с университетите в Австрия за изграждане на подобен тип парк. Но на този етап наистина е изключително трудно да бъде превърната в нещо по-атрактивно, тъй като територията е много голяма, около 90 декара. Надявам се чрез индустриални зони това да се случи.

Водещ: Очевидно активната работа не спира и тепърва предстои такава. Още една добра новина. Пещера вече има и чисто нов център за административно обслужване. Как се стигна до неговото създаване, какво улеснение ще донесе той?

Николай Зайчев: Аз ви благодаря за този въпрос, защото това беше една от целите, които си бях поставил още в началото на мандата. Да направим така, че на едно място да се предлагат всички административни услуги. Наистина факт е, центърът от няколко дни работи пробно. На практика вече всички служители, които обслужват нашите съграждани – това е деловодство, ГРАО, местни данъци и такси, кадастъра са в едно помещение. Идеята е отдавнашна и на кметове преди мен. На мен се падна честта да се опитам да направя логистиката, за да се случи това. Тъй като още преди много години, през 1994 г. Община Пещера прехвърля на Първа частна банка помещение, което се намира под самата община, което към онзи момент е било ресторант. Впоследствие тези помещения се препродават на частна фирма и независимо че са друга собственост, общината ги използва като складова база над 20 години. И наистина трябва да ви кажа, че това, което извършихме като ремонтни дейности, за да го превърнем в един административен център, който, смея да твърдя, в Южна България няма в момента. Беше огромна работа. Успяхме още първата година на мандата ми чрез облигационен заем, който изтеглихме и успяхме да обединим всички, абсолютно всички заеми на предишните ръководство, теглени, за да се обслужват, разбира се, кредити по оперативни програми, успяхме да ги обединим, рефинансирахме тези кредити с облигационен заедно и успяхме да намалим изключително много лихвите. Като по този начин отделихме 200 хиляди лева, с които закупихме това помещение. В интерес на истината колегите, които ни го продадоха, направиха жест, защото те искаха двойна цена, в крайна сметка като разбраха, че става дума за информационен център, го отстъпиха и успяхме да направим тази сделка. След което чрез една приватизационна сделка, която реализирахме благодарение на решение на Общинския съвет, успяхме да отделим още 200 хиляди лева, за да направим този ремонт. И в момента вече всички наши съграждани, вместо да се качват по етажите, на приземния етаж на общината в един изключително добре оборудван административен център могат да получат необходимите услуги. Центърът наистина е на много високо ниво, оборудван е с видеонаблюдение на каси, с всичко, което е необходимо, за да се извършва административното обслужване на нашите съграждани. Смятам, че това е един успех на нашия град. Същевременно с това направихме и реновиране на самата сграда на общинска администрация, с цялостно климатизация, окабеляване, нов интернет, нови връзки, въобще успяхме да изградим една съвременна община, в която самите служители да се доволни, че работят и да се чувстват добре, така че да могат да обслужват по-добре нашите съграждани, което е нашата цел.

Водещ: На фона всичко това, в духа на старта на новия есенен сезон- посрещате ли спокойни есента във финансово отношение и кои ще бъдат акцентите, върху които ще насочите внимание за работата си през следващите месеци?

Николай Зайчев: Да, на последното заседание на Общинския съвет ние представихме информация по отношение на събираемостта на данъците. Смятаме, че сме доста над миналогодишното ни постижение към този момент. Излезе една информация на Министерството на финансите по отношение задлъжнялостта на общините. Тук ние фигурираме заради финансовите неизпълнени до този момент задължения по отношение на околовръстното ни шосе. Наближаваме процента на регулация, но това е съвсем естествено, тъй като в момента извършваме ремонтни дейности по околовръстното шосе и не сме разплатили 5-те милиона, които са ни дадени, тъй като не са извършени съответните дейности. Поради тази причина имаше спекулации тук наскоро от опозицията, но в крайна сметка резултатите към настоящия момент по отношение на финансовото състояние са повече от стабилни. Именно поради тази причина, че успяваме да съберем нашите данъци и така да се опитаме да направим тази събираемост колкото е възможно по-висока. С писма, със съответно други подходи, които имаме, смятам, че към този момент се справяме изключително добре. Нямаме никакви задължения към доставчици, което е добре за една малка община, каквато е Пещера. По този начин смело мога да кажа, че общината се движи в нормалната рамка, радостни сме от вчера от новината, която сервира правителството. Наистина „сервира“- използвам тази дума, защото всички се надявахме на това. Надявам се, че обещаното 10-процентното увеличение, ще засегне и нас, общинските администрации. Но на годишната среща в „Албена“ от 1 до 3-и предполагам, че министър-председателят ще ни представи по-подробна информация по отношение на това. Смятам, че движим процесите в правилната посока, нормално, във всяка една от сферите на обществения живот. Разбира се, не ни е лесно на фона на промените, които са различните типове законодателства. Имаме проблеми със сметосъбиране и сметоизвозване заради това, че вече една година транспортираме нашата смет на регионалното депозит. Това усложни обстановката, като се има предвид, че ние не си позволихме да вдигнем такса смет. Единствената община в областта. Но може би това ще се наложи сега, правим разчетите за следващата година в момента и ще предложим на Общинския съвет евентуално и нещо в тази посока. Иначе като инфраструктурни обекти смятам, че приключихме вече всички проекти по втора ос „Региони в растеж“. Санирахме 47 сгради и публични такива и това като че ли допринесе за по-добрия облик на града. По националната програма успяхме да санираме няколко блока. Като че ли градът изглежда по друг начин в момента. Същевременно с това сме подали и по програмата за развитие на селските райони сме подали и 6 много важни улици в града за финансиране. Отделно от това се надяваме да постановление на Министерски съвет за други такива шест. Продължаваме да работим, подготвяме проекти постоянно. Една малка, но радостна новина от снощи, която е свързана с нашето читалище „Развитие“. Голяма чуждестранна хранителна верига финансира един проект на читалището. 250 подадени проекта, 20 одобрени, имаме такъв проект на нашето читалище, което също е интересно като инициатива. Тоест и неправителственият сектор също се развива в правилната посока. По отношение на спортната ни инфраструктура правим в момента нещо много хубаво. Както сме споделяли вече във ваше предаване, както се казва, с благоденствието на фирма „Биовет“, в момента изграждаме една изключително добра спортна площадка с три игрища в едно от нашите училища. Стойността е 270 хиляди лева, спонсорирано от фирмата. Грижим се за спортната инфраструктура. Подали сме и проект за друго училище, където да бъдат построени две такива площадки по селския план. Въобще смятам, че движим в правилната посока развитието на нашия град.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА