Кольо Колев: ГЕРБ остава с най-твърдите си привърженици, а БСП слабо привлича недоволни

Кольо Колев, директор на Агенцията за социологически проучвания „Медиана“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Какво е въздействието на „Апартамент гейт“ върху обществените нагласи? Очакваме коментара на директор на Агенцията за социологически проучвания „Медиана“ Кольо Колев. Г-н Колев, вашата агенция представи изследване, проведено от 4 до 9 април, т.е. след пика на „Апартамент гейт“. Какъв спад или ръст регистрирате на основните политически опоненти ГЕРБ и БСП?

Кольо Колев: БСП изпреварва с някъде незначително с 0,6% основния си конкурент ГЕРБ и причината е не толкова прираст към БСП, колкото сриване на доверието към ГЕРБ. Това на пръв прочит. Основното, което се случва, обаче, е доста по-сериозно от тези трусове: и „Апартамент гейт“, и  скандалите около всичко това сериозно разбуниха  обществото. Голяма част от хората искат да накажат. В този смисъл се е повишило и желанието да се отиде на нови избори, в случая като такива се привиждат европейските избори. Така че можем да очакваме доста по-висока изборна активност, отколкото на едни стандартни европейски избори, където изборната активност е твърде рехава. И причината за това е, че тези избори се привиждат като обърнати към страната, не към Европа, към Европарламента и т.н., а като своеобразен вот вътре в страната, към проблемите на страната, като своеобразен вот на доверие или недоверие към управляващите. Това е основното, което се вижда в момента.

Водещ: Казахте, че доверието в ГЕРБ се е сринало. С колко? С колко пада ГЕРБ?

Кольо Колев: Процесът не е отсега, той продължава от доста дълго време, но последните трусове са коствали на ГЕРБ приблизително 2% загуба. При БСП имаме около 1,5% покачване нагоре. Както виждате, не е срив, това е ерозиране по-скоро. И ме попита ваша колежка, добре, де, защо, защо няма срив, защо така постепенно се случва. Причината е, че ГЕРБ е достигнал най-твърдото си ядро. Преди те имаха освен твърди симпатизанти и някаква периферия, която казва: ГЕРБ все пак е сигурността, стабилността. И бяха склонни да гласуват за ГЕРБ. Всичко това сега изчезва. ГЕРБ остава само с най-твърдите си привърженици. БСП, както казах, леко привлича недоволни, желаещи, виждащи в нея не толкова алтернатива на управлението, колкото наказващата тояга, с която да се удари ГЕРБ. И всъщност това е и причината, поради която виждаме нарастване, доста голямо нарастване при малките партии. Защото мнозина търсят алтернатива, условно казано, наказващата тояга, но не я привиждат в лицето на БСП. Търсят някаква алтернатива, някои я виждат във „Воля“, други във ВМРО,  „Атака“, които се възползват най-добре от ситуацията в момента, набират значително количество гласове и част от тях се доближават до изборната бариера за евроизбори. „Воля“ е на 4,9 %, ВМРО на 4,4. Разбира се,  „Демократична България“ се появява тук, както и новата-стара „Коалиция за България“  на АБВ. Не е ясно за нея, разбира се,  дали краде гласове, или пък наистина се привижда като политическа алтернатива. Но основното е това, че голяма част от избирателите искат да намерят нещо различно от ГЕРБ и БСП. Част от тях искат да накажат ГЕРБ, разбира се, но не искат да посегнат към бюлетината на БСП.

Водещ: Защо няма прилив към БСП? С какво да си го обясним?

Кольо Колев: Това е доста дълбок проблем, който не е характерен само за България. Виждате, какво става в цяла Европа. Търсенето на алтернатива вън от традиционните политически партии, от традиционното ляво и традиционното дясно. Това наблюдаваме в Италия, това наблюдаваме в Австрия, във Франция също, в Германия също. Това е европейски, ако щете, световен процес. Така че да, това съществува. Износването на старите политически елити, търсенето на алтернатива са на дневен ред.

Водещ: Дава ли изследването картина, какъв тип криза наблюдаваме в момента? И вие, понеже правите периодично сондажи, откога бе видима симптоматиката на тази криза?

Кольо Колев: Това е кризата на загубата на доверие в държавата, в институциите и в политическите партии. Наблюдава се от доста време, като преди обаче изразът беше по-скоро като политическа апатия. Като „а бе, и тия са като ония, карай да върви, то е ясна работата“. Сега нещата почват, след „Апартамент гейт“ и всички тези скандали около него, нещата почват да приличат повече на ярост, на глухо ръмжене, което иска да се излее в една или друга посока. Но процесът, както казах, не е нов, той се наблюдава вече от бих казал повече от година. Не може да бъде различно по простата причина, че официалният език, официалните дитирамби влизат в остро противоречие с всекидневието, с бита на хората. Вижте, в страната примерно 48% от хората купуват предимно евтини храни поради липсата на средства, 27%, близо една трета от хората, не могат да си купят необходимите им лекарства, които са им предписани. На 30% през зимата в къщата им е студено, защото трябва да пестят от отопление. 30% близо не си купуват нови дрехи, въпреки че старите почти не стават за носене. Това е другата страна на медала. И когато ти говорят за стабилност, как се намалявала безработицата, как се увеличавали заплатите, и т.н., нали си представяте, каква реакция предизвиква това в същите тези хора. Както виждате, това е огромна маса от хора. Тези хора, които се чувстват забравени от живота, от политиката, ако щете, от медиите, които надничат към тях само когато, с извинение, плъховете нагризат труповете на поредните нещастници. Това е дълбоката причина. Държавата, партиите, въобще политиката е отвърнала поглед от тези хора, а те са страшно много в страната.

Водещ: Да разбираме ли, че на евроизборите ще видим безпрецедентен антидържавен вот, дори не антиполитически, а антидържавен?

Кольо Колев:  Вижте, това показват данните. Ще се  вдигне вот протестен, ако щете, нека да не го наричаме антидържавен, защото все пак това протича в рамките на нормалната демократична процедура. Казват, че изборите се правят, за да се сменя властта с бюлетини, а не с куршуми.

Водещ: Да, или с гилотина.

Кольо Колев: Да. Така че все още това е в рамките на нормалния политически процес. Но определено има огромна маса, която иска да накаже, просто да изрази своя гняв, недоволство. Затова казвам, че вероятно изборната активност далеч няма да бъде толкова ниска, както е традиционно на евроизбори.

Водещ: Вашето изследване дава оценка по шестобалната система на правителството – среден 3,17. А проверихте ли оценките към различните партии? Управляващи – опозиция?

Кольо Колев: Не, не сме оценявали по този начин отделните партии. Те получават своята оценка чрез хората, които възнамеряват да гласуват за тях. 3,17 е най-ниската оценка, която е получавана от правителството на г-н Борисов от неговото сформиране. Също така драстично се увеличават хората, които искат неговото предсрочно освобождаване. Те вече са изравнени поравно с тези, които искат да изкара пълен мандат заедно с тези, които искат да си ходи предсрочно – 34%:34% . Също така масата хора казват, че правителството ги е разочаровало – 62%, а 20% са тези, които казват:  „а бе, вдъхва някаква надежда“. Така че това са много ниски оценки, които не вещаят нищо добро за ГЕРБ. Може да кажем, че за ГЕРБ имаме една добра и една лоша новина. Лошата новина е, че губи драматично доверието на избирателите, а добрата новина е, че техните гласове напълно е възможно да се разпилеят в различни политически партии и не отиват директно към основния им опонент.

Водещ: Коя остава силната политическа фигура засега?

Кольо Колев: В рамките на страната безспорно това е президентът Румен Радев. Що се отнася до фигура, която според избирателите се ползва с престиж и уважение в Европа, това несъмнено е премиерът Бойко Борисов, който независимо от всичките тези щети, които понася ГЕРБ, все пак понася най-малко удари върху личния си рейтинг. След него се нарежда Сергей Станишев, на трето място,  в това отношение  – престиж и познаваемост в Европа, е президентът Румен Радев. В рамките на политическа картина у нас безспорно Румен Радев е най-силната според момента.

Водещ: Означава ли, че българите разделят работата и ролята на Борисов от тази на неговата партия и най-вече на екипа му, който стои зад него?

Кольо Колев: Определено го правят. И това не е някакъв нов феномен. Това е феноменът, който наблюдавахме в недалечното ни тоталитарно минало, когато циркулираше фразата, че Тодор Живков е добър, ама тези около него са се самозабравили.

Водещ: Това реминисценция от социализма ли?

Кольо Колев: Да, може би. Но съществува такава публична нагласа. Затова казах ГЕРБ понася щети, г-н Борисов много по-малко от лидираната от него партия. Може би и заради бързата реакция, заради освобождаването на г-н Цветанов, на Цецка Цачева, на другите замесени в подобни имотни скандали. Ако щете, и във връзка с реакцията му по повод на връщането на Цветанов в парламента като нещатен сътрудник. Той директно каза: стига, това е безумие, глупост, пунта мара.  Така ясно показва, че той се дистанцира от голяма част от собствената си партия. Която пък също като че ли започва да се дистанцира от самия него.

Водещ: Борисов се дистанцира  от Цветанов или партията се дистанцира от Борисов?

Кольо Колев: Ами Борисов в някакъв ред на мисли се дистанцира от партията, олицетворявана от Цветанов, а съответно, разбира се,  партията като че ли започва да се дистанцира от Борисов или не го слуша безпрекословно. Той каза: хубаво сега, казахме Цветанов напуска парламента, в следващия момент той се завръща през задния вход, какви са тия глупости. Абсолютно основателна между другото реплика, която ясно показва, че вече го няма това единство вътре в самата партия, начело да стои Борисов, който определя и казва, какво става. Тук  Борисов казва какво да става, но мишоците нещо гледат, кой през задния вход, кой си копае собствена дупка и т.н., но някак си няма го послушанието, което имаше преди.

Водещ: Не текат ли в тази посока аналогични процеси в ГЕРБ и в БСП? В ГЕРБ Борисов-Цветанов, в БСП – Нинова-Станишев?

Кольо Колев: Да. Между другото БСП може да направи доста добра услуга на ГЕРБ. Във връзка с тази схизма Станишев-Нинова партията определено има сериозни възможности да понесе и тя трусове, ако продължават въпросните ежби. Особено  пък идеята, екзотичната идея на Мишо Мирчев, на Михаил Мирчев за напускане на Партията на европейските социалисти от страна на БСП. Очевидно в БСП текат някакви процеси на преориентиране, търсене на някаква по-различна, нека я наречем, консервативна ниша, и не толкова или не и в т.нар. европейско социалистическо  семейство. Само че това може да струва много скъпо на самата партия. Дали ще влязат в този капан и поднесат добър дар на Бойко Борисов и на ГЕРБ, предстои да видим. Разбира се, това е само част от възможните грешки, които могат да се допуснат. Все пак има два месеца до изборите. Видяхме на предишните избори, какво се случи. Тогава БСП реално водеха, но в последните десет дни доста пресолиха нещата, в резултат много хора се стреснаха и се врътнаха от гласуване за тях. Така че още е рано да прогнозираме изборна победа за БСП. Могат да направят всичките свои грешки и да обърнат срещу себе си вота. Разбира се,  скандалите и проблемите ще продължат. Виждате, всеки ден има нови, и нови, и нови. И върху кой ще ударят най-вече? Напълно е възможно да ударят и върху Българската социалистическа партия.

Водещ: Защото виждаме, че „Апартаментгейт“ се разширява бавно, но стабилно и към БСП.

Кольо Колев: Да, и в крайна сметка може да удари върху цялата политическа класа. Затова ви казах, че е налице това, което наблюдаваме и в Европа, това е търсенето на политическа алтернатива, на нещо различно от лявото и дясното. Към момента, разбира се,  БСП се намират в по-добра позиция. Те все пак леко качват БСП, а пък за ГЕРБ съответно има тенденция за слизане, което при нормални условия аз бих го трактувал като възможност за загуба на ГЕРБ. Но в тази динамична среда, в която сме в момента, ми е трудно да направя прогноза отсега.

Водещ: Вие сте опитен социолог, г-н Колев, ако напрежението по оста Нинова-Станишев прави подарък на ГЕРБ, то напрежението по другата ос Борисов-Цветанов на кого прави подарък? Или на кого ще направи може би след евроизборите?

Кольо Колев: Вижте, дали ще се прояви сега на евроизборите, не можем да бъдем сигурни. Дали Цветанов няма да вложи всичките си усилия в опит за спечелване на тези избори, макар и с 1%, над основния си политически опонент, предстои да научим. Напреженията в отношенията Борисов-Цветанов са ясно видими. Цветанов се опитва да играе почти самостоятелна игра, която все повече и повече ядосва големия началник. Така че кой ще направи, ако има някакво подобно разцепление, кой ще направи услуга, разбира се,  на техните политически опоненти. И може при тежко положение да доведе до предсрочни парламентарни избори.

Водещ: И тогава няма ли да се появи нов политически проект? Тоест тази картина, която данните от вашето изследване рисуват, не говорят ли, че нещо се задава зад ъгъла и то е съвсем  близо?

Кольо Колев: Без всякакво съмнение във въздуха витае усещането за срив, за срив на управлението на ГЕРБ. Разбира се, загуба, макар и с един процент примерно, на тези избори по никакъв начин не обвързва ГЕРБ с напускане на властта, подаване на оставки и предсрочни избори. Само че това ще засили усещането, че ГЕРБ си отива, което пряко ще повлияе на общата политическа обстановка в страната, на партиите, които в явна или скрита форма го поддържат ГЕРБ и тяхното управление. Ще повлияе и на предстоящите местни избори, които са пряко свързани с усещането в кой е властта, тоест силата. Така че да, ако ГЕРБ загуби, не е задължително веднага, но в обозримо бъдеще вероятно ще имаме предсрочни парламентарни избори. Всичкото това нещо дава също отражение върху това, което казах. Повишаването на изборната активност, в очакване за смяна на властта или политическото преструктуриране на властта, забелязваме засилена активност на отделните партии, които вече не се борят толкова за евродепутати, а колкото да се заявяват над 4%, тоест мислят, че имат реално присъствие в политическия живот, и в този смисъл да се пласират към евентуалните следващи предсрочни избори.

Цоня Събчева