Кольо Колев: Партийната субсидия трябва да бъде прецизирана и диференцирана в полза на по-малките партии

Кольо Колев, директор на Агенция „Медиана“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: С дошлите от ГЕРБ, Обединени патриоти и „Воля“ 117 гласа „за“ на първо четене, депутатите приеха предложението на премиера Борисов партийната субсидия да бъде намалена от сегашните 11 лева на 1 лев за действителен глас. Това ще стане през промяна в Закона за държавния бюджет за тази година, ако между двете четения идеята не се отредактира до преценената за реалистична сума. Защо се прави  обаче упражнението, какъв е смисълът от него? Въпросът е към социолога и директор на Агенция „Медиана“ Кольо Колев.

Кольо Колев: Прави се с една единствена цел – това е без всякакво съмнение толкова див и плосък популизъм, че издава едно – ГЕРБ е в паника. ГЕРБ е в паника след резултатите от евроизборите, където те получиха безпрецедентно нисък брой гласове. Те никога не са получавали 600 000 гласа, и то при положение, че спретнаха целия ресурс на партията, цялата мощ на държавната машина, принудения вот, натиснатия вот, корпоративния вот – всичките тези неща, и едновременно с това получиха най-ниския резултат от създаването на тази партия. Това е причината за този безпрецедентен популизъм. Но, честно казано, това е толкова безумно, че определено прилича на гасенето на пожар с предизвикване на наводнение или изкуствено земетресение. Но изглежда на управляващите и на господин Борисов въобще не им пука за това. Те гледат момента, а не гледат перспективата. Не гледат това, че де факто по този начин те разрушават основите на демократичната система с възможността за съществуването на независими партии, които все пак да се финансират от обществото, от държавата. Искат да подчинят всичкото това нещо на корпоративните олигархични структури. Това е, което те като че ли волю или не волю, по-скоро не си представям, че някой може да бъде толкова тъп, че да не си дава сметка, но това правят. Това е, което се случва – от една страна страх, който предизвиква огромното желание за някакъв популистичен ход, който едва ли не да върне доверието в управляващите. Това е причината. Разбира се, всичко това е особено нагло, нека да го наречем свръх нагло – такова предложение да дойде от премиера на управляващата партия – партията, която разполага с целия държавен финансов ресурс и може да се финансира директно от него. Говоря не на светло, разбира се, а примерно чрез държавните поръчки – това е нещо, което с лекота могат да направят. Още повече, дори ако вземем предвид това, на което станахме свидетели, където финансовият министър директно нарушава закона – свръхфинансира финансирайки партиите. Така че затова казвам, че това е свръх нагло. Освен че е тъпо, освен че е популистко, освен че разрушава основите на демокрацията в страната, на всичкото отгоре е и по средата на финансовата година. Значи последният да затвори вратата. Просто толкова нагло, тъпо и безотговорно нещо наистина човек трудно може да си представи. Като съчетаете всичките тези неща, просто стигате до мисълта на Айнщайн за безкрайността на глупостта и Вселената. Вижте, във всяка власт има стремеж за облагодетелстване, има алчност, има корупция. Но когато елементарният здрав разум напусне властта, това вече е свръх опасно. Това е времето, в което нацията трябва да се събуди, иначе я чакат само злини и нещастия. Така че тези ходове подозирам, че поне в мислещата част от населението на страната събуждат единствено идеята, че е крайно време за смяна на тази власт – власт, която изглежда вече е напусната и от елементарния здрав разум.

Водещ: Господин Колев, какво тестват от ГЕРБ в другите партии с това предложение? Защото видяхме реакциите – те също не са лишени от популизъм. Болшинството смятат, че да, добре, трябва да се намали субсидията, въпросът е на какво число, на какво ниво да се спре, на кой етаж да спре асансьорът.

Кольо Колев: Има огромна разлика между двете. Хубаво, субсидията е от 11 лева, тя се оказа, че е 13,28, нали, но нека бъде от 11, да отиде на 9, на 8 лева – това е разбираемо. Още повече има партии, особено партиите, които са във властта, те, бидейки във властта, са взели повече гласове и част от техните пари просто те не използват по предназначение. Между другото, в различните страни има различни ставки, в зависимост от броя на гласовете, и тези с по-малко гласове получават по-голяма субсидия на един глас – нещо, което тук въобще не се обсъжда. Тук се казва: „А бе един лев, хайде, тук вече ми омръзна от тия, само казват – тези са гадове, на всичкото отгоре не ни гласуват, хайде сега да видите вие – един лев“, казват управляващите. Които, още веднъж казвам, разполагат с целия държавен ресурс, който могат чудесно да използват за политически цели. Това е, което се случва. А дали те са и нещо друго? Вероятно някакви такива плоски игри от типа: „Ама ето сега те ще се обявят против, и ние ще кажем – ние казахме един лев, ама те са против, те са лошите, а ние сме добрите“. Но това едва ли ще проработи, най-малкото дори не за интелигентната част от българските избиратели, за средноинтелигентната част, дори за нискоинтелигентната част няма да проработи. Освен, разбира се, ако не е прав проф. Иво Христов за 80-те процента дебили, но мисля, че все пак малко се поизхвърли, не са чак толкова много.

Водещ: Но защо се прави, след като априори краят е ясен на този проектозакон? Той, ако се гласува на второ четене, ще бъде с друго число, няма да бъде един лев. За какво беше целият този шум? Той отклонява ли вниманието от нещо, какво прикрива?

Кольо Колев: Без всякакво съмнение е опит за отклоняване на вниманието и то от поредния голям скандал, свързан с финансовия министър, където имаме чисто погазване, дори според прокуратурата, на нормите и правото на страната. Казано е 11 лева на действителен глас, а те: „Ама ние така, защото го причислихме на корен квадратен и го разделихме на Свети Седмочисленици, и то взе, че дойде повече“. Хайде, стига глупости! Защо се прави? Да, от една страна е отклоняване на вниманието. А от друга страна – опит за печелене на евтини политически дивиденти. И от трета страна, без всякакво съмнение, е дълбока, дълбока глупост.

Водещ: Мнозина привидяха в хода някакъв реверанс, анонс, към Слави Трифонов, ако реши да прави политически проект, привиждайки в него бъдещ коалиционен партньор на ГЕРБ. Това възможно ли е?

Кольо Колев: Когато имаш нещо, което изглежда толкова тъпо, дори си казваш – е, не може да е чак толкова тъпо бе, трябва да има някакъв друг план, клин или нещо трето. Вижте, основата все пак е тъпотата. А пък идеята за връзката със Слави Трифонов е по-скоро посредствена. Те казват: „Виж Слави Трифонов как хубаво се повози на тази идея, защо и ние да не вземем да се повозим на нея? Ще кажем, че и ние сме съгласни, и какво, за нас няма проблем, хем ще спечелим популярността на Слави Трифонов, а пък от друга страна не губим финансовите си позиции, защото парите са в крайна сметка в нас, хайде гледайте си работата“. Това не мисля, че има някакъв дълбок замисъл: „Ей тук сега ще играем със Слави Трифонов. Още повече, че дори идеята, че примерно Слави Трифонов може да играе с Бойко Борисов в едно управление, веднага ще срине потенциалните възможности на една такава формация. Тя има смисъл единствено като алтернатива на политическото статукво, а не като поредната патерица на едни лидери.

Водещ: Възможно това да е опит за превръщането й в патерица, преди още да се е родила. Нещо като нероден Петко в патерица.

Кольо Колев: Вижте, наистина мисля, че надценявате българския политически живот и нивото, на което се работи, привиждайки разни такива сложни, сложни планове. Обикновено, както казах, когато нещо изглежда толкова глупаво, в основата на всичко това е нивото на политиците и на това как мислят. Така че още веднъж казвам, не виждам далечна перспектива и далечни ходове. Разбира се, започват да си правят някакви криви сметки: „Ето, сега като ги лишим от субсидии, какво ще правят на местните избори? И местната, и централната власт е в нас, хайде сега да се съревноваваме – вие с вързани ръце и крака, а пък ние с боксови ръкавички. Ха-ха, колко хубаво“. Толкова е плоско, толкова е семпло, толкова е тъпо, че предизвиква единствено погнуса. В това число гледам хора уж интелигентни, говоря и за представители на управляващите от различните им  крила – тези хора, които познавам уж като интелигентни, като чета техните изказвания и просто се потрисам. Сигурно човек губи страшно много, когато от професионалист и мислещ се превърне в политик.

Водещ: Господин Колев, тази идея и цялата суматоха около нея обаче поставят още един въпрос – за парите, които партиите слагат на влог в банките. Добре, за какво им е тази субсидия? За да могат те след това да я слагат на влог? Те на практика каква партийна дейност развиват, така че да им останат тези пари и после с този влог да правят дарения и благотворителни жестове? Ами това не са техните пари, това са нашите пари, които са им дадени под форма на субсидия. Може би абстрактно звучи, но е така. Каква благотворителност прави партията хикс с моите пари от моите данъци?

Кольо Колев: За това трябва субсидията да бъде прецизирана. Освен това дълбоко съм убеден, че тя трябва да бъде диференцирана, че тя трябва да бъде по-висока на единица глас за по-малките партии и по-ниска за партиите с много гласове, които в крайна сметка получават излишък, който е над това, което могат да изхарчат за партийни цели. Освен всичко, вие казахте, ГЕРБ прави благотворителност. Вижте, благотворителността е пак хубавата част на медала. Защо не говорим за купуването на гласове, който е огромен проблем. Вижте, един глас се продава, де факто по последни данни струва около сто лева. Говоря – сто лева, заедно с посредниците и всички тези неща. За 1000 гласа в крайна сметка стигаме до 100 000 лева. За 10 000 – един милион. За 20 000 са вече два милиона. Има партии, които с лекота ще дадат 20, 30, 40 милиона, дори. А пък 20 000 гласа примерно на последните избори, бяха просто един процент от избирателите. 100 000 гласа фактически стигаха 5-процентната бариера. Ето за това говорим – за възможността в това число и да купуваш изборите, директно да ги купуваш, а не посредством чрез медии и т.н. Говорим за директното купуване – и тази машина работи също. Въобще не трябва да се заблуждаваме. И данните от тези избори, в това число играта с преференции, чудесно показва, за какво става въпрос. Така че благотворителността и свръх излишъкът на парите е само хубавата част от нещата. Но има много по-страшни неща. Затова субсидията трябва да бъде прецизирана. Но това не се прави по този начин – абсолютно популистки. Тук застава, удря с юмрук: „Хайде вече стига, само казват, че ние сме лошите – ето, казаха по 1 лев и ние ще кажем по 1 лев“. Безумие. Безумие тъпо, ограничено, плоско… вече трудно ми е да намирам думи. И най-важно – това тотално деформира т.нар. демократичен процес, идеята въобще за демокрация, която не се храни и не е подчинена на олигархичните структури в обществото.

Водещ: Господин Колев, вашата агенция ще извърши ли, или може би вече извършва, сондаж какво е общественото мнение, какъв е отговорът на обществото на такава идея?

Кольо Колев: Вижте, за съжаление, лошото е, че сондажите струват доста пари. А пък тези, които разполагат с парите, са основно управляващите, а те очевидно не са заинтересовани да има такъв сондаж. Нещо повече, те не направиха нормалните процедури, които изисква един такъв закон: за съгласуване, за отчитане на ефекта върху всичко, за  крайния ефект – до какво ще доведе това. Така че засега не планираме такова. Стига да има възложител, с огромно удоволствие веднага ще направим такова изследване.

Цоня Събчева