Кольо Колев: Политическият сезон до лятото ще определи дали управляващите ще оцелеят

снимка: pixabay.com

Кольо Колев, социолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: На 20 януари БСП внася вот на недоверие срещу правителството на ГЕРБ и на Обединените патриоти за провал на политиките в областта на околната среда. Засега парламентарната конфигурация на бъдещото гласуване изглежда така: ДПС ще подкрепи вота, но гласовете на движението няма да стигнат, за да мине процедурата за сваляне на третия кабинет на ГЕРБ. БСП и ДПС имат общо 104 гласа. 12 депутати от „Воля“ и 8 независими, в това число са и шестимата представители на „Атака“, ще  определят с кого са – с властта или с опозицията. Вотът на недоверие минава, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители. Тоест – търсят се още 6 гласа в подкрепа на правителството. Ще поднесе ли изненади гласуването на вота на недоверие? Поканих за анализ социолога Кольо Колев. Господин Колев, да започнем от консултациите. Те показват ли нещо по-различно от това, което ние знаем?

Кольо Колев: В случая да. В случая подкрепата на ДПС изглежда леко изненадваща. Очевидно обаче от ДПС са си направили добре сметката, че дори и да заявят своята подкрепа, вотът няма да мине. Аз дълбоко се съмнявам, че всички техни депутати ще подкрепят вота. По-скоро мнозинството ще го направи, а останалите вероятно няма да бъдат в зала. Това е символичен акт. Оставят от една страна ГЕРБ да изпие горчивата чаша. Освен това, те са специалисти по клатенето на лодката на управляващите, за да демонстрират своята тежест. Така че в случая наистина имаме изненада, но в общи линии това е традиционно поведение на ДПС – да разклатим лодката на управляващите, по този начин гарантираме тяхното внимание и добра воля, когато се налага. Разбира се, дълбоко се съмнявам, че ще се стигне до спечелване на вота на недоверие, в този смисъл, че правителството ще падне. Не виждам нито един от играчите на политическата сцена, които да са заинтересовани в момента това да се случи – нито „Воля“, нито Обединените патриоти, дори БСП не ми се вижда готова за предсрочни избори. Така че това е по-скоро символичен акт, в който се търси основно пиар действие, от една страна да се удари ГЕРБ, и от друга страна да се демонстрира активност и загриженост за благото на народа.

Водещ: Символичен акт за нерешими или трудно решими проблеми? Това не е ли много особен пиар?

Кольо Колев: Вижте, не виждам без помощта на Господ Бог примерно как може да се реши въпросът с водната криза в Перник. Единствено неговата помощ може да напълни язовира. И в този ред на мисли, на господин Борисов първата му работа би трябвало  да бъде да направи молебен за дъжд. Вместо това, той демонстрира решителни действия и хвърляне на много пари, но въпросът е, че на перничани в случая не им трябват парите, а им трябва вода. Говоря за създаването на т.нар. холдинг ВиК.

Водещ: Един милиард лева, извинете, господин Колев, не са просто много пари. Това са огромни пари.

Кольо Колев: Е, примерно на фона на три милиарда за самолети, е скромно. Но доста пари са, да. Само че в случая, както казах, за решаване на водната криза не трябват толкова пари, колкото трябва помощта на Господ Бог. Защото без неговата подкрепа не виждам, как може да се превъзмогне тази криза. Друг е въпросът, че това донякъде ми звучи като циганска сватба – този дава каруца с два коня, а пък този дава два вола и еди какво си. Въпросът е парите сега ли се дават или после? А бе, вика, после се дават. Въпросът е какво точно ще се направи. Защото, вижте, досега Петя Аврамова отговаряше за ВиК дружествата в страната, сега изведнъж се оказва, че те ще бъдат обединени едва ли не в някакъв холдинг и за тях ще отговаря Петя Аврамова. Разбира се, ще бъдат прибавени едни пари, само че не виждам с какво ще се оправи стопанисването на т.нар. обществен ресурс. Но, разбира се, да видим. До голяма степен в случая това е демонстрация на загриженост и на решимост да се спаси нещо, което какво точно се спасява, не е ясно в случая.

Водещ: Ако за решението на проблемите на перничани очакваме да се намеси Господ, то може би за проблемите с боклука трябва да дойдат италианските следователи?

Кольо Колев: Това е следващата голяма криза, която може би очаква управляващите. Наистина се вдигна голям шум около това и господин Борисов доста точно, ужким като загриженост, обаче формулира проблема – да сложим мораториум дотогава, докато стане сигурно, че това, което пише в документите, е това, което влиза в страната. Очевидно големият проблем е не толкова в документите, колкото в реалността.

Водещ: Колкото в контрола на това, което влиза?

Кольо Колев: Точно така. Контрол, който като цяло е работа именно на държавата. И който изглежда доста занемарен, меко казано. Така че да, това е следващата голяма криза, въпреки че те се трупат една след друга – водната криза, боклучената криза, въздухът започна все повече и повече да се вижда – фини прахови частици, серен диоксид и т.н. – все неща, които се наслагват едно върху друго.

Водещ: Здравеопазването. Излизаме от темите на екологията. Отиваме към последиците на екологията – здравеопазването. И то не върви ли на опашката?

Кольо Колев: Като че ли там кризата е криза, с която вече сме свикнали, някак си вече стана перманентна. В този смисъл, не е истински избухнала някаква нова криза, а е просто продължаване на нещо, което все повече и повече започва да става едва ли не всекидневие.

Водещ: И на фона на всичките тези проблеми, депутатите си играят на вот. Така ли да го разбираме?

Кольо Колев: До голяма степен. Вижте, без всякакво съмнение, при една нормална медийна и демократична среда, сигурно не би трябвало да се стига до вот. Просто БСП би трябвало да остави медиите да си свършат работата де факто, вместо да тупа тупана и да казва: хайде, тук оставки бързо и т.н. Но в случая те нямат особен избор. Знаете, какво е състоянието на медийната среда. До голяма степен те са подвластни на управляващите. И опозицията няма особен шанс, освен да генерира такива вотове на недоверие с надеждата, че по този начин ще се вдигне повече шум и ще се покажат зулумите на управляващите.

Водещ: Е, господин Колев, не бих могла да кажа, че сме всички подвластни на управляващите.

Кольо Колев: Вие искате да кажете, че ето сега в случая ние с вас разговаряме?

Водещ: Да. Вие говорите, че няма друго в медиите освен подвластност. А ето, аз ви задавам въпроси, с които, ако вървим по тази логика, не би следвало вече да съм пред микрофона.

Кольо Колев: Да, разбира се. Фактът, че все още има някои медии, които могат да си позволят това, е достоен за приветствие. Но, от друга страна, без всякакво съмнение, огромната част от медиите са притиснати под ботуша на управляващите и техните слуги. Така че да, чудесно е, че вие можете да си позволите все още тази свобода. Надявам се да бъде по-дълго време. Но това съвсем не значи, че като цяло медийната среда в България е добра.

Водещ: Вие сте социолог, наблюдавате реакциите на обществото. Смятате ли, че единствено медиите биха могли да изнесат товара, който не го носят във властта и в опозицията?

Кольо Колев: До голяма степен това е функция на медиите. Те са тези, които би трябвало да правят това в един свободен демократичен свят. Разбира се, работа е на опозицията да изкарва кирливите ризи на управлението. Но като че ли в случая повече наблюдаваме това, че опозицията хваща медийния сигнал, нали, сигнал, който е получен по други линии, и тя по-скоро се вози, отколкото да провокира и да създава тези скандали. Спомняте си, същото беше след публикацията на Свободна Европа. Дори най-големите трусове, които опозицията предизвика, бяха пак свързани с медийни хора. Елена Йончева примерно, макар и депутат от БСП, в крайна сметка е разследващ журналист, и това може би й помогна да направи това, което правеше. Но в настоящия момент като че ли опозицията по-скоро се вози на чужди усилия, отколкото сама да прави усилията за разобличаване на проблемите.

Водещ: Затова се питам, защо се инициира този вот, след като в дебатите ще се изнесат същите неща, които вече се изговориха: същите аргументи, същите доводи, същите факти. И като цяло аритметиката на вота бе известна предварително. Ето, сега я направихме с вас – никаква изненада. Изненада би било, ако нещо се промени, но едва ли.

Кольо Колев: Не, не вярвам, че нещо ще се промени. Но, както казах, в случая опозицията няма друг полезен ход. Би било според мен по-разумно да остави управляващите да се готвят на слаб огън. Под слаб огън имам предвид това, което демократичните медии могат да създадат като  скандал. Но, както казах, силата и на медиите не е чак толкова голяма и свободните медии са съвсем редуцирани. Между другото, то е световна тенденция – като че ли стават все по-малко и по-малко. Все повече и повече са притиснати от корпоративни или политически интереси.

Водещ: Господин Колев, няма медия в света, която да създаде по-голям скандал от един пресъхнал язовир.

Кольо Колев: Вижте, в крайна сметка медиите са огромна сила. Но, разбира се, сами по себе си, без реални факти, медиите не могат да създадат скандал. В случая наистина имаме един чудовищен, колосален скандал – един стохиляден град оставен на сухо, при положение, че кристално ясно е, какво се случва – че има разчети, че се вижда как пресъхва, едва ли не, от сателити и може да се снима.

Водещ: То се вижда с просто око, господин Колев. Какъв сателит, отидете до язовира и ще го видите.

Кольо Колев: Дори и това. Но спомнете си, накрая на месец септември министърът на регионалното развитие каза: няма страшно, има 10 милиона кубически метра, които де факто би трябвало да стигнат най-малкото за 7 месеца. Два месеца по-късно се оказва, че една трета от тези 10 милиона са налични. И всичкото това нещо едва ли не минава безнаказано. Земьо, отвори се! Това всичко говори за невероятния, някои го наричат административен капацитет, но то в случая е некадърност и безхаберие, глупост, ако щете, на администрацията. Едва ли не калинки до калинките са се наредили там, които на две магарета сламата не могат да вържат. В резултат от което един след друг избухват скандал след скандал – първо с това, свързано с водата, после с боклука, после със здравеопазването, вече го казахме, въздухът не може да се диша – всичкото това нещо до голяма степен е в резултат от безхаберие, некадърност, некомпетентност, невъзможност да управляваш процесите.

Водещ: Докога правителството ще се пече на бавен огън? Независимо кой ще го пече – дали медиите, дали собственият му капацитет, дали опозицията.

Кольо Колев: Определено го пече собственият му капацитет, в този смисъл се пече самото то. Както се видя още на изборите тази година, няма кой друг да свали ГЕРБ, освен самият ГЕРБ. Именно това, което те са сътворили в администрацията, е това, което де факто бавно и постепенно ги сваля от власт. Дали ще успеят да удържат? В крайна сметка наистина този политически сезон до лятото до голяма степен ще определи дали ще оцелеят или ще има предсрочни избори. Ако те успеят да се закрепят докрая на лятото, то тогава имат шанс да довършат мандата. Ако кризите продължат със същата интензивност и ако Господ не се притече на помощ за решаването на водната криза, жална им майка тогава.

Цоня Събчева