Кольо Колев: Президентът трябва да намери формулата за промени в изборните процеси, иначе се търси пряката политическа изгода

снимка: pixabay.com

Кольо Колев,  директор на социологическата агенция „Медиана“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: На свиканата от президента Румен Радев среща за изборните правила бяха обсъдени проблемите при последния местен вот. Стряскащо звучи предупреждението на държавния глава, че изборите се превръщат в индустрия за десетки милиони. В дискусията бяха откроени проблеми: със спазване на закона и от социологическите агенции, и от медиите; с корпоративния и купения вот; със значителни разминавания между резултати от екзитпол и паралелно преброяване; с огромния брой недействителни бюлетини за общински съветници; с  разминавания в избирателните списъци; със сгрешени бюлетини; с наличието на мъртви души. Това са констатации, които в интервютата по темата за предаването „Това е България“ многократно сме ги засягали. Въпросът е: какво трябва да се предприеме за отстраняването им? Питаме Кольо Колев –  директор на социологическата агенция „Медиана“. Господин Колев, прави впечатление, че и тази среща, подобна на други по темата, се концентрира върху констатациите и по-малко участниците й търсят решенията. Все пак тя ще може ли да даде тласък на решението на проблемите или ще остане на ниво институционален пиар?

Кольо Колев: Надявам се да бъде първото, а не второто. Наистина да се тръгне към оправяне на нещата, а не просто клатене на въздуха с цел както вие казахте пиар. Констатациите, които изтъкна президентът, са без съмнение абсолютно верни. Да, точно така – купуването на избори наистина е бизнес, в който участват десетки милиони, ако не и повече. Да, наистина има корпоративен, аз го наричам принуден вот. Да, наистина девалидизацията и в този смисъл отчитането на огромен брой недействителни бюлетини е голям проблем. Обявяването на съмнителни, нека така да ги кажем, а не направо неверни данни в деня на изборите, също е проблем. Така че всичкото това е вярно, въпросът е какво да се прави. Както виждам, като че ли концентрацията на вниманието е върху машините, едва ли не, че машините ще решат този въпрос. А това е дълбоко съмнително. Много малко хора си дават сметка, че практически няма абсолютно никакъв контрол на преброяването на бюлетините, първичното преброяване на бюлетините. Фактически те се броят един единствен път и край. След това в медиите се появяват някакви изказвания „първото качване на бюлетините“, „второто вкарване на бюлетините“ – това не е вярно. Там се качват само протоколи. Затова тези хора, които са в час с този процес от години, казват, че трябва да се даде квота, примерно да кажем 5% на повторно преброяване. Жребий на различните секции, така че да се види дали още първичните преброявания на СИК не дава отклонения. А определено там има доста проблеми. В това число и да се въведат административни и достатъчно наказателни санкции за СИК и предумишлени изкривявания на преброяването. Тук се разчита едва ли не само на наблюдатели, които не винаги съществуват; на представители от различни партии, които са слабо мотивирани и често пъти могат да бъдат също така и купени. Това дава огромни проблеми. И пак повтарям – не са, след това нямат контрол. Веднъж съставен един прилично изглеждащ протокол без грешки, от тук нататък е много трудно да бъдат отворени първичните документи. Сами си давате сметка, за какво става дума. Освен това, казва се много недействителни бюлетини и така нататък. Добре. Защо? Има ли анализ на това? Няма реален анализ, защото такъв анализ може да бъде направен само на базата на работата с реалните бюлетини. Да се види за какво става дума: за умишлена девалидизация, за неумение на избирателите да работят с тази бюлетина, за технически грешки. Затова казвам – трябва да има възможност да бъдат отваряни чувалите с бюлетини и да бъде работено с първичните материали. Без това е невъзможно директно да се каже, какъв е проблемът. И изведнъж някой казва: ама трябват машини. Ами за предпоследните избори в 23 секции бяха загубени флашки. Няма ги. И какво правим сега? Сега като няма друго, ще работим с протоколите. Но същите тези протоколи са изработени от същите тези секционни избирателни комисии. Често пъти на ниво, всички сте виждали вече протоколи и човек има чувството, че това са банда некадърници, хванати от гората, които на две магарета сламата не могат да разделят. С 27 поправки, които една с една не се връзва. И машините няма да решат това нещо. Особено при сегашните системи, където имаме двойния тип гласуване – или машинно, или хартиено. И може да се гласува и на хартия, и на машина. Но дори да се премине изцяло на машинно гласуване – извинявайте, в страната има някъде около 20% хора, които не могат да се оправят с тези машини. Хора, които не пипат компютри, за които телефонът е червеното копче, което трябва да се натисне, за да може синовете и внуците да се обадят. Така че вижте, машините са напълно възможни и като обект на умишлено посегателство, като всяка машина извинявайте като отидете на касата в който и да е супермаркет казва: тук ми свърши хартията, изчакайте сега да сложим нова ролка. Машините са скъпи освен всичко, машините са бавни. Представете си на тези изморени хора без опит, за последните говоря, дето може да се гласува с три, с четири бюлетини, колко време би отнело това на един възрастен човек, който няма опит с всичкото това нещо. Тогава какво, ще трябва да поставим по две, по три машини в секция. За да може все пак хората да минат. Вижте, има много по-лесни начини да се справим с този проблем. Хората забравят, защо се тръгна към тези машини. В началото се започна с чавката и хикса, за да не може да се осчетоводи купеният вот, принуденият вот, който трябва да се види. Ето този гласува с чавка, друг само с една точка в средата, трети – с хиксче, а без точка в средата ясно, за да се осчетоводи купения вот. В резултат на което обаче се стигна до другата крайност – възможността да се девалидизират бюлетините. Записваме една чертичка, леко изкарваме гласа за ГЕРБ или гласа за БСП малко навън и хайде готово, готова е работата. Това нещо също има решение. Вън от скъпата система на машините. Има решение да кажем с чисто матрично попълване на бюлетините. С едно малко печатче, което хоп се допира до мястото, което искаш да бъде. По този начин абсолютно не може да бъде отчетен гласът ти като купен. Така че има какво да се прави. Разбира се, според мен вече е време, преди бях противник на това, но нещата достигнаха твърде далеч. Говоря за медиите и обявяването на междинни резултати. Наистина това придоби някакви кошмарни размери. Вината не е толкова в социологическите агенции, а в медиите, които се превръщат де факто в някаква машина за манипулация.

Водещ: Трябва ли да се обявяват или не резултатите в деня на изборите?

Кольо Колев: Накрая на деня на изборите в 20.00 часа. И това е смисълът на екзитпола. Да има веднага след края на изборите, да има резултати. Паралелното преброяване дава много по-висока точност и затова обикновено винаги чакаме до 22, 23, 00 ч., че и повече.

Водещ: Тоест вие сте против социологическите агенции и медиите да обявяват междинни резултати?

Кольо Колев: Да. Защото всеки компетентен социолог, ако не трябва да говори пред медии, ще ви каже, че резултати преди 15.00-16.00 ч. са абсолютно безумни, абсолютно повлияни от съвършено случайни фактори и особено когато имате близки разлики, те въобще нямат смисъл преди това. Тъй като вие имате определен тип гласуване, определени групи. По преди, когато БСП имаше твърда подкрепа и като обърнете бюлетините и гледате първите бюлетини, изведнъж виждате, всичко е червено. Защото те отиват рано и гласуват. Същият феномен сега се наблюдава и с ГЕРБ. Сутрин те отиват и гласуват подред, под строй и после вече почват нещата да се прошарват. Само че те се прошарват някъде около 15-16 ч. А пък като почнат едни резултати в 11 ч. еди кои са синята кола е еди-колко си напред, пък зелената не знам какво. Това са едни малко как да ви кажа, това е може би шоу някакво. Но преди 16 ч. вие да търсите резултат и то с някаква степен недостоверност не е много сериозно.

Водещ: Господин Колев, на какво се дължат огромните разминавания в екзит пола? Научиха ли се политиците да го манипулират?

Кольо Колев: На тези избори, на колегите, които правиха екзит полове говоря за Пловдив специално, те казаха че наистина са се сблъскали с манипулация. Говоря за странното разминаване между гласовете за Каназирева и Славчо Атанасов. Където изведнъж се оказа, че втора е Каназирева – нещо, което абсолютно никой не очакваше. Колегите казаха, че това се дължи на организация именно за манипулация на екзит пола. По-често случаят е другият – манипулация чрез социологическите агенции, тъй като част от тях нямат нищо против разбира се да заработят някой лев. Особено като кажат ще ви дадем преди това по-високи заплати, после към края на деня ще си оправим резултатите. Това също е възможна манипулация. Другият проблем при тези избори, да кажем изборите в София, където също бяха белязани с огромни разминавания между екзит пола и паралелното преброяване. Ако си спомняте, в началото разликата беше дадена на 10-11%, дори повече.

Водещ: Да. След това слезе до 4-5. Наполовина.

Кольо Колев: След което реално стана 4. Не, даже не и наполовина, по-малко от половината. Причината тук е до голяма степен друга. В случая времевото гласуване играе роля. Ако изборният ден продължаваше още час, час и половина, мисля, че двете кандидати щяха фактически да се изравнят, а напълно възможно е и Манолова да спечели. Тъй като тя в крайна сметка извън гласовете на БСП, получи значителна част от гласовете на „Демократична България“ говоря от първия тур и на балотажа. Така че тези хора традиционно гласуват по-късно от една страна, от друга страна шумът, който се създаде – ето води, води, води и изведнъж много от тези хора, които не са симпатизанти дори толкова на Мая Манолова и на БСП или на лявото, изведнъж казаха: а, стига бе, пак ли същото и тръгнаха да гласуват. Наистина, точно това се случи. Голяма част от гласовете, дадени в късните часове бяха именно за Мая Манолова и не толкова за нея, колкото за анти статуквото.

Водещ: Господин Колев, какво продължение трябва да има срещата при президента? Кои са следващите институции на ход?

Кольо Колев: Вижте, много е трудно човек да каже това нещо, защото политиците принципно те си знаят. Много е трудно да намериш политици, които да искат да чуят и да разберат за какво става дума. Изначално те си хващат някаква теза, прегръщат я, защото така им звучи добре и си карат нататък. Какво трябва да се случи? Надявам се, че президентът ще намери формулата. В крайна сметка наистина има доста хора, които разбират от тези неща, които далеч си нямат толкова тесногръди виждания с идеята дай да прецакаме някоя партия. Наскоро мисля че Константинов и неговия център за предизборни…

Водещ: Информационно обслужване?

Кольо Колев: Не, не Информационно обслужване. Това е Българската асоциация за изборни системи. Ние направихме двудневна конференция, където всичките тези неща до голяма степен се изговориха. Изговориха се проблемите и с машинното гласуване, и с възможностите за други алтернативи, които да тушират тези проблеми. Но обикновено нещата си остават само на ниво някакви учени глави, нещо говорят някакви умни работи, а след това когато стане въпрос за реална промяна, се търси пряката политическа изгода за отделните партии.

Водещ: Много ви благодаря за откровения анализ и за времето, което ни отделихте.

Кольо Колев: Дано  наистина има някакво позитивно развитие, а не отново да приличаме на „Умно село“ – анимационният филм от 70-те години, където първо ще гоним лисиците със змии, после змиите с таралежи и накрая таралежите пак със змии. Защото всичките баталии около изборните техники все повече и повече ми заприличват на този безсмъртен филм на Дони Донев.

Цоня Събчева