Кольо Николов: Трябва да се изработи нов Закон за народните читалища

Снимка: Информационна Агенция "Фокус"

За състоянието на читалищата Радио „Фокус“-Бургас разговаря с инж. ик. Кольо Николов, председател на Областния читалищен съвет-Бургас и член на Върховния читалищен съвет.

Фокус:  Г-н Николов, какво е състоянието на читалищата в Бургаски регион?

Кольо Николов: В Бургаски регион читалищата са в добро състояние, като изключим общините Руен и Карнобат, където състоянието е много плачевно. В морските общини състоянието е по-добро, но може да се желае още много. В Карнобат има читалища, които са изгорели, пропаднали са и не могат да бъдат възстановени. Говорим като сгради, а не като юридическа регистрация в съда. Проблемите идват от този пожелателен текст в Закона за народните читалища, който гласи общините да осигуряват средства по възможност. По Закон читалищата са делегирани държавни дейности, имаме субсидия от държавния бюджет, която стига само за фонд работна заплата и за осигуровки. Минималната работна заплата, която се въведе за тази година и 1% увеличение на осигуровките, доведе до там, че хората, които са със стаж до 10 години , след като им се начисли минимална работна заплата от 510 лева , като им се сложи клас прослужено време и осигуровките и парите или стигат на границата условно до субсидията, която тази година се увеличи с 1000 лева, но реално тази субсидия стига само за фонд работна заплата и за осигуровките. Не стига за абсолютно нищо друго.

Фокус: Т.е. липсата на средства е причината за не доброто състояние на читалищата. Колко са парите, които се отпускат от държавния бюджет?

Кольо Николов: Преди 160 години хората са отделяли от залъка си и са строили сгради, а ние в съвременните условия и комуникации не можем да направим така, че наистина това, което го имаме, да го запазим или това, което можем да го възстановим, да го направим по-добро място. Читалището е един от стълбовете на българщината, което ни е съхранило като народ и като нация и въпреки това мисля, че читалищата и читалищната дейност няма да загинат. Намират се хора доброжелатели, които помагат и така успяваме най-наболелите проблеми да ги решаваме. Но навсякъде е борба, с молби,  с просия сякаш човек взема нещо за себе си, а той го взема за читалището. Много пъти не ни разбират правилно, като казват „Вие ли останахте единствените донкихотовци?“. Но реално мисля, че само ние останахме единствените и ние не сме излезли на едно по-мащабно мероприятие срещу тези малки субсидии. Сега излизат на протест надзирателите. Издръжката на един затворник е два пъти повече от субсидията за една читалищна бройка. Разликата при нас е, че в субсидията, която държавата ни отпуска за една субсидирана бройка влиза абсолютно всичко. Това са издръжката за фонда работна заплата ,закупуването на нова литература,заплащане да всички консумативи като ток, вода, интернет, т.е. субсидията от 8 375 лева за 2018 година стига само за фонд работна заплата. Там, където има колеги със стаж над 10 години, нещата няма как да станат и се налага да вземат неплатен отпуск и въпреки това те отиват на работа само и само да не се затвори читалището.

Фокус: Освен недостатъчното финансиране, кои са другите належащи проблеми?

Кольо Николов: Законът за народните читалища. Той излезе през 1996 година и всички промени, които бяха направени, не помагат толкова много, тъй като до този момент, съгласно Закона, трябваше да бъде издаден подзаконов нормативен акт , наредба за приложение на Закона, но до този момент такава няма. И колкото да не е съвършен Законът, той донякъде върши работа, но идва моментът , в който или трябва да се направи нов Закон, или да се издаде подзаконов нормативен акт, в който много от нещата да бъдат регламентирани, а не както е сега да са пожелателни. С областния управител имаме много добра комуникация, но неговите правомощия са ограничени. С повечето от кметовете на общините също имаме много добра комуникация,но те също се затрудняват особено с европейските програми,  тъй като те предварително трябва да заплатят сумите дали ще бъде за саниране, или за нещо друго и после продължават месеци наред да чакат да им се възстановят средствата, които реално са замразени в даден проект. Ако дадено читалище иска да кандидатства по проект, трябва да има финансов ресурс, който да задели, да чака няколко месеца за възстановяване на средствата. Почти няма читалищата на територията на Бургаска област, което да има такива капиталови вложения, които да бъдат замразени за месеци или година. Това е много сериозен проблем. Проблемите наистина са много и държавата трябва да помисли сериозно , защото общините не могат да помогнат на 100%. Те могат да помогнат с някакво финансиране, но не могат да решат сериозните проблеми, които стоят като цяло пред културата в страната,в това число и в читалищата.  

Фокус: Преди две години се проведоха национални кръгли маси. Какво се случи оттогава насам?

Кольо Николов: Бих казал нищо. Проведоха се няколко кръгли маси и национални, и регионални. Придвижиха се документите до Министерството и нещата си останах до там.

Фокус: Колко са читалищата на територията на областта?

Кольо Николов: 181. 171 са юридически лица, регистрирани в съда. След 28 февруари трябва да бъдат пререгистрирани в Агенцията по вписванията. Има и 10 филиала към читалището в Камено, в село Каменар, Синеморец. Като територия Бургаска област е най-голяма и като брой читалища е най-голяма, дори минаваме Столична община, така че и проблемите са най-много. Мисля, че когато човек го прави с желание и наистина е отдаден на тази кауза и когато видим добър краен резултат, забравяме за неволите и за проблемите, които сме имали и продължаваме напред.

Фокус: Достатъчен ли е персоналът в читалищата?

Кольо Николов: На този етап персоналът бих казал, че е достатъчен. От там се опитваме на места, където можем, да не назначим бройки, за да можем да икономисаме финансов ресурс, за да направим пътувания на групите за участия в различни фестивали в различни страни, но това много рядко се случва в чужбина. Основно се участва във фестивалите и в конкурсите, които са на територията на страната и по-скоро на територията на областта. За това стигат стигат парите на читалищата, аа да могат да покажат това, което имат като традиция, което имат като музика, като фолклор. Много малко читалища успяват да излязат от страната или от областта. Това става благодарение на кметовете, които отделят финансов ресурс от бюджета на общината.Читалищата са малки. Когато имаме пари, гледаме да купим нови книги, защото не можем да разчитаме само на електронната книга или само на електронните комуникации, тъй като книгата на хартия остава завинаги.

Мария РУСЕВА