Кольо Хубенов: Близо 60 медала и ордена се съхраняват във фонда на музея на „Възраждането“ във Варна

Кольо Хубенов, уредник в музея на „Възраждането“ във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

 

Фокус:  Г-н Хубенов, в музея на „Възраждането“ във Варна има прекрасна колекция на медали и ордени. Разкажете ни малко повече за тях?

Кольо Хубенов: Тези медали и ордени са дарени на музея от личните колекции на опълченци и подборници, които след Освобождението поради една или друга причина идват да живеят във Варна и след смъртта им техните наследници ги даряват на нас. Най-много дарения е имало през 60-те и 70-те години на миналия век и поради тази причина това са една особена група от медали и отличия. Някои от тях са на Княз Александър за Освободителната война, след това има за Сръбско-българската война, тъй като една не малка част от опълченците се сражават като доброволци в тази война. Хронологически следващия, който се пада е за 25-годишнина от Априлското въстание и което отличие се е давало на всички, които са участвали по някакъв начин в освободителното дело. Накрая тези, които оцеляват до 1908 г. получават и кръста за Независимост. Наред с тези медали има и някои по-редки такива, конкретно в случая говоря за медал на Княз Фердинанд за неговото качване на трона през 1877 година. Този медал се е раздавал на гарнизони, части от конвоя на кавалерията, които са го придружавали по неговия път при пристигането му в България до идването му в София, тъй като той е направил една обиколка по Дунава и през Южна България.

Фокус: А кое от отличията е най-красиво и отличаващо се?

Кольо Хубенов: О, безспорно най-красив е медалът на Княз Фердинанд за шествието му. Той се раздава в три степенни, като медалът който е в колекцията ни е трета степен, но тази, която е първа е с емайлова украса, с неговия вензел и греба на Княза. Иначе самите медали, за разлика от ордените, са възпоменателни и се секат за някакво конкретно събитие, то те обикновено са един медал с една лента, която се раздава на всички за въпросния повод и след това сеченето на конкретния медал се преустановява. Разбира се, има и изключения. Такъв е случаят с медала за Сръбско-българската война, тъй като първоначално започва да се сече от княз Батенберг, но след неговата абдикация – регентският съвет решава да преустанови неговото издаване и прави нова емисия на същия медал, но с ново изображение – два щита символизиращи Княжество България и Източна Румелия с техните гербове, под обща корона. Този медал също се сече под две степенни: първата е сребърна, която е за войници и цивилни взели пряко участие в бойните действия и бронзова, която е за военнослужещи от другите гарнизони, които не са участвали във войната, както и за цивилни лица, които са участвали във войната, но не са взимали пряко участие в бойните действия.

Фокус: Колко медала имате във фонда на музея на „Възраждането“?

Кольо Хубенов: Българските медали са около 22, като прибавим чуждестранните – стават около 40. Знаците ни на ордени са около 15 на брой, допълнително имаме и значки и други наградни знаци. Най-общо казано имаме над 60 наградни декорации във фонда на музея.

Фокус: Каква е разликата между медала и ордена?

Кольо Хубенов: Медалът се сече за конкретен повод и обикновено е еднакъв за всички, раздава се и след като първоначалната емисия бъде раздадена на всички, приключва връчването му. Орденът се създава от организации. Добре знаете, че в Европа има организации, които са на по 3-4 века. Орденът има ясна структура на неговите кавалери и има много по-голямо разнообразие от наградните знаци, тъй като всеки знак има различен вид, форма и украса според това, какъв е рангът на съответния носител. Орденът си има и степени – започва се от най-ниския до най-високия. Така например, най-известния Орденът за храброст си има войнишки степени, които се дават само на подофицери за войните, но има и офицерски. Всяка степен е ясно разписана в Устава на Ордена, за какви прояви се дава.

Фокус: Как би могъл да се развива музеят на „Възраждането“, така че да привлича повече туристи?

Кольо Хубенов: Първото, което ми идва наум и може би най-правилно е, по някакъв начин да се внедрят и да започнат да се използват по-нови технологии. Това към момента е по-характерно за археологията, а именно да се възстановяват полуразрушени сгради, но не реставрационно, а посредством на 3D и визуални технологии. Също така може да се работи в по-интерактивни сфери, тъй като в момента повечето музеи представят пред посетителите витрини с експонати, които не трябва да се пипат, понеже са културни ценности. Сега обаче на много места става популярно да се изработват копие на тези ценности и посетителите да ги пипат. Може да е примерно нещо от рода на доспехи, които да се обличат или пък копие на оръжие, което да може да се докосне.

Десислава ВАСИЛЕВА