Кольо Хубенов, Музей на Възраждането: Цялата варненска общественост изпраща Княз Александър Батенберг след обявяването на Съединението

снимка: pixabay.com

Кольо Хубенов от Музея на Възраждането, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Г-н Хубенов, припомнете по какъв начин събитията от 6-ти септември 1885 година са свързани с Варна.

Кольо Хубенов: В края на месец август 1885 година, Княз Александър Батенберг е бил на военни маневри на княжевската войска в Шумен. След техния край той е отседнал в лятната си резиденция в днешния Евксиноград. На 5-ти срещу 6-ти септември вечерта, когато става превратът в Пловдив, той е във Варна. На 6-ти септември сутринта получава информация, че Съединението е обявено и Румелийското правителство е свалено, а въстаниците в Пловдив искат да се свържат с него. Те използват този претекст, че Съединението е в името на Княза и чакат неговото одобрение и застъпничество. Той се придвижва с конвоя си от Евксиноград до Телеграфическото дружество във Варна, чиято сграда се е намирала в площта, някъде между Държавния архив и Апелативния съд. Затова в ново време е избрано, възпоменателната му плоча да е поставена именно на фасадата на Архива. Там, преди обяд на 6-ти септември, преди 134 години, Батенберг разменя съобщения с председателя Петко Каравелов в Търново и с революционерите в Пловдив. До приключването на разговорите, пред сградата във Варна, се е събрало огромно множество от хора, пред което Князът оповестява какво е станало. По-късно същата вечер, той потегля с влак за Търново, като е изпратен от цялата варненска общественост на ЖП гарата.

Фокус: Т.е. едно стечение на обстоятелствата свързва Варна с акта на Съединението?

Кольо Хубенов: Да, така е. Княз Александър Батенберг в този момент е бил в околностите на града, по времето, по което в Пловдив е обявено Съединението.

Фокус: А какво е участието на варненци в събитията, които следват в седмиците след този момент?

Кольо Хубенов: Както знаем, следващите няколко седмици са изключително напрегнати в Европа. И между Великите сили, и за самата България. Във войната, обявена на 2-ри ноември от Сърбия, в района на юг от Балкана, се е намирал и Осми Приморски полк. Той е част от източния корпус на Ямболския отряд, който е разположен по долината на река Тунджа. Числеността му с резерва наброява около 5000 души. В началото на ноември се намира в района на селата Малък и Голям манастир, Ямболско. От там той трябва да се придвижи до София. Маршрутът, който извървяват войниците пеша от тези села до Симеоновград е тежък. От там продължават с влак до самите сливненски позиции. Това е един доста изморителен преход, тъй като последната отсечка от Септември до София извървяват за 33 часа. На самите сливненски позиции пристигат малко след настъпилия обрат във войната, между 5-ти и 7-ми ноември, когато сърбите са спрени и българите преминават в контранастъпление. За сметка на това, участват в сраженията при Драгоман и Пирот. Приморци са част от авангарда на българските сили за овладяването на Драгоманския поход и настъплението към Цариброд. Две от дружините на полка са част от лявата колона под командването на кап. Радко Димитриев, настъпваща към Цариброд и имаща за цел да обхване левия фланг на неприятеля. Другите две дружини са в резерв. В последното голямо сражение за превземането на Пирот на 15-ти ноември, приморци са част от централната колона, ръководена от Сава Муткуров. По същото време, на север от Балкана, варненци също имат своя принос за спечелването на войната. От града участват две чети. Едната е Варненската доброволческа чета, а другата е Сандровската ученическа чета. За разлика от войските ни, които са разположени по южната граница, повечето доброволчески чети са придвижени по-рано в района на Видин, тъй като още през средата на октомври българското правителство започва да усеща, че може би сърбите също ще потърсят някаква военна намеса след различни провокации на границата. Самата Сандровска чета, в момента на избухване на войната, е в района на Видинската крепост, а Варненската доброволческа чета е  при село Раброво, на границата в посока Зайчар. След избухването на войната, тъй като основните сръбски сили са на юг от Стара планина в посока София, на кап. Атанас Узунов, който е главнокомандващ на Северния отряд, е наредено да влезе и да форсира при река Тимок, за да може да навлезе на сръбска територия. Причината е да може да отвлече част от сръбските сили от атаката им на юг от Балкана. След няколко дни на сръбска територия, най-вече поради липсата на добра осведоменост, което е един проблем за цялата война, тези сили не са наясно какво точно се случва в сраженията при Брегово и Кула, не са подкрепени от артилерия и други части, в крайна сметка се връщат на българска територия. Тогава става ясно и за българското поражение при Кула. И всички сили се насочват към Видин, за да стане по-бързо неговото укрепване, тъй като по това време вече е ясно, че крепостта ще бъде обсадена. До края на войната, на 16-ти ноември, Доброволческата чета на няколко пъти участва в различни операции против сърбите. На 14-ти ноември рано сутринта е имало опит за разбиване на блокадата около града, в който те също участват. Примирието ги заварва в крепостта. По същото време, Сандровската ученическа чета е в района на Белоградчик, където участва в сражението на 6-ти и на 7-ми ноември и по-късно при село Гайтанци, също участват в една победа над сърбите. Пропуснах да отбележа, че Варненската доброволческа чета е част от Шуменската дружина. За Северния отряд тази дружина се сражава най-храбро и геройски. Така че варненци имат своите сериозни заслуги за победата в тази война и утвърждаването на Съединението. Българите от Варна се сражават достойно и храбро, както и мъжете от останалите селища в страната.

Диана СТОЕВА