Колю Панайотов, председател на Ловно-рибарско дружество – Варна: Най-голямата грижа на ловеца е да стопанисва и размножава дивеча

Много от българските граждани мислят, че ловецът запасва атрибутите на рамо, ходи и само се занимава с изтребването на дивеча, а не е така. Най-голямата грижа на ловеца е да стопанисва и размножава дивеча. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна настоящият председател на Ловно-рибарското дружество, което навърши 130 години, Колю Панайотов. По думите му, грижите на ловеца се проявяват тогава, когато хванат студените и мразовити дни. „През такива периоди животното не умира от студ, но страда от глад. Затова българският ловец, когато паднат снегове и се понижат температурите, слага раничката на гърба и започва да подхранва дивеча, който има нужда от това“, обясни председателят на организацията. Според него, затова и по-възрастните ловджии се опитват да дават наставления на младите хора и те да правят това, което са правили предците им, за да има богат дивеч в природата. „Прадядо ми, дядо ми, баща ми, бяха ловци. Аз още от малък тръгнах по техния път. От ранни години започнах да се увличам в това хоби. Първите стъпки бяха много привлекателни, докато свикна сам да ходя по Балкана, по ловните полета. Заразата веднъж навлезе ли в теб, не може да се изкорени лесно. От ден на ден нещата стават по-привлекателни и всичко това се вгражда в теб. Да обичаш природата е най-голямото хоби. Обичаш ли природата, обичаш и дивеча. Това е характерно за българския ловец“, коментира още Колю Панайотов.

Диана СТОЕВА