Колю Панайотов, председател на Ловно-рибарско дружество – Варна: Обичаш ли природата, обичаш и дивеча

Председателят на Ловно-рибарското дружество Колю Панайотов, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Г-н Панайотов отбелязвате 130 години от основаването на Ловно-рибарското дружество във Варна, припомнете как е учредена организацията.

Колю Панайотов: Учредител на нашата организация е Александър Дякович, който работи като окръжен съдия в града. С пристигането си от София той се запознава с видни личности в града като учители, лекари, журналисти, адвокати. Сред тях има и чужденци, предимно чехи, които работят в областта на българското образование. Именно в разговори с тях по време на излети в красивите околности на Варна, възниква и идеята за организиране на Ловно дружество. По това време, през 1888 година в града живее Христо Славейков, син на видния деец и възрожденец Петко Славейков, който също работи като съдия в Окръжния съд. Той е бил също и запален ловджия. При разговори между двамата Славейков предлага на Дякович да му даде пушка и патрони и той да го придружава в ловните му излети. За кратко време, Александър Дякович се запалва по лова. През май 1889 година, след продължителна разяснителна работа, двамата поканват на учредително събрание до Часовника в градската градина, своите съмишленици. На него идват д-р Николай Иванов, д-р Дитерер, търговецът г-н Гербоа и бившият кмет на Варна Янко Славчев, който е и виден търговец и общественик, параходният агент Методи Станев и Щерю Белчев. По този повод Александър Дякович пише в своите спомени: „През май 1889 година неколцина ловци, любители на природата, между тях и двама чужденци, основаха Ловно дружество „Сокол“ и предприеха излети, семейно с жени и деца, които впоследствие стават традиция“. Ние, техните наследници дадохме широка гласност на честването относно 130-тата годишнина. По този повод, в началото на юни направихме изложение на киноложки породи кучета, състезания по спортен риболов и стрелба. Годишнината отбелязваме и с документална изложба в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“, както и с представянето на книгата „130 години Ловно-рибарско дружество – Варна“ с автор Борислав Дряновски. На 15-ти юни планираме по-голямо мероприятие. Изхождайки от многогодишната традиция, още през 1922 година се провеждат първият ловен събор и първият марш до паметника на Васил Левски, варненската ловна организация, също е организирала подобно събитие. В 10.30 часа, в тържествен марш на ловците от площад „Независимост“, ще посетим паметниците на Васил Левски и Христо Ботев в Морската градина, където ще поднесем венци. Това ще бъде една почит към героите, които заслужават. В следващите часове, от 13 часа ще се проведат другарските обеди и срещи и тържествата ще продължат до късно вечерта.

Фокус: Освен тези събития, планирате и да бъде поставена паметна плоча до градския Часовник.

Колю Панайотов: Това е моя идея, на мястото, на което е учредена ловната организация – да бъде поставена плоча, която да е знакова за съществуването на Дружеството. Искаме да увековечим по някакъв начин това събитие и да му се отдава нужната тежест.

Фокус: Представете книгата, посветена на историята на Дружеството.

Колю Панайотов: Моето желание, като поех дружеството, беше да има такава книга за сдружението, защото организацията заслужава да има такъв знак за събитията от 130 години. Борислав Дряновски и екипът на издателството започнаха това дело с голяма загриженост. Спазиха срока за представянето на книгата. Намериха сили и време, не жалеха труда си и всичко се получи така, както го искаше ловната гилдия от 2000 членове от 38 дружинки.

Фокус: Вие от колко години сте председател на съвременното Дружество?

Колю Панайотов: Начело съм на организацията от 2012 година. От 1980 година съм председател на Ловно-рибарска дружина „Кипра“. Ловец съм от 1967 година.

Фокус: Как се запалихте по лова?

Колю Панайотов: Моите предци – прадядо ми, дядо ми, баща ми, бяха ловци. Аз още от малък тръгнах по техния път. От ранни години започнах да се увличам в това хоби. Първите стъпки бяха много привлекателни, докато свикна сам да ходя по Балкана, по ловните полета. Заразата веднъж навлезе ли в теб, не може да се изкорени лесно. От ден на ден нещата стават по-привлекателни и всичко това се вгражда в теб. Да обичаш природата е най-голямото хоби. Обичаш ли природата, обичаш и дивеча. Това е характерно за българския ловец. И много от българските граждани мислят, че ловецът запасва атрибутите на рамо, ходи и само се занимава с изтребването на дивеча, а не е така. Най-голямата грижа на ловеца е да стопанисва и размножава дивеча. Това се прави ежедневно. Особено грижите на ловеца се проявяват тогава, когато хванат студените и мразовити дни. През такива периоди животното не умира от студ, но страда от глад. Затова българският ловец, когато паднат снегове и се понижат температурите, слага раничката на гърба и започва да подхранва дивеча, който има нужда от това. Затова ние сме длъжни да се грижим за природата. Това ни дава повод да пренасяме тази щафета и да даваме наставления на младите хора и те да правят нещата, както са ги правили нашите предци, за да има богат дивеч в природата.

Диана СТОЕВА