Колю Панайотов, председател на Ловно-рибарско дружество – Варна: Ограничаването на опасността от африканска чума ще отнеме години

Колю Панайотов, председател на Ловно-рибарското дружество във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Г-н Панайотов, свидетели сме на поредния случай на огнище на африканска чума по свинете на територията на страната, преди дни Вашата организация организира среща за набелязване на мерки за ловните дружинки, обяснете за какво се разбрахте.

Колю Панайотов: След като започнаха често да се появяват нови и нови случаи на болестта в Североизточна България, управителният съвет на Ловно-рибарското дружество във Варна, насрочи среща с председателите на ловните дружинки. На предходна среща в Регионалното управление на горите също се начертаха доста мероприятия, които трябва да се изпълняват. В новата среща на 15-ти юли присъстваха д-р Иван Иванов от Областната дирекция по безопасност на храните, Тервел Стефанов, който е експерт по лова в Североизточното държавно предприятие в Шумен, Митко Тодоров, който е главен експерт в Регионалното управление на горите. Успоредно с това, на срещата бяха и шефът на Служба „КОС“ от ОД на МВР и заместникът му. Присъстваха и близо 90 председатели на ловните сдружения. Това са хора, обучени да боравят с проби при намерени заразени прасета. Започнахме срещата разяснения около новите промени в Закона за боравенето с оръжие и боеприпаси и такива снаряжения. Преди повече от два месеца беше прието това от Народното събрание и касаеше ловците да се сдобият със защитни механизми за оръжието си, за да се предотвратяват нещастните случаи. Лекцията касаеше стриктно спазване на инструкциите за боравене с оръжие и съхранение на боеприпасите, за да не се случват нежелани ситуации.

Фокус: Имало ли е скоро във Варненско такива инциденти?

Колю Панайотов: Във Варненско, да чукнем на дърво, няма такива случаи, в които да е отнет човешки живот или някой да е наранен.

Фокус: Какво друго беше обсъдено на срещата?

Колю Панайотов: Д-р Иван Иванов направи широкоспектърен анализ за последните случаи на африканска чума по животни от така наречените „задни дворове“. Повториха се същите неща, с които преди месеци и дори една година, занимавахме нашите стари и нови ловци, придобили членство. Стана широк коментар от самите ловци, бяха зададени много въпроси и доста от нещата останаха в добрите намерения да се свършат вбъдеще. Тервел Стефанов, като представител на държавната власт, направи една доста широка разяснителна работа, която трябва да се прави от страна на служителите в горите и от ловците. Засега – една задоволителна мярка, която заинтригува присъстващите ловци е, че Североизточното държавно предприятие възнамерява безвъзмездно да предостави на ловните дружинки дървен материал. От него ще се направят така наречените „чакала“. От тях, организирано и с присъствието на доста сериозна организация, ще започне отстрелването на дивите свине в така наречения индивидуален лов. За съжаление, много от ловците не приеха на първо време този начин за ловуване. Указанията, които бяха направени от Тервел Стефанов са – в 20-километровите зони от регистрираните огнища африканска чума, плътността на популацията на дивите свине да достигне до 0.3 броя на сто хектара. Там, където няма регистрирано заболяване, тя трябва да е 0.5 броя. С многото въпроси, които бяха зададени от страна на ловците, останахме с надежда, че вбъдеще ще има някаква по-сериозна конкретика за това, което трябва да се свърши. Сега, по средствата за масово осведомяване започнаха усилено да говорят, беше в началото 50 лева за отстреляно прасе, сега в последните дни тези 50 лева отидоха в сферата на 150. За да се случи всичко това, трябва да има много широко разяснителна работа сред нашите ловци, за да стане едно от добрите намерения, както от страна на държавата, така и от нас. За да ограничим в някаква степен това заболяване.

Фокус: Вие казахте, че първоначално не се е приело добре предписанието за индивидуален лов, защо?

Колю Панайотов: Все още ние се наричаме ловно-рибарски дружинки. Традициите, които досега се провеждат при ловуването, засягат груповия лов. Ние наблягаме на този елемент – че другарските отношения са по-плътни, отколкото при индивидуалното ловуване. Отиваш ли индивидуално на лов, ти ставаш, да не обиждам никого, но няма я тази традиция, няма я сладостта на лова. За това става дума. А що се касае до една такава ситуация, която се предлага, ние ще се мъчим да се адаптираме.

Фокус: Но все пак не става въпрос за дългосрочна мярка, всички тези предписания са в сила докато се ограничи заразата?

Колю Панайотов: Докато се ограничи, но това е труден елемент, който ще продължи с години. Това не е еднократно мероприятие, след което да можем да кажем, че от утре я няма чумата. Това трябва да продължи с години, както в балканските страни, така и при нас.

Фокус: На срещата е бил коментиран проблемът с хората, които посещават горските местности – гъбари, събирачи на трюфели, които не са обучени за особеностите на африканската чума. Каква е Вашата позиция по темата?

Колю Панайотов: В горските масиви има, бих го нарекъл – неофициално присъствие на хора, които са гъбари например. Други, които също са с постоянно присъствие в горите – тези, които са наблегнали на гъбите трюфели, които развиват някакъв бизнес. Има и такива, които са излезли на разходка. Така че, трябва да се обърне внимание на всички хора, които обитават горските местности. Не само на ловците. Ние ежеседмично, а сега вече с новите указания, два пъти правим обходи. Те имат едно предназначение – ако се намери труп на умряло животно да се сигнализират ветеринарните власти и да се вземат мерки. А тези хора – гъбари, трюфелджии и така нататък, трябва към тях да се обърне внимание. Всичко това ние на срещата го дискутирахме със специалистите от Североизточното държавно предприятие. Те си взеха бележките. Да се надяваме, че ще намерим положителна развръзка вбъдеще.

Фокус: Т.е. ловците познават заболяването. Вие малко или много имате сериозен опит, можете да вземете проби…

Колю Панайотов: Всяка дружинка има двама – трима души, които са обучени в тази насока. Ние ежемесечно опресняваме това, което трябва да се върши, как трябва да се борави при вземането на пробите. Аз се надявам, че всичко това ще намери своите добри развития вбъдеще.

Фокус: А що се отнася до използването на предпазни средства, какви мерки вземате?

Колю Панайотов: Във всички дружинки има раздадени такива атрибути, включая ръкавици и препарати. Няма по-добър стопанин на дивеча и природата от варненския ловец. Ловецът е този, който стопанисва природата, грижи се за дивеча. Няма кой друг да върши това нещо.

Фокус: Но тези мерки, които се предприемат сега, ще попречат ли на ловния туризъм, на групичките чужденци, които идват да ловуват тук?

Колю Панайотов: Няма да попречат. Ние получихме заповедта на министъра на земеделието, храните и водите, с която от 10-ти август се разрешава откриването на ловния сезон за 2019 година за пъдпъдъци и гургулици. Засега няма спънки около откриването му. Считаме, че няма да има по-сериозни проблеми, които да ограничат ловните излети . А това е един от най-емоционалните моменти за нас. Всеки ловец чака тези излети през годината. По този повод, искам чрез Вас, да пожелая на нашите членове ловът през 2019 – 2020 година да бъде сполучлив, да има само хубави моменти в ловните полета, да няма ситуации и нежелани случаи, които да нарушават доброто настроение.  Наслука на всички!

Фокус: Наслука и от нас!

Диана СТОЕВА