Константин Качулев, РФК- Благоевград: Фармацевтите са последния контрол на отпускане на терапия или медикамент,  с който ще се лекува пациента

Константин Качулев, председател на Регионална фармацевтична колегия- Благоевград в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

Фокус: Каква е ролята на фармацевта и кога трябва да се обръщат към него пациентите?

Константин Качулев: Фармацевтите са последния контрол на отпускане на терапия или медикамент,  с който ще се лекува пациента. Фармацевтът трябва да контролира какво е изписал лекарят. Фармацевтите са последния контрол на отпускане на терапия или медикамент,  с който ще се лекуват пациентите. За това е много важно да посетите аптека, в която да ви обслужи магистър- фармацевт. Ние не сме там, за да продаваме, както е общественото мнение, а ние сме длъжни да пречим на лекарствената употреба. По някога се случва, че лекарите волно или неволно изписват повече медикаменти. На мен ми се е случвало когато съм работил в аптека да видя изписан един и същ медикамент под различно търговско наименование, а това е пропуск на самия лекар. Тук е нашата роля вече да контролираме това нещо и да отпуснем само единият от двата медикамента, които са едни и същи. По този начин няма да натоварваме пациента, който може с повишената доза, която е изписана да получи доста нежелани лекарствени реакции. По този начин можем да определим, че фармацевтът е най- достъпния здравен специалист и той трябва да бъде използван точно за това. С него трябва да се консултирате когато е нужно за профилактика, за да може заедно да помислите  в един разговор как може точно да предотвратите дадено заболяване. Разбира се, че консултацията с лекар никога не трябва да се изключва. Когато имате разговор с фармацевт относно вашето здраве  трябва да бъде потвърдено, особено когато се назначава лекарствена терапия от лекар, за да може всичко по веригата да бъде спазено.

Фокус: Ако бъдат въведени електронните рецепти това ще улесни ли работата на фармацевтите, а съответно и на всички по веригата?

Константин Качулев: Аз съм един от първите, който събра на една маса около 40 специалисти в цяла България, които работят в различни организации  и съм един от първите, които желаят това нещо да се случи в България. В Естония например на самата лична карта, в самия  чип, на вас ви е заложено здравното досие, включително и голямото досие, което влиза в електронното правителство. В това голямо досие имате малко досие, в което се намира и електронната рецепта. Не е нужно да има допълнителна пластика за това. В момента, в който нашите лични карти биват подменени , защото това се чува в общественото пространство, че личните ни карти трябва да бъдат подменени, тогава е непълно подходящ момента да бъде въведена електронната рецепта. Аптеките са подготвени, а голяма част от тях са електронифицирани, което означава, че има компютърна система, лекарствата са въведени там и много лесно ние можем да се нагодим при една работеща електронна рецепта. В интерес на истината разходите, които са в здравеопазването, на фона на разходите, които се предвиждат за електронната рецепта са огромни или обратно, разходите за електронната рецепта са една нищожна част, които са много лесно постижими. Около 12 милиона лева се очаква да струва въвеждането на електронната рецепта, което не е чак толкова много, а може да улесни много от нещата. Това може да намали спекулата със злоупотреба на лекарства. В последно време гледахме едни репортажи за изкарване на едни лекарства от системата за Здравна каса посредством фалшиви пациенти и след това разпространението им чрез системата и за паралелен реекспорт. Всичко това може да се спре само и единствено с въвеждане на тази система. Загубите, които се генерират по системата могат да бъдат много подходящо инвестирани в самия й контрол.

Лора КАЛЧЕВА