Костадинка Кунева: Необходимо е балканско сътрудничество за обща политика и за общо политическо развитие

Костадинка Кунева, синдикален лидер и бивш евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Международна конференция “За единни Балкани в социална Европа“ организираха Градският съвет на БСП-София и Националната асоциация за международни отношения (НАМО). Наш гост е един от участниците във форума – Костадинка Кунева. Няколко думи за нея – тя е историк-етнограф от Силистра. През 2001-ва година заминава за Гърция, за да лекува и спаси сина си. Работи като чистачка в метрото в Атина. Като генерален секретар на Атинския съюз на чистачите и домашните помощници защитава правата на работниците от нейния бранш и за синдикалната си дейност получава заплахи за живота си. През декември 2008 г. е залята със сярна киселина от двама неизвестни мъже. Засегнати са лицето, очите, ръцете, гърбът й и голяма част от жизнено важните органи.Този акт на насилие е оценен като най-жестоката атака срещу синдикален лидер от последните 50 години. На евроизборите през 2014-та година тя е избрана с листата на СИРИЗА за член на Европейския парламент от Гърция. Как се озовахте на конференцията, г-жо Кунева?

Костадинка Кунева: Аз съм почти от един месец в България, така че дойдох от Силистра. За тази конференция знаех от края на юли и останах в България по тази причина, защото темата е много важна – Балканите и сътрудничеството на Балканите – тема, която в моето детство и младежки години се разработваше по много различен начин. Тогава беше сътрудничество между държавите в самостоятелно развитие, а сега сме обединени в европейската общност, имаме нужда отново от балканско сътрудничество за обща политика и за общо политическо развитие.

Водещ: Как могат да бъдат постигнати единни Балкани в социална Европа?

Костадинка Кунева: Този процес започна и зависи от нас до каква степен ще постигнем това сътрудничество. Но ние обезателно трябва да имаме национални политики по формирането на обща балканска политика – нещо, което досега не съществуваше. Досега и все още държавите някак си самостоятелно плуват в европейското пространство, което е минус за всички нас. Затова последните пет години в Европарламента, заедно с още трима евродепутати от България Георги Пирински, от Румъния, от Кипър и аз от Гърция, работихме по предложение за балканско сътрудничество, социално-икономическо развитие и политическа интеграция на Балканите в Европейския съюз. Това беше една от интересните теми от този мандат, много обширна тема, тъй като конференциите и форумите, които правихме, имаха връзка с туризма, с работническите отношения, с работническите права, с проблемите на жените, с проблемите на икономиката и на политиката, на всички държави на Балканите, включително и държавите, които все още не са в Европейския съюз. Оттам излезе необходимостта да започне интеграцията на Западните Балкани, излезе и нуждата от предложение за създаване на Балканска организация за регионално сътрудничество и единство, която може да превърне Балканите в зона на стабилност в Европа. Този план вече се изготвя от министерствата на България, на Сърбия, на Румъния и на Гърция, така че тези балкански общества да покажат по-бърз и голям потенциал.

Водещ: Кога тази организация за регионално сътрудничество на Балканите ще види бял свят, тоест откога тя ще започне да действа?

Костадинка Кунева: Предложението се подписа март месец 2019 г. в Букурещ, което означава, че е много от скоро. В Гърция предишното правителство разработи много подробен план за сътрудничество, който предложи за обсъждане на другите държави. И сега чакаме отговор от другите три държави и техните предложения. Независимо, че има промяна на правителствата, тази инициатива и тази организация трябва да се регистрира и ние трябва да успеем да намерим начина, по който ще развиваме тази политика и сътрудничество.

Водещ: В какви посоки има смисъл и шанс да се развива сътрудничеството на Балканите?

Костадинка Кунева: Много са посоките. Като главни аспекти са насърчаване сближаване на сътрудничеството между балканските територии и народи, появата на едно съвременно лице и потенциал за развитие на Балканите, насърчаване на творческо сътрудничество и мирно съвместно съществуване между балканските народи. Но, ако започнем да търсим по-подробно, имаме много теми, които можем да обсъждаме. И най-важното е, че има интерес и има нужда, и под някаква форма вече са започнали работа помежду си министерствата, обществени органи, организации от всичките тези държави, говорим на Балканите, академичните институции също, изследователски и технологични органи, камари и институти на социалните партньори на Балканите, органи за съвместно самоуправление от всички нива, предприятия, на които е възложено предоставяне на услуги от общ икономически интерес. Целите могат да бъдат насърчаване на устойчивия икономически растеж, повишаване на конвергенцията и социалното сближаване, документиране и насърчаване на потенциала за развитие на Балканите, засилване на предприемачеството, иновационното сътрудничество, развитието на туризма – нещо, по което вече се работи и има голям интерес в региона не само от нашите държави и от нашите общества, има много голям интерес от Китай, от Северна Европа и от други държави от Азия. Аз срещам много често туристи, които идват на Балканите, имат един пакет, туристически, който е за една държава и ме питат, как могат да видят съседната държава, по какъв начин могат да стигнат до съседната държава, кои са обектите, които могат да видят в свободното време. Това показва, че ние закъсняваме в нашето сътрудничество, ние закъсняваме с нашата организация на Балканите. Имаме нужда от защита и устойчиво управление на околната среда. В България изсякоха горите, планините се оголват на Балканите, суровината отива в Северна Европа. Екологичният проблем остава за нас. Трябва да видим, как можем да развиваме места за заетост и да са независими от големите тръстове и от глобализацията. Трябва да видим, как можем да възобновим наново кооперативите, трябва да видим как можем да развием солидарна икономика, социална икономика, а може би и демократична икономика. Защото всичките блага, които идват от нашия труд и влизат в разпределението на финансите от правителствата, това са средства, които ние сме ги изработили. И би трябвало голям процент от този бюджет да се върне отново в живота на хората, които са го произвели, за да могат да се подобрят условията на труд, да може да се подобри животът на хората, да може да се подобри здравеопазването, образованието на нашите държави. Имаме нужда от задълбочаване на демократичните ценности – справедливостта, равенството, солидарността и мирното съвместно съществуване на Балканите. Да не забравяме и да не се отпускаме, защото последните години в цял свят видяхме със Сърбия, с Косово какво стана – че не е далеч една война и все по-нажежена става обстановката в цял свят. И ние трябва да сме толкова близко един до друг на Балканите и да не позволим избухването на война, и да не позволим на никоя външна сила да развали нашите отношения.

Водещ: Вие сте синдикалист, госпожо Кунева.

Костадинка Кунева: Да.

Водещ: Какви са перспективите за взаимодействие между синдикатите на Балканите?

Костадинка Кунева: Това е огромна тема, която трябва да развием. Аз съм се опитвала да срещна синдикалисти от България със синдикалисти от Гърция на гръцка почва. Също имах възможността да поканя синдикати от Гърция и от цяла Европа в Брюксел и да разговаряме за общите проблеми и предложения. Защото синдикалното движение, защитата на работника е все по-малка. Хората са загубили вяра в синдикатите и си мислят, че по някакъв начин ще се справят самостоятелно. Самостоятелно никой не може да се справи в тази обстановка. Трябва да сме обединени в някакви формации. Синдикатът е организация, която защитава работника и му дава възможност да се консолидира и да подобрява начина си на живот. Толкова труден е животът на работниците днес, черният труд все повече и повече се разпространява, хората не могат да оцеляват, стигат до крайни мерки от обезверяване, капиталът се окрупнява, във все по-малко ръце се намира и се злоупотребява с живота и с труда на хората. А синдикатите са тези, които могат да защитят работника и могат да му дадат възможност да живее по-добре, ако той повярва в тях и участва, предлага и се бори за правата си.

Водещ: Госпожо Кунева, вие като евродепутат имахте инициативи за по-добро организиране на Инспекциите по труда. Как могат да бъдат по-добре организирани те на европейско ниво?

Костадинка Кунева: Създадохме европейска платформа за борба с необявения труд, с черния труд. Но независимо от законите и мерките, които могат да се предприемат и на европейско, и на регионално ниво, ако работникът не промени начина си на виждане и не спре да се съгласява с ниското заплащане на труда, с липсата на осигуровки, ако продължава да се съгласява с допълнително платени на черно заплати, този контрол няма да може да се осъществи. Значи отговорността да се осъществи този контрол е и личностна, на всеки работник. Не трябва да се съгласяваме да получаваме заплата на черно, не трябва да се съгласяваме да получаваме осигуровки за по-малко часове от това, което сме заработили. Това е нашето здраве, това е нашият живот, това е бъдещето на нашето общество, на нашите деца.

Водещ: Вие самата сте била тежко потърпевша от емигрантския живот и началото ви в Гърция. Какво да направят нашите сънародници, за да бъде по-лека тяхната съдба там? Знаете, че проблемите им са много, има много българи, които работят в Гърция, някои работят при регламентирани, коректни условия, но има и такива, които се трудят в черния сектор.

Костадинка Кунева: Много е трудно. Аз успях да помогна на домашните помощнички, например, в Гърция да регистрират профсъюз. Обаче все още не мога да намеря хора, които искат да започнат да правят предложения за подобрение на техния труд и на техните права. Чакат някой друг да го свърши. Работниците трябва да разберат, че условията на труд и политиката на техния труд става от тях самите. Ако те не участват и не излизат напред, не обсъждат проблемите си, няма кой друг да го направи.

Водещ: Те може би се страхуват, че ще загубят работата си и винаги ще има кой да ги замести.

Костадинка Кунева: Когато работят, говорим за домашните помощнички, това е един в 90% черен труд, и минимално заплатен, и с много тежки условия на труд. По-малко от това няма. За такава работа, предполагам, ако не е следващият месец, след един месец минимум ще си намери работа човекът, но няма да се променят условията му на труд, той ще има все същите проблеми – няма да има осигуровки, няма да има право на отпуска, няма да има право на болничен, няма да има право да се образова, няма да има право да се яви на изпит, ако учат или са студенти, няма да имат никакви права, ако не се организират и не се борят заедно.

Водещ: В момента вие с какво се занимавате? Останахте ли в СИРИЗА?

Костадинка Кунева: Да. Аз се опитвам да си дам малко отпуск, но мен ме интересува много балканският въпрос и политика, така че където и да се намирам, ще продължавам да работя по тази тема.

Цоня СЪБЧЕВА