Костадин Николов, пчелар от Варна: Никой не знае дали някъде другаде има такъв ценен продукт като меда

Костадин Николов, пчелар от Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна във връзка с празника на пчеларите – 10 февруари.

Фокус: Господин Николов, може би да започнем с това откъде тръгна интересът Ви към пчеларството?

Костадин Николов: Първо, поздравявам всички колеги по случай празника, който настъпва. Нека кошерите им да са пълни с пчели и с мед, и по-малко болести. Занимавам се с пчеларство може би от 90-те години на миналия век. Един колега ме вдъхнови, така да се каже към пчеларството. Хареса ми покрай него и така започнах да се уча от него, като колегата казваше: „Гледай какво правя, но чети и литература“. Защото само от гледане пчелар не се става. И така единия колега ми даде празен сандък, друг ми даде пчели и започнах да гледам пчели. От един, после стигнаха до 27-30 броя, като в момента са в село Орешак, Варненско.

Фокус: Значи донякъде може да се каже, че сте откраднали този занаят?

Костадин Николов: Ами да, това е съвсем непрофесионално от моя гледна точка и продължавам така да си бъда хоби-пчелар, който се занимава с едно средно количество пчели, които са около 30. Меда, който се произвежда от толкова пчели е някъде между 500 и 800 килограма мед на година.

Фокус: Как сдобихте с първите си кошери?

Костадин Николов: Ами целия процес първо започва с много четене, трябва човек да се научи какво представлява кошера, видове кошери, оттам нататък какъв инвентар трябва да притежава един пчеларин, за да може да тръгне така да се каже в този хоби-занаят. Като всяка година в град Добрич, а от две години мисля, че и в град Варна се провеждат пролетно-есенни обучения, предлагат се и всякакви видове пчеларски продукти. Освен това има много фирми, които вече покрай съвременните технологии и интернет, предлагат готови изработени кошери и всичко, което трябва като инвентар за пчеларите. За разлика от онова време, когато аз започнах баща ми, може би съм късметлия, че беше дърводелец и ми помогна много в изработването на почти всичко, което може да бъде изработено от дърво. Та така, започнах, а сега си има всички системи и кошери, се предлагат на тези изложения, които ви казах, а отделно и по сайтовете.

Фокус: Скъпо ли е оборудването, което използвате?

Костадин Николов: Пчеларското оборудване има неща, които са много скъпи, особено центрофугите в последно време има много модерни центрофуги, които струват по няколко хиляди лева, но все още се намират центрофуги ръчни, които са между 3000 и 500 лева. Самите сандъци, празните сандъци са около 100-120 лева. Общо взето, когато един пчелар започне във времето, полека лека си набавя инвентара. Не трябва един пчелар да започва с голяма кошница – да си мисли, че това е много лесно, веднага ще започне да печели, и всичко, което е чел, видял по телевизия и къде ли не, става като с магическа пръчка. Пчеларството е много бавен процес – бавен и труден. Меда, който получават пчеларите е много горчив за производителите. В смисъл, че е скъп. Труда е голям, меда е евтин и излиза скъп за тях.  Другото, което е държавата в последно време, се вижда по телевизията – митинги на пчеларите. Техните изисквания са по-големи, отколкото държавата полага усилия за тях, но все пак държавата полага някакви опити вече, чрез българските депутати в Европейския парламент да пробие с нашето пчеларство. Субсидиите, които са много необходими на българските пчелари и не достигат спрямо това, което се дава на други пчелари по света и в Европа, независимо, че аз не участвам в никакви такива структури, следя какво се случва в България и в Европа, и така пчеларството си е труден занаят все още. Другото, което е държавата взима някакви мерки, но общинските ръководства правят грешки, като в техните наредби за вътрешния ред на общините, приемат рестриктивни точки, които пречат донякъде на пчеларството. Техните точки са в нарушение донякъде на закона за пчеларството, който регламентира точно и ясно как трябва да се гледат пчели. Позволяват си общинските съвети, все още на някои места в България, да взимат вътрешни решения, които противоречат на закона. Тоест техните решения са противозаконни, но те ходят по места и безпокоят пчеларите. Това трябва да се изкорени.

Фокус: Какви трудности според Вас има в бранша?

Костадин Николов: Основната трудност, е че фирмите, които изкупуват меда в България, от може би 10 години предлагат една и съща цена. Тоест изкупната цена на меда варира между 4 и 4.50 лв. на килограм, което е изключително ниска цена за един пчелар, който е започнал и е стигнал някъде до 100 кошера. Това направо убива пчеларството с тези ниски цени, които те предлагат в момента.

Трудностите, които ние срещане това са с реализацията на меда. Трудности, разбира се, има и с пазарните медикаменти за предпазване на пчелите от акари, като много често тези препарати във вид на лентични, напоени с препарати, излизат сухи. Тоест действието им към пчелите е минимално и се получават проблеми. Значи при животните се казва, че пилците се броя н аесен, а при пчеларите пчелите се броят напролет. Напролет се среща много смъртност на пчелите от лоши медикаменти, които не са помогнали за преживяването на много кошери.

Фокус: Вие самия наблюдавате ли проблем с броя на пчелите?

Костадин Николов: Имал съм преди 3-4 години като точно срещу мен цялото поле беше пълно с рапица. Голямо удоволствие беше да видя толкова големи пространства да жълтее от рапица и пчелите в един момент като започнаха да се прибират и започнаха да падат, да се въртят на крилцата си и да умират пред кошера. Препаратите, които се използват в България за растителна защита са все още от препарати, които в Европа вече са забранени. Българският парламент им даде срок в 2-3 години все още да бъдат използвани. Пръскането трябва да се извършва рано сутрин, привечер, но арендаторите гонят и добри реколти, бързайки не се съобразяват с това нещо и пчеларите изпадат в конфликт на интереси донякъде с тези, с които трябва да си помагат. В цял свят пчеларите сключват договори от предната година с арендаторите за пренасянето на пчелите в близост до техните масиви, за да могат да получат по-големи добиви благодарение на опрашването на пчелите, а тука все още тези арендатори са в конфликт с пчеларите.

Фокус: Господин Николов, изпитвахте ли страх от пчелите, когато започнахте да се занимавате с пчеларство?

Костадин Николов: Да, имах страх в началото. Но благодарение на този мой колега ми даде всичко, което ми трябва и ми каза да ходя само пред него и да затварям кошерите. Той си бъркаше в кошерите, той ми обясняваше какво прави и как прави. Полека лека започнах обаче бях като космонавт в първите си години – облечен от горе до долу, слънцето пече. Пчеларството по принцип се бърка в кошера по горещо време, ставаш вир вода. Дойде един друг колега и ми казва: Ама ти ще умреш от жега бре колега, какво правиш“. Аз му казвам: „Нали трябва така да съм облечен“, а той ми обясни, че пчелите лятото не жилят така. Така започнах да си махам ръкавиците, и полека лека човек, когато работи с пчелите започва да усеща поведението на пчелите спрямо сезона, настроението на времето – дали ще вали, дали ще е облачно. Имало е случаи, когато вече станах по спокоен пчелар, да ходя и по потник между пчелите без маска и без ръкавици. Същия кошер след 4 дни, с маска и с ръкавици ме ужилиха 4-5 пчели, та ме гониха чак и до мазата. Това е лоша преценка на пчеларя за състоянието на пчелите от страна на пчеларя. Трябва да се има напредвид, че отива при животни насекоми, които не го познават.

Последно време чета разни статии, че пчелите познавали пчеларя. Това е абсурд след като летните пчели живеят между 15 и 30 до 45 дни. Те няма как да запомнят един пчелар, който ги е посетил няколко пъти през това време. Затова пчелар, който отива при пчелите трябва да е подготвен, че може да го срещне най-лошото. Винаги трябва да има под ръка запалена пушилка, маска и може би ръкавици наблизко, ако не са на ръцете му сложени. Винаги тия неща трябва да бъдат в близост до пчеларя. Никога не знаеш кога може да ти се случи някакво нападение на пчели

Фокус: Ако бъдете ужилен, какви мерки взимате срещу евентуална алергична реакция?

Костадин Николов: Мерки не съм взимал. Имах един случай, когато не бях много добре подготвен. Маската ми беше с връв отдолу и връвта заяде, като не беше много добре затворена отдолу маската и като се надвесих над пчелите, те тръгнаха към врата ми и със сто зора успях да хвърля маската и да избягам. Доста пчелички ме нажилиха тогава и се бях поуплашил да не получа някаква алергична реакция и може би поради причината, че имах колега, който беше алергичен. Носеше си разни лекарства и аз ги използвах. Но не съм имал досега алергични реакции, но винаги имам под ръка алергозан, амоняк. Казват, че трябва да имаш и спринцовка с други препарати, но не мисля, че ще стигна до такава степен на усложнения.

Фокус: Господин Николов, коя е любимата Ви част от пчеларството?

Костадин Николов: Дори човек, когато вади мед пак си е трудно, защото трябва да освободиш рамката от всичките пчели, да пренасяш тежки неща. Любимата ми част е, когато застана пред пчелите и се наслаждавам на удоволствието.

Фокус: А коя е може би най-малко любимата?

Костадин Николов: Най-малко любимата е пролетно време, когато трябва да затваряш умрели пчели с много мед. Това се случва всяка година има такива неприятни моменти. Винаги се случва да имаш някой умрял кошер, ако няма това ще бъде някаква благодат. Но това е най-неприятното.

Фокус: Какви мерки се предприемат такива случаи?

Костадин Николов: От страна на пчеларя трябва питите с мед веднага да се приберат, за да няма нападения от другите пчели и да унищожат. Освен, че пчелите ще нападнат, за да приберат меда от кошерите започват да се самонападат, което не е добре. Затова винаги трябва пчеларя да внимава да няма никъде открит мед, който да възбуди в пчелите настроението за кражба. Влизайки в един кошер да взимат мед, те започват да налитат, да се опитат да влязат във всеки друг съседен  и по този начин започват и да се самоунищожават пчелите, като има случаи когато по силния кошер, унищожава и по-слабия.

Първото нещо, което се прави, е че трябва меда да се прибере и да се затвори, но най-добре да се прибере някъде защото го нападат и молците, така че почти нищо не остава. Другото нещо, което е този сандък трябва да се затвори и да се прибере. При добри условия, да бъде обгорен с горелка и почистен, за да се ликвидират всякакви болести, които е можело да има  в този сандък. Рамките трябва да се очистят след това, теловете се махат и се обгарят с горелка и се подготвят за следваща работа. Кошерите се боядисват. Има много поддръжка, цяла зима си имаш работа със стари рамки, със стари сандъци и т.н. всичко трябва да се подновява, да се остъргва от стара боя, да се боядиса, да се китосва. Цяла зима си има работа за това, която следва като подготовка за следващата година.

Фокус: Произвеждате ли други продукти с мен?

Костадин Николов: Последно време в България има доста семейни фирми, и които започнаха да произвеждат и други продукти освен мед, като използват пчелното млечице, прополиса, восъка, продават се вече пити завити с целофан, с рамката с восъка. Аз няма достатъчно време да се занимавам с всичко това, единственото, което предлагам е прополиса, който е много ценен биологичен продукт събиран от растенията и пчелите го трупат по всички пукнатини в кошера. Основно с мед и с прополиса.

Фокус: Искате ли да кажете нещо на бъдещите пчелари?

Костадин Николов: Ами, които искат да се занимават с пчеларство, искам да има кажа, че няма да сбъркат. Пчелите успокояват нервната система, просто, когато си край тях забравяш за времето. Нека да не тръгват, с както казах в началото, голямата кошница , че бързо и лесно ще постигнат някакви големи резултати. Просто, трябва да мине време докато изкараш първия мед. Първо трябва пчелите да се развият, има си много тънкости докато наистина стигнеш до момента да бръкнеш в меда и да го опиташ. Но нека да не бързат, да бъдат спокойни и да знаят, че пчеларството е един занаят, който носи много положителни емоции – повече положителни, отколкото отрицателни. И ще си помагат на семействата с един много ценен биологичен продукт, който природата е създала на тази земя. Никой не знае дали някъде другаде има такъв ценен продукт като меда.

Фокус: Господин Николов, искате ли да добавите нещо?

Костадин Николов: Искам да поздравя всички български пчелари и пчеларки, разбира се, които в последно време станаха доста пчеларките-жени, които се занимават с пчеларство. И да пожелая на всички много, много мед и дълги години да се занимават с това хоби. А който желае нека се превърне в професионален пчелар, който се занимава изцяло само с тази дейност.

Бояна АТАНАСОВА