Красен Станчев: Заради проблема „КТБ” от Еврогрупата настояват за членство на България в Банковия съюз преди влизането ни в ERMII

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. 

 

Водещ: Министър-председателят Бойко Борисов трябваше да представи в петък на заседание на Съвета на министрите от страните в Еврозоната – така наречената Еврогрупа, кандидатурата на страната за присъединяване към „чакалнята“ на структурата или Механизма ERMII. Според премиерът България иска да влезе в Банковия съюз и „чакалнята“ на Еврозоната в един ден и настоява за твърда дата. До часа на интервюто нямаме информация от срещата. Официално документи за кандидатстване в ERMII и Банковия съюз ще бъдат внесени на 12 юли от финансовия министър Владислав Горанов. През април ЕЦБ и ЕК поставиха ново неформално условие, за да допуснат България в ERMII – присъединяване именно към Банковия съюз. Възможно ли е България да получи такава твърда дата за влизане в двете структури, както настоява министър-председателя? Следва анализ на Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.  Възможно ли е България да получи явни условия за членство?

Красен Станчев: Доколкото разбирам, условията вече са поставени и това е влизането в Банковия съюз и съответно действията на Европейския надзор в българския банков сектор, разбира се, чрез посредничеството на Българския банков надзор. А дали е възможно да се получи дата? Може би да, трудно ми е да кажа, не съм в преговорите. Не знаем, никой от нас не знае такива подробности. Но не съм сигурен, че е добро да се получи дата.

Водещ: Защо?

Красен Станчев: Защото, нали може да има някакъв срок, кога горе-долу ще стане и т.н., но точна дата едва ли някой може да даде. А тогава, когато трябва да се гласува на някаква определена дата, членовете на Еврозоната могат да решат нещо в последния момент и тогава да няма възможности за допълнителни преговори.

Водещ: Може ли да ни се поставят допълнително условия, подобно на Банковия съюз и Банковия надзор?

Красен Станчев: Не, едва ли. Проблемът с това условие е всъщност проблемът 2014 г., който членовете на Еврозоната не знаят как да решат. И това е проблемът с КТБ. Проблемът с КТБ не е само проблем на Българския банков надзор, той е проблем на цялата политическа система, включително с участието на прокуратурата и на политици в нападение срещу банката. Такъв проблем никой не знае как да го реши. И затова, защото никой не знае как да го реши, се появява това условие. Аз не смятам, че Централната банка в лицето на Калин Христов беше неправа тогава, когато възрази срещу това условие. Но така или иначе условието стои и то е поради тази причина, че не знаят как да се справят с подобни случаи като КТБ и няма никакви гаранции, че те няма да се повторят. Дали ще бъде специално банка или ще бъде нещо друго, е трудно да се каже. Но те могат да реагират само за тези неща, за които отговарят. Това са елементите на паричната система и фиска, което се нарича финансова система, включваща и банките.

Водещ: Това ли е причината за съпротивата от страна на Централната банка и на правителството за Банковия съюз?

Красен Станчев: Причината за съпротивата на Централна банка е по-скоро теоретична. Те са две причини. Първата е, че няма никакви гаранции, че Европейският банков надзор не може да бъде субективен. И второто, което е по-важно, тогава, когато страната влезе в този Банков съюз и съответно действа надзор, но не е член на така наречената „чакалня“ или на Еврозоната, то тогава възниква проблем с изпълнението на предписанията на Европейския банков надзор. Защото Българският банков надзор не може да не изпълни тези предписания като член на този надзор на Банковия съюз, но в същото време дотолкова, доколкото не е член на Еврозоната, Българският банков надзор носи отговорност при съдебни дела по повод изпълнение или неизпълнение на препоръките, които са дадени от някой друг.

Водещ: Какви са предимствата за членство в Банковия съюз и в ERMII и какви недостатъците?

Красен Станчев: Те са две доста различни неща. За Банковия съюз онова, което е очевидно – ще имат полза българските банки, които са част от по-големи институции и в момента са надзиравани както от българския, така и от Европейския банков надзор. Т.е. те спестяват определени ресурси по изпълнението на различни прегледи, комитети, отчети и т.н. Българската публика също, може би, печели известна увереност в онова, което се случва в българската банкова система. Но това не означава, че това винаги е полезно. Приспиването на вниманието на клиентите на каквато и да е кредитна институция, независимо дали това е примерно кооперация в съседната улица, дали е заложна къща или е банка, винаги не е добро за клиентите на тези институции. Най-добре клиентите на тези институции сами да се ориентират в това кои банки са добри, как работят и т.н., което примерно с КТБ не се случи. Доста хора бяха повярвали на не особено разумната лихвена политика по депозитите на КТБ. Друго, което може да се каже по повод Банковия съюз и съответния надзор, е, че това, което се случва или може да се случи като приспиване на вниманието, загуба на така да се каже желание за собствена ориентация в онова, което се случва в банките в България, нещо подобно може да се случи и за фирмите и за по-големите стопански играчи в българската банкова система. Т.е. всички да се надяват, че Европейският банков съюз ще постъпи така, както трябва тогава, когато има какво да препоръча, което невинаги е сигурно, че ще стане. В крайна сметка местният банков надзор винаги знае по-добре, какво е състоянието по отделните банки.

Водещ: Преди ден отпадна мораториума за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“, а преди 20 дни – на 7 юни – Народното събрание даде мандат на правителството за преговори с потенциални инвеститори за централата. Въпросът е: има ли връзка между двата процеса – изграждането на АЕЦ „Белене“ и членството в Еврозоната и то особено, ако за централата се наложи държавен заем, към какъвто ще бъдат много консервативни от финансовите структури на ЕС?

Красен Станчев: В общи линии критериите за финансово здраве бяха добре описани от Standard & Poor’s , когато те дадоха стабилна перспектива на българския кредитен рейтинг и казаха, какви ще бъдат условията по повод поддържането на такава перспектива и  дори подобряването на кредитния рейтинг. И първото условие беше продължаване на тенденцията за намаляване на обслужените кредити в България, което означава, че парламентът и правителството не трябва да предприемат някакви резки действия в регулирането на правата на длъжниците, съответно правата на кредиторите. Т.е. не трябва да се осъществяват такива не особено разумни проекти като тези, пропагандирани от омбудсмана Мая Манолова. И второто, не по-малко важно, условие е доказване на икономически растеж, доказване на такова развитие на кредита, което води до икономически растеж. Онова, което вероятно ще се случи и ние го знаем от решението на ДЕКВР от 2003 г., когато те се намесиха в енергийната система. Онова, което може да се случи при започване на такъв проект, е взимане на голям държавен заем, който влошава общия кредитен рейтинг на страната. Това не е изключение само за България. Държавните дългове като част от БВП, показателят който се следи в България, е доста нисък. Но дори в страни като България, където той беше нисък, този показател, като Латвия, Литва и Естония след влизането в Еврозоната, дългът, държавният дълг към БВП се увеличи два пъти във всичките тези страни. Така че това няма начин да не се наблюдава.

Водещ: И АЕЦ „Белене“ попада в това предупреждение?

Красен Станчев: Да, АЕЦ „Белене“ попада в този сценарий. И трето, което може би трябва да се знае, е, че в крайна сметка няма автоматичен процес във всичките тези членства. В момента има едно настроение, което е много приличащо на настроението от началото на 90-те години – това е, че като има някаква международна институция по-добре е да влизаш, отколкото да излизаш. Това може да е хубаво, може да е лошо. Никой не може да каже в момента, но онова което е важно за хората да знаят, че първо, няма да има резки промени в непосредствените цени и доходи, и т.н.  И второто нещо, което е много важно, тъй като процесът не е автоматичен, най-краткият срок за престой в „чакалнята“ е този на Естония и той е 7 г. Най-дългият престой е 11 г. и вероятно България ще бъде някъде между тези два срока.

Водещ: Изграждането на АЕЦ „Белене“ как ще повлияе върху престоя ни в „чакалнята“ и членството в Банковия съюз?

Красен Станчев: Трябва да се чака, за да се види какво ще бъде поведението на публичните финанси, какво ще бъде движението на кредитния рейтинг – нагоре или надолу и т.н. Т.е. няма да ускори процесът в никакъв случай.

Водещ: Няма да очакваме и драстични промени в цените, така ли?

Красен Станчев: Няма такъв случай. Т.е. има такива случаи, когато е имало измама с определени показатели на влизането в Еврозоната. И вторият фактор, който е влиял при такива случаи, е натрупана инфлация преди това. В България такъв случай няма. Ние имаме 21 г. относително стабилни инфлационни равнища. Възможно е да има известно даже намаление на цените, защото в някои отрасли няма такава конкуренция, каквато има в другите страни.

Водещ: Господин Станчев, кога можем да очакваме това членство в Банковия съюз и в Механизма ERMII?

Красен Станчев: Вероятно много скоро ще стане ясно дали ще се случи нещо положително по повод искането на правителството за членство в Банковия съюз и ERMII. А кога то ще се случи, не вярвам да стане по-рано от края на годината, началото на следващата.

Цоня Събчева