Красен Станчев, икономист: Промяната на Конституцията за престъпленията по време на приватизацията ще даде възможност за рекет от всички органи на прокуратурата

Парламентарната група на ГЕРБ ще внесе предложение за промяна в Конституцията за отпадане на давността на престъпленията по време на приватизацията. В момента в Наказателния кодекс е предвидена 10-годишна давност за такива престъпления. Предложението е да бъде създадена в Конституцията нова алинея 8, според която не се погасява по давност наказателно преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени при или по повод на приватизацията в периода 1992-2017 година. Готовност за подкрепа при гласуването са заявили от Обединени патриоти и от ДПС. Според председателя на правната комисия и народен представител от ГЕРБ Данаил Кирилов, правното решение не е прецедент и за българското право, и за други държави. Какво може да се случи след приемането на такова предложение? Въпросът е към Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет, в обзорното предаване „Това е България“.

Красен Станчев: С едно изречение или с повече изречения?

Водещ: С повече изречения. Може и с едно. Кажете краткото и да чуем и дългите.

Красен Станчев: С едно изречение – ще се получи възможност за рекет от всички органи на прокуратурата за всички участници в приватизацията.

Водещ: А с повече изречения?

Красен Станчев: Първо, това противоречи на търговската практика, независимо от това, че може да бъде променена Конституцията. Второ, в общи линии, както и да гледате приватизацията, тя е успех и това се доказва от всички възможни статистически анализи. Трето, не е ясно към кого ще се прилага въпросната разпоредба – към онези, които са продавали или към онези, които са купували. Онова, което имаме като опит, показва, че т.нар. следприватизационен контрол може да работи само по един начин и това е през съда. Всичко останало, което е вписано като примерно условия по приватизационните договори и т.н., никога не е работило и затова 2001 година всъщност беше спряна практиката за включване на особени клаузи в приватизационните договори. Следващото нещо, което е много важно – не е ясно как ще се прилага това нещо, защото самият Закон за приватизацията до 2003 година претърпява 29 изменения. И онова, което примерно днес може да се смята за морално неиздържано, винаги е било по закон. Последно, но не по значение – онези неща, които са морално осъдителни, са много често в детайли на процедурата, които не могат да бъдат реконструирани, или ако бъдат реконструирани, това е едно упражнение, което може да се сравни да речем с археологически разкопки в документацията на приватизиращите органи, то тогава ще се установи, че примерно за т.нар. голяма приватизация в ръцете на министерствата, например, се случва средно като период на сключване на една сделка, за около 17 дена. Тоест за тези 17 дена никой купувач не може да разбере какво има в дадено предприятие. А пък за общинската приватизация става дума за 7 дена, това са астрономически, а не работни дни. Тоест в крайна сметка ще се окаже, че няма никакъв виновен, освен тези, които са направили такава бърза приватизация, но те вече няма да са на работа и няма да има възможност да бъдат наказани. Техните действия ще бъдат по закон, защото такава е процедурата тогава, както тя е описана по закон.

Водещ: Господин Станчев, възможно ли е да се докаже, че през раздържавяването са били откраднати милиарди левове и съответно да се потърси отговорност за това? И откъде ще се докажат пък тези милиарди левове? Как ще се докаже цената на самите приватизирани предприятия, които, известно е, след комунизма са в разруха?

Красен Станчев: Това, което ние знаем за цената на самите предприятия, е горе-долу следното. Ще започне по-отдалече. 1990 година правителство на Луканов влиза в длъжност на 8 февруари. На 30 март се дължат малко над 3 милиарда долара дългове. Всички активи на страната, които могат да бъдат взети като залог или пък да дадат някакъв ресурс за плащането, са някъде около милиард и 200 долара. Цялата икономика на страната е около 10 милиарда. Освен това има вътрешни дългове, които са поне на равнището на 40% от брутния вътрешен продукт, тоест около 4 милиарда долара. Тоест страната нищо не произвежда, съответно това, което би трябвало да произвежда в страната нещо и да може да се продава, също не струва повече от 10 милиарда долара. Второто нещо, което е много важно и това го има в писмото на Иван Костов до президента Плевнелиев от 24 септември 2012 година – там се дадени оценките на активите в България. Според една от тези оценки общият размер на архивите в България 1995 година – тогава, когато се подготвя първата вълна на масовата приватизация, са някъде около милиард и 250 милиона. След това има преоценка, тъй като имаме криза 1996-та, началото на 1997-ма, и цената на тези активи по оценка на Световната банка е около 580 милиона. В този смисъл, тези пари, които се предполага, че ги има, ги няма и не можем да ги има. Следователно няма кой да ги открадне. Не е измислен начин да откраднете нещо, което не съществува.

Водещ: Доказуемо ли е на кои хора е предадена държавната собственост? Отговарят ли те с лице, управляват ли тази собственост, или от последващите препродажби на първите приватизатори им се губят дирите?

Красен Станчев:  Тогава, когато някой е купил някое предприятие, той има пълните права на собственик и съответно може да го продава, купува, изменя и т.нар., ако това не противоречи на договора за приватизация. Това, което може да се каже в този случай в отговор на вашия въпрос, е, че знае се кой какво е купил, знае се при какви условия го е купил и се знае при какви договори го е купил. Няма нито един случай, независимо от схемата на приватизация, който с годините да се е показал неуспешен. Има такова нещо примерно  с БГ „Балкан“ и „Кремиковци“. „Плама“ Плевен също. Но там става дума за приватизация, която е номинално примерно  1 долар, но това не е, за „Кремиковци“, ако говорим, но става дума всъщност за 2 млрд. лева и 1 долар. Тези 2 млрд. лева преди това са чиста загуба, която се покрива от т.нар. продуктови кредити. Тоест „Кремиковци“ получава от НЕК, от БДЖ и от „Булгаргаз“  ресурс, който се плаща от всички данъкоплатци. Тъй като „Кремиковци“ нищо не плаща. Следващият фалит на „Кремиковци“ той е 2008 г. и той е поради управлението на активите и на новите кредити на  предприятието, а не поради това, че някой нещо е откраднал оттам. Онова, което може да се докаже, че липсва примерно  от масата несъстоятелност на „Кремиковци“, е някъде около 50 милиона лева. Но това е нищо в сравнение с покритите дългове за периода от 2001 до 2008 г. А както казвам, те са някъде около 2 млрд.

Водещ: Напъните за изсветляването на приватизационните сделки започват още през февруари 2010 г., когато президентът…

Красен Станчев:   Не е вярно, не е вярно.

Водещ:  Така ли? По-рано?

Красен Станчев:  Не е вярно, не е вярно. Това започва на 17 август 1990 г., когато парламентът прие мораториум върху сделките с държавно имущество. Още оттогава има опити да се прави това. Нито един от тези опити не е успешен.

Водещ: Защо не е успешен?

Красен Станчев:  Ако бяха спрени сделките с държавно имущество, а тогава в крайна сметка цялата икономика е държавна,  то тогава би трябвало икономиката да спре и България влязла в един сценарий, който може да бъде сравнен само с Октомврийската революция. Тоест от октомври 1917 г. до март 1921 г. в Русия имаме спад на икономиката от около 95 %. Тоест това е пълна бедност, хаос и всеки, който има оръжие, взима каквото намери за добре. Такова нещо в България не се случи. Ако прегледаме статистиката какво е станало след приватизацията, то икономиката на България от 1997 г. до сега е нараснала по сравними цени около 5 пъти, а горе-долу същото се е случило и с доходите на хората. Някои доходи, примерно  пенсионните, това го сметна примерно  колегата Георги Ганев от Софийския университет, някои доходи, като например доходите на пенсионерите, а те са изядени от вътрешния дълг, който е натрупан преди 1989 г. Това са онези 40 % от БВП, които са задълженията, вътрешният дълг. Та от 1997 г. до миналата година имаме изравняване на пенсионните доходи до 1987 г. Всичко останало като разполагаем доход на населението, домакинствата и т.н. се е увеличило от около 900 долара средно на човек 1989 г. до около 7000 долара средно на човек 2016 г.

Водещ:  Какво е вашето обяснение? Защо ГЕРБ, Обединените патриоти, ДПС сега застават зад осветляването на тези сделки? И се хващат с приватизационните сделки.

Красен Станчев:  Не става дума за осветляване, става дума за замъгляване на действия по рекетиране на този, който на мен ми харесва. Ако аз правя това нещо, аз ще си направя една партия, където половината ще бъдат такива, които могат да бъдат съдени, половината са такива, които ще бъдат съдени. И тогава всички ще слушат. Те могат да се явяват от различни партии на избори, могат да се наричат патриоти, депесари, марсианци и т.н., но в крайна сметка контролът върху физическите лица, които се явяват в политиката на избори, ще бъде този. Това е скрито въвеждане на еднопартийна система от гледна точка на този, който контролира прокуратурата.

Водещ: Да Ви разбирам, че чрез управляващите, през контрола върху прокуратурата ще се контролира бизнесът, така ли?

Красен Станчев: Не, по-скоро прокуратурата и главният прокурор контролира управляващите.

Водещ:  Тогава каква им логиката те да предлагат такова предложение за промяна на Конституцията?

Красен Станчев:  Да дадат работа на главния прокурор, да не се занимава с тях, а с тези, които те могат да се договорят, че той може да се занимава.

Водещ: Прокуратурата е преглеждала всички сделки, твърдят оттам, има много, имало много новообразувани производства, но са били прекратени по давност.

Красен Станчев: Аз споменах за археологията на знанието. Ако се върнем към действията на прокуратурата, идеята, че са загубени пари по време на приватизацията, между другото приватизацията в България няма такива цели. Ние сравнявахме 2001 г. приватизацията в България и в Полша с колеги от Института „Кейси“ и Института за  пазарна икономика и излязоха много интересни неща. За периода от приемането на Закона за приватизация до 2001 г. в България имаме различни схеми на търсене на фискални ефекти на приватизацията. Но в общи линии общият знаменател на всичките тези схеми е, че се търси смяна на собствеността, а не се търсят приходи. Самите приходи за различните години се разделят по различен начин. Имаме години, когато се финансира, да речем, пенсионното отделение на НОИ, имаме години, когато се финансира култура. Едва 1998 г. приходите се консолидират като приходи в централния бюджет. Т.е. 98 % от тези приходи на приватизацията отиват там. За първи път идеята, че нещо е откраднато от приватизацията, се роди в главата на прокурора Филчев.

Водещ: Да, той най-напред започна, да.

Красен Станчев:  Той каза, че става дума за около 10 млрд. Оттогава досега идеята е да се увеличават тези пари. Но онова, което случайно се изпусна един от зам.-главните прокурори, в спор с мен през 1999 г., беше, че такава била оценката на експертите.

Водещ: Кои експерти?

Красен Станчев: Това са от април 1992 г., има регулиране на бизнес оценяването в процеса на приватизация и такава оценка се изисква от оценителите. Тъй като оценителите обикновено дават много високи оценки, затова се наложиха допълнителни оценки от правителството на Жан Виденов и след това от Световната банка 1997 г., които намалиха онова, което са дали оценителите като, аз вече го споменах, и то е написано в писмото на Иван Костов до Плевнелиев.  Няма начин в момента който и да е да докаже сума от 30 млрд. активи в България по времето на извършването на приватизацията. Практически трябва да се знае, че приватизацията от 2004 г. е спряна. И съответно онова, което се цели с една такава евентуална промяна, е хората, които са направили възможно България да влезе в ЕС и в НАТО, и са поставили икономиката на нормални релси, да бъдат съдени. И това са правителствата, провели такава приватизация, това е, тя започва във втората година на управлението на Любен Беров, минава през правителството, колкото и да е странно, на Жан Виденов…

Водещ: Да, имаше масова приватизация.

Красен Станчев: Имаме, първо, масова приватизация, и, второ, имаме приватизация на 10 големи предприятия, които помагат на това правителство 1995-1996 г. все пак да функционира, да върже бюджета. Тези 10 предприятия, цената на тези 10 предприятия, където са „Соди Девня“ и някои други, е равна на всички приходи от приватизацията до този момент. Значи, ако вземете приватизацията, резултатите от нея за 1996 г., приходи те от тези 10 предприятия, чуждестранни инвеститори, които са дошли в България, са равни на всички приходи от приватизацията. Тоест тогава, когато имаме приватизация, която отива при нормални собственици, които имат  пазари и съответни идеи да развиват тези предприятия, тя дава приходи в бюджета. Тогава, когато вземете неуспешните предприятия, най-неуспешните предприятия в България и погледнете какво е тяхното състояние в момента, това са едни от най-добрите предприятия в Европа и дори в света. Има такива предприятия. Ще спомена само КЦМ Пловдив, което аз трябваше да го затворя като председател на комисия във Великото народно събрание, и Челопеч, мините Челопеч. Аз трябваше да ги затворя, защото ме избраха на следващия ден, след като Народното събрание взе решение за затварянето на Челопеч. Тези предприятия, само тези двете, те са най-добрите в Европа, а пък Челопеч има най-напредничавата технология на добив на злато в света. И много други такива примери има.

Последен пример ще ви дам. Има едно предприятие в Самоков, което е приватизирано не по закон. Това предприятие е едно от най-добрите предприятия по производство на енергоспестяващи осветителни тела и военна апаратура с много широко приложение.

Водещ: Благодаря ви за времето, което ни отделихте, но за съжаление този разговор може да продължи доста, при такъв икономически капацитет като Красен Станчев.

Цоня СЪБЧЕВА