Красен Станчев: Когато имате комплот между политици и частни предприятия, нещата са по-непрозрачни и водят до загуби за данъкоплатците

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: С единодушно решение Народното събрание задължи правителството да не поема ангажименти за закриване на въглищни централи и до края на февруари да вземе необходимите мерки за нормалното функциониране на ТЕЦ „Марица-Изток 2“. Мерките следва да се изразят в увеличаване на капитала на Българския енергиен холдинг за финансово оздравяване на ТЕЦ „Марица изток 2“ и в гаранции за работата на централата, независимо от становището на Европейската комисия по зелената сделка. Загубите на ТЕЦ „Марица изток 2“ са 800 млн. лв. за първото полугодие на миналата година, а дълговете на дружеството са в размер на 1 млрд. и 54 млн. лв. Вместо правителството реагираха от работодателските организации като с остра декларация поискаха в понеделник оставките на ръководствата на БЕХ, на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и на Българската независима енергийна борса, като ги обвиняват в довело до непомерно високи цени на електроенергията некомпетентно ръководство на структурите. Какво се случва около най-голямата въглищна централа у нас, защо тя е необходима въпреки неефективността си и каква е връзката между нейното оздравяване и искането на оставки? Поканих за анализ Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Климент Охридски“.

Красен Станчев: От къде да започна?

Водещ: От игрите около централата и оставките.

Красен Станчев: Първо оставки, аз съм почетен член на Управителния съвет на Търговско-промишлената палата. Не са ме питали за това, защото нямам такива функции да давам мнение, но все пак. Оставка в този смисъл на всички еднакво подозирани като еднакво отговорни, е доста безсмислен ход. Това означава хаос в цялата система. Разбира се, може да се работи в режим на оставка, но така или иначе онова, което виждаме сега, са непредвидени последици от политики, които са политически решения в областта на енергетиката, които са взети преди вероятно около 13-14 години. Те могат да си изброят кои са те и така нататък, но основната от тях е забавянето на либерализацията на електроенергийния пазар, която беше предвидена за първи юли 2007-а година. Онова, което излиза като аргумент на първо място, е цената „Ден напред“, тоест за 24 часа, за два дни – това е 10-ти и 11-ти февруари, тоест днес и утре. Тази цена е относително висока и дори доста по-висока, отколкото в други страни от европейската електроенергийна система. Това е така, защото става дума за един ден, вероятно има ситуационни фактори. Министърът на енергетиката каза, че такова било търсенето, такъв фактор е търсенето на електроенергия за тези два дни в региона, най-вече от Унгария и Румъния. Дали това е така или не, не мога да кажа без специален анализ на изнесени количества, закупени количества и т.н. Но това не е толкова странно като ситуация. Реалната цена, онова, което хората не разбират, е, че пазарът ден напред, тоест пазарът за 24 часа обикновено изчиства налични количества, които не са продадени преди това. И тогава, когато има примерно сключен дългосрочен договор за износ на електроенергия, то тогава вътрешния пазар естествено покрива онова, което липсва, тъй като плаща по-висока цена. Ако имаше наводнение, а нямаше суша примерно в Перник, то тогава „Стомана“ Перник би работила, следователно тогава цената би била значително по-висока от тази, която е в момента. А в момента, тоест за днес и утре цената е между 82 и 85 лв. 82,5 лв. и 85,5 лв. е за утре на мегават час. Така че онова, което се случва в момента е необикновена ситуация, тя не че не е обикновена, че не се е случвала преди това. Имаше такива периоди през декември месец, тогава имаше подобен изблик на изява от работодателските организации, те са прави в този смисъл, че има голяма доза некомпетентност и корупция. Но тази корупция, както казах, произтича от решения, които са взети преди това. Едно от тези последни такива решения е квази субсидията и прехвърлянето на студения резерв на ТЕЦ Варна от държавната централа в Мариците, това е „Марица Изток 2“. Друго такова много важно решение бе през 2006 г., тогава се договаря механизма за продажба и образуване на цени на права за замърсяване. И тогава българското правителство през 2006 г. не се е позовало на клауза в преговорите, която трябва да бъде отчетена и това е клаузата географски особености. Географските особености на маришките въглища са такива, че е било възможно за България или да има дерогация, или да има друг механизъм, изобщо друг механизъм за изчисляване на замърсяванията. Съответно затова, защото в България има такива въглища, те са местен ресурс, като гледам това, какво се е случвало на пазара, въглищните централи са продали малко повече, за „Ден напред“, за утре, са продали малко повече, почти 37%, отколкото АЕЦ „Козлодуй“. Тоест тези без тези централи системата би трябвало да бъде затворена. Вие може да си представите, какво е да липсват 40% от нужното електричество. Очевидно е, че тези неща са ясни от много години насам, ясно е, че приносът на тези централи в енергийния микс е толкова голям, колкото на „Козлодуй“, следователно е ясно, че не може нищо да се направи. Следователно не може нищо да се направи, не може да се направи така, че да се променят нещата от единия ден за другия. Онова, което е трябвало да бъде направено и аз си спомням едно мое и на Емил Хърсев участие през 2013 г., когато бяха изкуствено задържани цените надолу на електричеството и тогава ние и двамата почти в хор казахме – не, това ще се върне с бумеранг след някоя и друга година. То се върна малко по-късно, отколкото ние очаквахме. То се връща тази година като висока цена. Но тогава, когато вие имате такава структура на ценообразуване, каквато е възприета в България 2013 г., а тя се характеризира с това, че първо  много бавно големите производители, държавните особено влезнаха на борсата, тоест нямаше механизъм, по който да се формира обективно цената. И второ – много важна характеристика на българското ценообразуване е, че за крайните потребители, тоест за домакинствата електроенергията е много евтина, което означава, че тя е най-евтина за тези, които потребяват най-много. Тоест тя е евтина за тези, които живеят в „Бояна“, защото имат очевидно средствата да си купят там къщи, жилища и т.н. И тя е скъпа за онези, които живеят във „Враждебна“ примерно или в Чепинци.

Водещ: Каква е връзката между решението на парламента за спасяването на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и декларацията на работодателите? Има ли такава?

Красен Станчев: Тук връзката е по-скоро в това, защо „Марица Изток 2“ изпадна в това състояние. Тук има други причини. Първата от тях е запазването на мините като държавна собственост. Ако мините бяха дадени на онези, които ползват техния ресурс, тоест въглищата като основна съставка на производството на електроенергия, тоест това са трите Марици и „Брикел“, вероятно, тогава мините биха били управлявани по-добре, целият комплекс би имал по-значима функция и на международния пазар, и вероятно би постигнал известна самостоятелност при участието в международния пазар. Който тогава се характеризираше с голямо търсене на електроенергия на относително добра, доста висока цена между другото, от страна на република Турция и нейната икономика, то тогава нещата биха били изглеждали по съвсем друг начин. Разбира се, има много други условия, които трябва да бъдат изпълнени. Но концесионирането на мините би довело до рационализация първо на процесите в самата Марица Изток като комплекс, така и в рационализация на действията по очистване, особено сероочистка на „Марица Изток 2“. Поддържането на изкуствена заетост в мините и в „Марица Изток 2“. Между другото „Марица Изток 2“ е онази централа, която има държавна помощ от 2004 г. Това е заем, гарантиран от българското правителство, от банката за развитие на Япония. Този заем можеше да бъде използван още тогава –  2004 – 2010 г., можеше да бъде използван за намаляване на емисиите и инсталиране на подходящи съоръжения не само на половината от реакторите в „Марица Изток 2“, а на всички 8 реактора.

Водещ: Питам ви, защото в декларацията на работодателите се иска оставка и на ръководството на ТЕЦ „Марица Изток 2“. А непосредствено след като парламента задължи правителството да оздрави държавното дружество, тръгнаха коментари на членове на работодателски организации, които нарекоха решението социалистическо. То социалистическо ли е?

Красен Станчев: Ами всъщност трудно ми е да кажа. Да. Много прилича на точка 7 от Комунистическия манифест в икономическата програма – увеличаване на държавните предприятия, но то така и така си е държавно. Тук има няколко странни неща. Първото е, че независимо какво е решението на българския парламент, то е по-скоро изказване, а не толкова решение, което може да бъде приведено в действителност, да бъде осъществено. Защото така или иначе отделянето на тези 800 млн. за спасяването на „Марица изток 2“ трябва да мине по процедура през генерална дирекция „Конкуренция“. То предполагам ще мине и съответно остава декларацията на парламента, че независимо какво е мнението на Европейската комисия. Второто нещо, което ми се струва много важно е, че всъщност в  досегашните изяви на работодателите основните врагове бяха така наречените американски централи, а не „Марица“. Основният аргумент тогава и все още е, че там има държавна помощ. Такава държавна помощ няма, защото в крайна сметка  такава е процедурата, че може да се покаже доста ясно, че няма. Такава помощ има за „Марица Изток 2“. И вместо да се търси решение за целия комплекс от страна на работодателите, което включва между другото и промяна на механизма на ценообразуване, който пък би довел до по-добри ценови равнища на големите енергийни потребители. А тези неща досега не са присъствали по някакъв начин в исканията на работодателите.

Водещ: Защо сега се появиха?

Красен Станчев: Те не са се появили, в момента има декларация, че това е неподходящ, да го наречем, комунистически начин на поведение. Да, така е. Но причините за този начин на поведение са, както казах, много отдавна. И решението не е в оставки. Не мога да кажа, че съм приятел на който и да е от тези хора, на които им се искат оставките, но така или иначе, по е важно системата да работи и да се поправя онова, което е счупено. А счупеното са тези неща, които са се случили много отдавна.

Водещ: И какво трябва  да се поправи?

Красен Станчев: Какво трябва  да се поправи? Първото нещо, за което е много трудно да се говори, тъй като на 21 декември изтече срокът да се подадат заявки за т.нар. дерогации, механизъм за компенсации и т.н. За онова, което може да се направи, има два етажа. Едното е местното, тоест националното, българското равнище, и другото – европейското. Онова, което може да се направи на местно равнище, е да се заделят наистина средства, както е решил парламентът, за компенсации, така както е предвидено, поне на първо време за онези неща, които са неизплатен дълг на „Марица Изток 2“.

Другото нещо, което може да се направи, е да се промени съотношението между цени на краен потребител и цени на индустриален потребител и да стане поне така, както е в ЕС, за да могат пък производителите на електроенергия постепенно да отделят средства за своето извеждане от експлоатация или за допълнителни пречиствателни съоръжения. Европейското съотношение на тези цени е, че те са средно около три и половина до четири пъти по-скъпи за крайния потребител, тоест за домакинствата, в сравнение за цените за индустриални потребители. Това е много трудно да се направи, но може да се направи все още, доколкото аз разбирам от механизма на формиране на цени. Същото нещо е вече на европейското равнище. На европейското равнище мисля, че може да се направят достатъчно мощни коалиции от страни членки, които в общи линии отлагат т.нар. карбонова политика. И второто нещо, което е много важно. Трябва  да се потърси друг механизъм за ценообразуване. В момента в голяма степен ценообразуването на права за замърсяване в ЕС е изкуствено и има идеи за допълнителното им ограничаване. Да речем, доколкото си спомням, е около 30 евро на тон карбонови емисии. Смятат да бъдат увеличени на около 50 евро на тон, което означава жива смърт на много предприятия, като нашите чисти и нечисти въглищни централи.

Водещ: А какво ще се случи, ако се затвори „Марица Изток 1“?

Красен Станчев:  Пак гледайки тези 40%, хайде 37%, който е приносът на тези централи към потреблението днес и утре, това означава от 37% да изчезнат някъде около 17%. В смисъл не е много ясно коя централа колко е продала, това може би трябва  да се види в някакви подробни отчети, които ще бъдат налице, доколкото мога да си представя, утре. Но така или иначе, това означава горе-долу половината или една четвърт от приноса. Защото заводски централи, топлофикации и т.н. това са доста малки, да речем, ВЕЦ-ове и т.н. То няма и вода, вятърни, слънчеви няма и т.н. Те са някъде по 1-2% от продажбите вчера и днес.

Водещ: Дали зад тези периодични атаки срещу „Марица 2“ , „Марица изток “ 1 и 3 не стои желанието за внушаване и налагане на концепцията за АЕЦ „Белене“?

Красен Станчев: „Белене“ и „Цанков камък“ са част от проблема. Ако прегледате, да речем, за последните 8 години отчетите на БЕХ, вие ще видите увеличаване на задълженията и намаляване на стойността на активите. Съответно намаляване на оборотите, частично тези неща са свързани с такива големи проекти като АЕЦ „Белене“ и „Цанков камък“. АЕЦ „Белене“ и „Цанков камък“ са причините, двата основни фактора да не се либерализира пазарът на електроенергия през 2007-а. Защото тогава, за да има партньор в тези проекти, тоест за да може някой да ги осъществява, да бъде партньор на „Росатом“ и съответно да има проект за „Цанков камък“, трябва  да има все пак един-единствен купувач и това е НЕК. Затова и няма либерализация. За да може да се осъществяват тогава тези проекти.

Водещ: Можем ли да кажем, че „Белене“ и „Цанков камък“ са и в основата на високия ток сега?

Красен Станчев: Да, но много опосредствено. В смисъл много е трудно да се измери тежестта на всеки един от тези исторически наложили се фактори или причини.

Водещ: Политически или икономически са атаките срещу „Мариците“? Политически или икономически са периодично поставяните въпроси в енергетиката?

Красен Станчев: Трябва  да се разбере и гледната точка на индустриалните потребители. Тях ги интересува това, какво те купуват във всеки момент. Все пак дългосрочно цената е някъде между 15 и 17% по-ниска от тази, която е в пиковите ситуации, но с ден напред. Друг проблем между другото е обстоятелството, че едва през 2018 г., а това го споменах мимоходом, едва през 2018 г. големите държавни производители като АЕЦ „Козлодуй“ и други, включително водни централи, бяха заставени с промяна в Закона за енергетиката, заставени да продават през борсата. Тоест ние имаме сравнително малък период на нагаждане на играчите и цените в България – около две години. От януари 2018-а.

Водещ: Има ли игри около въглищните централи и какво е в основата им?

Красен Станчев:  В какъв смисъл игра?

Водещ: Постоянното вадене на проблемите, прибиране, вадене, прибиране, вадене: ту „Марица“2, ту „Марица“ 1,3, ту цена на тока.

Красен Станчев:  Мен ми се струва, че индустриалният капитал в България има определена фиксация към темата. Само за миналата година публикациите срещу т.нар. американски централи са 3500. Те са едни и същи, разбира се, това, което излиза в интернет, но те са няколко основни, аз ги знам почти наизуст, няколко основни изяви, които се тиражират в пресата и в социалните мрежи. То затова и се получава такъв обем. За последните пет години публикациите са 37 хиляди. По тази тема.  И винаги тръгват от едно място.

Водещ: И кое е то?

Красен Станчев: Е, това е Асоциацията на индустриалния капитал. Има такива опити в парламента, има изяви, включително зам.-министър председател, на шефове на парламентарни групи, че от други ден трябва  да се затворят тези централи, да се прекратят договорите и т.н. Постоянно.

Водещ: Какъв е мотивът, защо го правят?

Красен Станчев: Не мога да ви кажа. Не мога да ви кажа, какъв е мотивът. Мотивът е вероятно да се прехвърлят на някой – да се одържавят тези предприятия, да се прехвърлят на някой друг, защото са много свестни. Те са единствените прозрачни, така да се каже, тоест доскоро бяха единствените прозрачни, като счетоводство и всичко останало, предприятия в българската енергетика. В последните години, от 2015 г. може да се каже, след т.нар. енергиен борд, може да се каже, че беше въведен известен счетоводен ред, ако не друго в тази сфера, в енергетиката. В електроенергетиката.

Водещ: И с тяхното одържавяване ще се реши ли въпросът за цената на тока?

Красен Станчев: Не, не виждам как. В смисъл самият факт, че със средствата на данъкоплатците има субсидии, квазисубсидии към една централа през последните две години, а преди това към други централи, т.нар. централи на Ковачки, означава, че тогава, когато имате комплот между политици и частни предприятия, нещата са по-непрозрачни и в крайна сметка водят до загуби за данъкоплатците.

Цоня Събчева