Красен Станчев: Корупцията в България е част от начина, по който функционира избирателната и политическата система

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Свети Климент Охридски, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Каква икономическа изгода демонстрира у нас престоят на политиците във властта? Какви са властовите параметри в търсенето на привилегии за местни играчи и как това пречи на българската икономика? Въпросите са към основателят на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Свети Климент Охридски Красен Станчев и безспорно поводът да ги зададем е разразилият се в последните седмици „Апартаментгейт“. Добър вечер, г-н Станчев.

Красен Станчев: Добър вечер. Така както формулирахте темите, това е за цял живот работа.

Водещ: Какви са икономическите измерения най-напред на „Апартаментгейт“?

Красен Станчев: Някакво голямо ощетяване на бюджети от цялата работа няма. В смисъл неплатени данъци и други такива няма. Смятам, че от правна гледна точка е възможна всяка сделка между купувач и продавач на цена, на която те се разберат. Онова, което е проблем, е, че в цялата история се разкрива стилът на работа на българските политически партии. И това, което ми се струва важно, е по-скоро, че тези хора, които са осветени по случая с апартаментите, имат репутационен проблем, който репутационен проблем на всяка една политическа фигура, откакто хората пишат за политика. Ако отворим Библията, да речем „Царства“ или „Самуил“, или „Еклезиаст“ ще видите какво се търси от политика. Той не трябва да има никакви интереси. Трябва да защитава общественото благо. Не трябва да пожелава нещата на другите. Тоест трябва да бъде образец за подражание. Това някак си ми се струва, че не е много валидно в нашия случай и това показва цялата история в момента. Но иначе чисто икономически няма кой знае какви ощетявания на бюджет и други такива. Онова, което е важно обаче, е, че примерно човек, който се занимава с разследване на корупция, има очевидни свидетелства, че не всичко е декларирано. Следователно той е манипулируем, той е управляем. Следователно той ще се държи така, че да разследва само хора, които не могат него да управляват. Ако вземем заместник-министъра на енергетиката, той е човек, който в крайна сметка е виновен за това, че българските граждани са платили между 1 милиард и 100 милиона, 1 милиард и 200 милиона лева на „Росатом“ за анекса, който той е подписал, въпреки че му е забранено от министъра, който отговаря. Това е много по-голяма щета за икономиката, отколкото това, че си е купил или е декларирал цена, на която купува апартамент за по-малко пари на престижно място. Тоест има известен битовизъм в цялата работа, но този битовизъм показва, че хора, на които им е вменена функция било то в правораздаването, било то в харченето на пари на данъкоплатците, не се справят добре със своите задължения в чисто морален план, което означава, че така, както върви списъкът, той дотук няма да спре. Той ще продължи и по-нататък и в крайна сметка това, на което ще станем свидетели според мен, е, че корупцията в България е част от начина, по който функционира избирателната и политическа система. И тогава, когато се стигне до такива случаи като „Апартаментгейт“, то тогава цялата система започва да се разпада. И съществува риск да се появят хора, които няма да бъдат по-различни, но ще бъдат просто по-неизвестни и тогава какво става, не е ясно. Как се решава проблемът тогава? Ще дойдат ли хора, които могат да изчистят правилата на играта или не, е трудно да се каже. Но поне в сегашната обстановка това, което излиза от изследвания на общественото мнение, тези партии, които в момента са представени в парламента, в общи линии ще бъдат представени и в следващия парламент в различни констелации, в различни стечения на предпочитанията на гласоподавателите. Но радикално изчистване не го виждам, как ще се случи.

Водещ: Защо общественото внимание се плъзна към битовата страна, към битовия израз на корупцията – апартаментите, но големите финансови течове остават на заден план?

Красен Станчев: Те са разбираеми тези неща. Не са разбираеми по-сложните неща, например “Белене“. Не можете да ги обясните. Имаше опит покрай референдума за „Белене“ да се обяснява на много хора. Разбирането не се случи. Тези, които бяхме против, не можахме да обясним на мнозинството, колкото и малко хора да участваха, че не трябва да се прави този проект. Това е доста сложна работа. Другото нещо, което е много важно в тази ситуация, е да я сравним с други подобни кризи в близкото минало. И на мен ми се струва, че кризата на доверие, която наблюдавахме през 2013-2014 година покрай проблема с Пеевски и така нататък, сравнена със сегашната ситуация, онази ситуация беше много по-прозрачна. Тоест беше ясно, че  така наречената „игра зад кулисите“ е нарочила един човек да свърши определена работа и този човек трябва да поеме определена длъжност. На всичко отгоре този човек не беше много външно симпатичен и това предизвика обществено недоволство. Но сега вие имате, доколкото мога да сметна, около 12 души, повечето от управляващата партия, но не само, част от изпълнителната власт, част от законодателната, всичките включени във важни проекти и важни решения и важни решения от гледна точка на разполагане с парите на данъкоплатците. Но срещу 12 души вие какво правите? Вие можете да имате право на бунт, така да се каже, което се подразбира по Конституция, но как адресирате посланието и как мобилизирате хора, за да излязат да протестират срещу това, което се случва? Ако излезете с абстрактна формулировка: „Дайте да се борим с корупцията“, то мисля, че съм го казвал при вас: преди години, може би преди 20, Румен Аврамов каза нещо, което всички икономисти го възприехме като доста добро описание на ситуацията. Той тогава каза, че корупцията е отвратителна и единственото нещо, което е по-отвратително от нея, е борбата с корупцията, защото всички партии, които искат изключителност на действията, изключителна обстановка, изключителни права и така нататък за справяне с определена ситуация, те винаги излизат с антикорупционна риторика. Така е и с болшевиките, така е и с партията на Хитлер и така нататък. Този филм сме го гледали много път. Повечето популистки партии, които възникнаха в Източна Европа, в Нова Европа, хайде така да я кажем, след 2004 година, от нашата „Атака“, до „ДОБИЧ“ в Унгария, до „Право и справедливост“ и примерно Комунистическата партия на Бохемия и Моравия. Всичките тези партии се появиха на политическата сцена с антикорупционна риторика. Така че ориентацията в сегашната ситуация е много трудна. Онова, което ми се струва важно като наблюдение, е, че процесът няма да спре с досега разкритите имена. Вероятно няма да спре и като тематика. Вероятно ще бъдат намерени други неправилни или аморални действия, които са не просто осъдими от морална гледна точка, но и подсъдни. И това ще разклати цялата политическа система.

Водещ: Дали ще се стигне до тези действия, защото опитът дотук ни води към твърде скептично очакване? Тъкмо да се стигне, и то всичко се покрива, някак си всички млъкват.

Красен Станчев: Трябва да се знае, какъв е механизмът на поддържане на тази система. И механизмът за поддържане на тази система е конституционно определен като фигурата на главния прокурор, който не подлежи на контрол. Но той не просто контролира всички останали, но и обрасна с институции като КОНПИ и така нататък, като Специализираният съд и пр., специализираната прокуратура, които, съдейки по „Апартаментгейт“ и ролята на съответния прокурор в различни съдебни дела, разликата между потенциалните или предполагаемите, или заподозрените злоупотреби с обществено положение между да речем съдия Панов и политически фигури, разликата дори в подозренията е просто фундаментална. Вие имате в единия случай да речем въпрос за някакви стотинки, в другия случай имате въпрос или казус, който отива с хиляди или милиони и тези хора, които са засегнатите от тези последните казуси, отговарят за по-важни неща и поведение по-важно в по-важни отрасли от гледан точка на икономиката и публичните финанси, отколкото да речем съдия Панов. Тоест имаме, и днес вестниците пишат за това, имаме мерене с различен аршин, което означава, че институциите, които са по задължение в областта на разследване на злоупотреби, нарушаване на закона, корупция и така нататък, действат избирателно. И то не просто избирателно, а крайно избирателно. Тоест те в общи линии бият онези, които могат да ги осъдят или могат да променят системата, ако гледаме да речем делото и разследването на сделката, за която е обвинен примерно министър Трайков, бившият министър Трайков. Не обвинен, а  разследван. Така че, връщайки се на вашия въпрос, системата се пази от главния прокурор и прилага от главния прокурор като фигура. И се прилага от онези институции, с които обраства и които се контролират от главния прокурор и се върви към промяна и на състава в съдебната система. Но това, което показва сегашният скандал, е, че има все пак граници дори на тази стабилност в защитните механизми на сегашната политическа система.

Водещ: Сегашният скандал оголва и схеми на търговия с власт, на размяна на власт чрез привилегии за местни играчи, за местни фигури.

Красен Станчев: Тук нещата са малко по-сложни. Започнах с това, че откакто свят светува и се пише за тези неща, изискванията към политиците са едни  и същи. Тоест те не трябва да имат интереси и не трябва да желаят парите и имуществото на другите и не трябва да взимат някакви неща. Онова, което се случва в последните няколко години в България, е, че благодарение на този механизъм на защита на властимащите, те започнаха да си позволяват да търсят не просто привилегии, а да изземат имущество. Такъв беше случаят с „Дунарит“, ако тръгне отзад-напред, такъв беше случаят с „Глориен“, такъв беше случаят с  „Белведере“. Това са нещата, които ние знаем, защото са малко по-видими и имаше и чуждестранни посланици, които се намесиха. И очевидно ми се струва сега, че тези хора, на които започнаха да има пречат да работят нормално, да им изземват имущество, те в момента отвръщат на удара и захранват пресата с идеи: къде какво трябва да е гледа. Последицата от това е, че това засяга фигури, които са важни дори от гледна точка на международното разположение на България. Атаката срещу Цветанов очевидно означава и атака към всичко, с което той се занимава в момента, включително, ако почнете от вътрешнопартийните неща, подготовката на избирателни кампании и стигнете до уговарянето на сделката с доставката на самолети. Така че това са неща, които  в общи линии ние имаме сюжет тип „Империята отвръща на удара“, независимо от това, че хората, които разпространяват и тълкуват тази информация, са добронамерени и имат желанието нещата да се изчистят.

Водещ: Тоест пътят към ада е постлан с добри намерения?

Красен Станчев: И сега ако стигнем до привилегиите – в общи линии за разлика от онова, което хората винаги са изисквали от политиците, политиците са нормални хора. И те както всички нормални хора ще предпочетат първо себе си и своите близки срещу всички останали. И тогава, когато имат тази възможност, те ще се възползват от служебното си положение. Затова, че нещата продължават по този начин, е по-скоро виновно общественото мнение, отколкото тези, които са получили зелника. Въпросът е: кой им е дал зелника. Имаме притъпяване на общественото внимание към тези неща, което донякъде е естествено, защото  хората донякъде живеят по-добре и им е последна грижа, кой се занимава с политика и с управление на големи правителствени проекти. Но така или иначе един от възможните политически изходи от сегашната ситуация е, че хората ще бъдат по-внимателни с това, какво и кого избират в бъдеще. Не знам дали ще се случи, но има такъв шанс.

Водещ: Ако ви разбрах правилно, Цветан Цветанов е човек, който се е захванал с добри каузи, но, за съжаление, е нагазил в непозволена територия?

Красен Станчев: Няма в живота пълни злодеи. Тогава, когато са те избрали на обществена длъжност, това съм го видял отвътре, ако може така да се каже, вие не можете да бъдете само злодей. Ако сте главен прокурор и имате задача да „биете“ така наречената опозиция или неприятелите на вас и на вашите приятели, то вие не можете да се занимавате само с това. Вие ще трябва да вършите и някаква друга работа. Така че в общи линии и на полюса на хората, които заемат публична изборна длъжност, или са назначени от тези, които са избрани в процеса на избори и т.н., и на плюса на хората, които търсят, критикуват и т.н., вие имате не черно-бяла картина. Възможно е вие да сте примерно представител на група за борба с корупцията, за права на човека и така нататък. И тогава, когато вие разследвате нещо и стигнете до етапа, в който вие обявявате онова, което сте научили, по-нататък следва процес, на който вие не можете да видите всички последици. Има много непредвидени последици. Едната от тези непредвидени последици може да бъде промяната на примерно договорите за закупуване на американски самолети, вместо руски. Едната от тези непредвидени последици може да бъде разпадането на сегашното мнозинство, нови избори и идване на власт на хора, които не са по-добри по тези критерии, по които ние бихме искали да видим тези хора избрани. Защото в крайна сметка, колкото и умно са си говорим ние с вас, то това много трудно се превръща в поведение на избирателите.

Водещ: Дали може да се мисли за сценарий, който е разчел такива варианти и вероятности?

Красен Станчев: Да, би трябвало. В общи линии предполагам, че до седмица-две ще има вече по-задълбочени анализи на това, което се случва. Има голяма разлика от онова, което беше общественото мнение, съобщението в пресата, под преса разбирам всички медии, и това, което се наблюдава в последните 24 часа, поне в интернет. Тоест хората започват да мислят. Търсят различни аргументи, търсят различни причини, опитват се да проследят развитието на процеса, откъде тръгва и къде ще стигне. Но пак казвам, една от основните характеристики на сегашната ситуация е, че тя е по-сложна и няма ясно определена личност, която да бъде видяна, разпозната и на която да се поставят хората като враг, като пример, като онагледяване на недостатъците на политическата система. А иначе що се отнася до привилегиите, там има други неща, които са невидими и това се отбелязва в законодателния процес. Там размяната на привилегии и предпочитания е свързана преди всичко с бюджетните харчове. Що се отнася до законодателство и така нататък, там нещата са по-сложни. Излезе хипотеза, че фирмата „Артекс“ всъщност е лобирала и затова е раздала апартаменти на по-ниски цени от това, което е сключвала с други купувачи. Но така или иначе, така наречената поправка „Артекс“, която засяга строителни разрешителни, няма директна връзка, тъй като няма обратно действие на закона с онова, което към дадения момент при строителството на небостъргача е било проблем със строителното  разрешително. Онова, което се случва в законодателното събрание, много трудно се определя като адресат: кой губи и кой печели. Очевидно е, кой печели от Закона, така наречения „Пеевски“ или Законът „КТБ“. Очевидно е, че това са хората, които са облагодетелствани по някакъв начин от КТБ. Но другите неща в парламента са доста по-абстрактни и трудни за разбиране. Примерно в Закона за храните има една глава за минерални води, където е очевидно, че в резултат на промените в този закон в нарушение на директивата на Европейския съюз за минералните и изворните води печели само една фирма в България. Но за да направите този анализ, понеже съм го правил, са ви необходими минимум 15 дена и запознаване с процеси, които са много сложни за разбиране и законодателство, което е много сложно за разбиране. Но тези неща, тези взаимни услуги, ако може така да се каже, между спонсори на политически партии и техни представители в Народното събрание са първо – много неясни, второ – има процес на учене в целия законодателен процес. И с годините законодателите се научават да скрият всичките тези неща. Разбира се, има законопроекти, които са очевидно във вреда, на речем, на цели системи в икономиката. Например има много такива законопроекти, три от тях са внесени от омбудсмана, за промяна в правилата по Гражданския процесуален кодекс, засягащи банките и т.н., които са в ущърб на хората, които си държим парите в банките, но взимаме относително малко кредити и са в голяма полза на няколко длъжници, на адвокатското съсловие и, разбира се, на самия омбудсман, защото по някакъв начин се оказва и човек с високо обществено реноме. Но борбата за това обществено реноме е в крайна сметка по някакъв начин в правото на този, който се бори за по-високо реноме. Последният такъв случай, последният закон, внесен от омбудсмана за промени в ГПК, където банките са приравнени на продавачи на домати. А те банките всъщност не оперират със собствени домати. Ние сме им дали на тях нашите домати. И тези, които дължат пари на банките, не могат да бъдат в равноправно отношение. Едните дължат, а другите са дали пари. А ние, които си държим парите в банките, всъщност сме финансирали банките, за да вършат тази работа, за да може пък ние да получим по нашите депозити известна компенсация за това, че сме дали средствата си на банката. Но покрай известни законодателни основания, съществуващи в европейското право, се измества фокусът от доматите примерно към договорите за кредит.

Цоня Събчева