Красен Станчев: Няма да бъде ефективен държавният ВиК холдинг

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Климент Охридски“, в интервю за обора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Правителството учреди ВиК холдинг изцяло държавна собственост с капитал 1 млрд. лв. от парична вноска от централния бюджет за 2020 година по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Холдингът ще е с предмет на дейност придобиване и управление на участие на държавата в дружества от отрасъла ВиК и дружества, свързани с изграждане, ремонт и реконструкция на ВиК инфраструктури. В срок до 6 месеца след учредяването му, акции и дялове, които държавата притежава в съществуващите ВиК дружества, ще бъдат внесени в капитала му чрез апортна вноска. С техния размер ще бъде увеличен капиталът на компанията. Каква ще бъде полезността от създаването на централизиран държавен ВиК холдинг, който да обединява всички ВиК дружества из страната? Поканих за анализ Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Климент Охридски“. Господин Станчев, каква ще бъде ефективността и какво означава създаването на централизиран държавен ВиК холдинг?

Красен Станчев: Във Фейсбук вече му измислиха име на този холдинг и е БДЖ1, тоест Българска държавна жаба номер 1. В общи линии ефективността може да бъде преценена тогава, когато се сравни с нещо друго. Това, което ние знаем, е, че примерно концесията на „Софийска вода“ е безпроблемна, течовете намаляват, няма режим на водата, управлява се добре и клиентът има право. Тоест сметките са някак си нормални за доходите в София и т.н. Има още 14 такива дружества като „Софийска вода“ и там няма проблем. Тогава, когато вие направите държавно дружество, то имате няколко ефекта. Първият е, че вие вземате общинските дружества, които са в тази област и намалявате непосредствения контрол, вие го опосредявате, така да се каже. Той пак не е абсолютно от страна на потребителите, но ако примерно познавате шефа на ВиК-Перник, вие може да му откраднете чистачките, за да го накажете, както пееше едно време Тодор Колев, или може да му направите нещо друго. Тогава, когато вие го изведете на държавна структура, то тогава вие не знаете, към кого да се оплачете. Съответно не е ясно как тази държавна структура съответства на сегашния Закон за водите, защото там управлението е в ръцете на министъра или министърката на регионалното развитие. Съответно вие снемате отговорност и от плещите на министъра на регионалното развитие и създавате колективна структура на безотговорност, която се избира по политически начин. Тоест в общи линии управляващите ще назначат управители на това дружество, на БДЖ1, сред тези, които са привърженици на управляващите. И вие ще имате същия проблем рано или късно, какъвто имаше при ареста и съответно търсенето на козел отпущения с министър Димов. В общи линии това не решава обаче реалните проблеми. Реалните проблеми са това, че цялата разплащателна система, както в енергетиката, така и във водния сектор, е сбъркана, поради това, че първо са сбъркани правата на собственост, второ, има прекалено много контролиращи дружества или институции, които в крайна сметка не си изпълняват задълженията, защото си прехвърлят отговорността един на друг. Следващото нещо, което вие имате, е, че крайните потребители, тоест хората, много често не плащат.   Особено там, където няма концесионирани ВиК дружества, хората много често не плащат. Затова ВиК дружествата предпочитат големите индустриални потребители на вода, защото оттам им идват единствените приходи. Което, между другото, много ясно се вижда и по случая с Перник. За да може да функционира ВиК дружеството в Перник, те трябва да дават вода на индустриалните потребители, защото от тях получават пари веднага. Съответно тогава, когато възникне проблем, той не може да бъде решен. Защото вие, за да имате пари да решите примерно течовете за крайни потребители, вие трябва да захранвате големите потребители. Това е. Не виждам никаква ефективност.

Водещ: Господин Станчев, и на една безконтролна структура се наливат един милиард лева плюс още апортни вноски допълнително?

Красен Станчев: Един милиард, с вдигането това ще отиде на около милиард и двеста, тоест това е 1% от брутния вътрешен продукт.

Водещ: Е, толкова ли ни е излишен този един милиард?

Красен Станчев: Не знам. В момента има пари в резерва, не е там точно проблемът. Въпросът е, за какво отива този един милиард. И това се знае от, ако не се лъжа, 2004 или 2006 година, точно не си спомням кога бяха направени сметките, но помня кой ги направи, и тогава беше изчислено, че за около десетина години трябва по 800 милиона лева на година, за да се оправят течовете във ВиК системата. И досега това не се оправя. Това, че сега за една година вие като капитал на дружеството ще дадете един милиард, това не означава, че това дружество ще може да се справи, поради тези причини – тоест имате неработеща платежна система, защото всичко е общинско или държавно, и вие като го направите държавно, вие не решавате проблема. И второто нещо, което е съмнително като перспектива, е дали тези дружества няма да се окажат нарушаващи по някакъв начин структурата на инвестиционния процес и дали в тази ситуация може да се инвестира изобщо от частни компании или всичко ще бъде само от държавата. Тоест ние имаме връщане към малко по-одържавено, отколкото е по времето пред 1989 година.

Водещ: Това означава ли, че ще бъдат национализирани дружествата, управлявани от концесионер, както „Софийска вода“, така и другите 14?

Красен Станчев: Не, просто няма да им продължат договорите.

Водещ: Е, то същото. И те в един момент ще влязат тези дружества в холдинга?

Красен Станчев: Точно така.

Водещ: То не е ли пак национализация, макар след месеци?

Красен Станчев: Значи, в общи линии, от локален режим се върви към национален режим на водата.

Водещ: Тоест искате да кажете, че на практика държавата ще отстрани работещите концесионери, които работят в полза на гражданите и на съответните общини, и ще даде съответно възможност на тези, които и досега нищо не са правили? Защото, когато вие събирате фалирали дружества, знаете добре, че се получава едно голямо фалирало дружество.

Красен Станчев: Тази схема вече беше играна с БЕХ. Имаше един руски премиер, Черномирдин се казваше. Той казваше: „Това никога не се е случвало и изведнъж ето, пак се случва“. Много е смешен този подход. Обикновено в такива случаи не е лошо не просто да се видят какви са източниците на средства, защото в момента, както изглежда фискалната позиция на правителството, проблем със средствата няма. Въпросът е, че трябва да се направи план, какви цели ще има това дружество, какъв ще бъде инвестиционният процес, какъв ще бъде процесът на финансиране и т.н. Но това нещо не се прави и съответно вие имате формиране на дружество за сметка на данъкоплатците, без какъвто и да е инвестиционен или бизнес план. Нормалните практики на управление на каквито и да било дружества, независимо дали са държавни или частни, са други и изискват инвестиционен или бизнес план.

Водещ: А това означава, че ще тръгне към произволен растеж на цената на водата, така ли?

Красен Станчев: Не, не съм много сигурен. В смисъл, част от проблема е, че цените са потиснати надолу, тъй като за много места в България цените на водата не покриват разходите по инвестиране и ремонт на системата. Затова и в общи линии се търсеха средства от Европейския съюз и продължават да се търсят такива средства, защото в крайна сметка цените на водата не покриват разходите по нейната доставка. Докато не се оправи този проблем, както и преди години в енергетиката, вие ще имате един и същи процес, тоест едни дружества ще бъдат харесвани, други дружества няма да бъдат харесвани. И съответно тези, които не бъдат харесвани, управителите ще бъдат уволнявани. Но онова, което е проблем на сегашната система, е общинският характер на дружествата. Защото, заедно с болниците и училищата, то затова има повече болници, отколкото са необходими, но така или иначе, единственият начин да ви изберат е да обещаете, че ще имате болница, вода и не знам още какво в общината.

Водещ: Господин Станчев, имаше коментари, които заподозряха окрупняването на ВиК дружествата в холдинг с цел бъдеща разпродажба на този холдинг на конкретни частни лица. Това възможно ли е да бъде елемент от някаква схема с по-далечна цел?

Красен Станчев: Разбира се, че е възможно. Проблемът е, че тогава, когато това става на пазарна основа, някой трябва да поеме разходите по оправянето на завареното положение. Дотолкова, доколкото няма ясен бизнес план, няма ясни цели на това дружество, няма инвестиционен план, ще бъде много трудно да се продаде прозрачна схема на дружество на когото и да било, независимо дали е голямо, дали е малко, дали го продават на части и т.н. Тоест възможно е това да бъде предоставено за управление на концесия на частна компания, с обещание за държавна подкрепа и т.н.

Водещ: И още нещо. През последните пет години немалко средства дойдоха от Европейската комисия, от Европейския съюз за ВиК системата – пречиствателни станции, санираха се, оправяха се тръбопроводи. И милиарди мисля, че ако трябва да се сметнат, бяха налети.

Красен Станчев: Доколкото си спомням, основното е в пречиствателни станции. И аз да бях на мястото на Европейския съюз, и аз бих дал за пречиствателни станции, защото там е ясно изразходването.

Водещ: Но имаше и за поправяне на ВиК системата на градовете, а сега виждаме, че тези вложени пари някак не се виждат.

Красен Станчев: Да. Но там е ясно какво се строи и какви са функциите. Сега, дали това се оказва най-евтиния възможен начин и най-ефективния, не мога да кажа. Има случаи, при които се смята, че цените са известен процент повече, отколкото биха били пазарните. Но това е друга схема, това е схемата на управление на общински и държавни поръчки, където може да има преглед по реда на надзора от Европейския съюз и от българските органи, които се занимават с разпределение на средства. Тогава, когато вие правите държавно дружество на национално равнище, както казах, първият ефект е, че вие снемате отговорността от министъра. И следващия път, когато се случи такава криза, а тя неизбежно ще се случи, като в Перник, вече няма министърът да отговаря, а ще отговаря някой шеф на дружеството.

Водещ: На холдинга?

Красен Станчев: На холдинга, да, в случая.

Водещ: Министърът няма да е в затвора, ще е в затвора шефът на холдинга. Това не е ли прехвърляне на горещия картоф?

Красен Станчев: По принцип на Нено Димов само дето забравиха да му сложат пранги, но горе-долу е същият жест. То е по-скоро демонстрация на дейност, отколкото реално. Трябва просто да се прочетат първите три члена от Закона за водите и да се види, кой за какво отговаря. И това е демонстрация на дейност, отколкото реално действие. Плюс това самата мярка за неотклонение е просто много странна, защото в общи линии не могат да се укрият документни. Това са държавни документи, всичко е архивирано, всичко е по деловодство и т.н. Единствената причина да му наложат тази мярка за неотклонение е да не говори по радио и по телевизия.

Водещ: Господин Станчев, холдингът дали не е смятан за етап от решаването на кризата в Перник?

Красен Станчев: Мисля, че бившият директор на Басейнова дирекция в Министерството на околната среда и водите даде едно решение, което е, между другото, много интересно от историческа гледна точка. Неговото решение е връщане на водите от Джерман – Скакавица обратно в долината на Струма, откъдето е относително елементарно да се докара вода в Перник. Не знам дали хората си спомнят, но през 1989 година т.нар. проект Рила – Места, тоест обръщането на южните води да текат на север, беше едната от причините за тогавашната политическа активност. След това проектът специално за Джерман, аз съм го гледал това нещо, имахме специално решение в Комисията по околна среда март месец 1991 година в парламента, и тогава единият от аргументите беше, че тогава, когато вие прехвърлите тези води на север, тогава ще се окаже, че рано или късно общините по долината на Струма, по-вероятно по-големите, отколкото по-малките, това е записано в решение на комисията тогава, ще се окажат без вода при разбира се специално стечение на обстоятелствата. Ако не се лъжа, 2006 година проектът най-накрая беше осъществен. Тогава почти никой не го забеляза. И в момента ние имаме липса на резервна доставка на вода за един такъв град, какъвто е Перник, който не е много голям, но е от съществено значение, най-вече поради индустрия и други такива неща, и е част от в крайна сметка икономиката на София, и е политически важен град, на всичкото отгоре.

Водещ: Тоест тази криза е заложена още от 1989, през 2004 до 2006 година?

Красен Станчев: Във водата и в енергетиката няма неща, които са от вчера за днес. Това са много инерционни системи. Ако се върнем по-назад в историята, аз вече споменах Кирко Кирков, който направи тези сметки 2004 – 2006 година. Но от 1998 до 2002 година, ако не се лъжа, Евгений Дайнов водеше една група за реформа на целия ВиК сектор по модела на Холандия и Франция. И схемата, която беше първоначално готова като концепция как да се организират нещата, беше доста обнадеждаваща, най-вече поради това, че имаше изясняване на собствеността и изясняване на правата по цялата верига на потребление – от гражданите, домакинствата, до индустриалните собственици. И те имаха права в управлението и донякъде в ценообразуването, за дългосрочни периоди. Вие сега, освен неясните права на собственост на язовири, водопреносни системи и т.н., неясните отговорности по Басейнова дирекция, Министерството на околната среда и водите, съответно МРРБ, ВиК и т.н., вие имате допълнителен проблем и това е ценообразуването, което се контролира от съответната комисия, от КЕВР.

Водещ: Хората от Перник какво могат да очакват, освен холдинг, министър в ареста и един друг заместник, който се разхожда из града им?

Красен Станчев: Холдингът не виждам как ще ги  стопли. Ако проблемът е с намирането на алтернативна доставка, аз не мога да преценя колко струва това, колко време ще отнеме и т.н., но тези средства, които отиват за капитализиране на холдинга, биха могли да отидат за такива доставки, най-малкото на питейна вода.

Водещ: И на тези хора нищо не можем да им кажем в момента, така ли?

Красен Станчев: В момента, в който вие правите едно голямо дружество, където вероятно ще има и необходимост донякъде да се промени законът, то вие вкарвате цялото решение на проблема в много дълъг процес. Това са поне три месеца да се капитализира дружеството, ако трябва да се промени някой и друг регламент, да се подберат хората, да се структурира и да започне да работи.

Водещ: Е да де, но и то като започне да работи, това няма да докара вода в Перник.

Красен Станчев: Е, да, но дотогава може да завали дъжд.

Водещ: Значи, накратко казано, Бог да ни пази?

Красен Станчев: Да, то това е винаги вярно.

Цоня Събчева