Красен Станчев: Рестартът на АЕЦ „Белене“ възражда позната схема – правителството взема назаем пари от Запад, за да ги даде на Изток

Агенция "Фокус"

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Народното събрание възложи на Министерството на енергетиката в срок до 30 юни да подготви доклад с конкретни предложения за оползотворяване на активите по спрения проект за „АЕЦ „Белене“. Според  министър Теменужка Петкова до броени дни докладът предстои да бъде внесен в българския парламент. Депутатите трябва да вземат и решение за размразяване на ядрения строеж и даване мандат на кабинета да обяви до края на годината процедура за приватизация на проекта или привличане на стратегически инвеститор, това съобщи министър-председателят Бойко Борисов с уточнението, че до седмици правителството ще внесе в парламента предложението за размразяване на проектът за Втората атомна, както и мандат за реализацията на вече платеното оборудване. През миналата седмица представители на Китайската национална ядрена корпорация – CNNC – обявиха, че са заинтересовани от изграждането на „Белене“. В Сочи, обаче, където министър Петкова участва в десетото издание на организираното от руската ядрена корпорация „Росатом“ изложение „Атомекспо“, тя обясни, че „Росатом“ със сигурност ще участва като строител, тъй като проектът АЕЦ „Белене“ е по нейна технология и без съдействието им няма как да се върви напред. Това е обобщената информация, с която разполагаме. Да ни ориентира в нея поканихме Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Г-н Станчев, ако приемем, че парламентът гласува да падне мораториумът за строителството на АЕЦ „Белене“, какви други мерки и стъпки трябва да се предприемат, за да се реши сложния казус от 2012 година за него?

Красен Станчев: Всъщност, казусът не е от 2012 година, казусът е от 1981 година, когато предшественикът на „Росатом“ стига до извода, че проектът не може да бъде ефективен и е много скъп. И след това има още 13 доклада, които доказват същото, включително пледоарията на министър-председателя при взимането на това решение от предишното правителство, на което той беше премиер, и пледоарията му в Народното събрание. Така че в общи линии, това не е цвете да цъфне така да се каже. В смисъл, ясно е, че самият проект се разглежда като вечен двигател – непрекъснато се отваря, има интерес, дали ще бъде „Арива“, дали ще бъде „Росатом“, дали ще бъде някоя друга компания, дали ще бъде китайската компания, тези компании винаги искат да свършат някаква работа и някой да им плати. Това е в техен интерес. Но проектът е изцяло ненужен, и както казах, 13 доклада, включително консултанти на правителството, включително последният доклад на БАН показват, че до 2040 година в България ще има толкова много мощности, че ще има излишък, който ще може да се изнася, включително след 2040 година.

Водещ: Г-н Станчев, в историята на проекта, както и вие отбелязахте, за АЕЦ „Белене“ битуват доста противоположни констатации. Когато беше по-евтин, се оказа неизгоден, сега е 2 пъти по-скъп и е нужен. През 2012 година площадката за строежа бе опасна, там бе гьол, сега не е. Е, как обяснявате?

Красен Станчев: Не само, че е гьол, тогава беше казано, че тя е компрометирана поради това, че отдавна е направена, и второ, е скъпа, поради това, че има сеизмологични рискове. Теза неща не могат да се променят. Сеизмологията на „Белене“ е една и съща, още преди да я има България, така да се каже, и вероятно ще остане такава, след като ние си отидем от този свят. Тези неща не се променят. Второ, много е важно, той парламентът може да реши всичко, но правителството трябва да изпълни чл. 44 от Закона за ядрената енергетика, и по този член трябва да има пълно обосноваване на проекта, тъй като има нови условия по него. Ако има нов инвеститор, примерно ако това е Китайската атомна енергийна компания, то тогава се влиза в режима на Договора на „Евратом“, където мога да обясня накратко процедурата, но всяко едно финансиране се разглежда първо от Съвета на министрите на финансите на Европейския съюз, и се гласува от Европейския съвет с единодушие. Тоест, трябва всички страни в Европейския съюз да се съгласят, че Китай, примерно, може да инвестира в българската ядрена енергетика. Но пак казвам, дори и Китай да инвестира и да поеме всички разходи, той няма къде да продава. Тоест, новият инвеститор, който и да е той, той няма къде да продава на тази цена, на която може да се откупи строежът. Строежът може да се откупи – има различни сценарии, но аз смятам, че най-реалистичният е за 15 години при 10-11 евроцента на киловатчас. Минималната оценка е 8 евроцента – тя е консенсусна, но към нея трябва да се добавят и разходите на българската държава и на българските държавни предприятия, на системния оператор и на Министерство на енергетиката и НЕК, които не са тривиални. Само включването на един нов блок на „Белене“ би струвало около 1.5 млрд. лева. Отделно трябва да има заместващи и резервни мощности, които в общи линии отиват някъде на нивото на 2.5-3 млрд. евро. Тоест, каквото и да се строи, там има разход, който е нетривиален за българската икономика, български данъкоплатци. При това нерешен никъде в Европа, и в България не са създадени предпоставки за решаване на въпросите, които са свързани с две много важни действия. Те са привеждането от експлоатация, където имаме разход, който е приблизително равен на половината от разходите за строеж, и тези разходи за „Белене“ трябва да се посрещнат. И второ, има разход по складирането на отработеното ядрено гориво.  Този разход е нетривиален, не е ясно колко е точно в момента, тъй като никой не го е правил. Знаем само, че по едно изследване от преди 4 години в САЩ се смята, че едно нормално хранилище за отпадъци там, където няма сеизмологични рискове, тоест, имаме такава плоча, където няма движение на земни пластове, би струвало някъде около 52 млрд. долара. Ако допуснем, че разликата в цените между България и САЩ е примерно 5 пъти, то вероятно някъде около 10-12 млрд. долара би било такова хранилище. Но се опитайте да убедите, примерно, софиянци, или добруджанци, или някои хора, които живеят в Тракийската низина, да им складирате там ядрено гориво отпадно.

Водещ: Това от правителството не го ли знаят, нямат ли експерти?

Красен Станчев: Знаят го, разбира се. Аз лично съм изпратил, не само аз, но група хора изпратихме на премиера на 11 април 2011 година обяснение на всичките тези неща, включително обяснение какви са рисковете за икономиката на България при такъв проект. И тогава част от тези аргументи бяха използвани през 2012 година. Тогава тези аргументи ги получиха, разбира се, не само министър-председателят, но и тогавашният президент, и тогавашният председател на Народното събрание.

Водещ: Г-н Станчев, след като правителството разполага с пълна аргументация, с какво си обяснявате, че възобновява идеята за рестарт на АЕЦ „Белене“?

Красен Станчев: В общи линии, нямам друго обяснение, освен че и това правителство се опитва да разглежда този проект като дойна крава. Няма друго обяснение. Или приятели на това правителство – не знам. Очевидно, между другото един от тези анализи, за които споменах, е на бившия зам.-министър на ядрената енергетика на Руската федерация  Булат Нигматулин. И той обясни, включително в доклад до българския парламент, той обясни, че в „Росатом“ си има вътрешна за Руската федерация корупционна схема, и там хората са много доволни да правят такива проекти. Неговият доклад е публикуван, между другото, 2013 година в началото от „Медиапул“ и от Института за пазарна икономика, а би трябвало да го има и в архивите на тогавашната Комисия по икономика и енергетика, както и запис на цялостното обсъждане в парламента, което дори беше предавано по държавната телевизия, и би трябвало да има и архив в държавната телевизия по това обсъждане.

Водещ: Г-н Станчев, колко време ще бъде необходимо, за да се изготвят всички анализи за рискове пред изграждането на Втора атомна? Ще бъде ли достатъчно, за да бъде стартирана до края на годината процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта?

Красен Станчев: Тези четири анализа, те трябва да минат и обществено обсъждане. Тази процедура не беше спазена тогава, когато правителството на Сакскобургготски възстанови проекта. Въпреки това имаше натиск, имаше съдебни дела, и в един момент 2004 година тогавашното правителство спретна един анализ за около една седмица, където се казваше, че един реактор ще струва между 1 и 4 милиарда. И аз мога да направя такъв анализ без даже да ми плащат за 1 и 4 милиарда, но не е анализ.

Водещ: Засега управляващите уверяват, че целта е проектът да се изгради без предоставяне на държавни гаранции, без договори за дългосрочно изкупуване на произведената енергия. От „Росатом“ обаче заявяват желание да кредитират правителството на България. Какво реално може да се случи?

Красен Станчев: Реално, ако стриктно се спазват изискванията за пазарно финансиране на проекта, това не може да стане, защото тогава инвеститорът трябва да поеме и системните връзки, които както казах, са някъде около 4 млрд. евро. Ако правителството поеме тези разходи, те ще бъдат разходи на българските данъкоплатци и на българските потребители на електроенергия, тоест, няма да се изпълнят пазарните условия. Ако все пак се стигне до осъществяване на този проект, то тогава инвеститорът би трябвало да поеме и разходите по извеждане от експлоатация, защото към момента България има най-ниските в света заделяния на подобни разходи във Фонда за извеждане от експлоатация и складирането на отработеното ядрено гориво. Те са някъде по 100 млн. лева на година, което прави електроенергията евтина и хората относително доволни за това, защото електроенергията им е евтина. Но така или иначе, тези разходи някога ще се ударят върху плещите на български данъкоплатци и потребители на електроенергия. И пак казвам, и дори това нещо да бъде построено, то няма къде да продава на печалба, което произвежда. Най-високата цена, която предвижда БАН след около 30 години, при много условности, натъкмени проблеми с определянето на търсенето на електроенергия в Източна Европа и Балканите, стига до 7-7 и нещо цента на киловатчас, което е по-малко от онова, което може да изплати такъв проект.

Водещ: А възможно ли е да бъдат изведени от експлоатация въглищните централи, като така да се гарантира дефицит на електроенергия и пазар за продукта?

Красен Станчев: Не. Значи, ако примерно утре започне да работи нова атомна централа с 2 мегавата, то тогава ще трябва да бъдат затворени не само въглищните централи същия ден, но и редица други инсталирани мощности. Защото мощностите в България са толкова, че може да се произвежда, потребява от българското население и да се изнася. Но тогава, когато имате една голяма мощност, която трябва да работи непрекъснато, защото ядреният реактор не е газова печка – газовата печка можете да я изключите когато трябва и когато искате, това не може така да се случи с реактора, това се включва, работи и всичко останало, което в момента може да работи, работи и продава. Американските централи, т.нар. „американски централи“ в списъка на Европейския съюз за въглищните централи, които могат да останат, са на първо място, защото те са единствените чисти. И те остават да работят, изобщо въглищните централи остават на равнището някъде между 20 и 25% от инсталираните мощности до 2040 година. И това е от списъка на Европейския съюз. Това, което се говори, че тези централи ще бъдат спрени и т.н., е пълна глупост. Това просто е непознаване или нарочна заблуда на хората. Но американските централи понеже са на много високо технологично ниво, могат да бъдат използвани като резервни мощности на големи постоянни производители на електроенергия, каквито са да речем блоковете на „Козлодуй“, което и се случи миналата година при силните студове през януари. Тогава тези две централи всъщност покриха онова, което не можеха другите централи да произвеждат.

Водещ: Опитвам се да разбера, рестартът на този проект реалистичен ли е или абсурден? Тоест, това, което ни пълни информационният поток като новини, дали реално ще се случи? Дали отговаря на възможностите?

Красен Станчев: Така, възможно е да се случи, и това ще доведе до същите абсурди, които вече сме ги видели поне 3 пъти със спирането на проекта.

Водещ: Тоест, ще има рестарт, но няма да има строеж, така ли?

Красен Станчев: Не, може да има някаква форма на строеж, но това ще отнеме много дълго време, и ще се окаже, че след това пак няма никакъв смисъл. И това вероятно ще бъде повторено с новия инвеститор, независимо дали е китаец, марсианец или от Канада. Тоест, отново онова, което е направено като работа, ще трябва да бъде платено, както беше платено на „Росатом“ по едни договори, които бяха сключени 2007-2009 година.

Водещ: При това положение защо изведнъж се забърза за този проект?

Красен Станчев: Не мога да ви кажа. Питайте тези, които бързат. Те имаха няколко аргумента – защото са похарчени 1.3 млрд. лева, трябва да се похарчат още 20 млрд. лева. Аз не мога да разбера такава аритметика, но имаше такава аритметика. Друго нещо, което казаха привържениците на проекта – защото ще се правят криптовалути и ще има недостиг на електроенергия. Третото, което казват тези дни привържениците на проекта, е „те китайците знаят, много са модерни и т.н., ще направят всичко“, което не е възможно, защото „Росатом“ е дизайнерът и производителят на оборудването. Не може някой друг да го строи. Дори и при готвачите няма някой друг да изпълни рецептата, която, примерно, вие сте направили. Или дори при газираните напитки. Хората си имат интелектуални права, и само те могат да прилагат определени технологии.

Водещ: Щом само те могат да прилагат, за какво е необходим стратегически инвеститор от Китай?

Красен Станчев: Не знам, дали това по-скоро не е параван, за да се покаже, че има голям интерес. Онова, което може да се получи, понеже трети път ми задавате този въпрос, това, което може да се получи, го познаваме от историята на българските публични финанси между 1981 и 1987 година – и това е, че тогава българското правителство взима назаем пари от Запад и плаща на Изток. Това ние знаем. И някаква подобна схема очевидно се заражда в момента.

Водещ: Тя как ще мине през Европейската комисия, през европейските институции?

Красен Станчев: Е, всеки е свободен да взима пари откъдето си иска и да ги дава на когото си иска. В смисъл, за това Европейската комисия не може да направи нещо. Онова, което може да направи Европейската комисия и частично Европейската централна банка е да следят макроикономическите дисбаланси, и при положение, че АЕЦ „Белене“ започне да се осъществява, почти е неизбежно, 99% е сигурно, че ще възникнат финансови дисбаланси.

Цоня Събчева