Красен Станчев: С две години е минимумът допълнително забавяне на диверсификацията на енергийните източници

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Климент Охридски“, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

 

Водещ: Диверсификацията на енергийните източници е гаранция за енергийна сигурност, посочиха българският премиер и американският президент в изявление след разговора си в Овалния кабинет. Неоспоримата констатация не е новина. Новина е, че за продължаването на „Турски поток“ не се говореше никъде в двата заключителни документа, разпространени след срещата. Повече светлина хвърли американския посланик в София Херо Мустафа дни по-късно. Тя каза следното: продължаването на „Турски поток“ през България има за цел да използва България единствено като транзитна страна. За разлика от проекта „Турски поток“ газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ в Александруполис обещават да направят от България истински енергиен център и регионално средище за търговия с природен газ“. Толкова за американското разбиране на енергийната диверсификация. И отново да погледнем документа след разговорите САЩ-България – в частта за стратегическо партньорство се казва: „Споделяме виждането за разработване само на енергийни проекти, които имат ясна икономическа основа или търговска необходимост.“ А още няколко дни по-късно руският президент Владимир Путин изстреля като ултиматум: България умишлено бави „Турски поток“ под давление. Общото в изказа между американската и руската позиция, е че и двете не наричат тръбопровода „Балкански поток“. Как ще се съвместява осъществяването и работата на проекта за продължението на „Турски поток“ – за който натискът идва от Русия с този на интерконектора България-Гърция – предпочитан пък от Америка? Започваме с анализа на Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Климент Охридски“. Г-н Станчев, у нас продължаването от турската до сръбската граница на тръбопровода върви, както обясни премиерът, с по 5 км дневно. Въпреки фанфарния старт от строежа на интерконектора с Гърция засега там е гола поляна, според заснетото от Румен Петков видео. Как строим енергийни трасета – реално или на ужким?

Красен Станчев: И двете. Това са все пак два много различни казуса. Изказването на президента Путин има два смисъла: Първо, внимавайте в картинката, защото ще стане както с „Белене“. И второ, внимавайки в картинката, ние може да не направим онова, което направихме с „Белене“, но ще искаме да забавите всички останали проекти, включително и интерконектори и връзките с интерконектори. Що се отнася до изказването на г-жа Мустафа, мисля че няма нищо ново. При вас 3 или 4 души, включая и себе си, сме говорили за това, че интерконекторът се бави, той се бави от около десетина години. Последното забавяне беше по повод водени дела за обществената поръчка, и трите дела, които се водеха, бяха предизвикани от фирми, които по презумпция са свързани с Пеевски. Тоест, имаме в общи линии неуспешен опит на българското правителство да балансира между така да се каже изисканата от Европейския съюз и от българските граждани, особено българските фирми диверсификация на доставките на енергоизточници, в това число и природен газ, и дълбокото обслужване и дългогодишно обслужване на интересите на „Газпром“. Това е неудачен момент, който така или иначе получава някакво развитие, защото иначе не може да бъде. Но онова, което в крайна сметка ще се случи, е, че при всички случаи ще има забавяне или ще има плащане като при делото с „Росатом“, или ще има допълнително забавяне, то не е само връзките с интерконектора, но има редица други неща, които са свързани донякъде със законодателство, донякъде с инфраструктурата, включително фирмената инфраструктура, която може да позволи вноса на природен газ под налягане през интерконектора, съответно доставен откъдето и да е, не само от САЩ. И онова, което се случи, е, че много бързо преди 10 дена-2 седмици парламентът прие закон в отговор на критиките на Европейската комисия, прие закон за условно казано за демонополизацията на „Булгартрансгаз“. В общи линии от 1 януари би трябвало да бъде пазарът на природен газ свободен. Това, разбира се, не е съвсем така поради няколко причини. Едната е законова, тоест, досегашните потребители на природен газ са задължени да изкупуват определени количества, които в момента са достъпни само от „Булгартрансгаз“ като доставчик, съответно краен доставчик от „Газпром“ за определен  период от време, който според мен не е много ясен в момента. И второто нещо, което трябва да се случи, е това, което вие споменахте – зелената поляна – не знам кой Румен Петков го е снимал това.

Водещ: Председателят на политическа партия АБВ разпространи и видео в „Ютуб“ със себе си на поляната.

Красен Станчев: Да. Но освен т.нар. „гола поляна“, вие трябва да имате фирмена инфраструктура. Вие не може да отидете както примерно на бензиностанция, да отидете в завода и да си налеете от там да речем природен газ. Трябва някой да ви го достави. Този доставчик трябва да бъде лицензиран, трябва да има съответното оборудване, вероятно и складова база и разрешение за ползване на прилежащата инфраструктура или до вашето предприятие, или от интерконектора до съответния град или село. Така че тези всичките неща вероятно няма да се случат веднага. Вероятно, попитах хора, които разбират от тези цени и тяхното изчисление, че забавянето на доставката от алтернативен източник, който и да е той, дали ще бъде интерконекторът или ще бъде нещо друго, да предположим, че може да има такова, забавянето е печалба от около 100 млн. долара на 6 месеца на крайния доставчик „Газпром“.

Водещ: А това какво означава, че страната ни ще плаща неустойки?

Красен Станчев: Да, ако „Газпром“ съответно Русия има такива основания, никой не е виждал договора – вероятно там има определени срокове, за тях ставаше дума. Те бяха много нереалистични. Всички коментираха, че са нереалистични. Ако тази клауза в договора не е подкрепена с други клаузи, които предвиждат някакво реално изпълнение, време за изпълнение, процедури и т.н., на което пък се позовава доколкото разбирам премиерът Борисов, то тогава при всички случаи ще има доста големи неустойки, вероятно в размера на плащането към „Росатом“. Но има разбира се и друга възможност, и тя е, че ако се предположи, че трябва да се реши този проблем по друг начин, не чрез плащане директно, то тогава може да се преотстъпи инфраструктурата или компанията, която изпълнява това нещо от българска страна, тоест, „Булгартрансгаз“ да се преотстъпи на доставчика, тоест, на „Газпром“.

Водещ: И колко ще дължим в такъв случай?

Красен Станчев: Трудно ми е да кажа. Така да се каже активите на „Булгартрансгаз“ са някъде около 1/6 от онова, което е цената на проекта по изграждане. Така че вероятно към тази 1/6, ако се стигне до дълг срещу собственост или собственост срещу дълг, вероятно ще трябва да се добави нещо друго. Не мога да ви кажа.

Водещ: 620 млн. евро беше дългът към „Росатом“. Толкова ли ще дължим и сега?

Красен Станчев: Вероятно, да. Вероятно, защото ще има неустойки и т.н., но никой не е виждал договора за „Турски поток“, за да се премерят, да се измерят цените на потъналите гемии. Ще трябва някой да покаже договора, той досега не е показан.

Водещ: В крайна сметка ще построим ли „Турски поток“ или „Балкански поток“ – както и да го наречем, от една страна, и интерконектора с Гърция от друга със съответните връзки, и за какво време? Ще ги построим ли изобщо?

Красен Станчев: По първия случай, по т.нар. „Турски“ или „Южен поток“, „Балкански поток“ – както искате, така го наричайте, няма особено значение – става дума за едно и също, по него има сключени договори с изпълнители и подизпълнителни доставчици, има структурирана фирма. Интерконекторът е етап, тоест, връзките от интерконектора от българска територия, съответно българска газопреносна мрежа са в общи линии на проектна фаза – нещо е минало проектната фаза, нещо не е минало проектната фаза, делата приключиха наскоро. В общи линии ще има забавяне поне 2 години. И при тези предупреждения, ако правилно ги тълкувам, на президента Путин, по някакъв начин се осъществяват, а те вероятно ще се осъществяват, вероятно ще има допълнително забавяне на всички процедури по изграждането на връзките с интерконектора. Освен това ви казах, че има проблеми със законодателството по либерализацията на пазара на природен газ. И вторият проблем – има проблем с инфраструктурата, в крайна сметка фирмената инфраструктура и преносната инфраструктура. По фирмената инфраструктура – това е хубаво все пак, че в крайна сметка, че ще може някой да направи компания и съответно да инвестира за решаване на този проблем с доставките. Не че няма такива български компании, въпросът е, дали ще бъдат допуснати при съответните процедури. Така че минимумът допълнително забавяне на диверсификацията е с 2 години, според мен. Но пак казвам, има много неясноти и не може много лесно да се предвиди кога, как и колко ще струва.

Водещ: В резултат България смел дипломатически ход ли направи да бъде своеобразен посредник в енергийните доставки между Русия и САЩ или се озова в оплетени като кълчища казуси?

Красен Станчев: Не знам. Според мен, въпросът е реторичен. Очевидно е, че след като правите проект като „Белене“, след като правите проект като „Балкански“ или не знам какъв поток и т.н., вие всъщност се обвързвате с доставки на енергиен ресурс с Русия. Останалото е по-скоро отговор, опит за отговор на исканията за диверсификация, както казах, от българските граждани, потребители и фирми и Европейския съюз. За това в общи линии има упражнение по маскировка на някакви неща. И това, което е много характерно, е, че има много такива упражнения, те не само в тази област, те са и в областта с разследването на прокуратурата, те са в областта с защитата на потребителите, за която в момента се прокарва закон и трябва да се промени Гражданско-процесуалния кодекс в частта на защита на интересите на кредиторите на банките, тоест, на хората, които си държат парите в банките, за да се създадат възможности и стимули за неплащане на задължения към банките и разни други такива неща. Ако се върнем към прокуратурата, не става дума за разследване на главния прокурор, става дума за допълнителни процедури по подчиняването на съда. Но това всичкото са маскировки. И трябва да се каже, че от 2013-та година, когато имаше протести срещу тогавашните управляващи, онова, което беше предмет на протеста, всъщност резултира като обучение по маскировка за контрол върху икономиката. И това обучение, този курс беше преминат много успешно и ние виждаме резултатите в момента. Пак казвам, не само в енергетиката, природния газ и т.н., но и в други сегменти на икономиката и обществения живот.

Водещ: Отваряте сериозна тема, която изисква нова среща и анализ. Благодаря ви за времето, което ни отделихте, и се надявам скоро да ни гостувате именно по тази тема. Още повече, че новината от последните минути, идваща от Министерския съвет, е, че се създава ново звено „Независим прокурор“, който разследва и не докладва на главния прокурор.

Красен Станчев: Да де, но той ще бъде избран от тези, които в момента избраха главния прокурор, а те пък са назначени от главния прокурор. В смисъл, пак е както казвах, това е маскировка, не е друго.

Цоня Събчева