Красен Станчев: Търсенето на привилегии за местни играчи пречи на българската икономика

Агенция "Фокус"

Водещ: 2019-та започна икономически с фалстарт. Крак още от старата година повлече системата „бонус-малус“ при задължителните автомобилни  застраховки „Гражданска отговорност“, за която някак под сурдинка се спомена, че се отлага въвеждането й, за да бъдат туширани основните критики към нея. Със сходен аргумент бе отбутнато прилагането на спорния закон за горивата – кабинета го предлага на депутатите и предстоите да го гласуват. Заради нарасналите разходи за електроенергия работодателите известиха, че вероятно няма да изпълнят обещанието си за повишение на заплатите през 2019 г. и като цяло населението ще обеднее. Изброеното до тук обаче бледнее в сравнение с фалстарта на тол системата и проблемите при закупуване на електронните винетки, заради което се сбогуваха с постовете си висши служители на регионалното министерство и Агенция „Пътна инфраструктура“, като в сряда по настояване на премиера оставка подаде и председателя на Управителния съвет на агенцията инж. Светослав Глосов. След хаоса с винетките се задава нова драма, която може да доведе до блокиране на работата на стотици хиляди фирми в страната – поредната смяна на касовите апарати и софтуера за управление на продажбите. Във вторник  от Националната агенция по приходите предупредиха търговците да побързат с подмяната. ИТ специалистите обаче твърдят, че дадените срокове са прекалено кратки и масово търговците няма да бъдат подготвени за тях. Като капак на всичко борсовата цена на тока в България от дни е най-високата в региона. Световни анализатори прогнозират спад в икономиката на България за 2019-та. И на какво се дължи икономическата маркототевщината от съвсем началото на годината и има ли своята логика, предстои да научим от анализа на Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Добър вечер г-н Станчев.

Красен Станчев: Добър вечер и на вас и на вашите слушатели. Честита Нова година.

Водещ: За много години на вас. Здраве, успех и късмет през Новата година.

Красен Станчев: Вашето резюме на това, което се случва в последните да речем 2-3 седмици е доста добро. Но не може да се каже, че това е оценка на цялата икономика за 2019-та година. В общи линии в него става въпрос за 2 области – всичко това, което вие споменахте. Едната област са държавни и общински поръчки, т.е. тогава, когато местното и централното правителство купуват някакви стоки и услуги и втората – бонус-малус, например. Втората се отнася за договаряне на определени правила на играта. И това договаряне на определени правила на играта във всяка страна, независимо дали е най-добрата в света като демокрация или е най-лошата, винаги отнема време и има доста големи грешки. В първата област част от проблема с поръчките е в това, че в общи линии търговете се правят така, че да няма голяма конкуренция. И всеки, който се смята, че знае примерно „Софтуер“, може да се класира поради това, че е близък да речем на някой от управляващите партии, може да се класира за това да прави тол-системата или Софтуер на тол-системата или касовите апарати и т.н. С касовите апарати е същата тази история. Тя беше известна. И работодателските организации, и Институтът за пазарна икономика, и други колеги писаха, че в общи линии това не е много смислено. Същото беше и със Закона за горивата. Но тогава, когато вие имате желание за промяна на правилата на играта, които примерно облагодетелстват фиска, както в тези три случая последните, които споменахме, то тогава вие имате и съответното от една страна бързане, от друга страна забавяне. Но това не мисля, че ще се отрази изобщо на икономиката поради много обстоятелства. Едното е, че има инерция от миналата година. Второ, че рисковете се натрупват в само такива сектори, където има зависимост от регламенти и регулиране от законодателна дейност и т.н., но има много други отрасли, които в дадения момент не са под заплаха от ново регулиране или по принцип не са регулирани. Рисковете се натрупват в регулирането и в разходите на фирмите и гражданите за работа с правителството. Това някои го наричат корупция. Това не е само корупция, това са действителни разходи за работа с правителството, нагаждане към регламенти и т.н. В бонус-малус вие имате проблем с онези, които печелят от това, че няма бонус-малус, тоест от това, че нямате индивидуализация на водаческата история във връзка с нарушаване на правила или катастрофи. И тогава, когато нямате такава индивидуализация, единствените, които печелят от цялата тази работа, са катаджиите. Сега в общи линии става дума за защита на едно малко съсловие, което така или иначе си губи работата и те защитават своя интерес. Рано или късно бонус-малус ще бъде по някакъв начин въведена. Просто се отлага в дадения момент, защото някои хора имат по-силен глас и по-силни връзки, отколкото други хора. Но, така или иначе, това всичкото ще се случи. Иначе икономиката вероятно ще расте по-бързо, отколкото миналата година и пред България вероятно ще бъдат само Полша и Румъния. България има такива малко рискове, ако може така да се каже, извън енергетиката и големите държавни проекти. Но иначе, като се гледат т.нар. фундаментални данни, в България нещата седят по-добре в банковата система, в правителствения дълг, в частния дълг, в необслужваните заеми, така или иначе те намаляват и от примерно 20-тина процента от кредитния портфейл преди пет години, сега са някъде около 8. Вероятно ще продължат да намаляват. Резервите на банките са в добро състояние, покритието на кредита с депозити е също в добър вид. Това не означава, че всичко това ще продължава до безкрайност. Вероятно следващата 2020 година ще бъде по-лоша от тази. Но има един друг фактор, който има временно влияние върху икономиката тази година, и това е правителственото харчене в края на миналата година. Това рано или късно, по-скоро рано, отколкото късно, ще се излее в нова стопанска дейност, повече харчене и т.н. Вероятно тези харчове до голяма степен няма да са рационални и т.н., но това всичкото в крайна сметка влиза в икономиката. Тоест, ако по-миналата година предвижданията за миналата година бяха някъде около 3,5-3,6% ръст, сега е много вероятно предвижданията около 4% да се сбъднат, поради това, че някъде около 2% от БВП са разпределени за харчене тази година. Това ще даде някакъв стимул в икономиката. И разбира се след това ще има задържане следващата година.

Водещ: Господин Станчев, защо тази стабилност, за която вие говорите, някак си не я виждаме при потреблението, не я виждаме при инвестициите?

Красен Станчев: Защо? Напротив. Всички данни показват, че имаме увеличение на разполагаемия доход на домакинствата, той не е тривиален като процент. Вероятно тази година той ще бъде по-малък, защото няма да има ресурс, с който да се повишава толкова потреблението, безработицата ще продължава да намалява, домакинските разходи за неща от първа необходимост, от рода на храна, безалкохолни напитки и т.н., също ще продължат да намаляват. Това става в относително незабележими проценти, примерно миналата година увеличението на реалните доходи е около 9%, тази година вероятно ще бъде по-малко, да речем два пъти по-малко. Споменахте електричеството.

Водещ: Щях да ви попитам специално за него. Е, как икономическият ръст да го вържем с най-скъпата електроенергия?

Красен Станчев: Тя е най-скъпата в региона, но тя винаги е била най-скъпата, като изключим, разбира се, Гърция и Турция. Това е така, защото енергийните сектори на т.нар. Западни Балкани не са регулирани. Проблемът в българската енергетика е, че фактически промишлените потребители спонсорират или финансират домакинствата, докато нормалната логика е обратната – тоест онези, които създават, продават нещо и съответно това влиза в икономиката като добавена стойност, плащат по-ниски цени до два-три пъти средно на киловатчас за Европейския съюз, докато в България в момента върви по-скоро субсидиране, тоест промишлените цени на електричеството са за миналата година средно някъде около 20-тина процента само по-високи от домакинските. Което всъщност означава, че цялата система на ценообразуване в електроенергетиката има два ефекта. Единият е, че се спонсорират по-богатите домакинства, които харчат повече, защото токът им е евтин, и вторият ефект е, че приходите в недостатъчна степен покриват разходите. А пък онези, които създават допълнителна добавена стойност и затова, защото те създават такава допълнителна добавена стойност, плащат по-ниски такси за включване в мрежи, по-ниски цени на електричество и т.н.

Водещ: Опитайте се това да го обясните на голяма част от българските домакинства, на тези с ниските доходи, че трябва да го им се повиши цената на тока. Вярно е, е обърнатите у нас пропорции в цените на електроенергията ги разбраха дори  профсъюзите, ама гражданите дали са разбрали, че трябва да плащат по-високи сметки?

Красен Станчев: Това е неизбежно в крайна сметка. Това ще стане или доброволно, или насила – тогава, когато изчезнат буферите, с които  оперират доставчиците на електроенергия и както вече се случва, поради краткосрочността на договорите, които се сключват на енергийната борса. Значи, проблемът на енергийната борса не е в самата борса, а в това, че договорите са много краткосрочни. И заради това, че те са толкова краткосрочни, заради това те са толкова високи за промишлеността.

Водещ: Защо този проблем не се реши?

Красен Станчев: Поради няколко причини. Първата е – има много допълнителни плащания в електроенергетиката, като да речем привилегии за ТЕЦ-Варна, покриване на цени за емисии, поради това, че преди 10 години – тогава, когато са договаряни тези цени в Европейския съюз, българското правителство тогава не е настоявало да се отчитат географските особености и ресурсните особености на България, особено онова, което е на местен енергиен ресурс, специално лигнитните въглища. И третото нещо, имаме и други привилегии, да речем Бобов дол и някои други централи на Ковачки получават кръстосани субсидии от други източници. Всичко това води до изкривяване на цялото ценообразуване в електроенергетиката. И в някакъв момент имаме и четвърти фактор. И това е, че до пролетта на миналата година големите държавни производители на електричество имаха право да сключват договори извън борсата. Имаше голяма съпротива от НЕК, АЕЦ „Козлодуй“ и други такива, срещу промените в Закона за енергетиката, които станаха факт март месец миналата година, които задължаваха вече всички да продават. Но, така или иначе, има инерция на старата практика по прилагането на този закон, който в общи линии отново изкривява пазара и не позволява на големите потребители да сключват относително дългосрочни договори. Откъдето идват и високите цени.

Водещ: Господин Станчев, именно заради високата борсова цена на тока в България, най-висока в региона, заради нея са аргументите и за АЕЦ „Белене“. И въпросът е двата големи енергийни проекта биха се вместили в българската икономика и какво би било тяхното отражение в нея?

Красен Станчев: Аз не виждам как те биха могли да се вместят. Защото дори при тези цени, които  имаме в момента – около 140 лева на мегават час, това не може да покрие разходите за строителството на нова ядрена мощност. А що се отнася до новия „Южен поток“, то там ирационалността е друга и мисля, че сме го обсъждали това. Там ирационалността идва от факта, че не се използва съществуващата инфраструктура, тоест преносът през Южна България, за да се строи нова тръба по други съображения, което в крайна сметка ще натовари разходната част на БЕХ и ще направи невъзможно осъществяването на самостоятелна политика. Вероятно някои части от БЕХ ще бъдат продадени на Газпром, за да се покрият разходите, на „Булгартрансгаз“ и на „Булгаргаз“.

Водещ: Господин Станчев, как може да обрисуваме с няколко думи  икономическата картина в България? Това, което на мен ми идва като израз, е: хубава е, ама не я виждаме.

Красен Станчев: Това са два въпроса – единият е, как може да се обрисува, другият – как може да се види. Това, което показва статистиката и обективните показатели – икономиката няма да бъде много зле. Има рискове обаче. Тези рискове са само в областите, които зависят от правителствени решения. Това не е особеност само за България. Така е в много страни, така е може би във всичките страни в света. Онова, което пречи на българската икономика, е търсенето на привилегии за местни играчи, за разлика от примерно други страни като Полша, където колкото и да имаме правителство, което се опитва да смени някои неща, които са постигнали за последните 35 години, в крайна сметка не се стига до ограничаване на конкуренцията при частно предоставяне на обществени услуги – било то инфраструктура, било то училища, било то други такива неща. Докато при нас имаме ограничаване на международната конкуренция. Обикновено правителственото потребление финансира местни играчи, докато в Полша не е съвсем така. Дори в Унгария не е така, колкото и да се смята, че управляващите там хора около Орбан са първите облагодетелствани. Те са облагодетелствани от някакъв относително малък сегмент, примерно 1-2% от БВП, и това са само европейските трансфери.

Водещ: Докато при нас сегментът колко е?

Красен Станчев: При нас сегментът е между европейските трансфери, което е около 2% от БВП, и държавните и общински поръчки, които са общо взето някъде между 16 и 18%.

Цоня Събчева