Красен Станчев: Четири милиарда лева е сметката на похарчените досега средства по руските енергийни проекти

Агенция "Фокус"

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: „Газпром експорт“ е уведомил официално българските власти, че ще прекрати транзита на газ по трансбалканския коридор, по който се доставя газ за Турция, от януари 2020 година. Ако това стане, България ще се възползва от правото си да се обърне към арбитражен съд, за да получи дължимите си транзитни такси до 2030 година. Българските власти ще предприемат тази стъпка, ако втората тръба на „Турски поток“ не мине през България, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Обаче при скорошното си посещение у нас руският министър-председател Медведев съобщи, че решението за продължаване на „Турски поток“ през българската територия зависи от това, дали София може да получи твърди гаранции, че ЕС няма да възпрепятства плановете за доставка на газ през новия газопровод. Според информация, базираната във Виена Енергийна общност ще блокира сръбския тръбопровод, в който трябва да влезе газ от „Турски поток“. Сърбия не е член на Европейския съюз, но трябва да се подчинява на енергийното му законодателство, защото е член на Енергийната общност, която обединява ЕС със страните от Западните Балкани, с цел създаване на общ енергиен пазар. От което следва, че няма как „Газпром“ да е мажоритарен собственик на транзитния газопровод през Сърбия и през него да тече руски газ. Това е заключението. И поражда въпросът: превръща ли се изграждането на продължението на „Турски поток“ в енергийна авантюра? Задаваме го на Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“.

Красен Станчев: В общи линии основната грешка е, че нещата от т.нар. „Турски поток“, или новия „Южен поток“, не се договарят през съществуващата инфраструктура, която вероятно би могла да поеме значителни количества от вноса, който би могъл да дойде в Европейския съюз през Черно море и Турция. Тоест тогава, когато се прави нова тръба от Провадия до сръбската граница, рискът не е само Сърбия, а рискът е и самата тази тръба, дотолкова, доколкото обемите, които ще запълват, са такова количество, че не могат да позволят достъп на трети страни, което е нарушение на Третия енергиен пакет. Тоест това, което е заявено от „Газпром“ като условие, не може да бъде изпълнено. Следователно, ако се продължава с търга по това строителство и започне то да се осъществява, в крайна сметка ще има една тръба, която няма да  може да изпълни своите функции. И ако там са похарчени тези суми, които са планирани, тоест три милиарда, то това си е чиста загуба. Мисля, че поне от пресата, което виждам, и донякъде от вашите новини, това е било казано от бившия министър на енергетиката и икономиката Трайчо Трайков.

Водещ: Господин Станчев, заканата от българска страна да се обърне към арбитражен съд какво цели? Активиране на руската страна за „Турски поток“ през България? Или нещо друго?

Красен Станчев: Тогава, когато се обърнете към арбитражния съд на Руската търговско-промишлена палата, аз предполагам, че този съд ще отсъди да бъде по-скоро в интерес на „Газпром“, отколкото на българските партньори на „Газпром“, на „Булгартрансгаз“ в този случай. В смисъл, това е игра с предрешен изход.

Водещ: Тогава защо правителството прави приличащо на безсмислено упражнение?

Красен Станчев: Ами не знам. Не мога да ви кажа, това е доста ирационално. Преди три години публикувах доклад за влиянието на руските енергийни проекти върху българската политика и икономика, и още тогава беше ясно, че цялата история с „Южен поток“ е свързана с доста негативни явления в българската икономика, включително фалита на КТБ. Сега в общи линии се чака нещо подобно. Тоест не фалит на КТБ, но подобен проект, който да може да финансира някакви приятели на правителството в България. Друго не може да има. Но изходът е този път ако започне изграждането на тази тръба, дотолкова, доколкото не е ясно кой ще я финансира, тя ще стане собственост на инвеститора, няма да бъде българска собственост, което може би е едната от целите на цялата инициатива.

Водещ: Българското правителство твърди, че може би България ще получи от Брюксел част от средствата за финансирането на продължението на „Турски поток“ през територията ни. Вероятно ли ви звучи това?

Красен Станчев: Доста невероятно. Особено такова нещо да се твърди, както беше тези дни, от госпожа Петкова тогава, когато Европейският парламент  вчера гласува резолюция, която се основава на 8 предишни резолюции, и заключението на тази резолюция е, че в общи линии Русия не е надежден партньор и сътрудничеството с нея трябва да се ограничи само до т.нар. общи интереси, които са в областта на сигурността. Което означава, че всеки проект, независимо дали става дума за „Южен поток“ през Турция или за АЕЦ „Белене“, ще бъде гледан под лупа от Европейския съюз. В крайна сметка, колкото и да изглежда странен ЕС, европейските народни представители са представители на европейските избиратели и който и да е от управлението на Европейската комисия, той винаги ще отчете това мнение на парламента, независимо че той ще бъде в друг състав след известно време. Защото това е традиция, това е от 2013 година до сега – традиция на Европейския парламент да разглежда Русия като съмнителен партньор. Това е следствие на политиката на Русия не само в Украйна, но преди това с войната в Грузия. Това са серия резолюции от 2013 година до сега. Но специално последната резолюция от вторник споменава най-вече нещата, свързани с Грузия и Украйна. Но не само.

Водещ: Българският министър-председател твърди, изтъква този факт постоянно, че „Турски поток“ ще бъде само един от тръбопроводите, водещи към газовия хъб „Балкан“, защото в него ще бъдат получавани доставки от Азербайджан и находища в Черно море. Такъв вариант може ли да се разглежда?

Красен Станчев: Как ще стане, след като 90% от транзита е запълнен с газ, внос от Русия? Това няма как да стане. Тоест всеки участник за тези 10% от него ще бъде поискана много висока цена и по ценови механизъм ще бъде фактически забранено, защото няма да бъде изгодно на други участници, на трети страни, да ползват тази тръба. А що се отнася до европейския енергиен пазар, от който са част и Западните Балкани, там не може да има съмнение по повод това, че – това го писахме с колеги в един доклад до Държавния департамент на САЩ преди около две години – не може да има съмнение, че там важи същото право, което имаме в общия европейски пазар. Тоест Третият енергиен пакет важи и там. И дотолкова, доколкото Западните Балкани, включително Сърбия, имат желание да ползват пари на европейските данъкоплатци, само за този бюджетен период те са някъде около 8 милиарда евро, то в крайна сметка те ще си направят елементарните изчисления, че е по-добре да се отиде на нещо сигурно, тоест сътрудничество с Европейския съюз, те търгуват някъде около 80% от търговския си оборот на Балканите ЕС, отколкото да отиват да си сътрудничат с една страна като Русия, която има относително малък дял в техните икономики. Тя идва на седмо или осмо място като търговски партньор, а в износа, тоест там, откъдето Западните Балкани печелят като икономики, Русия е дори на по-задно място, както и ситуацията на България спрямо Русия е същата. Македония е по-важна за България като пазар, отколкото Русия, Чехия е по-важна и т.н.

Водещ: Господин Станчев, в Москва и в корпорацията „Газпром“ не разполагат ли с такива анализи? На какво разчитат, правейки политическите совалки за този газопровод?

Красен Станчев: Тук проблемът не  в Москва, тук проблемът е в България. Московските фирми, държавни, и правителството на Руската федерация има право да иска това, което те искат. Никой не може да забрани на хората да искат да имат всичко. Въпросът е, че в България, и това и друг път съм го казвал при вас, има съревнование между различни политически партии и различни институции, в дадения случай между премиера и президента, кой по-добре да обслужва руски интереси. Така че това е проблемът. Няма проблем в Москва. Тя може да иска всичко, което си науми. Същото ще бъде и с „Белене“. Пред очите ми на компютъра е един доклад за състоянието на ядрената индустрия в света от декември миналата година и той показва първо, намаляване на инвестициите в такива проект; второ, голямо забавяне. От 50 наблюдавани проекта, 33 са забавени. Тоест, ако започне този проект да се осъществява, той няма да се осъществи по-рано от 2032-2033 година, аз тогава няма да съм жив. Но от 30 години наблюдавам развитието на този проект. И заключението в частта за България е, че нищо не е ясно и този проект най-вероятно няма да тръгне. Но се правят всички опити той да тръгне отново със съществено участие на държавата, тоест на българските данъкоплатци. И ако преди бяха 600 милиона, сега няма да бъдат 600 милиона. Сега сумата ще отиде на над 12 милиарда евро при всички случаи, тоест около 24 милиарда лева. Така че нещата са много странни. И същите хора, които доведоха до плащането на тези 600 милиона евро към „Газпром“, сега управляват този процес. Какво може да се очаква в тази ситуация? Може да се очаква пълно подчинение на българската енергийна система на Русия, поради простия факт, че онова, което трябва да се произведе от една нова централа като „Белене“, ще трябва да се продава на равнището на 11-12 евроцента. Тоест няма да има кой да купува това нещо, което би произвеждала новата централа „Белене“. Тоест сметката отникъде не излиза и затова в този доклад, който е един от най-авторитетните, той е годишен доклад за състоянието на ядрената индустрия в света, всяка, не само атомни централи, но най-голяма е частта за атомните централи, там изводът е съвсем ясен, там се казва, че този проект няма ясно бъдеще. Тогава, когато започнат всичките тези процедури, които в момента госпожа Петкова се опитва да убеди българските граждани, че са напълно наред и че няма да има държавно финансиране, дори в това, което казва, се съдържа, за този, който може да чете, цената на това, което ще бъде държавно финансиране, тоест от българските данъкоплатци. Министър Трайков смята, че това ще бъде около един милиард евро, аз смятам, че ще бъдат около два и половина милиарда евро, ако се отчитат и закъснения, и всичко, което трябва да се построи като свързваща инфраструктура и т.н.

Водещ: Има ли държавата полезен ход и полезен коз в преговорите с Русия или в разговорите за тези енергийни проекти? Можем ли по някакъв начин да отстъпим от тази покана за многомилиарден инвеститор, който не е ясно, откъде ще дойде? Може ли да решим въпроса с продължението на „Турски поток“?

Красен Станчев: Както между 2002 и 2008 година се постъпваше и сега продължава да се постъпва с „Белене“ и с „Южен поток“, така сега се постъпва с т.нар. „Турски поток“, тоест нещата се задействат до степен, че те да не могат да бъдат спрени. И след като до момента са правени такива заявления пред „Газпром“, пред премиера на Русия и президента на Русия, е много трудно да се направи обратният ход. Аз не виждам, кой може да направи такова нещо, в смисъл това не може да го направи нито премиерът, нито някой друг в България, защото нещата са запуснати, както и преди, до степен да не могат да бъдат спрени. Това е все едно да се качите на влак, да развиете 100 км в час и да му изключите спирачката.

Водещ: Какво ще се случи след четири милиарда, които дадохме?

Красен Станчев: Ще  струва някой и друг милиард евро на българските данъкоплатци, това ще бъде възглавницата за спиране.

Водещ: Да де, но се получава по АЕЦ „Белене“ два милиарда, по „Турски поток“ още толкова. До къде ще стигнем със загубите?

Красен Станчев: По АЕЦ „Белене“ засега няма два милиарда. Засега загубата е относително малка. Вероятно тези милиард и 200-300 и дейностите, които вече са извършени, но това са потънали гемии. Стойността на потъналите гемии вероятно наистина е малко над два милиарда, но два милиарда, доколкото разбирам, са по-малко, отколкото 24 милиарда. Така че е по-добре да се спре и да не се настъпват същите мотики. Да се приеме, че проектът е провален, да се види дали може да се реализира доставеното оборудване, то вероятно може, разбира се не на тази цена, на която е купено. Ако нещо не може да се продаде, може да го сложат като паметник пред Министерски съвет.

Водещ: Кому беше нужен този карамбол с енергийните проекти? Защо трябваше да се рестартират, да се правят наново, за да се разбере, че ще се похарчат едни огромни пари и трябва да бъдат спрени? Изглежда алогично, но със сигурност има своята логика.

Красен Станчев: Вие ме питате кому беше нужно? Ами на хората, които ги управляват. Това е един и същи екип в крайна сметка, който подписа анекса, поради който беше направено плащането, и същият екип в момента подготвя следващите два проекта. Няма нещо различно от тогава до сега. Между другото, българските партньори на „Росатом“ и на „Газпром“ още съществуват като фирма, и по „Южен поток“, дори по „Бургас-Александруполис“ още съществуват като фирма. И техните разходи се плащат от българските данъкоплатци, включително и разходите по „Белене“. Това оборудване, което е доставено, то не е просто доставено, то трябва да се пази, има си разходи по това, вероятно някъде около 20-30 милиона евро на година.

Водещ: Колко ни струва досега енергийната авантюра с руските проекти? Ако теглим чертата, цифрата каква е?

Красен Станчев: Вероятно два и половина милиарда лева е „Белене“, около 600 милиона до момента е „Турски поток“, не е ясна съдбата на около 850 милиона, които са предварително финансиране от руска страна, вероятно и те трябва да бъдат включени. Следователно само от тази сметка излизат някъде около четири милиарда. Тоест това е едно второ КТБ.

Цоня Събчева