Красен Станчев: 18 милиарда лева заем тегли България, ако построи АЕЦ „Белене“ при 51% държавно участие

Агенция "Фокус"

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Министър Теменужка Петкова съобщи, че Европейската инвестиционна банка е направила заявка да участва за осигуряването на финансирането на АЕЦ „Белене“ и приоритет на правителството е да намери най-доброто решение за започналия още през 80-те години на миналия век ядрен проект. Върви ли този проект за АЕЦ „Белене“ към рестарт? Въпросът е към Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Г-н Станчев, при какви условия Европейската инвестиционна банка ще осигури финансиране на АЕЦ „Белене“? Все пак това е банка, не е инвеститор.

Красен Станчев: Според мен при никакви, защото те досега не са финансирали нов проект за атомна централа. Финансирали са усъвършенстване на вече действащи. Второ, те финансират проекти само тогава, когато има възвръщаемост на инвестициите. До момента те не могат да видят такъв проект в България и мисля, че никога няма да може да се докаже възвръщаемост на инвестициите в АЕЦ „Белене“. И трето, не по значение, те финансират проекти, които са свързани със страните-членки на Европейския съюз. Те не финансират, те затова са Европейска инвестиционна банка, те не финансират проекти, които са финансирани от външни организации, независимо дали са от Китай, от Луната, от Русия, Съветския съюз или Сърбия.

Водещ: Г-н Станчев, как ще се прескочи взетото от парламента на 28 март 2012 г. решение за прекратяване на проекта?

Красен Станчев: Решението е за прекратяване, всъщност приложимият закон е Законът за ядрената енергетика, чл. 45, което означава, че всички анализи трябва да бъдат направени като за нов проект.

Водещ: Това не създава ли нова ситуация за пред Европейската комисия?

Красен Станчев: Не, защо за пред Европейската комисия? Не, това си е по българското законодателство. И тогава трябва да се направят тези 4 анализа. Тоест, рисковете, всички рискове, включително този за околната среда – анализ на ползи и разходи, радиационен риск и сеизмологичен риск. И трябва да се докаже необходимостта. Защото и по Закона за енергетика и по чл. 45 от Закона за ядрената енергетика трябва да се докаже необходимост на всяка една нова инвестиция, независимо кой я  извършва. Европейският съюз е друга тема. Значи Европейският съюз, всъщност договорът Евратом е част от Европейската конституция. И второ, Европейският съюз изисква да й се спазват онези правила, които са установени. Примерно, Третият енергиен пакет, Вторият енергиен пакет, разделянето на производство от разпределение на електроенергии и разни други такива. Трябва да изисква, ако е чуждестранен проект, трябва да изисква единодушно гласуване на този проект от страните-членки. Което означава, че Австрия винаги ще сложи вето и т.н., ако не се промени, разбира се, самият закон за Евратом. А това, което става в момента, трябва да си спомните какво каза Путин преди 5 години – той каза, че трябва да направим проекта необратим. Тогава когато направите проекта необратим… Значи в момента имаме една известна необратимост – тя под 10% от оборудването, което е платено. Сега да се платят още 90% от оборудването и някой да даде парите за това нещо. Това е – проектът е необратим.

Водещ: Възможно ли е да бъде гарантирана реализацията на проекта на пазарен принцип без държавни гаранции?

Красен Станчев: Кой пазар ще плати 12 цента? Кой пазар ще плати 24 стотинки за такава електроенергия на киловат? Вие съгласна ли сте да плащате 24 стотинки?

Водещ: Не, разбира се. Въпросът е риторичен.

Красен Станчев: И аз не съм съгласен, но пазарът в момента е 7 стотинки на Балканите. И никой няма нужда от допълнителна електроенергия. Няма нужда примерно в Сърбия, която е относително голяма страна. Няма нужда в Румъния. И двете страни изнасят електроенергия. Това, че в България ще има някаква нова инвестиция, която ще се опита да продава на същите тези хора, те ще кажат „Да, с удоволствие, само че вместо да ни го продавате по 7 стотинки, ако обичате, ни го дайте по 3“. А вие вече сте дали пари за по 24 стотинки. Различните сметки са различни. Но минималната цена, която се предвижда за електричеството от тази нова централа „Белене“, е 14 стотинки. Реалистичната цена според мен е 24 стотинки. И това сме го обсъждали с колеги. Даже в момента седим и го смятаме. Реалистичната цена е 24 стотинки. Значи минималната цена, която се допуска, нали, като средна, примерно от БАН, е около 14 – 15 стотинки. Тя е два пъти повече отколкото цената на пазара на електроенергия в балканския регион. Като за България енергийният баланс показва, че до 2040 г. няма нужда от нови мощности. И Законът за енергетика изисква, че нови инвестиции в енергетиката се правят само тогава, когато трябва да се задоволи вътрешното потребление. Никой не говори за потреблението в Италия. И българският Закон за енергетиката не го интересува, какво става в Италия. Ако някой иска, може да си построи, каквото си иска и да си го продава в Италия. Но при атомната енергетика проблемът е, че вие задължавате поколения напред да плащат някаква сметка, която тези поколения, които ще плащат, не избират сегашните български народни представители, които трябва до края на май да се произнесат по тази тема.

Водещ: Как ви изглежда идеята АЕЦ „Белене“ да стане балкански проект с европари?

Красен Станчев: Изглежда много добре тогава, когато продавате два пъти под пазарната цена в момента. Всеки ще каже „Да, да, постройте си го и след това елате, ако искате, да ни го продадете“. Но никой няма да участва в построяването. Защото за тези страни, които още не са членки на Европейския съюз, а това няма да стане в близките 10 години, за съжаление, за тях важат същите тези правила, които важат по Евроатом за всички останали външни на Европейския съюз, на страните-членки, организации, правителства, фирми и т.н. Тоест, ние имаме същия казус. Все едно е, да речем, Русия. От правна гледна точка. А на всичкото отгоре всички страни си имат свои проекти, в които инвестират. И в момента, както казах, и изнасят, защото имат излишества. А те имат излишества, не само защото имат достатъчно инсталирани мощности, но защото има промени и в технологиите. В сравнение с преди 10 години се харчи много по-малко електроенергия.

Водещ: Какъв би бил размерът на държавният заем ако не се намери инвеститор? Правителството настоява за реализация на проекта.

Красен Станчев: Според мен минималните допускания, тоест, най-оптимистичните допускания бяха направени от Института за пазарна икономика през 2011 г. и от  HSBC – през 2012 г., които показват, че става дума за около 12 милиарда евро, тоест, 24 милиарда лева. Ако трябва да има гаранция, това ще бъде гаранция за българското участие. Тоест, ако българското участие е 51%, тоест, централата е държавна, значи това ще бъде някъде около 12 милиарда лева. Ако е повече, но пак казвам, това е най-оптимистичната цена. Без оскъпяване. Оскъпяването в близки до България проекти, включително турския проект за атомна централа, оскъпяването там е някъде около два пъти. Оскъпяването на британския проект е някъде около 75% в момента. И Георги Касчиев смята тези неща, за да даде информация, както по другите проекти в света в момента. Но винаги имаме оскъпяване, което е минимум 50%. И това е реални вече съществуващи

Водещ: Значи 18 милиарда.

Красен Станчев: Да.

Водещ: 18 милиарда.

Красен Станчев: Да. Което е максималният, най-песимистичният сценарий на HSBC.

Водещ: Винаги ще стои въпросът: на фона на тази картина, на фона на фактите и сметките ще се рестартира ли „Белене“?

Красен Станчев: Да, той ще се рестартира. Да се поръча още малко оборудване. Но то не може да бъде инсталирано. Значи в момента оборудване е доставено, но доста малко. Това е 8,5 – 9 процента от оборудването за една централа. Останалото оборудване не е платено и затова не е произведено, и затова не е доставено. Но отделно ще трябва да се инвестират около 4 милиарда лева и това е минимумът. Около 4 милиарда лева в прилежаща инфраструктура, ако площадката на „Белене“ не е компрометирана, защото има такава вероятност.

Цоня Събчева