Красимира Иванова, Общинска библиотека „Петър Матеев“ – Котел: Божил Макавеев e един от най-видните дейци в града и пръв председател на Тъкаческата кооперация „Котленски край“

Красимира Сакъзова – Иванова, главен библиотекар в Общинска библиотека „Петър Матеев“ в град Котел, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус: Г-жо Иванова, кога започва съвременната история на Котел и кои са първите печатни издания в региона след Освобождението? Кога се поставя началото на периодичния печат и разполагал ли е градът с печатница?

Красимира Сакъзова Иванова: Съвременната история започва XVIII-XIX век. В периода на Освобождението и след това работи печатницата на Димчо Белинов, но след третия последен пожар няма запазени архиви. Той пише и издава „Спомени за изгорелия Котел“ и „Нещастна фамилия“.

Фокус: Какво основно са списвали редакторите в тези печатни издания и какво е характерно за тогавашния период?

Красимира Сакъзова Иванова:  При нас има най-стария брой на „Котленинъ“ от 1914 година, където има обяви за печатница на Васил Бянов, който печата различни формуляри, сватбени картички и визитки, също така там има обява за продажба на различно качество хартия. В този същия вестник има различни жалби, обяви за земя под наем, решения на Общинския съвет, обява за място на строеж на воденица в Котел. Мисля, че по това време е имало около 7 воденици. А относно „Котленски край“…

Фокус: Това е другият вестник от онова време, който се е издавал в региона.

Красимира Сакъзова Иванова:  Да, „Котленски край“ е основан на 12 юни 1928 година. Първи редактор и стопанин е Васил Бянов. Вестникът има заслуга за построяване на паметниците на котленските възрожденци и революционери, с подписката, която се публикува във всеки пореден брой до реализацията на проекта. Днес „Котленски край“ излиза веднъж месечно в 8 страници, на които се дискутират проблеми, касаещи общината, публикува културни прояви в региона и с публикации на своите страници стимулира местните творци.

Фокус: А освен подобни новинарски издания, издания за обяви, имало ли е специализирани или детски вестници и списания в Котел?

Красимира Сакъзова Иванова:  Годината е 1895, вестник „Надежда“ от 1 до 18 брой, 1895 година, редакцията е в Ямбол. От 1 октомври 1895 до 1 февруари 1896 редакцията се мести в град Котел. Редакторът е Атанас Димитров. Издава и календарче „Котел“. След това идва в Котел, издава вестника и отваря книжарница и печатница „Димитров-Бянов“, в която се печата редактираният от него вестник „Източна Стара планина“, след това 1914 година вестник „Котленинъ“. 1938 година започва издаването на „Котленски общински вестник“. След него до днес отново се издава вестник „Котленски край“. През години вестникът излиза всяка седмица, на месец, на 6 месеца или веднъж в годината. 1941 година вестник „Известия на Котленското околийско просветно дружество“ и през 1960 година вестник „Балканска трибуна“. Това са вестници, които са излизали в Котел.

Фокус: За кои по-малко известни на обществеността будители, свързани с книжовната и просветна дейност в Котел може да ни разкажете?

Красимира Сакъзова Иванова: Един от дейците е Шиваров – историк, котленец, участвал в написване на историята на Котел в частта след Освобождението на страната, но тя все още не е издадена. Автори са също водещи археолози – Александър Минчев, Велко Тонев, който издава книгата „Котел през Възраждането“ през 1993 година. Други известни личности са Гено Киров. Народният артист е роден в Котел, представител е на първото поколение професионални актьори, един от основоположниците на българското рецитаторка изкуство. Проявява се като преводач, театрален критик, педагог. Автор е Методическо ръководство за актьори. Бъдещият известен актьор и един от основателите на националния ни театър. Учителства в Котел, Ямбол, Варна, същевременно участва в самодейни театрални състави на селища. В това време Гено Киров е взел със себе си материали за котленското образование. Друг известен деец е Стоян Ноков – завършва естествена история в Женева, с изключителни знания, които предава на своите ученици. Заради социалистическите си дейности тогава няколко пъти е уволняван и неговите ученици изпращат писмо до министъра на просвещението да бъде върнат обратно като учител. Провежда уроците си на открито под формата на излети и с научна цел да събира растения, минерали. Той е редактор също на „Котленски край“. Друга известна личност е Виолино Примо е псевдонимът, а това е псевдоним на Цонко Василев Попов – български писател, педагог, роден в град Котел през 1881 година на 12 август. По професия е начален учител, детски писател, автор на приказки, сборници, хумористични стихотворения за деца, драматизации, автор на значителен брой буквари, читанки, сметанки, издадени през 20-те и 30-те години на ХХ век. Сътрудничи за периодиката на вестник „Котленски край“. Участва в Балканската война и Първата световна война. След като се завръща пише „Социалистически, лингвистични и трагически изследвания“ – статии за видни котленски възрожденски дейци. Друг виден деец е Божил Макавеев – роден на 15 септември 1877 година. Участва в Балканската война като военен агроном. През целия си живот събира и прикътва документи, вещи и книги. Той е учел в Котленското класно училище, след това в Средното земеделско училище в Образцов чифлик, Русенско. През 1905 година е назначен за учител в родния му град, където остава до края на живота си. В Котел застава начело на културния, просветния и стопански живот на града. Обучава ученици от начален курс на Галатанското училище, което в момента е музей. Той е бил главен учител през 1914 година, преподава на големи ученици в Дърводелското училище в Котел. Той е бил библиотекар към читалището, активен член на комитета по въздигането на Паметника на Георги Стойков Раковски. Божил Макавеев е един от основателите и пръв председател на създадената на 9 септември 1933 година Тъкаческа кооперация за общи доставки, преработки и продажби „Котленския край“. Това е нашата килимарница. За заслугите към България и Котел Божил Макавеев е награден с Ордена за гражданска заслуга V степен и „Кирил и Методий“ I и II степен.

Фокус: Вие сте главен библиотекар в Общинската библиотека „Петер Матеев“ в град Котел, която е открита през 1937 година. Тя носи името на големия котленски благодетел. Каква е историята й?

Красимира Сакъзова Иванова: Историята на библиотечното дело в град Котел започва на 1 януари 1870 година. В града се учредява „Българско читалище в Котел“. На следващата година – 1871 година, се преименува на Читалище „Съгласие – Напредък“, което име носи и до днес. Историята на библиотеката се открива непосредствено след първите дни на 1870 година от основаването на читалището. Настоятелство започва изграждането на читалищна библиотека като основен апарат за съществуване на културно-просветни задачи. С първите 15 турски лири, постъпили като членски внос от живеещите в Цариград котленци, читалището е било абонирано за излизащите в османската столица и Букурещ български и чужди вестници и списания. През 1871 година неизвестен дарител изпраща 171 книги – така започва работата на библиотеката. В началото читалището и библиотеката са се поддържали в една сграда. За съжаление, всичко събрано и подбрано загива в пожара през 1884 година. Настоятелството успява да се справи бързо с голяма загуба, отново намира благородни котленци, които с голяма пожертвователност плащат абонамента за много български и чуждестранни списания и откриват библиотеката. През 1876 година е завършена новата читалищна сграда, където библиотеката започва да функционира. Възникват нови трудности за попълване на книжния фонд поради големите задължения на читалището във връзка със строителството на сградата. Котленци и тук преодоляват затрудненията – дарителят котленец Атанас Лъсков дарява цялата си богата за онова време библиотека. Същата следва своя път на възход и успехи до 1936 година, когато втори пожар унищожава читалищната сграда. Книжният фонд с малки изключения обаче е спасен. През 1936 година големият котленски благодетел Петър Матеев дарява свои средства за построяването на читалище и библиотека-музей в родния си град Котел, както и много необходими книги. В тази сграда се премества библиотеката след пожара. Традиция е да се провеждат културно-масови мероприятия, сътрудничеството на местното радио и вестник „Котленски край“ спомагат библиотеката да бъде награждавана многократно, като най-голямата награда печели през 1985 година на Националния преглед, организиран от Министерство на културата, като заема 2-ро място след градските читалищни библиотеки. Читалището и библиотеката са свързани до 1998 година, когато с решение на Общинския съвет в Котел библиотеката получава статут на общинска и приема името на своя благодетел Петър Матеев. След няколко години библиотеката е преместена в бившата сграда на Котленска гимназия. Разположена е на площ 400 кв. м, където съществува и до днес.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА