Красимира Чалъкова, уредник в къща- музей „Добри Войников“: Свободата е основа за това да бъдем хора

Красимира Чалъкова, уредник в къща- музей „Добри Войников“ пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-жо Чалъкова, само преди дни се преклонихме пред паметта на Апостола на Свободата и тогава нарекохте Васил Левски  код, икона, символ на нашата свобода. А какво е вас Трети март?

Красимира Чалъкова:Първо, март като месец е много интересен. Освен, Националния празник Трети март, българите имат много и различни поводи за празнуваме, като започнем от Първи март, пробуждащата се пролет, Деня на самодееца, 8 март, но освен това, ние шуменци имаме  и 27 март. Това е ден, вярно по стар стил, но ден, в който споменаваме кончината на Добри Войников. Днес, по нов стил 27 март е Световен ден на театралното изкуство. Уви, по ирония  или някакви неписани закони, Войников, будителят, който повечето българи, свързват със зараждането и развитието на българския театър, си отива на тази дата, която запечатва неговото дело. Но, Войников не е просто театрал, а е и будител, и революционер, защото нашите будители са воювали за всичко това, което ние днес имаме за даденост. И е много хубаво, че месец март всъщност обединява всичко това, обединява живота и смъртта, обединява делото и паметта. И тук вече, може би трябва да се намесим ние, защото тези, които помнят по някакъв начин би трябвало дейно да афишират своята памет. Не просто с поднасяне на венци, не просто със слова, паметници, с ритуали- да, те са хубаво нещо и са задължителна част от нашия живот. Ритуалът сам по себе си е необходимост, той има своите основи, корени, психологически обосновки и т.н. Човек винаги го търси, защото това е време, в което една общност е заедно, обединяваме се в действия, посветени на нещо. Ритуалът е време, ситуация, в която усещаш, че не си сам. Ритуалът не е за това да се покажеш, а да се изпълниш. Обичаме ли се, всичко останало се нарежда, защото любовта диктува добрите дела. Ако Трети март, може да се превърне в проявление на нашата обща любов, със сигурност ще породи нещо хубаво. Не винаги патетиката е необходима, достатъчно е едно топло чувство. Нека Трети март да векува. Посланието е това- да бъде, да го има. Това е трасето на нашия път. Нека от Трети март до Трети март да бъде заедно. Паметник без живата памет е просто купчина камъни. Пиедесталът на героите е дело на всички нас. Всеки ден, всеки един от нас гради или руши националния ни образ, култура и държавност. От нас зависи колко устойчив във времето ще остане паметта. Това, което е оставило всъщност нашите будители в историята, е именно делата им. Ако ние със своите дела успеем да прекроим тяхното дело и да го въплътим в нашето ежедневие днес, може би това ще бъде най- хубавият букет, най- хубавият паметник. Така щото нашето дело след време да бъде за пример на тези след нас. И в този ред на мисли, Трети март е всъщност една отправна точка, дата, в която приключва една епоха в историята на България и която отключва други години, други времена. Знаем, Трети март, сам по себе си, е болна тема, защото Санстефанският мирен договор, далеч не е това, което е очаквала България. Въпреки всички, тази дата е символ, и всеки сам за себе си лично може да прецени как да го приеме и почита и как да намира през цялата година време и сила да въплати този Трети март, така щото да не е само в един ден от годината да говорим за нашето славно минало.

Фокус: Трудно ли се говори за героите и за свободата?

Красимира Чалъкова: Тези, които днес наричаме герои и са отдали живота си за свободата, не са се приемали за такива. Делата им са тези, които ги възвеличават и поставят на пиедестал. За да говориш за героите, трябва да си опитал да влезеш в техните обувки. Да се опиташ да усетиш епохата, времето, да усетиш какви точно жертви е направил всеки един от тях, какво му е струвало. Дали ние днес можем по различен начин, но със същата болка да изстрадаме нещо, което да бъде за общо благо. Така че, предполагам, че за герои се говори изключително трудно, ако трябва да се говори искрено. Иначе, ако иска всеки може да говори патетично. Патосът може да бъде изигран, но може да бъде и преживян. Свободата е една от вечните теми. Формите на свобода днес са, може би по- различни. Днес битките ни са други, отново за свобода, но в нови измерения. Темата за свободата е постоянна, днес всеки сам по свои пътеки стига до отговора какво точно е тя, всеки води своите малки битки в ежедневието си. Но свободата е необходима, за да съществува и човекът с неговата воля, с неговите различни проявления, с неговата креативност. Свободата е основа за това да бъдем хора.

Фокус:Защо ни е нужно да гледаме на нашето „днес“ през очите на будителите, на книжовниците, на революционерите, на героите?

Красимира Чалъкова. Това е заветът. Това възпоменание, това преоткриване, това търсене на нашето днес през погледа на онези преди нас, е може би истинското съизмерване, истинското желание да докажеш на себе си, а може би и на тях, че всичко си и е струвало. Че тяхната саможертва, че техният кратък живот не са били напразно. Панайот Волов си заминава на 26 години, Христо Ботев на 28, Добри Войников- на 44. Днес, сегашните млади хора в момента, в който осъзнаят това количество години, този опит, тогава може би ще разберат какво е да се жертваш в името на такъв висок идеал, какъвто е добруването на другите. Най- общо казано- не просто свободата, а това другите да са добре. Има много поводи и много начини човек да погледне през очите на героите преди нас. Но, си мисля, че нашият голям проблем е това- да постигнем единение, общността, борбата за това другите да са добре, поставянето на себе си и егото в сянка. Там е голямата ни драма. Въпреки безпрецедентните примери, въпреки тежкото ни минало, ние все още продължаваме да учим един и същ урок, ако и някъде там да пише „Съединението прави силата“. Уви, това може и е нашата голяма битка- да се обединяваме. Самият Добри Войников, веднага се сещам, има едно послание, записано в неговите диалози, а това са едни от първите му опити за театър- съгласие, братя, съгласие. Това пише Войников, дано успеем да изпълним този завет.

Ивелина ИВАНОВА