Красимир Каракачанов: Ако Реформаторския блок приеме нашите условия, ще ги подкрепим

 

Красимир Каракачанов, зам.-председател на Народното събрание, председател на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Дали рапортът на началника на отбраната генерал Константин Попов да бъде освободен от длъжност означава, че политическата конюнктура се разминава все повече и повече с неговите очаквания за развитие на отбраната? За смяната по върховете на армията разговаряме с Красимир Каракачанов, зам.-председател на Народното събрание, председател на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт. Знаково ли е напускането на началника на отбраната?

 

Красимир Каракачанов: Знаково е, разбира се, защото ген. Попов е един от интелигентните и кадърни български офицери и това определено е загуба за армията, и то точно за професионалното ръководство на армията. Защото министър може да стане всеки политик, но началник на отбраната или началник на Генералния щаб, както се казваше допреди известно време, следва да бъде офицер подготвен, офицер с качества, с необходимите знания и опит. Така че това е загуба на армията. Мисля, че в това отношение министърът на отбраната не трябва да бърза с удовлетворяването на този рапорт. Би следвало да се проведе сериозен разговор с ген. Попов, може би за да се намери друг изход от ситуацията.

 

Водещ: Очаквате ли друго назначение скоро на този пост и с какъв профил?

 

Красимир Каракачанов: Мисля, че не трябва да се бърза, дотолкова, доколкото и правителството е в оставка, и министърът на отбраната е в оставка. Така че не смятам, че тази седмица трябва да се търси непременно решение на въпроса. Пак казвам – началник на отбраната не може да стане всеки български генерал и всеки български офицер. Това, което ще загуби армията с този рапорт за напускане, е значително, така че трябва да се преосмислят нещата.

 

Водещ: А рапортът, който е подал ген. Попов, може ли да се смята и като вид предупреждение за това, което по-нататък може да последва като развитие на българската армия?

 

Красимир Каракачанов: То това, което може да последва, вече го наблюдаваме от последните повече от 10 години. Много кадърни български офицери напуснаха състава на армията и това не трябва да продължава. Но аз смятам, че истинският дебат за това как да се осъществява професионалното ръководство на армията тепърва трябва да се състои, защото всички промени и реформи, които се правеха в нея, доведоха до това, че повечето власт за решение в отбранителната част от дейността на армията, в професионалната част в армията се прехвърли към министъра на отбраната. Мисля, че логично и нормално е началникът на отбраната и професионалното ръководство на армията да имат повече правомощия и повече възможности сами да вземат професионални решения. Съгласете се, че дори отпуските по болест няма логика да ги разписва министърът на отбраната. Министърът на отбраната трябва да осъществява политическото методическо ръководство на министерството, докато професионалното ръководство трябва да бъде изцяло отговорност на кадровите военни, защото в обратния случай се обезсмисля професионализма на военните. Когато ти ги лишаваш от възможността да вземат решения, когато ти ги лишаваш от възможността да вземат професионални решения, това не е добре и за тяхното самочувствие, не е добре и за тяхната инициативност. Не може да превръщаме военните в едни чиновници, които да предават своите проблеми, т.е. всеки проблем да се прехвърля нагоре, докато стигне до министъра на отбраната, за да бъде решен. Лично аз смятам, че в самите родове войски командващите им трябва да имат повече правомощия. Също така и началникът на отбраната трябва да има правомощия, с които той професионално, бързо и оперативно да може да действа.

 

Водещ: Казвате, да се направят дебати, но кога ги виждате във времето при така стеклата се политическа ситуация у нас?

 

Красимир Каракачанов: Дебатът е ясен какъв трябва да бъде.

 

Водещ: Въпросът е – кога?

 

Красимир Каракачанов: Дебатът за съжаление е закъснял. В рамките на този парламент едва ли ще има време за това. В рамките на това правителство едва ли ще има време за това, тъй като правителството е в оставка. Парламентът най-вероятно след 22 януари ще бъде разпуснат и ще бъдат насрочени нови извънредни избори. И точно поради тази причина казах, че точно в този момент оставката на ген. Попов не е добър знак за професионалното състояние на армията.

 

Водещ: Г-н Каракачанов, очаквате ли все пак да се направи опит за сформиране на кабинет?

 

Красимир Каракачанов: Опит може да се направи, но не мисля, че той може да излезе успешен.

 

Водещ: Вие не бихте подкрепили кабинет на Реформаторския блок – така ли да разбирам?

 

Красимир Каракачанов: Не сме казали такова нещо. Първо искаме да видим какво точно като програма ще извади Реформаторският блок, защото ние бяхме заявили още преди две седмици, че ако ние получим мандата, ще държим на четири основни приоритета и аз споменах кои са те – ниските доходи на хората, пенсиите – увеличение; второ – сигурността по българската граница, охрана на българската граница; битовата престъпност и темата с енергетиката и загубите, които търпи тя, в следствие на нерешителността да се развалят няколко договора с чужди компании, които ощетяват българските граждани, българската Национална електрическа компания. Това са четири основни неща. Нека да видим какви са приоритетите на Реформаторския блок и тогава мога да ви кажа дали ние ще го подкрепим.

 

Водещ: А готови ли сте в Патриотичния фронт да направите отстъпление от някое от тези ваши основни четири теми? Или да направите отстъпка – донякъде да се изпълни, донякъде – не?

 

Красимир Каракачанов: Аз мисля, че е крайно време България да спре с решения, които са донякъде отстъпление или донякъде решения. Едно решение или е решение, или не е никакво решение. По всички тези въпроси не виждам какво отстъпление може да се прави повече. Не е нормално 2,2 милиона български граждани да живеят с мизерни пенсии. Аз не казвам, че ние даваме най-гениалното и единствено правилното решение, но по този въпрос най-накрая трябва да се говори и трябва да се вземат мерки. Той не може да бъде отлаган. Той се отлага вече 18-19 години този въпрос. Втори въпрос – със сигурността на българската граница. След изявленията на Ердоган и ситуацията в Турция и този въпрос повече не може да бъде отлаган. Това, че направихме ограда по българо-турската граница е добре, но тази ограда трябва да се охранява надлежно, сигурно и да не се допуска навлизането на нелегални имигранти в България. Темата с битовата престъпност – какво има да отлагаме повече, след като цели региони в страната са превърнати в бойно поле, в което цигански банди грабят и тормозят старите хора и местното население. Темата с енергетиката – от три години има изпратено писмо до Еврокомисията да се прецени дали договорите, сключени с двата американски ТЕЦ-а в „Марица“ 1 и 3, не представляват незаконна държавна помощ. Само че българските правителства си правят оглушки, тъй като има натиск от външни политически и икономически фактори. Само че тези оглушки на българските политици водят до загуби на НЕК и до висока цена на тока. Така че по тези въпроси не може да има някакво решение, полурешение или отстъпка в някаква част. Най-накрая някой трябва да се заеме с тези въпроси и да ги решава по ясен и категоричен начин.

 

Водещ: Ако те бъдат приети, вие сте склонни да подкрепите едно правителство на Реформаторския блок, така ли?

 

Красимир Каракачанов: Ако те бъдат приети, мисля, че няма да има проблем.

 

Водещ: Това означава удължаване на живота на този парламент?

 

Красимир Каракачанов: Животът на този парламент така или иначе приключва след година и половина. Така че ако в рамките на тази година, година и половина тези въпроси бъдат решени, мисля, че цялото българско общество ще бъде доволно.

 

Водещ: Г-н Каракачанов, как оценявате ситуацията, която наблюдавате в момента? Тук не може да се изключват и референдумът в Италия, и изборите в Австрия?

 

Красимир Каракачанов: Ситуацията в Европа тепърва ще се променя, дотолкова, доколкото обществото в Западна Европа и въобще в Европа показва жълт картон на досегашния политически елит, този елит, който доведе Европа до тази задънена улица и по темата с нелегалната имиграция, и по темите със сигурността на гражданите, и по темите с икономическото състояние на нещата, с този глобализъм и безкраен космополитен либерализъм. Това са неща, които не могат да продължават. И както виждате, западните общества дават отпор на това, което прави досегашният политически елит в Европа.

 

Водещ: Може ли да се смята, че вот, подобен на този в Италия или във Великобритания за Брекзит, е вот срещу Европейския съюз?

 

Красимир Каракачанов: По-скоро е протест срещу начина, по който се ръководи Европейския съюз и срещу Европейския съюз такъв, какъвто го наблюдаваме в момента. Един Европейски съюз, който все повече се превръща в съюз, който се командва от една скъпо платена, но безотговорна администрация в Брюксел в лицето на Еврокомисията, а не в Европейския съюз такъв, какъвто беше замислен, когато беше създаван преди десетилетие – като съюз от суверени национални държави, които отчитат своите национални интереси. Така че този опит да се подмени първоначалната идея за Европейски съюз между суверени държави, които държави си сътрудничат на базата на икономическата изгода и на общите си интереси, беше подменен с Европейски съюз, в който едни бюрократи в голямата си част, не топ политици, ами второстепенни политици в собствените си държави, решават съдбата на Европа. Вземете нашите еврокомисари. Вземете последния ни еврокомисар, който си подаде оставката. С какво беше известна Кристалина Георгиева преди някой да се сети да я направи еврокомисар? С нищо, тя не беше позната в България. Стана известна с това, че 10 години преди да стане еврокомисар, не е живяла в България, не се интересувала от проблемите в България. Стана еврокомисар, постоя известно време и в един момент започна да ни дава съвети как да не се плашим от нелегалните имигранти, защото нелегалните имигранти щели да ни подобрят генофонда и да ни решат демографския проблем. След което пък реши, че може да стане генерален секретар на ООН, пробва се, развали кампанията на Ирина Бокова, която имаше реални шансове, макар и не 100-процентови, да заеме този висок международен пост, след което пък реши да избяга от Европейския съюз и да се върне в Световната банка. Просто са такива. И тези хора, които смятат, че да си еврокомисар е един хубав, добре платен трамплин, решават съдбата на България или съдбата на Европа.

 

Водещ: Какво трябва да се направи и къде е България в тази картина?

 

Красимир Каракачанов: В България в момента е политическа криза. А къде е България – там, където я слагат нейните политици. Откакто България стана член на Европейския съюз, пък и преди това, българските политици бяха едни послушни марионетки и са едни послушни марионетки на волята на Брюксел, на всички тези евробюрократи, за които говоря, и нямат самочувствието сами да вземат решения. Това е проблемът. Докато това не се промени, докато България не се управлява от хора, които имат много ясно понятие и представа какъв е българският национален интерес и не са готови да го защитават, включително с цената на собствената си политическа кариера, няма как да се оправим и няма как да влезем в друго русло.

 

Цоня Събчева