Красимир Каракачанов: В Македония винаги са се страхували, че ако развият по-активни отношения с България, ще се срути измислената теория за отделна македонска нация

Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Премиерът на Македония Зоран Заев съобщи в изявление от 3-ти януари, че подкрепя желанието на Албания да отвори границите с Македония, Черна гора и Гърция, и допълни, че би направил същото. Защо Заев не споменава границите с България и как в българското правителство оценяват това му недоглеждане? Въпросът е към вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Добър вечер, г-н вицепремиер.

Красимир Каракачанов: Добър вечер.

Водещ: Защо македонският премиер Зоран Заев иска да отваря границите с Албания, Гърция и Черна гора, а нас не ни споменава?

Красимир Каракачанов: Защото в Македония си живеят още с комплексите на антибългаризма, обяснението е много просто. Това, че бяхме свидетели на любезни изказвания от г-н Заев и някои негови министри, докато подпишехме договора за  приятелство, е едната страна на въпроса. Истината е, че в Македония винаги са се страхували от това, че България е онзи фактор, с който, ако развият по-активни отношения, примерно  отношенията между България и Македония се развият в икономически, културен, научен план, ако щете дори в политически план, ще се срути цялата тази измислена теория за някаква отделна македонска нация. Защото, забележете, Македония е единствената страна от онези дубликати, които бяха създадени от Коминтерна, от Съветския съюз още, в които се измислиха някакви нови нации. Примерно Молдава -отдавна в Молдава населението, което говори румънски, не нарича себе си молдовска националност, а нарича себе си румънци. Черногорците, които бяха обявени за някаква отделна черногорска нация, също нямат скрупули по отношение на своите сънародници в Сърбия. Мога да дам и други примери. Единствено в Македония, това е единствената държава, която в герба си, в химна си, в Конституцията си се позовава още на коминтерновските, на титовските постулати от времето на комунизма от 1944-1945 г. Това е цялото обяснение. Затова и нежеланието да се намери нормален човешки подход, истински подход към отношенията с България. В края на краищата ние няма какво да делим. От двете страни на границата живее преобладаващо един и същи народ, български народ. Говори един и същи език, колкото и да са опитите през последните 73 години този език да се отдалечава от българския и едва ли не да се представя за нещо отделно. Как да ви кажа, вземете дори отношенията между Кипър и Гърция. Две отделни държави. Кипър никога не е бил част от Гърция, но винаги населението му е било част от гръцкото етническо пространство, говори един и същи език. Ако отидете в Кипър, няма да чуете някой да ви говори, че има кипърска нация или че има кипърски език. И много други примери могат да се дадат. Така че това е в Македония, един инат, типично български провинциалистки инат на това да не се отстъпва от някакви комунистически такива догми, които бяха наложени след 1944-1945 г. Няма друго обяснение. Не е нормално, когато всеки от тези, не говоря за обикновените хора, при които всеки един от обикновените хора, който е бъркал на баба си в скрина или на дядо си в документите и е видял, каква е неговата история, който е влязъл в интернет и е прочел някои автентични документи или някоя и друга книжка за историята и не е разбрал: каква е Македония и какво е населението. Ами ще ви кажа, че немалка част от министрите, с които от година и половина контактувам с Македония, като седнем да пием по една ракия, било в София, било в Скопие, си казват, че знаят за какво става дума. Казват: да, да, баща ми беше българин, дядо ми беше българин и еди-кой си беше войвода от време оно и т.н. Какво да ви кажа? Ако наблюдавате манталитета ни в България, чисто политическите ни взаимоотношения вътре в България, защо се учудвате, че в Македония има подобни политически явления? Това е причината. Само че ще доведе до нещо друго. Всъщност цялата тази политика на Скопие след разпадането на Югославия, всъщност докато съществуваше голямата югославска империя с главен стражар или Милошевич, или неговите предшественици, опитите за някакъв сепаратизъм вътре в самата държава се потискаха насила. Македония от година на година става все повече албанска и все повече мюсюлманска. Тази политика на македонските управници след 1991 г. на практика водят не към създаване на някаква отделна идентичност, а водят към унищожаване на българското и не само на българското, ако щете дори и тяхната теза да вземем, на македонското присъствие вътре. Македонците все повече намаляват, етническата територия, която заемат, все повече намалява и се приближава към река Вардар, а претенциите на някои албански партии стават все по-радикални и по-радикални за обособяване, федерализиране на държавата, отделяне и т.н. Включете дори претенциите на някои от партиите в македонския парламент за това да се промени Конституцията и албанския език да стане втори държавен език. Така че тази политика на Македония не води към нищо добро. Лошото е, че България отново ще бъде въвлечена в някакъв момент, дали в скоро или в по-далечно време, в нови проблеми, свързани с глупостта и магарешката упоритост на скопските политици. Това е истината.

Водещ: Тук обаче има още два проблема, г-н вицепремиер. От една страна, не за първи път от Македония, от официално Скопие, та ако щете и от г-н Заев подритват България. На заседанието на българо-македонската комисия за историческото наследство те на практика поискаха да присвоят наследството от България през Античността, Средновековието и Възраждането. Това е едната страна на проблема, но другата страна на проблема, не е само борба за историята, защото вие сам обърнахте внимание: в Македония върви албанизация. И това, което прави, Заев, криворазбран реверанс  към неговите коалиционни партньори в правителството – албанските партии – ли е, и какво ще предизвика в региона?

Красимир Каракачанов: Ще предизвика това, което се очаква да предизвика. Ще предизвика нов проблем в бъдеще време. Пак казвам, не знам дали ще е след пет, десет или двайсет години, но това е неизбежно. В Македония продължават да насаждат глупав антибългаризъм. Аз просто не мога да си обясня тази шизофрения. Да продължаваш да наричаш българите окупатори. Кои българи са окупатори? Твоите братя, твоите сънародници от другата страна на границата. С какво са окупирали Македония 1912 или 1915, или 1941 г.? Напротив, България е воювала и е давала жертви за освобождението на Македония. За възстановяване на правата на това население там. И самото население го е оценявало и активно е участвало в тази българска политика. Не само като дейност и революционни акции на ВМРО, но и на всякакви културни и други структури, които в периода още от Възраждането, ако щете и до ден днешен има структури на македонските българи, които се опитват да премахнат тази изкуствена бариера, която скопските политици градят вече 72-73 г. То не е нормално. Погледнете, то не е и човешко. Примерно  бабата на сегашната моя колежка, министърката на отбраната на Република Македония Радмила Шекеринска, бабата е получавала българска пенсия като вдовица на убит от сърбите българин. В нейното писмо до областния управител в Скопие през 1941 г. тя пише, че мъжът й е убит, защото е бил привърженик на ВМРО и се е борил за освобождението на Македония и обединението й с майка България. И нейната внучка продължава да развива някакви странни за мен теории. Кажете ми, какъв човек трябва да си, като примерно  предишният и по-предишният македонски президент Бранко Цървенковски, неговият дядо пък излезе в списъците, които бяха публикувани в самата Македония на заточените въстаници в Мала Азия, които са амнистирани през 1904 г. И в този списък пише: Еди-кой си Червенков, не Червенковски, Червенков от еди-кое си село – освободен, религиозна принадлежност – източноправославен, народност – българин. Добре, да знаеш каква е била народността на твоя дядо, да знаеш, че сърбите са убили твоя дядо 1937-а година и да продължаваш да вършиш някаква антибългарска политика. Извинявайте, ама то не е обяснимо от човешка гледна точка. Вие ми говорите за логика. Няма логика в едни хора, които не почитат саможертвата на своите предшественици, на своите родители, на своите дядовци, които са готови да се отрекат от историята на собствения си народ, само  и само да докажат някаква измислена комунистическа теория за отделна нация. Кажете ми как да обясняваме събитията или как да обясняваш поведението на подобни хора?

Водещ:  Каква ще бъде реакцията на българското правителство? Защо я няма?

Красимир Каракачанов: Ами няма я реакцията на българското правителство.

Водещ: Защо?

Красимир Каракачанов: Ами защото българското правителство, както и предишни български правителства смята, че евроинтеграцията, интеграцията на Македония е нещо голямо и по-важно. Не, за мен най-важното нещо е да спрем процесите на дебългаризация в Македония и на враждебност от страна на македонските политици към България. И както виждате, преди преди повече от месец реагирах остро и бурно. Някои ме критикуваха, че по този начин едва ли не обслужвам руските интереси Македония да не влезе в НАТО и подобни други глупости. Мен не ме интересуват амбициите на скопските политици или на някои международни фактори, дали Македония ще става член на НАТА или няма да става, защото такава била конюнктурата. Мен ме интересува политиката между България и Македония да бъде между две братски държави, в които живее общ народ, който има обща история. Само че както виждате, от тази моя реакция отпреди малко повече от месец има ефект, защото преди два-три дни Македонската академия на науките най-накрая излезе след 73-годишно мислене, чесане по главата и четене на документите, че цар Самуил бил български цар. Добър ден. Това го знаят и първокурсниците във всеки един университет по света, които изучават средновековна история на Балканите. Но  им трябваха 73 години, за да проумеят това.

Водещ: Ние няма ли да внесем в ЕС проблемите в отношенията и спора върху историята?

Красимир Каракачанов: Ще ги внесем и в ЕС, и в НАТО. Ако приемем Македония в този й вид, ще внесем голям проблем за самата държава България. Може би някои във Вашингтон и Брюксел ще бъдат доволни, че са затворили поредното квадратче, в което са премахнали руското влияние, макар че според мен руското влияние в Македония дори не е толкова силно, колкото е в България, но това е съвсем друга тема. Там нито в Брюксел, нито някъде другаде мислят за нашата история или за нашата идентичност, или за нашите национални интереси, или за нашето национално достойнство. Те си правят своите геополитически сметки. Тук на Балканите според тях има само едни пионки, които трябва да бъдат местени. Въпросът е, ние като български политици дали ще подкрепим подобен подход или не. Аз специално не го подкрепям и както виждате, реагирам и си казвам мнението и си го казвам по най-свободния начин.

Водещ: Не е ли възможно премиерът и външният министър да седнат на среща със своите колеги в Македония и да се изчисти това глупаво поведение веднъж завинаги?

Красимир Каракачанов: Пак ще ви кажа, че съм бил свидетел поне на няколко подобни срещи между нашия премиер Борисов и техния Заев, в които говорим един и същи език, без да имаме нужда от преводачи, говорим си включително за неща, оказва се, че разказваме едни и същи вицове и народни притчи, които няма как да са други, освен да са общи. Но когато се приберат нашите колеги в Скопие, пред скопските медии, пред местната общественост се правят на по-големи македонци или на може би по-големи католици от папата. Това е истината.

Водещ: Ще се реши ли този въпрос? Вашата прогноза?

Красимир Каракачанов: Ами ще се реши, защото самите събития в Македония ще го наложат. Това, което се случва в Македония, въпреки големите приказки все повече нормални млади хора, ако щете дори такива, които, разбира се,  имат някаква грамотност и интерес да се интересуват от темата, научават истината. Хората виждат, че този измислен спор между България и Македония е вреден преди всичко за самата Македония, преди всичко. Преди този спор и преди тези проблеми с Македония да стигнат до нашата граница или в момента, в който те стигнат до нашата граница, това означава, че вече държавата Македония я няма. Така че хората го виждат това нещо. И нормалният човек, който идва да учи България или въпреки големите приказки и кампании, които се правят от външни фактори, иска да вземе българско гражданство. Защо македонците искат да го направят? Не защото този паспорт ще им даде някакво голямо бъдеще на Запад, както се опитват да ни обясняват някои пишман анализатори. Просто защото българският паспорт е гаранция за сигурност и ако нещо се случи в Македония, има къде да избягаш, с този български паспорт ще имаш закрилата на нормална държава, дори можеш да отидеш в нея. Защото от всички тези около 120 хиляди македонски българи, които са взели българско гражданство, не повече от 20-30, не повече от толкова работят на Запад. Останалите си стоят в Македония и този паспорт им е гаранция, че ако стане нещо, а в Македония неща се случват много бързо – помните и 2000-2001 г., конфликта с албанците, виждате цялата политическа ситуация в Македония, която е напрегната. И човек иска, нормалният човечец там иска да има гаранция и българският паспорт му е тази гаранция и билетът за сигурността. Това е истината.

Цоня Събчева