Красимир Узунов: Балканите се обезлюдяват, заселват се със страхове, сенки на стари империи и с много противоречия, които всеки момент могат да доведат до въоръжен конфликт

Красимир Узунов, президент на Агенция и Радиоверига „Фокус“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Насочваме прожекторите върху Западните Балкани. Няма взето решение за нормализиране на двустранните отношения между Сърбия и Косово. Президентът Хачим Тачи отхвърли категорично подялбата на Косово, но не изключи корекция на границите. Ще се осъществи ли, или ще се провали концепцията на сръбския президент Вучич за разплитане на косовския възел чрез размяна на територии. В Хърватия започна строителството на моста Пелешац, предизвикал съпротивата в Босна и Херцеговина, която настоява то да бъде спряно, докато не се определи морската гранична линия между двете страни и не се гарантира на Босна и Херцеговина излаз на открито море. Дори иначе спокойната Черна гора попадна в световния обмен чрез думите на президента на САЩ Доналд Тръмп, който обяви през „Фокс нюс“, че Черна гора може да вкара света в Трета световна война, след като стана член на НАТО. Това даде повод на коментатори да се запитат, дали в Хелзинки двамата президенти – американският и руският – са стигнали до някаква форма на разбиране на затворени врати за Черна гора. В Македония продължават драмите около иначе вече видимо формалния референдум за договора с Гърция. Какво става в Западните  Балкани? Това е въпросът. Отправям го към Красимир Узунов, президент на Агенция и Радиоверига „Фокус“.

Красимир Узунов: Ако трябва да бъдем честни, меденият период на българското председателство за Западните  Балкани приключи. Ако трябва да бъде с географски определения – спокойствието свършва на западната граница на България. Вече изминава един месец откакто председателството е поето от Австрия, очевидно е, че приоритетите на австрийското председателство ще бъдат други. И ще бъдат насочени към имигранти, към преустановяване на притока на бежанци, от една страна, от друга страна, централноевропейските държави, които се борят срещу ред опити да се наложи в някакъв вариант планът „Макрон“ преди европейските избори следващата година. И всички все повече се обръщат към тези избори, които предстоят през май, защото играчите на европейската политическа сцена очевидно ще бъдат повече. Ще видим депутати от „Северна лига“ и „Пет звезди, и от „Подемос“, на които – казвам това – определено няма да им е до Западните  Балкани и до така щедро обещаната интеграция. За съжаление за общите снимки, които бяха направени по време на българското председателство на лидерите на балканските държави, усилията, които българското правителство, българската дипломация положи, като накара президенти на държави, които ако не враждуват, то поне се подозират в продължение на десетилетия помежду си в други намерения и в други щения към съседни територии. Сега в момента, може би защото е лято, но новините на Балканите избуяха. Ще започна отзад напред от това, което изброихте. Ето Македония. Вчера правихте интервю с Александър Дамовски. Александър Дамовски е човек, който следи процесите от 1990 г. Аз се запознах с него по време на първите независими избори на 10-ти ноември. Всичко се върти тук между тия две държави на сакрални дати – 10-ти ноември, 9-ти септември, 10-ти септември. Аз се запознах точно по време на първите избори, многопартийни, в Македония след края на Социалистическа република Македония, когато тръгна да се трансформира властта. Тоест не можем да не се присъединим към оценката, която Сашо Дамовски даде върху събитията, които стават в Македония. Първо ще бъде референдум, после този референдум явно не можем да го прокараме, той ще стане със съвещателен глас, информативен. Сега във вторник гледам преди десетина-петнайсет минути изявление на Заев, ако хората не излязат да гласуват, институциите ще решават вместо тях. Значи, очевидно ще се търси излизане на един субстрат от 300-400 хиляди, ако могат случайно да се извадят от македонското население, което да се прибави към албанското. Албанските политически партии могат да подкрепят референдум за промяна на името, защото за тях много-много това не е тяхната майка държава и могат да сменят имената, както искат, може през три години да го правят. Въпросът е, как ще мотивират гласоподавателите си да излязат да гласуват. И второто, което в понеделник само засегна Сашо Дамовски, това е искането на Зиадин Села, бивш министър, бивш кмет на Струга, да се вкарат поправки на Конституцията през декември, които засягат правата на албанците като държавотворен народ. Тоест прилагането на употребата на езика, на оня другия спорен закон за въвеждането на втория език вече да бъде заложено конституционно. С други думи, албанците ще търсят вън и независимо с кого да направят коалиция. Защото те могат да започнат коалицията със Заев и да я свършат с Мицковски. Заев ще търси пробив във ВМРО, за да може да събере две трети мнозинство в парламента, което да ратифицира договора. Оня ден гледах неща, които не бяха се случвали може би от 20 години в Македония. Когато лидери в Македония казват, дали ако не подкрепите референдума, албанците ще останат мирни. Тоест ние пак започваме да плашим с паравоенните албански формирования. Последният случай беше, когато беше в т.нар. Дива населба в Куманово, когато се изпотрепаха. Албанците бяха свършили някаква услуга на клана Груевски и вместо да им платят, бяха изпратили специални части да ги разстрелят. Но тъй като е албански квартал, се оказа, че местното население е добре въоръжено и води сражения в продължение на два дни. Тоест не мога да кажа, че Македония ще бъде мирна, не мога да кажа, че тя ще се отвори за бизнес, защото чисто политически има натиск върху нея да се случи членството й в НАТО и тя да стане 30-та държава, което й бяха обещали за следващата година. Има също такива сили, които действат обратно. Визирам Русия, част от сръбското влияние, което е доминирано от Русия. За да стигне президентът Тръмп до откровението, че наистина един казус с Черна гора може да ни вкара в Трета световна война, загубата на адриатическите пристанища, които ползваше Руският военноморски флот и сега тези, които се ползват от натовските военноморски сили. Русия се страхува да не остане с една държава само на Балканите. Не е сигурна изобщо съдбата на Босна. Остави моста, който хърватите са тръгнали да строят и босненците те плачат вече от 1995 г. за самостоятелен излаз на море. Тук става дума и за предупреждението, което направи във вторник Държавният департамент, да се внимава при пътуване в Босна, защото са възможни инциденти и проява на верска нетърпимост. Продължавам да мисля нещо, въпреки да ме извиняват дето Босна я посетиха всички видове български делегации и се срещахме ту с едната част на Председателството, ту с другата, но мисля, че никога не се видяхме с трите части на Председателството, защото всяка една живее свой собствен живот. Тук трябва да говорим за докога Република Сръбска ще остане в състава на федерацията. Излезе ли Република Сръбска, хърватите винаги печелят моста. Какво става с мюсюлманите, които само миналата година, 210 000 са за последните две години хората до 30 години, които са напуснали. И заедно с това, за което ние мълчим, е създаването на анклав западно от Сараево, който има между 8 и 11 градчета, които са били села преди това, които са заселени само с араби. Които живеят по законите на Шериата. Очевидно е, че към сърцето на Европа ние трябва да почнем да свикваме да виждаме и забулени хора, и араби, които се заселват. Затова и граничната полиция на Босна и Херцеговина беше извадила за пръв път колко са туристите, тези туристи, които идват на туризъм, и тези, които идват за повече от три до шест месеца и наемат или купуват имоти от страните в залива. Всичко това ние трябва да си го даваме като сметка, като перспектива къде сме ние и с какво се занимаваме. Очевидно е, че Вучич е поел определени ангажименти. От една страна, той е поел ангажименти към Москва. Затова, когато не беше поканен на инагурацията на Путин, това беше едно много голямо драскане, два дена, докато той също получи покана и отиде там. Въпреки че преди това беше при Ердоган. От друга страна, се търси някакво решение, в което Сърбия да не е напълно губеща от косовския конфликт и от стремежа да се даде път за европейска и евроатлантическа ориентация и интеграция на Косово. Когато се говори за корекции на граници, трябва да се знае, че когато се определяха административните граници на Косово, за да засилят сръбския субстрат, по границата, която е северно от река Ибър, това е районът на Косовска Митровица, административно към Косово бяха присъединени райони, които никога не са били на територията на Косово. Които бяха заселени със сърби. Но какво стана после? После сърбите от Косово обикновено заминаваха за Белград, получаваха пари, че живеят в Косово и се водят, и албанските специални части примерно  пазеха село Граченица някой да не обере домовете на сърбите, които би трябвало да живеят в Граченица, но всъщност са в Сърбия и само се появяват от време на време на избори. Тоест това са едни горещи теми, които няма да намерят лесно разрешение. Ако трябва да прибавим и така симпатичната президентка на Хърватия Колинда Грабар Китарович, която не случайно изпусна едно изречение, че албанците и хърватите са братя по оръжие. Да, те имат общ враг – Сърбия. Тоест колко много е прав Кисинджър, когато говори – ставаше въпрос за войната 1999 г., че проблеми, натрупани 600 години, няма как да се решат с 6 месеца бомбардировка. Аз смятам, че  те не могат да се решат и с 6 месеца председателство. Голямата заслуга на България беше, че постави проблемите на Балканите, че те не са решени. Но смятам, че  Европа, ЕС ще има едни много по-големи проблеми, свързани със собственото му оцеляване, отколкото да се занимава с интеграцията на Западните  Балкани. И затова, примерно, че Македония юни месец ще започне преговори, аз не  виждам с кого ще ги започне.

Водещ: Как ще подредите заплахите пред Западните  Балкани?

Красимир Узунов: Заплахите пред Западните  Балкани са много. Сепаратизъм веднъж, мигрантска вълна, която, като се има предвид верския състав на мигрантите, чувствително може да промени състава на населението. Затова е прав Орбан, който казва: аз не искам никой да взема на своя територия. Но ние се наслушахме как 1990-1992 г. в Босна се заселват муджахидини. Това е случаят Ращански лозя, когато имаше осем застреляни муджахидини. Заев тогава даже не е бил кмет на Струмица примерно и не знае за какво става дума в Македония. Той е карал колело, а не мотор. И случаят в Ращански лозя беше точно с муджахидини, които бяха убити при преминаване през Македония. Някога минаваха муджахидини, сега минават бежанци. Голям риск е връщането на т.нар. вълци на войната и на тези, които ходеха да се сражават по бойните полета на Сирия и Ирак. Балканите са най-големият донор в това отношение. Тоест ако отива някой западноевропеец, дали е приел исляма или е второ поколение роден там, това е промиване на мозък. Докато тук се напазарува лесно. Балканите са бедни, Балканите са обременени с кризи и конфликти и в едно албанско село лесно могат да се намерят бойци, които да отидат и да се сражават вън. Независимо дали това албанско село е в Косово, в Македония, в самата Албания. По същия начин стои въпросът и в Босна и Херцеговина. Беднотията ражда тероризъм. Така че тероризмът, екстремизмът, сепаратизмът ще бъдат най-големите заплахи, които, съчетани с бежански потоци, трудно могат да отворят вратите на Западните  Балкани и те да почнат да влизат една по една, да капят като круши в кошницата на ЕС. Трудно ще бъдат убедени европейците, че едно такова решение е необходимо. Първо България и Румъния като хапка им дойдоха много, Хърватия беше приета по чисто географски, верски и други причини, защото това е част от Австро-унгарската империя. Страна с традиции, с прекрасно Средиземноморие, предпочитано от западните партньори, и с друг манталитет. Ами както и да си мислим, от някогашните подопечни на Османската империя или на Турската империя май само ние сме в ЕС – вносителите на баклавата, на имамбаялдъ и т.н., други няма. Тоест вратите на ЕС за мен, колкото и песимистично да звучи, ще трябват да се отварят с нови ключове след изборите през май 2019 г. Тогава според мен може би няма да са достатъчни две партии да формират европейско правителство, квотите ще бъдат силно занижени за отделните партии, ще има много национализъм, популизъм, влязъл в Европейския парламент, който ще отложи за неопределено време интеграцията на Западните  Балкани, включително и на Сърбия. Защото продължавам да мисля, че без НАТО няма ЕС, а Черна гора може да бъде стопирана точно заради руско-американските отношения и да се постави във фризера. Въпреки че тя е най-малкият проблем за европейците, тъй като 600 хиляди души те могат да ги преглътнат. Но трудно биха преглътнали една Македония, една Албания, още повече като знаем славата, която имат ред албанци, които живеят в Западна Европа. Не говоря за тези, които работят, а за тези, които минават през морето с лодки, трафик на хора, трафик на жени.

Водещ: Трафик на наркотици.

Красимир Узунов: Ако искаме, на наркотици. И т.н. Тоест славата на Балканите е много двузначна и двояка. И ако ние опитахме нещо да направим за нашето председателство, беше да направим, че тези страни заслужават, наистина заслужават шанс европейски. Сега, как ще го даде шансът ЕС? Още повече много е динамична ситуацията в самата Европа – вижте Брекзит, какво се случва – твърд вариант, мек вариант, сменят се министри. Европа се люшка, Европа не можа да намери пътя. Работих в Босна по време на Дейтънското споразумение 1995 г., тя, Европа, оттогава няма решение на казуса Западни Балкани. Значи, ние имахме едно ОССЕ, което водеше едни мисии, всичко беше чудесно, наблюдатели, но вътре си зреят проблеми. Казвах го и за нашето председателство – липса експертиза. А тук е мястото на България, защото ние сме много близо, нашата експертиза би била много ценена, ако ние имаме и ако можем да я направим. Но Западните Балкани ще продължат да генерират рискове за собствената ни национална сигурност, което е проблем.

Водещ: Кои държави лидери на Западните Балкани е имал предвид комисарят по политиката на добросъседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, когато предупреждава, че комбинацията от капитализъм и политическа диктатура, подобно на Китай, може да се хареса на някои от тях? Той го каза по друг повод, но тази комбинация е много съблазнителна. За кого?

Красимир Узунов: Не, това е първо, когато говори за лидерите, той каза, че най-големият лидер е Македония, която била направила най-голям скок в сравнение с тази еквидистанция. Еквидистанцията я измисли Киро Глигоров, после я направи Груевски. Като еквидистанция означаваше най-малко риск в София. Обикновено има такива моменти. За мен става въпрос за Сърбия, когато става въпрос за прилагането на модела от Китай. Друга държава не мога да разпозная.

Водещ: Защо някак Албания не присъства в информационния поток?  Има постоянно новини от Македония, Босна и Херцеговина, а Албания я няма.

Красимир Узунов: Не е така. Значи, има новини. Примерно за първи път тази година има италианските полицаи, които патрулират крайбрежието заради туристи, не заради наркотици. Албания е една много интересна държава, която изключително много се разви. Това не „червеният манастир“ на Европа, който заварихме с вицовете „Добър вечер, Енвер ходжа“, защото само той е имал телевизор и т.н. Албания извървя много път. Да, със сигурност там има процеси, които ще водят до допълнително демократизиране. Еди Рама държи властта успешно, но опозицията става все по-силна. Т.е. това е четиво за всички, които се задържат повече от 8-10 г. на Балканите, че няма как да не се събуди опозицията. Така че опозицията се събуди. Тук трябва да се търси начин, по който една партия да слиза от власт, ако е действително създадена добре тази партия да прекара добър период в опозиция, след това да се върне с нови идеи, ново развитие. Става въпрос, когато има идеологическа близост. Когато тя е събрана от моментни ситуации и в момента, защото светът наистина се е объркал – примерно човекът Еди Рама, който е да е лидер на социалистите, той е завършил в Париж. Докато либералите са пълни с хора, които са продукт на някогашните соцдържави. Беше толкова затворена Албания, че нямаше къде да учат. Те учеха по едно време в България, после учеха в Китай, преди това за малко учеха в Съветския съюз. Така че там има пък потомци на тези, които са завършили медицина я по България, я по Съветския съюз и би трябвало те да са левичарите, а човекът, който е рисувал на Монмартър, на практика той се оказва представителя на левите движения. Но Албания много умело играе картите си. Аз помня, как беше приета в НАТО. Албания сега много ясно си дава сметка, че няма как да стане член на НАТО. Първо, със славата която има в европейските държави. Второ, с нерешените проблеми, които има със своите съседи. Коцияс, който направи, аз тук се учудвам и на нашата реакция, ние мълчахме доста обидно и доста без да кажем дума. Значи, когато Венизелос, последният генерален секретар на ПАСОК, обвини Никос Коцияс, че с подписването на договор с Македония на практика се прави втора турска държава, цитирам, на северната граница. Той казва – точно този договор спря създаването на втора турска държава, която да позволи превръщането на албанския национализъм в ислямски фундаментализъм, защото ако бяхме го оставили, това творение щеше да се разпадне и да отвори път на Велика Албания и Велика България. Значи нашите южни съседи, с които сме в перфектни отношения, те знаят за какво население става въпрос в тази страна. Оттук нататък процесите защо Македония се бута да влезе в НАТО? Значи, прави се всичко възможно, както отсреща пък съпротивата на руснаци и на други интереси е да не влиза, за да й се гарантира някакъв живот. Но и това не е панацея. Нали като член на НАТО сега толкова спешно да я приемат в ЕС, нека да преговарят след юни месец, когато еврокомисарят Хан ще бъде еврокомисарят, който ще чака да го смени друг. Да е жив и здрав и той да остане еврокомисар, но при други положения може да се говори по друг начин. Защото аз съм виждал разговори на същия този Хан със западнобалкански държави по друг начин водени. Така че това не е панацея за оцеляването. Това, което ме притеснява, е, как албанците постигат всичко, което поискат. От парламента, който прилича повече на Тирана, отколкото на Скопие, с 4-5 албански партии, две македонски, до това, че те каквото поискат, ако не го изпълни едната македонска, е готова да го изпълни другата, а някой път и заедно и двете.

Водещ: Защото са балансьор. Ние го познаваме от нашия политически живот.

Красимир Узунов: Тук не става въпрос само за балансьор. Тук става въпрос за последователна политика, която я гледам от 1990 г. в развитие.

Водещ: Умеят да я провеждат.

Красимир Узунов: Значи, там са нови поколения политици. Вече го няма Арбен Джафери, който беше може би най-умният политик в Македония, макар и етнически албанец. Израсна друго поколение. Те са последователни. Да, израсна онова поколение, за което се предупреждавахме, че ако 2001 г. Охридският рамков договор беше достатъчен за това поколение албанци, сега дойде едно друго поколение албанци, за което Охридският договор вече е тясна дреха, която трябва да се отваря. Т.е. Балканите ще бъдат обречени да бъдат обременени с проблеми и с конфликти, които трудно ще могат да генерират сигурност. Което поставя пък други изисквания към нас – да мислим и за сигурността си на запад от нас и заедно с това би трябвало да следим, а не да се успокояваме, че мигрантският натиск върху България е нулев и т.н., защото това много лесно може да се промени.

Водещ: Очаквате ли въоръжен конфликт?

Красимир Узунов: Въоръжен конфликт към момента в Западните Балкани – той може да възникне от нищо. От моста, който се мъчат да построят хърватите, за което Изетбегович казва, че няма да го допусне този мост, докато не му се гарантират на него правата. Колко време продължава съдебният спор между Словения и Хърватия за същото това? Словенските власти глобяват ли хърватски рибари цяло лято? Всеки има някаква претенция. Значи, Балканите, за съжаление, са много малки за мегадържавите, които всеки иска да изгради. А тук в момента малко липса на внимание от Балканите, може да доведе до конфликт. Значи, не знам къде може да бъде пръв. Може да бъде в Босна, може да бъде в Косово, може да бъде и в самата Македония. Вън и независимо от ентусиазма на Заев, който е заложил всичко ва банк – ще направим референдум, ще напазаруваме 20 човека да станат достатъчно, за да вземем, да ратифицираме този договор. Този договор обаче е нагледен показател за друго. Продължавам да твърдя, че гръцката дипломация направи перфектен договор.

Водещ: Да, така е.

Красимир Узунов: Договор, който, ако го четем на такъв диалект македонски или дали ще го четем на английски, значи това е договор. Сравнено с нашето, което имаме – нашето е пожелателна декларация, т.е. тя беше и такава декларация по времето на Костов и Любчо Георгиевски, която сега е превърната в договор. По която всеки може да се откаже с една година предизвестие. Само дето не е един месец като в регистъра на фирмите. Докато срещу това е договор, който ще налага, това Заев го спестява на хората, много неща, които те ще ги получат в последствие – от смяна на паспортите, смяна на лични карти вътрешни, смяна на регистрации, употреба на неща. Казвам, някой ако е по-голям тарикат, в Благоевград трябва да регистрира всичко, което може да се казва македонско – македонско сирене, македонско мляко, македонско вино, македонски кренвирши и т.н., защото те нямат право да ги имат. И оттук нататък те ще започнат да ги произвеждат в прилежащия им Благоевградски окръг, Благоевградска област, за да го внасят вътре и да се продава. Тук ще се роди съвсем друг тип съпротива. 25 г. вътре е инвестирано в една безумна идея. Прадядо ти се казва Александър Македонски, дядо ти е Самуил, а внуците са изгонили българския окупатор. Вътре са вкарани пари за тази пропаганда, събирани са, Груевски събираше – нотариални актове имате ли от Егейска Македония, като влезем вътре да ви върнем земята. И това като е правено, как искат да съберат 900 хиляди? Значи, тук шансът на Заев е в това, че няма легитимно преброяване. Последното преброяване беше прекратено. Там един от казусите беше, има ли българи или няма българи. Значи, той може да разчита на албанците дотолкова, доколкото те са в родната им Македония. Не са гастарбайтери някъде и да ги извадят, и да гласуват. Оттам нататък, ако той събере 10% на македонско гражданство, той после може да обяснява, че да, народът има 500 хиляди, които са излезли, или 600 хиляди, които ни подкрепят. Да, но от 2 милиона 125 хиляди в Македония не се прави така. Още повече, че в понеделник говорихте за това дежа вю, в което те живеят. Преди 30 г. „Искате ли независима Македония с право да влезе в съюз на бившите югославски републики?“ Само че тогава бойкотираха, 33% го бойкотираха. Това бяха етническите албанци. Сега стигнахме до другото. Сега етническите албанци гласуват да се смени името на Македония.

Водещ: Какви трябва да бъдат българската политика и дипломация спрямо Западните Балкани, защото председателството свърши, както казва Ботев – „Зимата се свърши и нощта се измина“?

Красимир Узунов: Да. Ние, ако бяхме продължили председателството, сигурно хърватите щяха да станат световни шампиони, но не успяха, защото ни свърши председателството, ако беше по в началото, щяха да бият. Значи, много внимателна, много балансирана политика с отстояване на национален интерес, което, за съжаление, не винаги го виждаме в поведението ни. Значи, националният интерес означава да защитаваме преди всичко интересите на българите, където и да се намират. И второ, да мислим, че тази държава не е създадена нито от нас, нито трябва да бъде ликвидирана от нас. Т.е. ние трябва да оставим държава, която да се съобразяват с нея. За съжаление, в много неща, като започнем от военна сигурност и други работи, не ни броят за живи. Това е истината.

Водещ: Ние след председателството бяхме изметени буквално от влияние в Западните Балкани.

Красимир Узунов: Аз говоря за сигурност. Западните Балкани е ясно. Значи, там трябваше да се заложат други жалони. Неща, които да теглят. Едното да тегли другото като инициатива. България трябваше да стане дом на Западните Балкани. Т.е. като искат нещо да направят, както им го показахме през председателството, да продължават. Аз говоря за друго, че в Сърбия сега пък ще получава, дето приличала на Китай, сега получавала дарения от Лукашенко. Т.е. даренията от Русия вече минават през Беларус. Окей, те събират старо въоръжение, но ние нищо не събираме. Обидно е, когато за последните 20 г. ние имаме повече паднали въздухоплавателни средства, отколкото сме си позволили да си купим с всичките тези „Кугър“-и, „Спартан“-и, дето сме ги взели и други неща. Просто нямаме визия. Нямаме визия, как искаме да оцелеем, как искаме да съществуваме като държава. Създаваме едни мастодонти, т.е. едно военно ведомство, в което чиновниците скоро ще се изравнят с военнослужещите, не говоря за качеството на военнослужещите, така не става.  Т.е. интегрираният модел, който го започнахме 1990 г., когато хората сега не са подозирали, че работят във военно министерство тези неща, не се състоя. За мен и деполитизацията на армията не се състоя.

Водещ: Направи ми впечатление, че по време на пожарите в Гърция България праща две пожарни и 50, но Македония праща два самолета? Ние нямаме какво да изпратим.

Красимир Узунов: Два самолета. Значи имаше нещо друго, което ми направи впечатление – че когато работиха 47 пожара в Гърция, когато станаха големите пожари в Атика, имаше и в

Източна, имаше в Западна Атика. От тези 47 пожара, поне на 15, които гледах, примерно два бяха на остров Крит, на двете места имаше хеликоптери. Значи същото беше в Коринт, същото беше в Софлу, тук в долината на Марица, където имаше един парк, който се беше запалил, пак имаше хеликоптери. Т.е. аз изброих някъде между 7 и 9 хеликоптера и горе-долу толкова самолета. Тъжното е, че на нас последният, който можеше да носи вода, падна на летището в Пловдив. Колкото до това дали ние ще изпратим пожарна, дори най-новият модел да им го изпратим, София-Атина е 700 км. Няма как да стигнат толкова бързо при всички положения. Докато Кипър изпрати самолет с 60 огнеборци. Т.е. ние предложихме, те не са го поискали от нас, но те благодариха на всички. Друго трябва да ни научи – солидарността на гърците. Не е само тази ситуация. Аз съм гледал наводнения на Халкидики, гледал съм ги как реагират на тези големи наводнения, които бяха в Индонезия. Докато тук на Христо Григоров организацията, ако събере 50-100 хиляди лева, те събраха 7 милиона евро. Да, окей, живели са по-нашироко, затова и плащат в момента, имали са повече пари. Но солидарността между тях е много по-голяма. Т.е. те имат чувство за общност, което ние го нямаме, ние реагираме на пожарния метод – като имаме проблем, ще търсим решение.

Водещ: Какво е предупреждението на Западните Балкани?

Красимир Узунов: Предупреждението на Западните Балкани е, че ние не можем да мислим, че можем да решим  проблеми, които са натрупани, наистина, със столетия. Ние не можем да изчистим нещата от Първа световна война. Втора световна война и като съюзници, като махнем руснаците, които са били като Съветски съюз и като Русия на друго място, те пак са съглашенци. Напоследък гледах някакви документи от 1941 г., това което се пише, пише се „съглашенците“. Т.е. Русия, това Франция, Англия, те са съглашенците, както са били. Това е продължение на онази война, това е търсене на реванш на онази война. На Балканите докато се търси реванш, докато се търси разширяване, докато е беднотия, няма да има решение. Значи, Балканите не са блато,  което може да се подслажда, за да се живее. Те искат да избягат. Значи, за да напуснат Босна и Херцеговина до 30 г. босненци, независимо какви са – хървати, сърби или мюсюлмани от мюсюлманската част, да напуснат повече отколкото по време на войната 1992-1996 г., означава, че те не виждат перспектива. Те отиват в най-близката дестинация да работят в курортите на Хърватия. От другата страна всичко е в Германия, Швеция и т.н. Това осигурява евтина работна ръка, това може да бъде по-добър вариант, отколкото германският да поканим Мехмед да дойде, за да живее тук, тези са по-цивилизовани, те ще ги използват. Но Балканите се обезлюдяват и се заселват със страхове, сенки на стари империи, и за мен, с много противоречия, които всеки момент могат да доведат до въоръжен конфликт.

Цоня Събчева