Красимир Узунов: Гърция и Македония преминаха през „седмица на надеждите“

Красимир Узунов, президент на Агенция и  национална радиоверига „Фокус“ и анализатор на историята на Македония, в интервю за обзорното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: „По-добре добър съсед, отколкото далечен приятел“, гласи холандска поговорка. Тръгваме в посока съседските взаимоотношения за едно име и много недоволни по линията Македония-Гърция-Европейския съюз. Тема в развитие, която следим. На 4 февруари се проведе мащабен протест заради спора с името на Македония. Стотици хиляди излязоха в центъра на гръцката столица Атина. Недоволните се събраха, за да изразят категоричната си позиция по македонския въпрос, стигна се и до сблъсъци. От страна на македонците – едва 30% подкрепят пълна промяна на името на страната си. Македонската диаспора по света организира протести за защита на конституционното име на страната под надслов „Без Македония всички ще изчезнем“. Общомакедонският протест е насрочен за 27 февруари в Скопие. Световният македонски конгрес отхвърли вариантите с референдум, ратификация на международен договор и промяна на Конституцията, с цел промяна на името на страната и идентичността на нацията. Сякаш кризата с името се задълбочава. Дали отношенията между двете страни ще се върнат 25 години назад ще ни каже Красимир Узунов – президент на Агенция и  национална радиоверига „Фокус“ и анализатор на историята на Македония.

Г-н Узунов, ако погледнем развитието на проблема през изтичащата седмица, какво показва ситуацията в двете страни – светлина в тунела или усложняване на обстановката? Ще се стигне ли до падане на правителствата на Зоран Заев и Алексис Ципрас?

Красимир Узунов: В крайна сметка може да се стигне до падане на правителствата, но това не е толкова предстоящо. През тази седмица, която отмина, ако трябва да я определим, беше седмица на надеждата. На тази на двете правителства, че най-накрая са намерили пътя, по който трябва да вървят за решаване на един четвъртвековен спор. На надежда на тези, които са обструкция на правителствата, че твърдостта на народните движения ще ги постави пред свършен факт и няма да могат да стигнат до консенсус. Започнахте с една холандска поговорка, която не е приложима дори за Белгия, която се дели на фламандци и валонци. Сигурно не е приложима и за Македония, която се дели на т.нар. „македонци“ и албанци. От тези цитирани 30%, които са склонни да дадат името на Македония, сигурно 29% са албанци. А това пролича по поведението на лидерите. Али Ахмети каза: „Ние сме държава без име“. После трябваше да се оправдава пред журналистите в Скопие, че имал предвид, че нямаме легитимно име, което да бъде използвано в света. Албанците настояват името да се мени без референдум, както беше поел аранжимент още предишният премиер Никола Груевски. За тях най-лесният вариант, най-безобидният е смяна на името, договорка, отиване в парламента, ратифициране, и Македония трябва да осъмне с ново име. Но ако тази седмица се смяташе колко ще струва смяната на табелите само на магистралата „Филип Македонски“, от друга страна трябва да се смята какво ще струва това на Македонската конституция, като се започне от табелите и регистрациите и се стигне до ред наименования, които трябва да се променят. За албанците това няма значение. За Македония това е въпрос на чест, още повече, че наистина, според мен, започват да се вкарват пари в кампания, която може би е продължител на това, което господстваше в Македония в продължение на последните дори да не е 25, но поне 15 години: „Ние сме антични, древни. Всичко, което имаме е Македония. Дадем ли името, ние приключваме със собствената си идентичност“.

Водещ: Има сигнали за стъпки от двете страни на сесия на македонския парламент от тази седмица. Както и вие констатирахте, е взето решение аеропортът „Александър Велики“ да се преименува на „Международно летище Скопие“. А покрай това и македонският премиер Зоран Заев заяви, че има официално решение магистралата Е75 да се преименува на „Приятелство“. Атина приветства готовността на Скопие да предприеме конкретни стъпки към разрешаването на спора с името. Но коя от двете страни е склонна да направи повече крачки в посока разрешаването на този отдавна висящ проблем?

Красимир Узунов: Очевидно е, че Македония трябва да направи повече крачки. Гърция трябва да убеди примерно населението си – на 71% е несъгласно, да приеме сложно име на Македония в присъствие именно на термина „Македония“, което много трудно ще стане. И затова казвам, че в крайна сметка, ако се продължи тази политика, която върви последните 27 години – да напомним 1994 югоембарго,  ред блокади, бойкот на името, вето на влизането в НАТО 2008 година, в крайна сметка Ципрас успя да обедини срещу себе си в общ фронт бившите леви и такива десни. Той в момента фронтът е да дадем на бившата югорепублика правото да се казва Македония, което както каза и Теодоракис в речта в неделя, ще отвори вратите на една историческа лъжа да влезе в Гърция и ще причини много повече проблеми. На другия полюс е Никос Коциас, който каза: „Като външен министър работя само и единствено за благото на гръцкия народ и държава. Това ще ни оценят, моята съвест е чиста“. От друга страна, Зоран Заев смята, че единственият му шанс да остане министър-председател и по-дълго да се задържи на този пост, това е да осигури евроатлантическа ориентация на страната. Това може да стане само, ако Гърция махне блокадата за НАТО, защото тогава Македония трябва да стане член на организацията. Въпреки че при последното посещение на Столтенберг в Македония има и още няколко условия: върховенство на закона, свобода на медиите и на изявленията и трето – мултиетническо общество, което да бъде гарантирано. Тоест, това означава, че ако Заев някъде наруши отношенията с коалиционните партньори от Демократичен съюз за интеграция, без Алианса на албанците, които го подкрепят, за да може да има мнозинство, това много трудно ще се случи. Има ли референдум примерно за промяна на името на Македония, това означава още шест-седем месеца, т.е. тази година най-вероятно ще бъде загубена. Ако се отиде на варианта – смяна на име в парламента, не изключвам и вътрешни борби.

Водещ: Правейки обзор на изтичащата седмица, няма как да не ви върна на неделния митинг на 4 февруари. Гръцки медии съобщиха, че в Атина, когато присъства и гръцкият композитор Микис Теодоракис – уважаван от мнозина заради съпротивата си срещу гръцката хунта, предизвика обаче раздразнение в правителството. Той каза: „Ако се предадем, оставаме вратите отворени за трагична историческа лъжа, която може да влезе вътре и да остане завинаги“. И още малко от речта му: „Има само една Македония – тя е била и ще бъде единствено гръцка“. Възприемане на нетолерантни и политически екстремни позиции ли са това, както ги определи говорителят на правителството Димитрис Цанакопулос?

Красимир Узунов: Теодоракис не може да бъде смятан по един начин, той не е еднопластова личност. Теодоракис носи емоцията на поне 3 поколения гърци, да не кажа пет. Той се появи на площад „Синтагма“ на 93 години. Значи, това означава, че  той е бил младеж, който е участвал в съпротивата на нахлуването на италианците и германците в Гърция през 1941-1942 година, за да се стигне до 1967 година. Тоест, той вече е изявен композитор – знаем гърците как уважават собствената си музика и култура. Тук отваряме скоба, че ние не можем да извадим еквивалент за съжаление на Теодоракис, който да говори примерно на митинг. Друг е въпросът, че има ли идея, която би събрала, ако не милион и половина, то поне 140 хиляди българи. За това можем само да завиждаме. Но Теодоракис е символ и на борбата 1967-1974 година срещу Гръцката хунта, възраждането. Спокойно може да се каже, че това е един от стълбовете на съвременната гръцка култура през последното столетие. Когато ти извадиш точно този символ, когато той е подкрепен от Гръцката православна църква – 12 митрополити присъстваха на този митинг. Когато чуеш гласа на Теодоракис, който казва: „Ние, мили гърци, сме се събрали на едно тъжно място и сме принудени да се извиняваме за собствения си патриотизъм“ и когато се появят и младежите, които са облечени като във филма „300“, войниците на спартанците на Леонид, ясно е, че съпротивата срещу правителството на Ципрас ще бъде голяма. И съвсем очаквана е реакцията на говорителя на правителството, който да обвини едва ли не в неофашизъм, включително и антифашистът Теодоракис. Но там има и друго, самият Теодоракис казва така: „През целия си живот аз съм бил интернационалист, патриот, през целия си живот аз съм се борил срещу фашизма във всичките му форми, включително и най-уродливата от тях – левичарството“, в което той директно обвини правителството и кръговете около него, че те стоят зад заливането на дома му с червена боя в събота преди митинга, като знак на предупреждение да не се появява на този митинг. А той тепърва ще отеква в гръцката политика. На него лявата евродепутатка Ева Кайли от Солун, бившият ПАСОК, сега – „Маслинено дърво Демократичен напредък“, беше заедно с депутатки от „Нова демокрация“. Там беше цялото ръководство на „Златна зора“, което пък даде основание на правителството да обвини в неофашизъм протестиращите. Всичко това говори, че дните на този кабинет в Гърция са преброени. И в хода на преговорите с Македония, прехвърлянето на топката на главата на Нимиц – това, че той беше обвинен тази седмица от две страни. От гръцка, че прекалено много говори, а от македонска, че имало фирма, която работила с Гърция. Наставянето на Никос Коциас македонският премиер да каже кое географското определение, което би трябвало да върне в името на Македония, настояването на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да се разбере всичко около тези преговори. И не на последно място, трябва да имаме предвид и декларираната българска позиция от 2011 година, че България има притеснения от приемането на едно географско определение в името на Македония. Това е направено от президента Георги Първанов по време на пресконференция с тогавашния словенски президент. На нея в Любляна Първанов казва: „България е притеснена и едно географско определение може да породи негативни последици, защото ако имаме Северна, Вардарска или друга Македония, това отваря вратите към Пиринска Македония“. През 2009 година Никола Груевски – тогава министър-председател на Македония, каза, че „няма егейски, няма пирински и няма вардарски, има просто македонци“. Тоест, да не се окаже така, че за да избяга някой от страните сега, на преговорите, да вземе да прехвърли топката при нас.

Водещ: И непряко засегнати страни заемат позиции за името „Македония“. Според турския президент Реджеп Тайип Ердоган Гърция греши в спора за името на Македония. Преди дни той определи бившата югославска република като „братя“ и настоя, че Анкара винаги ще е редом до Скопие. Как да разбираме тази загриженост?

Красимир Узунов: Много добре трябва да я разбираме. Каквото и да направи Гърция, щом е срещу Македония, щом Македония се нуждае от подкрепа на силния по-голям брат, той ще се притече. Не че толкова Гърция е сгрешила, колкото да има конфликт и колкото решаващият глас да бъде на Турция. Тя това го прави не за пръв път, а в Македония много учтиво и внимателно се отнасят към Турция, смятат, че това са най-интересните туристи, които могат да посетят. Аз четох небивалици, че легендите за турското робство не били верни, защото те са живели много нормално с тях, за разлика от кланетата, които им правили българи, сърби и гърци. Даже едва ли не Илинденско-Преображенско въстание не е имало. А Турция покровителства откровено Македония точно с тази и единствена цел, за да може /…/ между християнските балкански държави, най-вече тя да има доминираща роля. Тоест, когато България, Гърция и Сърбия не се разберат по казуса „Македония“, тя винаги може да бъде гарант, не само за териториалната цялост, но склонност да се окаже помощ, включително и военна, ако тя има проблеми. Затова Ердоган винаги ще използва всеки казус, който по бащински ще се отнася към Македония, каквото и да е направила тя. И да използва същата тази ситуация, за да предупреждава съседите й, че ще си имат работа с Турция, ако продължават да тормозят тази млада държава.  При всички положения дали ще бъде Македония, или Босна, Турция ще се намесва като суперсилата на Балканите, която смята, че трябва да определя принципите.

Водещ: Очевидно казусът „Македония“ не обещава скорошно решение. Ние ще продължим да следим всичко, което се случва. Благодаря ви за това участие.

Милослава АНГЕЛОВА