Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус“: „Бдинци, лъвове, титани” помни всяко българско сърце

С Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус” разговаряме за 100-годишнината от написването на марша „Бдинци, лъвове,титани” , за това – можем ли да четем бойния марш и за мястото му в армията.

Радио „Фокус”: Г-н Узунов, Вие извършихте огромна изследователска и събирателска дейност, свързана с българските бойни маршове, написахте книгата „Бойните маршове на честа и славата на България“. Кажете каква е историята на българския военен марш, каква е традицията при него?

Красимир Узунов: Традицията е много интересна, свързана е изпитанията, през които преминава Българската армия – войните за национално освобождение и обединение. Ако започнем с Шипка – бойното кръщение на възраждащата се Българската армия с боевете за Стара Загора, тогава се пеят едни популярни песни. Но, кои са тези популярни песни? Това са песните по стихове на Вазов. След Освобождението в България пристигат на два пъти около 40 души чешки диригенти, капелмайстори, които идват да помагат на младата българска войска, която очевидно без музика не може, т.е. без маршове не може. Трябва да има нещо, което да кара тази войска да се движи в такт, да върви заедно и същевременно да я надъхва. Чешките капелмайстори започват да организират полковите музики. Така попаднах на Вацлав Кауцки, капелмайстор на I-ви Софийски и по някое време и на ХIII-ти Рилски полкове. Синът му – Георги Кауцки е убит на Каймак Чалан. Покрай проучванията за битката за Каймак Чалан започнах да се питам – какво са пели нашите войници през Първата световна война и какво са пели неприятелите. За сърбите е ясно – излязоха книжки за Дринската дивизия, песни които са пели за нея, за гвардията на Крал Петър, която доста сме я били. Преди седмица ми попадна уникално издание, сбирка от военни песни, което ние няма да можем да издадем за съжаление като полиграфия със златни страници. То е издадено от Военното училище. Вътре започнаха да излизат уникални песни. Първо, „Шуми Марица”, която е написана от брата на Вела Благоева. Той е голям български възрожденец, поборник, който е събирал хора за да помага на Кресненско-Разложкото въстание, народен представител и активист на хоровото движение в България. Тогава в страната ни във всяко училище има ученически хор. Когато реших да събирам и проучвам маршовете за да издам книгата „Бойните маршове на честта и славата на България” още първата седмица се появиха 4-ри марша и 4-рите от Шеста Бдинска дивизия и сред тях бе марша на Трети пехотен Бдински полк – „Бдинци, лъвове, титани”. В списание „Отечество” от 1918 година е публикуван оригиналния текст. Автор е Никола Попов, който преди текста на „Бдинци” е писал либрета на опери в Пловдив, а полковият капелмайстор Боньо Кирчев пише музиката. Маршът „Бдинци” тръгва от един малък хан „Мраморица” по пътя Битоля – Крушево. При събирането на текстовете на военните маршове. По време на издирвателската дейност с бойните маршове стана интересно, когато започнаха да излизат текстове, които нямат нищо общо с маршовете, които сме изучавали във Военните училища. Оказа се, че текстовете са сменени, оказа се, че политическите промени са оставали своя отпечатък върху тези маршове. Помня, че във Военното училище в Шумен винаги сме свирили музиката на марша на „Ломци на Чеган”, но никога не сме го пели. И нямаше как да сме го пели през 1985 година, когато в текста има – „руси и французи в бой, намериха те гроба свой”. Текстът е променен, след това е забравен… Не искам и да си помислям колко много песни ние не знаем къде са, защото има песни, които са родени през Първата световна война, други през 1913 г. Междусъюзническата война, както е песента – „Сюзници, разбойници”. Това е цялата къртовска работа – потеглиш едно, то се оказва друго, има брънка, с годините от горе има пепел и ние сме длъжни да я махнем!

Радио „Фокус”: Има ли нещо, което да отличава „Бдинци, лъвове, титани” от другите маршове?

Красимир Узунов: С риск да разочаровам хората от Видинския край – трудно се отличава. Маршът е историята на бойния път на полка, разликата е в бойния път, който има всеки един полк. Ето марша на 25-ти пехотен Шипченски полк – „Велик е нашият войник”, който стана после марш на цялата Българска армия. Ето част от текста „От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лесковик,
черта му път самият Бог” и виждаме описан бойният му път. При „Бдинци, лъвове , титани” имаме:

При Чаталджа с лъвска сила
вражеската мощ сломихте.
А при Струма бистра, мила,
родний край с венци покрихте

Днес при Битоля прославен

В десет дневен бой неравен
Разгромихте вий вразите”

Какво означава това? Последният куплет е написан за тежките сражения, които започват на 10 и завършват на 19 март 1917 г. на кота 1248. В марша са отразени и боевете на Чаталджа през 4 – 5 ноември 1912 г. Цялата история на полка е затворена в тези редове. Т.е. маршовете проследяват бойния път на всеки полк, по тях може да се разчита посланието на този боен път. И докато в някои градове не помнят бойните маршове на своите полкове, то „Бдинци, лъвове, титани” помни всяко българско сърце. Видин е имал и управници, които приемат този марш за марш на града. Можем да се преклоним пред подвига на тези хора, пред техния ентусиазъм, пред тяхната вяра, че това което правят няма да бъда забравено. А, ние сме ги забравили.

Радио „Фокус”: Наистина ли бойният марш повдига духа на армията? Кои са основанията да се твърди това?

Красимир Узунов: Има записки на командири, които потвърждават това. Знаете, че 23-ти пехотен Шипченски полк щурмува Одрин след 5-месечна обсада и кръвопролитни боеве, накрая вече командирът на полка Иван Пашинов, свищовлия взима знаменната рота, всички, които са в тила покрай щаба и със знамето начело и „Шуми Марица” превземат Айваз Баба, така пада Одрин. 11 Сливенски полк се бие на 3 и 4 октомври 1915 г. на едни редути между Крива паланка и Куманово. Там пленяват сръбски щабскапитан, който казва: „Вие сте чуден народ, когато умирате пеете, а когато някой пее той на практика никога не умира”. Това казва този пленен сръбски капитан. С „Шуми Марица” Втори ломски конен полк завладява Прищина. С „Шуми Марица” българските полкове влизат в Лерин на 18 август 1916 г. С „Шуми Марица” се бият на връх Каймак Чалан, там един полк се бие срещу повече от една дивизия, срещу нашите войници се изсипват 50 – 60 хиляди снаряди дневно. Това е апотеоз – умираш с името на Родината! Атакуват и пеят. По същия начин са атакували през 1885 година, когато Бимбев вади музиката отпред и неговите роти атакуват дивизия. Ако можем да четем маршовете може би ще можем да се върнем към онова тесто българи, от което са били направени нашите славни предшественици.

Радио „Фокус”: Видинчани обичат своя марш „Бдинци, лъвове, титани”, популярни ли са българските военни маршове?

Красимир Узунов: Да започнем от там, че са забравени. За съжаление армията не присъства в обществото. Военният марш не е създаден, за да просълзява двама старци и две баби когато войската преминава край тях. Армията трябва да се обърне към народа си. Това е задължително. Армията трябва да започне да се готви за война. Положението на Балканите вече е такова, че както беше написал Дрангов, войната вече е неизбежна. Ситуацията около България е тревожна, което означава, че манталитетът, коя партия ще закачи това ненужно министерство Военното и ще увеличава щата – не решава проблемите. Армията трябва да се готви за война, ако искаме да си запазим държавата. Постепенно трябва да започнем да си връщаме и маршовете към армията и от там и към обществото. Радост е за всеки когато има военна заря, когато има почетни роти. Не може военният да прилича на шкафче и да е 6 на 35 и не може да носи униформа защото сме събрали куцо, кьораво и сакато в така наречената професионална и полупрофесионална армия. Армията трябва да събере всичко годно, което става и да започне да се възпитава. Тук е мястото на маршовете. Маршовете са част от възпитанието на тази войска, което не може да се пренебрегва. Наша работа, на обществото е, да се въведе ред във всичко, което се случва в държавата ни и ежедневието ни. Маршовете трябва да започнат да се връщат първо към казармите, и да могат да бъдат разчитани – да се разкаже какво означава „Бдинци, лъвове, титани”, кой е написал това, защо го е написал… Това са важните неща!
Анна ЛОЗАНОВА