Красимир Узунов: Хубаво би било срещата ЕС-Западни Балкани да завърши с ангажираща, а не пожелателна декларация

Красимир Узунов, президент на Радио и Агенция „Фокус“, в интервю за обзора „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Според информация, след реконструкция на кабинета на Македония в него като министри влизат представители на два нови коалиционни партньора от албанските партии: членът на Централното ръководство на скопското крило на „Беса“ на Африм Гаши – Зекирия Ибрахими и Бардул Даути от Демократичната партия на албанците. Като се имат предвид същностите на новите партии, тяхната предистория и предходните им вражди с досега действащите коалиционни партньори, каква правителствена коалиция се очертава? Следва анализът на Красимир Узунов – президент на Радио и Агенция „Фокус“. Г-н Узунов, правителството на Заев ще се разшири с министри от Демократичната партия на албанците, скопското крило на „Беса“ и Съюза на ромите на Амди Байрам. Какво цели с тази широка коалиция?

Красимир Узунов: Тези промени в коалицията означават нужда от по-голямо парламентарно мнозинство. Тоест, привличане на партии, които в момента не участваха и не бяха сигурни в подкрепата на правителството на Зоран Заев, сега са привлечени чрез предоставяне на определени министерски постове, както виждаме на Ибрахими – в момента има протести в Македония и коментари, които не са много прилични, за възможностите му като културен министър и унижението на предишния министър на културата. Става въпрос за това, че очевидно ще получи разрешение може би и на спора на името вътре в парламента, което означава, че ще са необходими на Заев малко повече гласове, отколкото това крехко мнозинство, което има, и съвсем естествено се обръща към останалите партии в Македония, които в парламента, както се знае, са повече албански, отколкото македонски.

Водещ: Ще успее ли премиерът да овладее задаващите се вътрешни напрежения?

Красимир Узунов: Трудно. Трудно ще ги овладее, защото видяхме, какво стана с назначението на съветниците, а то там е заровено и кучето вътре, защото кабинетът на Заев има  53-ма човека, които се препитават по един или друг начин като съветници, специални съветници и членове на екипа. Има много интересни персони. Тук не става въпрос само за Джезаир Шакири, който е ясен. Той беше и депутат, беше партизански командир преди това. Няма защо се заблуждаваме – в Македония в албанските партии имаше период, в който най-лесно се ставаше депутат, като се излезе на пътя, стреля се във въздуха и се чакат умиротворителите, които вече превръщат бунтовника в депутат. Но Джезаир Шакири постъпи почтено, каза, че след като не го искат той може да подаде оставка. Там примерно по инвестиции съветник е Любе Бошкоски, който в предишния живот беше известен като вътрешен министър, а не като министър на инвестициите. Но примерно остава в периферията един Драгиша Милетич. През далечната 1990 г., само ще припомня, че този художник, който имаше малко собствено ателие в Скопие, създаде Сръбската радикална партия. Сръбската радикална партия, която беше по подобие на това, което направи Шешел в Сърбия – отдели две сръбски автономни области. На практика това беше човек, който заедно с Томислав Ивановски – имаше тогава по това време едно сдружение на югославяните в Македония – се обявиха срещу провеждане на референдум за независимост. Тоест, независимата държава те не я искаха – независима държава Македония, което означава, че сега трудно може да се приеме, че този човек толкова е еволюирал, за да се превърне в незаменим съветник. Няма да коментираме на фолк певиците импресариите от Сърбия. Така че стремежът е да се угоди на всеки, да се постигне конформизъм, което примерно би било разбираемо, ако сме си поставили стратегически цели, тоест, компромис с Гърция. Но и компромис с Гърция изглежда много различен, защото по последна гръцка информация, предвидени са може би две срещи – едната трябва да е в сряда вечер, а една в четвъртък сутринта, между двамата премиери, Ципрас и Заев. Говори се за 10 решени въпроси от общо 14 и за големия трън в петата, както казват гърците – еrga omnes употребата на името на Македония. Тоест, дори да се тръгне на компромис, едва ли срещата в София ще доведе до някакво решение. Оптимисти са повече през юни да се намери едно решение, което да бъде може би донякъде половинчато, което да отключва възможността за членство, щом се промени Конституцията на Македония. Това е доста сложен процес. А виждам, че и в Гърция има също проблеми, тъй като и лидерите на центристите, Левентис – говоря за Василис Левентис – каза, че те ще реагират страшно бурно, ако се приеме в термина да има името „Македония“. Тоест, може накрая да се окаже, че всичките тези компромиси, които са направени за включване на една  или друга по-малка албанска партия в управляваща коалиция срещу едно или друго министерско кресло, да не се окажат оправдани заради крайния резултат на преговорния процес било с Гърция, било по пътя на евроинтеграцията. А тук е заложена цялата съдба на правителството на Заев.

Водещ: Не става ли по този начин премиерът Заев заложник на албанските партии?

Красимир Узунов: Той вече е заложник, още от избора, от признаването на правителството. Да не забравяме, че ВМРО-ДПМНЕ в този парламент имаше повече депутати от него, и тук беше въпросът на сгледата или на кастинга, ако трябва да го определим, кого ще изберат албанците. Тъй като албанците 10 години бяха работили с Груевски, решиха да заложат на нов играч в пространството, с което да постигнат може би малко повече неща, отколкото са постигнали през предишните години. Изобщо не трябва да се заблуждаваме, че примерно, ако беше Груевски в момента, или хора, поставени от Груевски, от клана Груевски начело на ВМРО, те нямаше да изпълняват същите искания на албанците и по същия начин да се работи. Тук е въпросът между отделните албански партии какви противоречия стоят, защото когато се извади кандидатурата на Джезаир Шакири – командир Ходжа като специален съветник по проблеми на сигурността на Зоран Заев, част от албанските медии в Македония започнаха да припомнят как Шакири е бил готов да стреля срещу Ахмети, когато той беше един обикновен говорител на Армията за национално освобождение. Тоест, тук също има натрупани проблем, натрупани зависимости, бих казал, защото няма да се заблуждаваме, че първите две албански партии, които бяха създадени в Македония веднага след обявяване на независимостта на Македония 1991 г., и първите избори – говоря за Партия „Демократичен просперитет“ и Народно-демократичната партия – лично за мен те бяха забулвани от лабораториите на Държавна сигурност на Югославия.

Водещ: Кой ще контролира сега правителството?

Красимир Узунов: Правителството трудно ще се контролира. Правителството се движи на собствен ход, обаче правителството сега ще залага на европейска ориентация и на лобито, което е успяло да създаде, не без заслугите на България, в Брюксел да се приемат със симпатия неговите усилия. Но симпатията и материализирането на тази симпатия са различни неща и всичко зависи от хода и темпото на разговорите с Гърция и дали наистина се отива до легитимност, не на тази среща, дето Заев във вторник така драматично каза, че е готов да отмени всички предварително заложени срещи, само и само да се види с Мицковски, който е новият лидер на ВМРО-ДПМНЕ. От друга страна Мицковски казва: „Не може правителството и парламентът единствени да решават за името на Македония – трябва да се попита народа“. Връщаме се веднага към тезата на Груевски: „Ако трябва да се обсъжда името, това може да стане само на референдум. Ако мен ме питате, аз ще гласувам „Против“. Тоест, много е сложна ситуацията не само с намирането на решения за употребата на името, но и за това как то ще бъде прокарано първо в парламента и в македонското общество, а от друга страна и в Гърция. Страните са извървели определен път, но този път към момента, според мен, не е достатъчен.

Водещ: Г-н Узунов, ваша стара теза е, че Македония е миниатюра на етносите на Балканите. Въпросът е в Европейския съюз интересува ли се някой от миниатюри?

Красимир Узунов: Европейският съюз е много ангажиран със собствените си проблеми, които се увеличиха с излизането на Великобритания и с т.нар. „Брекзит“. Но Европейският съюз, ако решава да съществува и да се развива, а не да се капсулира и да се свежда може би до първообраза си, който е съществувал някога, трябва да обгражда периферните райони, каквито за съжаление се явяват Западните Балкани, да ги обгражда с особени грижи. Тоест, Западните Балкани наистина не трябва да бъдат разочаровани от един изключително продължителен и тягостен процес, справка преговорите на Македония с Гърция. Или се прави, или не се прави подобно нещо. Второ, тези доклади, на които и ние сме свидетели, за напредъка, и сме ги изпитали на гърба си, до голяма степен деморализират обществото, тоест, Западните Балкани. Да не забравяме, че това е място, където само допреди 15-20 години имаше войни. Тоест, това място с висока концентрация на напрежение и висока концентрация, веднага казвам, на въоръжение. Място, на което си дават среща, челен сблъсък много стратегически интереси, много външни влияния. Тоест, оттук нататък до голяма степен съдбата на Босна и Македония, през Сърбия, естествено, ще зависи от волята на Русия, от настоятелността на Европейския съюз и откритата роля, която играе Турция, изграждайки пета колона във всяка една от балканските държави, без изключение дали те са членове на Европейския съюз или пък кандидати за членство в Европейския съюз. Пак към началото на годината, няколко месеца назад трябва да се върнем, когато Еди Рама като премиер на Албания каза: „Ако на нас безкрайно много ни се отлага интеграцията, ние ще вземем да се интегрираме с Косово“. Тоест, подводните камъни са много повече, отколкото тези облаги, които се удължават непрекъснато, подобно на някога в древна Гърция на Зенон – колкото повече се приближаваш, толкова повече се отдалечава.

Водещ: Страната ни направи много за това да се говори за проблемите на Западните Балкани, но къде са рисковете процесът да спре до декларациите?

Красимир Узунов: Въпросът е дали тук една стара хронична болест на Европейския съюз – като декларации сме много добри, като пожелания сме много добри, а завършващият момент и прилагането на тези декларации, и гарантирането им след това става трудно. За справки – Босна, където Европейският съюз носи службата по сигурнжостта. За съжаление, Босна не е станала по-спокойна, по-стабилна, по-сигурна и по-просперираща. Напротив, 250 000 души са напуснали след края на войната. Не говорим за преди, които са по време на войната, говорим след това. Тоест, това е категорично виждане на липсата на перспектива. Да, някой ще каже, че трябва да ги сравняваме с тези, които са напуснали България, но ресурсът, от който се тръгва е различен. Аз затова съм далеч от мисълта, че примерно тези 2 млн. 125 хил. души, които би трябвало да живеят във Вардарска Македония в момента, те са там. Една част от тези, които са получили български паспорти, са ги използвали и са заминали на Запад, една част от албанците също са заминали. Това позволяваше примерно манипулацията на изборите от страна на Груевски.

Водещ: По-близки ли са до приемане в Европейския съюз Западните Балкани в края на Българското председателство?

Красимир Узунов: Ако не са по-близки, те са поне по-познати, по-ясни са нещата. А лично за мен се откроиха тези проблеми – проблемът, свързан с бъдещето на Босна, функционирането, тъй като лично за мен трудно функционира тази федерална форма на председателството. Проблемът „Косово – Сърбия“ и проблемът „Македония – Гърция“. Тоест, ако се вярва на македонските медии, се очаква да бъде постигнат договорът заимето, което е прието – Република Горна Македония, да бъде за обща употреба, пак казвам, с всичките резерви как ще мине през парламент, общество, референдум или не различните политически партии. Тоест, най-напреднаха отношенията Гърция – Македония. На следващо място е казусът между Сърбия и Косово, където Косово безкрайно се уповава на американска подкрепа, а Сърбия пък безкрайно разчита на волята на Русия и на Китай в постоянните членки на Съвета за сигурност. Тоест, тук надлъгването ще продължава. Ще се появява информация – ще се прави армия, ще се отлага създаването на армия на Косово. Появяват се тези „гумени патици“, за да се види кой как ще реагира по това, дали Косовска Митровица може да стане разменна монета и дали Сърбия може да си даде част от Северно Косово. Но за мен това е опипване на почвата, което трябва да върви по две линии. Косово всячески търси признания – от ЮНЕСКО до ООН, а Сърбия пък всячески иска да използва максимален процент от облагите на евентуално европейско членство, без да си губи отношенията с Русия. И на последно място, третата рана – това е Босна, за коят всичко е въпрос на време какво ще се случи със скоростта на процесите. Там е много непредсказуема обстановката. Може да настъпи криза много бързо, която ще се отрази и ще тегли мирните процеси на Западните Балкани назад. Така че затова казвам, че от гледна точка на Европейски съюз такава среща на върха, каквато се готви в София, никога не е имало и хубаво би било тя да завърши с определена декларация, която да е ангажираща, да не е пожелателна, и на която трудно може да съберем подписите на 28 плюс 6, но поне да наложим терминологията „Софийска декларация“, защото е много важно България или някой град от България да стане символ на определено решение, както ние говорим за Дейтън, за Дейтънско споразумение, както говорим за други.

Водещ: Прави впечатление, обаче, г-н Узунов, че по така откроените от вас три проблема на Балканите Европейският съюз има минимално участие за разрешаването им. Така ли смятат да продължат занапред от Брюксел, според вас?

Красимир Узунов: Не бих казал. Тук Брюксел се дистанцира от разрешаването, защото Брюксел по принцип бяга от проблеми. Това е, което ме тревожи за бъдещето на Западните Балкани. Никой не взима страна. Мога да кажа, че страните от Западните Балкани са въшлясали като войнишка глава от Първата световна война. Тоест, тук има толкова наслоения, толкова кризи, толкова конфликти, толкова противоречия, толкова междуличностни отношения, които включително определят поведението. Вижте фамилиите. Къде е фамилията Туджман, вижте къде е фамилията Изетбегович, когато говорим. Старият Алия Изетбегович, сега младият Бакир Изетбегович – това е продължение на определена линия. Тук има кланови общества, а за Европа те са неразбираеми. И тук не става въпрос, че те са свикнали, че ние много гледаме в историята. Но тази история до голяма степен е причинена от военно положение, включително и след войната 1999 г., бомбардировките над Сърбия. Преди това – отделянето на бившите югославски републики. Там има заложени много, много проблеми. Ако имаме някакъв шанс е, че не сме се доверили някога на онази Бледска спогодба България да влезе в Югославия. Хубаво, че не са се разбрали българските комунисти с титовите комунисти кой да бъде столица и къде да бъдат повече министерства. Иначе сега щяхме да сме в същата част от този котел.

Цоня Събчева