Кристиан Вигенин, БСП: Въпросът на дневен ред след изборите в Турция е доколко ще има компромиси от нейна страна в посока нормализиране диалога с ЕС

 

Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта спечелиха предсрочните президентски и парламентарни избори в Турция. Част от опозицията обвини президента, Върховната изборна комисия и Анадолската агенция в манипулация на изборите, оповестяване на фалшиви резултати. Бяха ли честни изборите? По този и още въпроси ще коментираме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио“Фокус“ с  Кристиан Вигенин – международен  секретар на парламентарната група на „БСП за България“ и председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Водещ: Вие бяхте наблюдател в Югоизточния турски регион Диарбекир, и казахте, че турските власти са се опитали да попречат на работата на наблюдателите. Как това се случва?

Кристиан Вигенин: Това беше планиран и организиран опит да се попречи на дейността на наблюдателите. Ние имаме косвени сведения, че всъщност такива наистина са били инструкциите към полицаите, които присъстваха в училищата, където се гласуваше. Процедура, която се повтаряше навсякъде – спираха ни, след дълги обяснения ни пропускаха, или пък след като влезем, ни изкарваха от секциите, отново дълги обяснения кой какъв е, почваха се едни звънения на по-висши представители и т.н. Загубиха голяма част от времето ни в такива неща. Пак казвам, без директно да ни откажат достъп, ни бавиха през цялото време. Каква е била целта на това – не мога да преценя, но в края на краищата подчертавам – ние сме поканени там от турското правителство. Ние сме  от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) там не по своя инициатива, по инициатива на турското правителство, и наистина беше доста дразнещо отношението на полицията специално в района на Диарбекир. Не навсякъде е било така, но в тази част на Турция определено полицейското присъствие беше изключително силно, и това се отрази както и на нас, така получихме сигнали, че по този начин е имало забавяне на изборния процес и в част от секциите. Аз самият не се натъкнах на такъв проблем при моето наблюдение, но други колеги докладваха, че е имало такива случаи. Разбира се, много е трудно да се прецени, специално когато говорим за сигурност в този регион, вероятно това полицейско присъствие е било необходимо, но струва ми се, че когато в едно училище има между 10-15 полицаи, това няма как поне на част от хората да не повлияе, да ги притесни, още повече, че част от полицаите стояха буквално пред самите изборни секции, пред вратите. И макар и да не бяха с официалните полицейски униформи, те бяха с баджове, и хората много добре знаеха, че това всъщност е полицията. Не твърдя, че това е оказало драстично влияние върху резултатите, но това е едно от нещата, които ние отбелязахме в доклада – предварителният, който беше обявен вчера, и съответно ще влезе в окончателния доклад за изборите, който комисията на ОССЕ ще изготви. Имаше дори момент, в който заедно с моя колега от Швеция, с който бяхме и наблюдавахме, един от екипите, които обикаляха в града, бяхме заплашени, че трябва да си тръгнем от секцията. Ако не си тръгнем, ще ни арестуват. Разбира се, ние останахме – те не дойдоха да ни арестуват. Но въпросът е, че този тип натиск беше налице през цялото време, пак казвам, въпреки това, че ние сме там по покана на правителството.

Водещ:  Военното положение, засиленото полицейско присъствие, вие говорите и за психологическо въздействие и заплахи. Страхуваха ли се избирателите? Как  оценявате ситуацията?

Кристиан Вигенин: Мога да кажа, че макар това да е един специфичен регион, в който влияние върху избора оказва още една разпоредба в законодателство, нещо, което също сме отбелязали в нашия доклад, това, че по решение на местната власт могат да се преместят избирателни секции по съображение за сигурност. Гласуването не може да се извърши в дадено населено място – хората, които искат да гласуват, трябва да отидат в друго. Това засягаше по официални данни над 120 хиляди избиратели, което за мащабите на Турция не е толкова значително, но все пак това е още един елемент, който да затрудни гласуването, и то точно в райони, където управляващата партия по принцип няма силни позиции и засегна по-скоро Народнодемократичната партия на Демирташ. Той  водеше своята президентска кампания от затвора, което също е доста безпрецедентно, и въпреки настояванията, той не беше освободен поне за периода на кампанията. Но според мен, все пак цялостното ми усещане от кампанията беше, че като цяло, процесът на гласуване течеше нормално. Нямаше напрежение нито в Избирателните комисии, нито пък усетих някакво особено напрежение сред избирателите. Вероятно част от хората са свикнали с тези извънредни мерки, но все пак да подчертаем – изборите се проведоха в условията на извънредно положение. Това неизбежно си оказва своето влияния. Но нашата оценка е, че не точно самият изборен ден, колкото периодът на кампанията се отрази на резултатите, защото президентът Ердоган и неговата управляващата партия по наша преценка използваха непропорционално административния ресурс като управляващи. И ние сме отбелязали в нашия доклад поредица събития, които безспорно доведоха до това, че нямаше равнопоставеност на кандидатите в тази кампания нито от гледна точка на финансирането, нито от гледна точка на участие в медиите, информация за неща, които са свързани с кандидатите. Самият президент успоредно с официалната кампания в качеството си на президент е имал поредица широко отразени изяви, които естествено натежават в дадена посока везните. Пет големи проекта, както се казва е прерязал първа лента в този период. И това беше отчетено в нашите срещи с медиите и неправителствения сектор. Някои препоръки на ОССЕ от предишни избори са били отчетени, други не съвсем, но в края на краищата това е резултатът от изборите. Те бяха признати от основния опозиционен опонент на Ердоган. Нарушенията не са от мащаб, който да постави под съмнение, под категорично съмнение все пак крайния резултат от тези избори. Оттук нататък Турция ще бъде управлявана от една много концентрирана в ръцете на един човек власт, както от гледна точка на президентските правомощия, така и на факта, че в парламента, макар Партията на справедливостта и развитието да няма собствено абсолютно мнозинство, заедно с коалиционния партньор, с който участваха заедно в тези избори, ще имат едно комфортно мнозинство, което гарантира изцяло контрола на властта в ръцете на Реджеп Тайип Ердоган.

Водещ: Казахте за неравнопоставеност на кандидатите, наблюдателите от ОССЕ също го констатираха. Тази констатация ще повлияе ли на резултатите по някакъв начин или вече нещата са ясни?

Кристиан Вигенин: Не може да има ревизия на тези резултати. Още повече, че официално и опозиционните партии признаха тези резултати. Дисциплиниращ ефект върху самия изборен ден имаше и фактът, че поне две- три паралелни преброявания вървяха в този ден. Опозицията в лицето на Мухарем Индже, който е кандидат на водещата опозиция на Републиканската партия заяви, че резултатът от паралелните преброявания не се различават сериозно от официално обявените резултати и той няма основания да постави под съмнение резултатите. Този въпрос за неравнопоставеността на кандидатите, за използването на административния ресурс на управляващата партия е нещо, което се констатира не на едно или две места. Може би тук беше много по-драстично изразено, но ние с този проблем сме се сблъсквали и в България, така че изводите трябва да си ги правим и за нас. Разбира се, не можем да сравняваме мащабите и начина, по който това се прави, но това е една от основните теми във всички избори. В такива страни като че ли повече фокусът е върху крайния резултат, докато в утвърдените демокрации много голямо значение има самият процес, прозрачността, гарантирането на това, че хората усещат свободата да направят своя избор, едно честно съревнование. Това гледа ОССЕ и няма избори, от които да не произтекат някакви препоръки към съответната страна. В случая е малко по-критичен докладът и се надявам властите да се съобразят. Направи ми впечатление един елемент, който се надявам да отбележим и в крайния доклад – начинът, по който протичаше гласуването, както беше организиран процесът, всъщност позволяваше само на някои места се регистрира такова нещо, но т.нар. „въртележка“, тоест гласуване, когато един избирател изважда бюлетини преди гласуването и след това се предават на всеки следващ предварително отбелязани бюлетини. Това донякъде ставаше възможно, защото избирателят получаваше и плика, и двете бюлетини преди да влезе в тъмната стаичка. Излизаха там със запечатани пликове, не знаем дали те в някои случай не са просто извадели бюлетината, за да може да се организира това гласуване на т.н. въртележка. Интересно ще бъде оттук нататък развитието. Често ми задаваха тези дни въпроса- това какво означава за Турция, за отношенията с България. Формално погледнато, не се променя много, тъй като Ердоган остава президент, продължава да има мнозинство неговата коалиция в парламента. Да, ще има повече концентрирана власт, но това, което е важно за нас все пак е, че и в кампанията се спази един сравнително добър тон.  На място питах, доколко България или нашия регион по някакъв начин са присъствали в тази кампания, дали е имало изявление от типа, помните „границите на сърцето“, някакви намеци за експанзионизъм тук в региона, твърдяха, че не е било така. Кампанията е минала почти изцяло върху вътрешни теми. Дори националистите, които впрочем доста силно се представиха в тези избори,  не са имали някакви амбиции по отношение на нашия регион, което е добре. За нас е важно да продължи да се спазва споразумението за мигрантите, за нас е важно да продължи сътрудничеството в икономиката, да видим какво можем да постигнем по отношение на доставките на газ като втори маршрут и източник за природен газ за България.  Да се опитаме максимално да пазим добросъседските отношения, което означава ненамеса във вътрешните работи. България трудно би могла да се меси във вътрешните работи на Турция, но е имало опити Турция да се меси в нашите.  Надявам се да развием едно по-активно и институционално сътрудничество, защото неведнъж в последните месеци съм казвал, че се опасявам, че отношенията като че ли България-Турция се превърнаха на заложник или следствие на личните отношения на премиера Борисов и президента Ердоган. Това в някои случаи има своя позитив, но трябва да намери развитие на други равнища, защото да допуснем, че в един ден единият от двамата няма да го има, няма да бъде на тази позиция. Трябва да търсим повече и институционалния диалог и междуинституционалното взаимодействие, не толкова личните контакти. Тук вече е въпрос и властта да осъзнае този факт.

Водещ: Какви са очакванията за управленските ходове на президента Ердоган оттук нататък?

Кристиан Вигенин: Ако трябва да анализираме и самата кампания, и посланията, струва ми се, че няма да има съществена промяна. Вероятно в някакъв момент, надявам се скоро, извънредното положение ще бъде отменено, но при всички случаи проблемът със сигурността ще остане водещ за Турция. Той и в своите първи изявления подчерта, че ще продължи да осигурява спокойствието по границите със Сирия особено, на юг, че ще помага, както той се изрази – по памет цитирам – ще освобождава Сирия, за да може сирийските бежанци да се върнат в Сирия, тоест, очевидно операциите в Сирия ще продължат. Ще наблегне, според мен, в по-голяма степен и на икономиката, тъй като една от причините да бъдат изтеглени по-рано изборите, което впрочем в някаква степен хвана неподготвена и опозицията, бяха негативните сигнали, които идваха по отношение на турската икономика. Вероятно ще вземе мерки това да се промени. Големите проекти ще продължат да бъдат реализирани. Дни преди изборите, както споменах той преряза лентата, направи първото кацане на новото истанбулско летище, едно от най-големите в света, ако не и най-голямото. Разбира се, този проект предстои да бъде довършен, но така или иначе вече е към своя финал. Вероятно ще има и други такива инициативи, които нарекоха някои от тях даже грандомански, но Турция може да си го позволи очевидно, тъй като е огромна икономика, с огромен потенциал и човешки включително. И това за нас е важно, защото нашите икономически и търговски връзки са силни, нормално е те да продължат да се развиват. Ние имаме интерес от това. Но подчертавам, трябва ние самите също все пак внимателно да преценяваме доколко и докъде и да внимаваме, и да реагираме когато усетим, че има уклони към намеса в нашите вътрешни работи. Много е важно и последно може би в тази връзка да видим какво ще бъде отношението на Ердоган към връзките с Европейския съюз. Знаете, че България се опита да възстанови диалога по време на председателството на срещата във Варна през март. Не произтече нещо съществено от това, макар че плюсът е все пак че такава среща имаше. След това обаче бяха насрочени изборите, нямаше време нещо да се развие в тази посока. За мен е интересно доколко Ердоган ще се опита да нормализира диалога с Европейския съюз и да се види в каква посока ще върви Турция. Много се говори в тези дни за тази „пълзяща ислямизация“ в Турция. Може би е малко силен този термин, но наистина знаците са на много места. Докъде ще спре – това е въпросът. Колкото по-силни са връзките в Европейския съюз и опитите на Турция все пак да поддържа нормален диалог, вероятно ще има известни самоограничители, няма да се допусне националистически религиозни движения да влияят на политиката.

Елеонора ЧОЛАКОВА