Кристина и Михаил Белчеви: Най-важното, което трябва да  възпитаваме децата да се събуждат с усмивка и да се радват на тази красота наречена живот

 

Интервю на артистичното семейство Кристина и Михаил Белчеви в седмичното предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: На фона на политическите страсти за Изборния кодекс, на недоволствата от различни страни,  новини за морбили и протести ние ви предлагаме късче време с фокус към красивото, към хубавата българска музика, поезията и мястото им днес. В седмицата на любовта и виното сме поканили артистичното семейство Кристина и Михаил Белчеви. Добре дошли в нашето студио.

Михаил Белчев: Добре заварили.

Кристина Белчева: Добре заварили. Много ние  приятно, че сме тук.

Водещ: Да започнем с любим стих.

Михаил Белчев: Да започнем. Бих казал, че нашият живот започна за n-ти пък, когато се роди моят син. И всъщност ние си говорим със съпругата ми за времето преди Косьо и времето след него. И аз тогава написах едно стихотворение за жена ми и за раждането на Косьо. Нека тя да го каже.

Кристина Белчева: Стихотворението се казва „Рождество“. За мен беше изключителна изненада, когато разбрах, че той го е написал през нощта след раждането на Косьо. И то е:

 

Ръцете ми останаха сами.

Дъхът ми счупи всякакви окови.

Разбрах, че в този ден ти се роди.

Камбаните забиха като нови.

 

Небето приближи се до страха,

за който бях разказвал вече в песен,

и ми прошепна тихо на ухо:

„Не се страхувай, имаш син небесен!“

И аз си спомних, че във Витлеем

роден е Той, и тръпнела звездата,

а ти роди се, само че през ден.

За мен и майката ти са чудесата.

 

И нека оня Бог да ни прости,

и да се знае, че е във душите,

че НЕГО нямаше ли го у нас,

не би изплакал ти по обед, сине!

 

И в тази свята нощ на колене,

пред Рождеството с бъдещите рани,

аз падам тук пред майката на Бог

и два пъти в краката на жена ми!

 

Водещ: Много е красиво.

Кристина Белчева: Наистина, да. Красиво е и аз много го обичам.

Водещ: Какви емоции поражда то във вас, г-н Белчев?

Михаил Белчев: Първо, поражда спомени и то много хубави, защото това бебе беше чакано толкова много години. Нашата разлика с него е 49 години. И от мен нямаше по-щастлив човек в този момент. И ето, че това чувство е намерило мястото върху лист. Аз съм безкрайно благодарен на моята съпруга затова и днес си позволявам отново да повторя, че много обичам съпругата си, ценя я, още съм влюбен в нея.

Водещ: Г-жо Белчева, романтичен!

Кристина Белчева: Да. Романтичен – винаги е бил такъв и точно затова го харесах – много различен, прекрасен. Ние така се запознахме. Всъщност аз първо чух песен по негови стихове и реших, че този, който е написал песента, е голям романтик. А това е песента „Самота“ по музика на Асен Гаргов, стихове на Мишо, изпълнена от Лили Иванова. Запознахме се два дни след като бях чула песента и си зададох въпроса „Къде са тези романтични мъже?“. Аз мисля, че мечтата на всяка жена е да срещне точно това – романтиката, да срещне своя принц. Това е най-важното нещо – намирането в този живот.

Водещ: Започнахме с поезия и с думи за любов. Къде са тези ценности днес?

Кристина Белчева: Аз мисля, че ги има, колкото и да сме разочаровани от младото население. Скоро имах среща с един поет от моето предаване „Часът на думите“, който е и преподавател, и той такива неща разказа за срещата си с учениците, че аз се изплаших. Но мисля, че не бива да се обобщава. Имам предвид нашия син, имам предвид неговите приятели, приятелки –мисля, че те са съвсем нормални хора, които ценят всички красиво в живота, които търсят красотата, търсят романтиката, имат отношение към поезията не само като литературен жанр, а поезията в живота. Така че ценностите винаги са едни и същи. Според мен няма промяна в тях. Всяко поколение, като че ли по-възрастно подценява по-младото, а не бива. Може би съм оптимистично настроена, но така мисля.

Михаил Белчев: Аз мисля, че не са ни напуснали романтиката и любовта към поезията, към четено. Въобще четенето е живот. Аз не мога да си представя да живея, без да прочета нещо.

Водещ: В предаването преди вас си говорихме за политика, за всички тези политически страсти, на които ставаме свидетели ежедневно – новини за морбили, за недоволство.

Михаил Белчев: За отрова.

Водещ: За отрова включително, за скандали. Остава ли ни време за романтика на фона на всичко това, което ни заобикаля?

Михаил Белчев: На мен ми остава.

Кристина Белчева: И да не остава, трябва  да намираме. Аз също понякога много се ядосвам на медиите, защото винаги започват с лошите новини. Тоест, ако няма нещо негативно, скандално, то не е новина. А мисля, че трябва да е точно обратното. Трябва да се внушава на хората, че има красиви неща, че има щастливи хора, че има успели, че има хора, които са направили открития, че има такива, които спасяват животи, които възраждат с присъствието си, с изкуството си, с това, което умеят. И именно тези хора дават надежда на другите, които са след тях. Това трябва да е най-важното. Другото не го разбирам. Винаги е имало лошотия на този свят, винаги е имало болести, трагедии, но не трябва да бъдат водещи. Това смазва хората, това ги потиска и това не им дава мотивация да продължават. Какво тогава да говорим за младежите? Къде те да намират изхода? Не е толкова лесно, а само ги обвиняваме. Това не е добре. Мисля, че ако имаме някакви забележки към младото поколение, вината е в нас. Аз така мисля.

Водещ: В родители, в училище?

Михаил Белчев: Да. Всичко започва от семейството, минава през училищата, през улицата.

Кристина Белчева: Тези дни срещнах една учителка по улицата и тя сподели с мен, че става все по-трагично в училище. Казва „Аз му пея, той ми плюе в лицето“. Толкова страшно ми прозвуча, че си помислих едва ли не, че си го е измислила. Оказа се, че не е така. И точно тогава се замислих къде е семейството. Мисля, че трябва да търсим вината в себе си. Ако имаме забележки към децата, вината първо е в нас, след това в училище и в обществото и до голяма степен медиите, наистина. Защото това, което ни залива, ги залива и тях от малки и по някакъв начин ги формира. Това са насилие, убийства, скандали, интриги. И щат – не щат те слушат новините покрай родителите си, гледат едни филми, които се дават във време, което всяко дете е пред телевизора – с много насилие, и после ние ги обвиняваме. Е, къде е вината? Най-малко е в децата.

Водещ: Ставаме свидетели на агресия в училище, и на медицински лица – хора, които всъщност спасяват животи. Затова ви попитах и къде откриваме утеха и успяваме ли да я открием в поезията, романтиката на фона на всичко, което се случва?

Михаил Белчев: Много млади хора пишат. Аз имам възможност от време на време да получавам информация затова какво става в България по отношение на книжнината и мисля, че имаме доста талантливи хора, пишат, мислещи са. Графомани колкото щеш, но има и много качествени неща – и в областта на прозата, и в поезията. В песента нещо сме загазили. Защото да, няма шлагери, няма запеваемост, няма неща, които да са любопитни за младите хора. Хубавото е, че поне създават групи, търсят нещо по-друго, по-интересно. Аз съм оптимист. Вярвам, че нещата ще се наместят и ще си намерят майстора, дето е речено, защото те имат нужда от изява, имат нужда да изкажат посланието си с песен, с някаква музикална или с поетична форма в песента. Искам да вярвам и искам да зная, че ще има някакъв изход.

Кристина Белчева: Искам само да кажа, че е много хубаво това, че ние вярваме и  че имаме надежда, но има много талантливи хора, които пишат качествена музика, качествена поезия за музика и талантливи хора, които я изпълняват. Въпросът е, че те не виждат бял свят и в един момент се отказват.

Водещ: Защо?

Кристина Белчева: Да, защо? То това е един въпрос, на който всеки, който е в музикалните среди, знае отговорът. Има няколко човека, които са големи продуценти, и те толерират колкото е…. търся елегантна дума, но няма – колкото е по-просташко, толкова е по-продавано. Защо – не знам. По този начин се манипулира и вкусът на подрастващите, защото те нямат с какво да сравняват. Аз няколко години преподавах актьорско майсторство в Музикалната академия. Знам колко талантливи хора има и какво им струва. Първо е много скъпо да се запише една песен, а ако няма клип, тя не може да стане популярна. А всички младежи гледат в интернет, там харесват, там тези песни най-вече се популяризират. И тогава какво правим? Не можем да ги обвиняваме така – „ама то няма“, напротив – има качествени песни, има качествени изпълнители, обаче те не са интерес за онези, които дават пари. И явно това е някаква политика. Чия? Не знам.

Водещ: А от кого се учат тези деца? Кой е пример за тях, от чужбина ли, за да пишат такива текстове и да залагат на комерсиалното?

Кристина Белчева: Не знам. Просто те виждат, че това се продава. И някои правят компромис със себе си, защото са решили, че така, по този начин трябва да си изкарват хляба. Това е истината.

Михаил Белчев: Няма нищо лошо в комерсиалното в изкуството. То трябва да бъде на пазара. То не е само за душите, за семейството и за няколкото приятели. Трябва да стигне до голямата публика, но да бъде на ниво. Да бъде интелигентно поднесено. С мисъл. Не може да се хвърля вина така, защото децата не са виновни, но става дума, че става много скъпо това изкуство. Става много скъпо. Това са студиа. Това са минути, оркестри, записи, пари, пари, непрекъснато. По клиповете се хвърлят безумни пари от страна на тези богати мениджъри и то за големи боклуци, за нещо, което в никакъв случай не е стойностно и не е необходимо за тези хора и за нас даже. Аз чакам години да ме зарадва една песен на млад човек, да ме възроди, да ми напомни, че не току-така е минал и моят път. Че някой върви след мен и защитава моите ценности, не говоря за личните ми пристрастия, но все пак да има някаква приемственост, да има нещо красиво. Да има красота,  любов, истинска човешка песен.

Водещ: Днес сякаш дадена песен привидно става хит. След това бързо, бързо се забравя. Не остава във времето, трудно се запява – това, което и вие споменахте. Какво се счупи? Откъде идва тази бърза забрава?

Кристина Белчева: Качествените песни мисля, че остават и се пеят. Те издържат проверката на времето и остават. Не говорим за такива някакви примерно летен хит, еднодневки. Няма лошо в това. Нека да ги има, стига да има някаква мисъл, послание в тях. Да има закачка,  хумор, виц. Защо не? Но груба простотия ни залива не само като текст и като музика, но и като поведение. То е грозно. То е уродливо. Аз не знам как може да се харесва. Може би някаква форма на протест. И за това съм си мислила. Но едва ли е това. Мишо с жест показва, че не е това, което е още по-лошо, защото ако е форма на  протест, пак има някаква мисъл.

Михаил Белчев: Това не е моето време на Виетнамската война, на Удсток, на протеста на поколението. Тук това, което става на екрана или на сцената, няма нищо общо с протест. Това е някакво недомислие, някаква наистина войнстваща простотия.

Кристина Белчева: Говорим и за унищожаване на таланти. Аз няма да цитирам име, но имах една студентка, която за мен е на световно ниво като качества, като визия,  като глас, като изпълнителски възможности, като актьорско майсторство. Това момиче в момента пее глупости. Много е популярна, но и дават да пее глупости. Защо? Кому е нужно това? Тя като качества наистина е на едно високо ниво. Защо? Това е едно унищожаване на талантлив човек в името на грубо комерсиалното, в името на грозната манипулация точно на младите хора, които харесват. Едно нещо, като им се покаже по 100 пъти, 1 000 пъти с един атрактивен клип, те го запомнят, те започват да подражават.

Водещ: Откъде отвън получаваме влияние в музикален план?

Кристина Белчева: Не може да се каже отвън. Ние може да получаваме от европейска, от американска музика. Но ние взимаме лошото. Защо не копираме хубавото? Защо не се подражава на онова, което наистина е стойностно? Не знам. Самата аз понякога не мога да си отговоря. А ако отговорът е, че това е умишлена манипулация нечия и нечий план, това е още по-трагично. Нека да си говорим за нещо красиво. Проблемите са толкова много и ние задълбаваме лошо. А пък мисля, че все пак трябва да говорим и за нещо оптимистично. Театралните и концертните зали на утвърдени изпълнители, вече възрастни, за които Юлиан Вучков каза, че вече трябвало да се махат от сцената, са пълни. И няма човек, който да може да каже за такава личност, че трябва да се махне от нея. Това в световен мащаб не съществува. Има интерес към качествена драматургия, което означава, че нещо се случва. Има някаква раздвижване на пластовете. Има някакво осъзнаване и харесване на качествени неща. Тоест не можем да търсим само онова, което се счита за някаква духовна деградация, а трябва да виждаме и другата страна.

Водещ: Ако допреди години говорехме, че театралните салони са празни, то сега се пълнят.

Михаил Белчев: Вече са пълни с месеци напред даже за някои представления. Дойде едно поколение, което доста добре се изгради и спечели телевизионното любопитство и успя така да се върне в театъра вече със самочувствие, с популярност и вече пълни залите.

И то е една група млади актьори, които са великолепни и са на европейско ниво.

Кристина Белчева: Не само млади, а и малко над средното поколение. Уникални  актьори, които много добиха популярност от телевизионните сериали, което е прекрасно, защото те тласнаха публиката в театралните зали, за да видят на живо любимите си герои, любите си артисти. И аз съм много щастлива, защото наистина се върна онова време, в което месеци напред няма билети пред театрите, търси се.  Хората чакат да получат билет за спектакъла, който искат да видят. Много, това са много хубави неща. Пълните концерни в Зала 1 на НДК. На Мишо юбилейният, и този за поезията в песента, и за този на Йорданка Христова. И, ето сега предстои прекрасен юбилеен концерт на Стефан Димитров. На Нели Рангелова – великолепен. Не искам някой да изпусна, защото има много хубави концерти.

Михаил Белчев: Марги Хранова.

Кристина Белчева: Да, великолепни изпълнители. И всички знаем колко трудна и колко скъпа е организацията на един такъв концерт. Въпреки това всяка година все повече се пълнят, все по-голям е интересът. И все повече млади хора влизат, което на някой може да не се харесва, но е факт.

Водещ: Вие тръгнахте в тази посока. Ноември месец беше големият ви концерт. С какви емоции?

Михаил Белчев: 8 ноември на Архангел Михаил. 50 години на сцената. 90% бяха мои стихове за песни. Много се радвам, защото колегите ми ме уважават и ценят това, което съм написал за тях. Години наред тези песни не помръкват, остават да дишат. И фактът, че се пълнеше залата при всеки един концерт, е гаранция за това, че хората не се разделят с тези песни. Те са част от живота им, от бита им, с тях са се разделяли, събирали са се.

Водещ: Коя е песента, най-свидна на сърцето ви? Те са много, но някоя, която сега да пуснем за слушателите.

Михаил Белчев: Много песни. „По първи петли“ – това, което пее Васил Найденов, на Стефан Димитров. Това, което аз пея в „В полумрака на спомена“. Със Стефан Димитров я написахме. Така си кръстих и юбилейната поетична книга. „Късна любов“, която пеем с Кристина, на Асен Масларски и Милена Лилова. „Спомен за утре“ на Хайгашод Агасян и Атанас Капралов.

Кристина Белчева: „Не остарявай, любов“. „Младостта си отива“, „Булевардът“, негласният химн на София.

Михаил Белчев: Те са много, много песни в тези години…

Кристина Белчева: Има и много, които не са популярни, за съжаление. Има изключително хубави песни.

Михаил Белчев: Да. Има много песни, но те са в чекмеджетата на редакторите.

Кристина Белчева: За 8 ноември, той понеже е много скромен и няма да го каже, нашият син най-много се впечатли и каза:  „Тате, ти си единственият изпълнител, койот виждам да му стават на крака в началото на концерта, а не в накрая.“ Косьо много се впечатли от това, което наистина е толкова вълнуващо и задължаващо, но пък за мен е обяснимо, защото Мишо винаги е бил много отговорен към публиката. Отговорен е към думите, към онова, което той освобождава от себе си, пълно с неговата емоция и го пуска в пространството. Той е изключително отговорен към всичко онова, което пише за колегите си и към онова, което пее. Винаги го прави с много любов, с много страст и той е един скромен човек. И наистина за мен беше абсолютно заслужено това ставане на крака, толкова съм благодарна на всичките тези хора, които оценяват човек като него, оценяват, че той наистина  е правил всичко с любов за тях.

Водещ: Няма да питам него, а вас един много прозаичен въпрос, но всъщност много човъркащ – откъде черпи вдъхновение и енергия? Вие го познавате може би най-добре.

Кристина Белчева: Той е много чувствителен, много раним и не мога да кажа, че му е много лесно да си намира вдъхновение, но поне аз винаги през годините съм правила всичко възможно да има най-прекрасната атмосфера около себе си, за да може да е освободен от всички битови ангажименти, за да може да намира красотата, която да го вдъхнови. Това за мен е много важно, а мисля, че той е белязан, не знам откъде, от някъде му идва, той си знае най-добре. Колко пъти ме е будил нощем, за да ми прочете какво е написал, откъде му е дошло това вдъхновение, той си знае. Дай боже по-често да му се случва и да не го напуска, това е много важно. А сега пък на 28 март във Варна сме подготвили един концерт, който мисля, че ще бъде много вълнуващ, защото той е мислен точно за варненската публика. Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Хайгашод Агасян, Джина Иванова, режисьор ще бъде Коста Вандуков, ще има млади изпълнители, ще изпълняват песни на Мишо. А самият концерт като драматургия е измислен много интересно като спектакъл.

28 март, във Варна, във Фестивалния комплекс.

Водещ: Това е талант да подреждате думите по най-добрия и вълнуващия начин. В така обичаната „За теб Българийо“ казвате:

„От теб съм взел очите и ръцете,

за да те виждам и прегръщам аз.

Нозе да нямам, пак ще се затичам

към тебе в най-трудния ти час.“

И завършвате:

„След мен не зная аз какво ще бъде,

но сигурно ще бъде по-добре.

Михаил Белчев:

…но сигурно ще бъде по-добре.

И само за едно ще съжалявам,

че няма да ме има някой ден.“

Водещ: Много тъжно.

Кристина Белчева: Не е тъжно, не е тъжно, защото е с много любов за България, която внушихме и на нашия син за добро или за лошо, много вярвам, че е за добро. Той не иска да  мръдне от България, толкова обича страната, че нищо не е в състояние да го накара да живее извън България. Въпреки, че и той среща трудности, като много млади хора. Сблъсква се с несправедливост, с всички тези лошотии, които са слабостите на днешното време, обаче с такава любов е закърмен, че той няма как да не устои. Така че това е нещо красиво

Водещ: Какво ви дава България?

Михаил Белчев: Всичко.

Кристина Белчева: Ама защо трябва тя да ни дава на нас? Ние трябва да даваме на нея.

Водещ: Споменаваме на няколко пъти сина ви. С какво се занимава?

Кристина Белчева: С какво ли не. Той следва Защита на националната сигурност, и за нас беше изненадващо, но на него му е интересно, защото тя е многопосочна. Негов избор, той си решава. Но пък свири, той е прекрасен китарист. Много хубав албум издаде „Свръх доза любов“ с прекрасни песни, хубави стихове за песните му написа естествено Мишо, Александър Петров, той самият си написа и то направи един сполучлив опит, музика също си измисли за някои от песните. Едната е на синът на Богдана Карадочева, също беше изненадващо за нея. Така се получи нещо много интересно, сега Стефан Димитров му подари една песен по стихове на Маргарита Петкова и Богдана Карадочева, това ще запише в момента и я готви даже за концерта на Стефан Димитров. Много е щастлив, че Стефан го покани като млад изпълнител.

Михаил Белчев: Много важно.

Кристина Белчева: Наистина великолепна, разбира се, че е важно. С това се занимава и с много други неща, той има много интереси. Сега се опитва да започне да снима клипове, разучава възможностите на снимачната техника. Интересно лице е.

Михаил Белчев: Млад европеец.

Водещ: Допитва ли се до вас, г-н Белчев?

Михаил Белчев: Да.

Водещ: И се вслушва?

Михаил Белчев: Понякога, не досажда. Гордеем се с него, качествено момче е, мъжко момче е.

Водещ: Бяхте удостоен съвсем наскоро с орден „Стара планина“ I степен за изключително големи заслуги в областта на културата и изкуството. Един „много неочакван въпрос“ – какво стои зад тази награда?

Михаил Белчев: Задължително… де да знам. Това е 50 години работа, която ми е доставяла и удоволствие, и мъка, но се радвам и съм щастлив, че съм забелязан в тези години, че съм оценен по достоен начин. Приемам го и като награда на целия ми жанр, към този странен занаят – красив и непрощаващ никому.

Водещ: А благодарен ли е?

Михаил Белчев: Занаятът казах вече – този странен занаят. Богомил Райнов имаше едно такова определение и аз го използвам и в моята работа, но има и още нещо. Аз се подписвам на автографите „на еди- кой си, сърдечно Мишо Белчев“. Това го взех от великия Борис Христов, на който писах в 60-те до Миланската скала и той ми отговори, пращайки ми автографа си със „сърдечно“. И това ми хареса, защото то е обобщение  на цялата ми същност, към този човек, за да иска от мен автограф, аз не бива да го подценявам, аз не бива да му давам по-малко от сърцето си. И затова този занаят е благодарен.

Водещ: Има ли нещо, за което съжалявате и бихте променили?

Михаил Белчев: Съжалявам, че не мога да върна времето назад, за да започна пак по същия начин.

Водещ: Пак по същия начин?

Михаил Белчев: Пак по същия начин, точно по същия начин.

Кристина Белчева: Аз мисля, че всеки може би иска да се върне в младостта си и да върне понякога времето назад.

Михаил Белчев: Говоря за време, не за младостта. Младостта – относително понятие. Аз съм започнал 73 години, но съм млад, защото съм млад по душа. Аз вярвам в любовта, аз обичам, аз искам да живея, аз искам да измислям разни работи, за които хората са ми благодарни. Срещам се по улицата с много хора, които ми целуват ръка. Какво по-хубаво от това няма?

Кристина Белчева: Така и тогава защо искаш да връщаш времето, аз никога не искам да връщам времето.

Михаил Белчев: Ще го повторя същото нещо?

Кристина Белчева: Защо същото пък трябва да повториш? Вече си го изживял, няма да ти е интересно същото.

Михаил Белчев: Ще прескачам нещо, които не е трябвало да направя, просто ще избегна някои препятствия, за които вече съм предупреден.

Кристина Белчева: Може пък други да се появят, не се знае дали няма да са по-страшни.

Михаил Белчев: Ама ще ги разкарам с пълна сила, моля ти се.

Кристина Белчева: Я си гледай утрешния ден, може да ти донесе много по-приятни емоции от всичко, което си изживял досега.

Понеже сме в края на седмицата за любовта, посветена на любовта и виното. Знам, че всички мъже, ако ги попиташ, предпочитат празника на виното, а всички жени – любовта. На мен ми се иска само предстоящите седмици всичките да посветени, защо пък да е само една седмица посветена на любовта, нека всичките да са пълни с любов. Мисля, че ако срещаме деня с усмивка и го завършваме с усмивка и ако гледаме с любов към всичко, което ни заобикаля, нещата ще се променят към добро. Това е най-важното, което дори трябва да възпитаваме децата – да се събуждат с усмивка, да се радват на това, което виждат, да се радват на тази красота наречена живот, защото всичко, което виждаме е толкова красиво. Като се замисля, че някой ден няма да ги виждам, за мен е най-страшното нещо. Наистина трябва да се възпитава усещането, сетивата да са настроени за красота.

Михаил Белчев: Помня, че със Стефан Димитров написахме една филмова песен, която Вили Кавайджиев изпя, Царство му небесно, и там финалът е:

„Тихо пия водата ти.

Тихо лягам в земята ти.

Ти ме повика, ЖИВОТ.“

Водещ: Нещичко да кажем за завършек – любим стих. Нещо за любов?

Кристина и Михаил Белчеви:

„Ще се срещаме отново несигурно след години на масата

В стаята в същия час.

Все по-близо до ангела,

Който ще всеки път тихичко ще взима един от нас.“

Милослава АНГЕЛОВА