Крум Сираков, спелеолог: Константен е броят на младите хора в България, желаещи да се занимават със спелеология и проникване в пещери

Крум Сираков, спелеолог от Българската федерация по спелеология и член на Пещерен клуб „Черни връх“ – София, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за състоянието на пещерите в Асеновградския край, за тяхното опазване, както и за подготовката, необходима за проникването в пещери.

Фокус: Г-н Сираков, колко са пещерите на територията на Асеновград и опасни ли са те? Има ли пещери е региона, които са пригодени за обикновени посетители?
Крум Сираков: Около 200 са пещерите в района на Асеновград, като 99 % от тях са пропастни и изключително опасни. Близо до Асеновград е разположен един от най-богатите карстови райони  – 407-ми или Добростанския район. Там пещерите са около 200, с уговорката, че според класификацията на Българската федерация по спелеология всяко нещо с над 10 метра дълбочина или дължина се брои в за пещера. Повечето от тези 200 пещери са малки, но има и много големи, включително и едно от най-големите отверстия в България – 130 метра. Пещерата се нарича „Дружба. Фактът, че 99 % от пещерите в Асеновградския край са пропастни означава, че опитите за влизане в тях ще доведат до фатален край. Не препоръчвам да се влиза в тях. Вече има загинал човек в пещерата „Иванова вода“ преди време, който е искал просто да надникне и е паднал от 50 метра височина. Това се равнява на падане от 14-етажна сграда. Има няколко пещери, които са в близост до маркирани пътеки. Не трябва да се доближаваме. Понякога е хлъзгаво, а и много от пещерите даже започват направо с отвес, без хоризонтална част преди него.
Само 3 от всички около 200 пещери в Асеновградския край са хоризонтални. Едната от тях е благоустроена и се нарича „Добростански бисер“. Останалите са далеч, трудни са за намиране и попадат в очертанията на биосферен парк „Червената стена“. Около тях имат право да се намират само хора, притежаващи разрешение от МОСВ и то не с цел туризъм, а научна дейност. Тази дейност е извършвана от нас като пещерняци или оказваме съдействие на други специалисти да я извършват. Очаква се в първите месеци на 2018 година пещерата „Добростански бисер“ да бъде отворена за посетители.
Фокус: Поддържат ли се пещерите в Асеновградския край и по какъв начин?
Крум Сираков: Поддържането на пещерите в Асеновград в добро състояние е свързано основно с опазването им от замърсяване. Полезно да се знае, че само кадмия от най-разпространените батерии – АА отравя 600 куб. метра вода. Затова батериите трябва да се събират и да се изхвърлят на определените за това места. Това не важи само за пещерите, а и паркове, за улиците и т.н. Поддръжката на пещерите се състои точно в това – опазване от замърсяване. Част от пещерите в Асеновградския край попадат в биосферен парк „Червената стена“. Тези, които не попадат са пропастни и много опасни. Преди години бяха регистрирани прецеденти по отношение на замърсяването на пещерите в България, но за радост те нямат фатални последствия. Имаше случай с изхвърлени голямо количество растителни отрови с изтекъл срок на годност в пещера в Северна България. Специалистите ги вадиха с противогази дни наред. В пещера в Странджа лично аз съм намирал рамка от мотор, недоумявайки как е попаднала там, след като трудно успях да вляза. От героизъм се вършат всякакви чудеса.
Пак ще отбележа, че пещерите са особено опасни през зимата. Освен всичко друго, свързано с атмосферните условия, в пещерите има колонии от прилепи. Те не трябва да бъдат обезпокоявани, защото това може да ги убие.
Фокус: Г-н Сираков, каква подготовка трябва да има човек, за да може безопасно да прониква в пещери?
Крум Сираков: Подготовката на човек за влизане в пещера започва с осъзнаването на факта, че никой не е по-голям от гравитацията. Човек не трябва да си помисля да върши геройства, независимо дали завива крушка и простирам пране вкъщи или е решил да става пещерняк. За проникването в пещери си има Федерация по спелеология в България, има и клубове за пещерняци във всички големи градове в България. Тези клубове провеждат ежегодни курсове. Ако човек иска да се занимава с това нещо, то би могъл да отиде в подобен специализиран клуб, да се запише и да си изкара курс. Чак след това ще може да се занимава с проникване в пещери безопасно както за себе си, така и за околните. Не трябва да подценяваме рисковете. Ако говорим за курс по плетиво, тогава най-много да се убоде някой. В пещерите някой може да се рани лошо, дори да загине. Курсовете за придобиване на квалификация за проникване в пещери са както първоначални, така и за надграждащи – за припомняне и придобиване на нови знания.
Фокус: Отчитате ли интерес у младите хора към пещерите? Любопитни ли са, имат ли желание да проникнат в пещера?
Крум Сираков: Константен е броят на младите хора в България, желаещи да се занимават със спелеология и проникване в пещери. Отчита се огромен интерес на младите към пещерите. Курсове за обучението им протичат в цялата държава. Първоначалните са за придобиване на квалификация „пещерняк“, тоест това е човек, който може да членува в клуб, да използва клубна екипировка и да влиза в пещери. Освен това се провеждат и ежегодни курове за надграждане – за техническо усъвършенстване, за картографиране на пещери, спасителни и инструкторски курсове. Бройката на желаещите определено не намалява, тя е постоянна в годините. Това е хубаво, защото спелеологията е започнала преди 86-87 години. Тогава е организирана като движение. През всички тези близо 90 години е свършена много полезна работа, включително откриване и картографиране на пещери, картографиране на вече открити такива, създаване на картотека с пещерни карти в България и чужбина. Грехота ще е да се допусне скъсването на нишката. Ние няма да го допуснем. Затова работим непрекъснато с нови млади хора.
Пещерите са непозната територия за обикновения човек, въпреки че има какво ново да се види и научи, свързано с тях. Проникването в пещери е колективно занимание. Ние се учим на взаимопомощ, на това, че във всяка секунда животът ти зависи от колегата, а неговият зависи от теб. Грешките се заплащат много скъпо. Моят инструктор казваше, че правилата на пещерняците са писани с кръв. Звучи патетично, но е точно така.
Фокус: Провеждате ли експедиции? Участват ли в тях младите хора – вашата смяна след години?
Крум Сираков: Всяка година Българската федерация по спелеология провежда всевъзможни експедиции. Такава се проведе и в Асеновград преди дни. Решихме да обърнем повече внимание на младите, да им обясним за спелеологията и с какво се занимава тя. Целта ни беше също да видят хората, че ние пещерняците не сме „Черен орден“, който стои настрана и гледа останалите отвисоко. Но основната ни задача беше да подготвим нашата бъдеща смяна – младите хора. Говорихме с тях, обяснявахме им, показвахме им нашата техника и оборудване. Имаше огромен интерес, който не очаквахме – между 50 и 80 деца. Те научиха най-важният урок – да се пазят от непознатото и да не влизат в пещери, ако не са подготвени за това.
Тони МИХАЙЛОВ