Кръстю Кръстев, Драматичен театър-Пловдив: През 2018 година ни очакват по-големи предизвикателства, подготвяме постановка по „Тютюн“ на Димитър Димов и още много изненади

снимка: Драматичен театър - Пловдив

Кръстю Кръстев, директор на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за постигнатите успехи през изминалата 2017 година, също за очакванията и плановете, свързани с настоящата 2018-та.

 

Фокус: Г-н Кръстев, каква беше 2017 година за Драматичен театър-Пловдив?
Кръстю Кръстев: Бих казал, че 2017 година беше много добра като числа, като постижения и като теми, които разисквахме с нашата театрална публика в Пловдив и в цяла България. Удовлетворени сме от това, че усилията ни бяха забелязани с различни поощрения и награди. Хората са щастливи от това, че си свършиха добре работата. И най-важният критерий за нас – нашата публика, тя е доволна от работата, която свършихме. През годината имахме около 300 представления, посетени около 110-115 000 зрители. Драматичен театър-Пловдив генерира и добри приходи – над 1 200 000 лв. Това са цифри, които нищо за себе си не говорят, ако човек не е свързан с тази работа, но са много добре действащи на психиката ми.
Фокус: Преди малко споменахте за диалога с публиката, който водите. Кои бяха новите постановки, също тези, които продължават да се играят, разбира се?
Кръстю Кръстев: Ние направихме  8 нови представления през годината. Постановките в репертоара ни са над 24-25 заглавия, които играем регулярно в Пловдив и по цяла България. Заглавието на постановката само за себе си не е толкова значимо. То е значимо с това, че продава. Важни са темите. Това са темите, които вълнуват, надяваме се, българския зрител. Като започнем от дребните битови неща, минем през любовта до много по-сериозни неща, изначални – кой, какво, как, с каква цел го прави, какво е родолюбие, какво е свобода, как я възприемаме, какво е интелигент, какво е интелигенцията, ерзаците във всички посоки т.н. Това са нашите теми, с които искаме да вълнуваме хората. И е много хубаво, че те го припознават. В различни жанрове го правим и е много интересно, че публиката ги посещава.
Фокус: При един от последните ни разговори споменахте, че няма представление, което да се отличава с най-висока посещаемост и че всички се радват на интерес от страна на театралната публика…
Кръстю Кръстев: Има представления, които се отличават с изключително висока посещаемост. Това най-добре личи на касата на Драматичен театър-Пловдив. И то е простичко – като пуснем новата програма за следващия месец, веднага става ясно кои представления се изкупуват най-бързо. И то е ясно кои – тези, които са като че ли по-леките представления, комедиите. Но интересното е, че и другите представления пълнят залите. Ние сме щастливи в Пловдивския театър с едно – нашата публика ни подкрепя страхотно и за това сме й адски благодарни. Това винаги е още по-голяма и още по-голяма отговорност и съм щастлив, че работя в един театър, чийто хора смятат това за наистина отговорна и свята работа. Аз съм благодарен на Господ, че работя с тези хора. И сега през новата година точно това искам да им пожелая – да са живи и здрави, и щастливи със своята работа.
Фокус: Заговорихме вече за 2018 година. Кои ще бъдат темите, които ще дискутирате с театралната публика?
Кръстю Кръстев: Темите остават същите. Започваме годината с някои много любопитни неща, като едно заглавие и една тема за поета и времето, в което живеем. Колко отговорно и как ние, смятайки поетите за по-различни хора, изчерпваме с това нашето внимание към тях. Всъщност това са хората, чийто думи сложени на лист, като че ли обуславят много важни неща в нашия живот, в историята на хората. Става въпрос за представление, което ще правим за Димчо Дебелянов, режисьор ще бъде Диана Добрева. После ни предстои една много любопитна словенска пиеса, която ще прави една млада режисьорка – Александра Петрова. После ни предстои мюзикъл, който създаваме сега с Младежкия театър  по музиката на Стефан Вълдобрев. Имаме късмета, че той се съгласи това да се случи. Работим върху драматичния текст на „Тютюн“ от Димитър Димов. В действие е вече и работа по нови текстове, които създаваме. Продължаваме традицията да откупуваме правата на най-добрите български произведения и да ги представяме на нашата сцена – „Камбаната“ на Недялко Славов – Деко. За мен е голяма чест и удоволствие, че този пловдивски автор се съгласи да работи с нас. След това ние работим по един много сложен проект – „Одисей“, с който ще се представим през 2019 година, когато Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Предстоят и още няколко проекта, които са пред нас. Имаме идеи и ги развиваме. Тази година ще поработим и по текстове. Ще изпитаме удоволствието да създадем от началото, всичко. И мисля, че това ще бъде любопитно на нашата публика.
Фокус: От големи, по-големи предизвикателства ви очакват.
Кръстю Кръстев: Да, точно в това е смисълът на нашата работа. И мисля, че така се храни и любопитството на нашата велика публика – пловдивската.
Фокус: Така да разбирам, че през 2019 година ще имате водеща роля при представянето на Пловдив като Европейска столица на културата?
Кръстю Кръстев: Ние сме благодарни, че бяхме одобрени с този проект от Фондация „Пловдив 2019“ и ще се опитаме да не посрамим Пловдив. Вярвам, че това ще бъде нещо, което ще бъде принципно ново, по нов начин, с нова визия, нови идеи за пътуващия човек, задавайки си въпроса къде пътува – към света или към дома, към бурите и предизвикателствата или към спокойствието и любовта, която е нужна на всеки човек. Какъв е този феномен на човека да върви напред и като че ли да се завръща към самия себе си?
Фокус: Продължава ли Драматичен театър-Пловдив да е с широко отворени врати за младите актьори?
Кръстю Кръстев: Разбира се! Не само за младите актьори, а и за младите български творци. Един екип в момента работи по „Метаморфози“ на Овидий . Това са млади хора, които сега завършват Театралната академия в София. В края на годината също имахме един спектакъл, който беше на млади хора. Така че, това е една от важните, да не кажа най-важните части, е че младите, т.е. хората, които наистина обичат театъра и които правят всички възможно в тази професия, имат място на сцената на Драматичен театър – Пловдив. Не споменавам имена, защото те са токова много, но се надявам, че публиката скоро ще ги научи.
Фокус: И ще ги обикне, разбира се.
Кръстю Кръстев: При всички случаи. Това са много млади талантливи хора, които тепърва ще види пловдивската публика, а може би и публиката в България ще ги заобича.
Фокус: Един въпрос, който отдавна искам да ви питам. Жива ли е театралната критика в България?
Кръстю Кръстев: Това е нещо, което е наш основен проблем. Оперативната театрална критика, за съжаление, няма поле за изява. Не знам защо. Може би ние сме виновни – всички, които работим в театралното пространство. И смятам, че това е другото нещо, което може да направи Пловдивския театър или да се опита да го направи заедно с другите театри в България. Наистина, ние трябва да създадем място, където компетентни хора, които се занимават с театралното изкуство като тенденции и като естетики, на достъпен език за нашата публика, за обикновените хора, за по-знаещите хора и за професионалистите, да могат да сверяват своите въжделения или своите търсения. Винаги е нужен един камертон и не напразно в музиката има този велик инструмент – камертонът, който настройва всички инструменти. Може да се каже, че сега всички театрали в България имаме най-голяма нужда от него.  Фокус: Усещаме тяхната липса. Те може би се броят на пръстите на двете ни ръце.
Кръстю Кръстев. Има много талантливи хора – по-млади, по-възрастни, по-опитни. Обаче като че ли неглижираме тяхното мнение, просто защото сякаш се страхуваме от него. Казваме, че ние не искаме да бъдем обвързани с някакви други граници, като че ли искаме да бъдем по-свободни. Ние се страхуваме  от някои оценки, страхуваме се от това, че може би някой ще ни посочи грешките ни, напразни търсения. Не знам. Има някакъв спотаен страх, бих го казал, или недоверие. Трябва да си върнем това доверие между критика и действащи театрали в пространството. Ние трябва да намерим диалог и трябва да си бъдем полезни един на друг. Без високомерие, наистина с много отговорно отношение един към друг, защото това е важно за нашата публика, за хората.
Фокус: Какво можем да пожелаем на зрителите за новата година?
Кръстю Кръстев: Едно единствено бих пожелал – да са живи и здрави, да са щастливи в онова, което вършат, в своите семейства. Да бъдат добронамерени, да притежават и да изградят в себе си това велико качество да прощават, за да бъдат простени и те. И повече да са усмихнати. Сега България има нужда, освен от сериозна работа, и от усмивка.
Фокус: И да ходят на театър, разбира се.
Кръстю Кръстев: Това е задължително условие, за да бъдат усмихнати и щастливи.Театърът е отдушник в това напрегнато ежедневие, но то е факт и ние, искаме или не, трябва да го преживеем.
Тони МИХАЙЛОВ