Кънчо Григоров, РИМ-Варна: След Освобождението в града идват ентусиасти, които помагат на Варна да изживее своя Ренесанс, макар и закъснял

Кънчо Григоров, главен уредник в отдел „Нова история“ към РИМ-Варна в интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: По време на Възраждането българите във Варна са малцинство, но въпреки това културните дейци успяват да направят първи стъпки към културно израстване дори в условията на турско робство. Как се променя това в годините, когато черноморският град вече е свободен, но поне в началото турското и гръцкото население продължава да е доминиращо?

Кънчо Григоров: Да, много сте права. Това влияе върху развитието на Варна още приблизително около трийсетина години след Освобождението. Един колега Борислав Денчев издаде „Варна след Освобождението: Едно закъсняло възраждане на българщината“. Нашият град има малко по-различна история спрямо останалата част на България – да не забравяме, че винаги е бил космополитен център. Освобождението заварва Варна към 24 – 25 хиляди души постоянно население. Има само две училища за българчета – девическо и мъжко. Неофициалният празник на Варна е 27 юли, когато приблизително 6 месеца след Санстефанския мирен договор руските войски идват в нашия град и го приобщават към останалата част на България. В този момент в града има 13 турски училища, 7 гръцки, а да не забравяме и останалите етноси – има еврейски, арменски, даже и кримски татари, които идват компактно по времето на Кримската война. Да не забравяме също, че по това време тече Берлинският конгрес. Варна е предмет на „пазарлъци“, така да се каже, защото Обединеното кралство има идея да създаде балкански вариант на Гибралтар – с автономия, чийто суверен да бъде султанът в Истанбул. Българският елемент, макар и малоброен, започва да действа активно, за да може Варна все пак да бъде не кръпка или чуждо тяло, а един пълноценен анклав в територията на Княжество България.

Водещ: Варна е сред българските градове с богата издателска дейност още в първите години след Освобождението. През 1879 година Рашко Блъсков премества печатницата ви в морската столица. Кои други варненци последват неговия пример в посока развитие на печатарството и издателството в следосвобожденска Варна?

Кънчо Григоров: Добре известният ни Райко Илиев Блъсков – възрожденец и писател – идва във Варна по покана на братя Мирски. Анонсът им към него е, че във Варна има перспектива за развитие, заради което той идва с печатницата си от Русе и се установява трайно в нашия град. Освен споменатия Райко Блъсков, печатница има и Христо Войников. Това е интересното – във Варна по време на Освобождението трайно се установяват много поборници, деятели, само опълченците са над 100 човека. Тук преобладава гагаузкият етнос, те се гърчеят и това също е характерното за града във времето след Освобождението на Варна. Тук идват ентусиасти, които със своята харизма, находчивост и хъс са онзи катализатор, който за малко повече от три десетилетия спомага Варна да се превърне в един от най-известните стопански центрове. Да не забравяме, че този град е главното пристанище на България по това време. Ненапразно Стефан Стамболов командирова Иван Драсов – един от най-близките си подръжници – тук, за да може да лобира и да укрепи позицията на неговата партия – либералите. Благодарение на тези хора – не мога да ги изброя, тъй като времето ни е малко –Варна успява да изживее своя Ренесанс, макар и закъснял. Споменах, например, фамилията Мирски – по време на първия мандат на Кръстьо Мирски като кмет започва да излиза „Варненския общински вестник“. Наред с регулярните съобщения, значимо място на страниците на това печатно издание заема древната история на нашия град. В същата 1888 година излиза и вестник „Телеграф“. Варненското медицинско дружество е едно от първите, които се създават в България – през 1883 година и се включва в отпечатването на медицинско списание през 1885 година. Различните етноси продължават да присъстват и в обществения, и в културния живот на нашия град.

Водещ: Г-н Григоров, какъв облик на града, познат днес като морската столица, дава тогавашния местен печат?

Кънчо Григоров: Наблюдаваме голямо многообразие на пресата – вестник „Черно море“, чиито издател е Петър Бобчевски, „Правда“, „Народна самозащита“. Малко по-късно през 1893 година се издава едно от първите издания специално за госпожи и госпожици – „Женски свят“ с притурка „Домакиня“. Излиза 2 пъти в месеца и за онова време издателката Теодора Ноева се мъчи да докаже, че жената не е допълнение на мъжа, а възпитава децата, занимава се с управлението на дома и поддръжката на семейното щастие.

Водещ: Добавяйки тази багра към богатия печат на варненци по онова време, допълнихме палитрата както от личности, така и от печатни издания. Каква е нуждата на хората да има такъв печат и културни дейци, които да ги водят напред?

Кънчо Григоров: Да не забравяме, че за малко повече от няколко десетилетия в навечерието на за съжаление неуспешните Балкански войни за национална консолидация на страната България се превръща в хегемон на целия Балкански регион. Местните гагаузи, които са контрапункт на българо-мохамеданите, са силно вярващи, християни са, но се гърчеят и тъй като търканията са неизбежни – те временно се установяват в Солун, а след това тихомълком се завръщат, защото по това време икономическото ниво в Гърция не е подходящо за трайно заселване. Това всъщност е едно уважение към нашите предшественици, които макар и в неблагоприятни условия се стремят напред. Това е българският ген и хъс – с действията си да спомогнат България, така че да се превърне в едно подобаващо място сред своите балкански съседи.

Анна АНГЕЛОВА