Кънчо Стойчев: Случаят с апартамента на Николина  Ангелкова е съвсем  друг, тя го е придобила с лични средства години преди да стане министър

Кънчо Стойчев, главен изпълнителен директор на третата по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб TNS, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Къде минава границата между бдителността спрямо корупцията по високите етажи на властта и територията за разчистване на лични сметки? Задаваме въпроса на социолога Кънчо Стойчев – главен изпълнителен директор на третата по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб TNS.

Кънчо Стойчев: Разбира се, че е много важно обществеността да бъде бдителна, но като че ли в последните дни у нас нещата малко се израждат. Не мога да си представя да има министър, който да не живее в апартамент, в жилище, в къща. Какво искаме ние? Министрите ни да живеят в палатки ли? Това е смешно. Второ, казва се, че не е морално. Някакви оставки се подадоха и поисках по морални съображения. Въпросът: морално ли е да имаш голям апартамент е пълна безсмислица. Напълно морално е да имаш и един, и два, и пет. Това не е въпрос на морал. Единствено е въпрос на произход на средствата. И някак си този важен въпрос се замита в онзи случай с огромен апартамент за 1,5 милиона на човек, в който очите на всички ни са вперени през последните 15 години. Ние знаем,  какви публични длъжности е заемал. Ресурсът е от държавния бюджет, така да се каже. И е необяснимо и невъзможно такъв доход. Докато например се приравняват такива случаи като този крещях случай, какъвто е с г-н Цветанов, който според мен се замита, но няма да може да бъде заметен, примерно със случаи, какъвто е този с г-н Вежди Рашидов – един световно уважаван скулптор с огромни доходи. Няма нищо неморално. Чета и за г-жа Ангелкова за апартамент отпреди 10 години, когато тя не е заемала никаква длъжност. Същевременно четем, доколкото това е вярно, аз вярвам на медиите, че въпросната г-жа Ангелкова е била на много висока длъжност в частния бизнес и е декларирала законни  спестявания от над 800 хиляди лева. Сумата е много голяма. Очевидно става дума за различни случаи. Когато човек по законен начин е добил средства и е закупил нещо, няма нищо нито осъдително, нито неморално, нито престъпно. Но като че ли на общественото мнение се опитва да се натяква, че всеки, който има апартамент, вече е виновен. Масовият случай с тези апартаменти, доколкото аз мога да разбера, е масово използваната практика за плащане на по-малко данъци, тоест осъществяване на сделка на така наречената данъчна оценка или малко над нея. Не съм юрист и не знам доколко това е престъпление, тъй като доколкото разбирам,  сделките са свободни и всеки е свободен да прави сделка. Във всички случаи публично лице не е хубаво да избягва данъци. В това няма съмнение. Но главният въпрос, върху който трябва да се фокусираме, е длъжностните, публичните лица. Хората, които така или иначе са в държавния бюджет, тоест в бюджета на всички нас, на нашите данъци, да бъдат в състояние да доказват доходите си, когато правят такива покупки. За съжаление, в този случай ние виждаме в случаите, в които говорим за г-н Цветанов, Цецка Цачева и така нататък, че се работи на данъчна оценка, което поставя въпроса за укриване на средства, на доходи. Или по-конкретно може би потенциално става въпрос за невъзможност да бъдат доказани тези доходи, защото аз трудно мога да си представя, че има строители, които ей така ще подаряват  жилища и ще продават на себестойност. Това обезсмисля бизнес дейността. Такова нещо може да се случи като изключение веднъж или максимум два пъти, а тук говорим за някаква масова практика. Очевидно проблемът е в това, че много хора във властта не могат да докажат своите доходи.

Водещ: Г-н Стойчев, какви са пътищата популистки да се тласнат ефектите от „Апартамент гейт“ към сиромахомилство, да  предизвикат силно негативно отношение към всичко, което е имотно, без да се замислим, както казахте и вие, за произхода на парите и за това по какъв начин човек се е сдобил с тях?

Кънчо Стойчев: За съжаление, сте права. Има такива рискове. Има рискове да се насъскват хората и всеки, който има нещо, да бъде мразен. Това е безумно, защото то е контрапродуктивно в обществото. Обществото е своеобразен вид състезание между хората. Да, всички сме равни, родили сме се хора и равенството трябва да се разбира като създаване на равенство на възможностите, условия за образование, за здравеопазване. Но когато опрем до личностни постижения в определени сфери, професионални: изкуство може да е, включително може да е и политика. Няма нищо страшно в това. По-добрият трябва да получава повече. И след като по-добрият получава повече, печели повече, идеята е, че той дава и повече на обществото и няма нищо лошо в това да живее добре. Най-глупавото нещо, което можем да поискаме, е да ни управляват някакви бедни хора, които живеят в палатки. Пак ще кажа, политиците трябва да са абсолютно  заможни хора, те трябва да са заможни хора и това е в интерес на всички ни. Но те трябва да бъдат постоянно под светлината на прожекторите. Защото да станеш политик, това е договор с хората: аз ще представлявам вашите интереси и моята дейност ще бъде прозрачна пред всички вас. Който не иска да представлява чужди интереси и не иска да му е прозрачна дейността, той просто не е необходимо да става политик. Но ставайки политик, ти си длъжен да го правиш. Но ние трябва да избегнем възможността да ругателстваме цялата политическа класа, защото в крайна сметка по този начин ще отрежем клона, на който стоим. Не е възможно демократично общество без политическа класа и без професионална политика.

Водещ: Понеже споменахте министър Николина Ангелкова, знае се от деня, че прожекторът към нея бе насочен от неин бивш колега от правителството. И тук вече могат да зачестят подобни казуси.

Кънчо Стойчев: Доколкото съм в течение от публикациите, които са били в преса, телевизия, радио, спомням си преди година ли, половин година ли, зная, че имаше някакъв скандал между двамата и на мен ми прилича тази история някак си като търсене на гарез, някак си заяждане. Защото прочитайки това, което беше публикувано и достъпно в медиите, става ясно, че това е съвсем  друг случай случаят с госпожа  Ангелкова. Тя е ръководила големи западни фирми с огромни заплати, които естествено са декларирани, законни, а доколкото разбирам от медиите, става дума за влогове на нейно име. А влогът е нещо, което е прозрачно, те не са скрити пари. Човек да си даде парите в банката, да си направи влог, това означава, че парите са законни, аз ги държа по законен начин в банката. И става дума за много големи суми. Което иска да каже, че случаят е съвсем  различен. Става дума за човек, който е бил в частния бизнес, по-късно е минал на държавна работа, но е генерирал значителен ресурс. И като е генерирал значителен ресурс и го е декларирал, къде е проблемът да си купи нещо? Аз не виждам такъв проблем.

Водещ: Какъв филтър трябва да изработи обществото в отношението си към корупцията по високите етажи на властта? Как хората могат да разграничат законно закупените имоти от подарените или получени в резултат на търговия с власт?

Кънчо Стойчев: Единственият начин е прозрачност на средствата на политиците, което е законово изискване, но за съжаление не го виждаме да се прилага. Всъщност именно това, което изисква законът, като че ли някои се опитват да го заобиколят, защото, когато говорим за сделката на г-н Цветанов, която очевидно е под пазарна цена, най-вероятно не е заплатена на истинската цена. Впрочем тя истинската цена най-вероятно е заплатена, но е декларирана съвсем друга цена, поради вероятно възможен проблем с произхода на средствата. Във всички случаи дори човек да получава на такива длъжности, каквито той заема, и пет, и десет хиляди лева на месец, както и да смятаме, каквото и да се смята, не може да се купи с тези средства такъв имот. Тоест когато прожекторите светят и осветяват и приходите, и разходите на публичните лица, това е най-добрата атмосфера. Тогава действително обществото може да бъде сигурно, че нещата са в порядъчен начин. За съжаление, у нас като че ли много често лампата е загасена.

Водещ: А кой гаси лампата и защо? И къде са институциите, призвани под светлината на лампата или на прожектора да се разровят в съответните документи и платежни нареждания?

Кънчо Стойчев: Ами систематично не може да се каже, че става дума за един човек, става дума за много наслоени отношения, за порочни практики, за изплитане на мрежи, които, за съжаление, тежат на врата на всички, тежат на образа на България и в този смисъл намирам, че е съвършено прав, затова  подкрепям инициативата на президента Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност по въпросите за корупцията. Защото корупцията действително е въпрос на национална сигурност. В смисъл, че едно корумпирано общество не може да напредва и не може да бъде здраво и да създава условия за своите граждани. Нека се надяваме, че както се казва, всяко зло за добро. Че тези много неприятни скандали, които избухнаха, те ще предизвикат достатъчно сериозен дебат и най-важното, не просто дебат, а взимане на решителни мерки по осветяване, публичност и прозрачност. А също така знаем, че корупцията се корени до голяма степен и в законотворчеството, в закони, които са или лобистки, или безсмислени, в отежнените процедури за правене на бизнес, в лошата административна за бизнес среда, всичко това също генерира корупция. Изобщо лошото законотворчество винаги генерира корупция. Струва ми се, че в България имаме включително и много, много лошо законотворчество, особено в последните години просто ме е срам да кажа какво съм виждал в Народното събрание и в комисиите към Народното събрание.

Цоня Събчева