Кънчо Стойчев, социолог: Връщането на Корнелия Нинова на ръководния пост в БСП спира опасен деградационен процес в партията

Социологът Кънчо Стойчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Правилно ли постъпи лидерът на БСП Корнелия Нинова ,оттегляйки оставката си? Какво ще се случи с вътрешнополитическите търкания в партията? Мой гост е социологът Кънчо Стойчев. Г-н Стойчев, според вас крачка назад или напред е ходът на лидерът на БСП Корнелия Нинова да оттегли оставката си?

Кънчо Стойчев: Според мен е крачка напред, тъй като ситуацията след заявката за оставка, тъй като знаем, че оставка не беше подадена, тъй като има определен ред за подаване, оставката това става пред конгрес, разкри много грозни процеси в БСП, но би следвало да отбележим, че тези процеси са минимални. Те просто бяха, като че ли преувеличени от медиите, и от обществено внимание. Повод да кажа това са реалните резултати, които видяхме в различните гласувания по време на конгреса. Това, което се видя, че всъщност има десетина-петнадесет души от целия конгрес са в активна опозиция на Нинова, които впрочем след нейната реч млъкнаха и застанаха като наказани деца в единия ъгъл. Кои са тези десетина-петнайсет души? Всичките тези хора, за които говоря са свързани с предишните ръководства на БСП. Всички тези хора, без нито едно изключение са пряко въвлечени в смъртта на БСП. Тъй като, когато Нинова взе партията в ръцете си това беше една почти умряла партия на изкуствено дишане. Помним какви резултати имаше тази партия, как беше разделена, как хората я бяха изоставили. Само за три години Нинова извоюва две победи за тази партия. Едната победа беше победата на президентските избори, възстанови партията, вдъхнови я. И втората победа, колкото и странно да ви прозвучи е победата на европейските избори. Тъй като БСП е единствената партия, която увеличи своите депутати.

Водещ: Да, това сме го коментирали неведнъж в ефир ни.

Кънчо Стойчев: Чисто формално резултатът, като че ли изглежда малък. Защото се създаде впечатление, че на европейските избори БСП ще помете ГЕРБ. Няма партия, която да „помете“ ГЕРБ, ГЕРБ е вече утвърдена структура в нашето общество, тя си има своите и симпатизанти, и клиентела, така да се каже. Така че ситуация, в която се събуждаме с „пометен ГЕРБ“ е глупава ситуация, такава няма как да се случи. По-скоро ще текат нормални процеси на ерозия, на разместване на политически пластове, но не и на  възникване и изчезване на ГЕРБ. В този смисъл тези погрешни очаквания  подведоха и коментарите, които се насочиха към интерпретации, че всъщност след като БСП не е „помела“ ГЕРБ, то БСП значи е загубила. Това е глупаво мислене, това не е логически издържано мислене. И последният елемент, който трябва задължително да отбележим е че тази т.нар. „победа на ГЕРБ“, всъщност беше открадната от БСП. Всички анализатори, специалисти и хора, които разбират предизборен процес и внимателно четат секционни протоколи, вече не говоря за изследвания, а за секционни протоколи, за география на вота, както се казва, усвояват две много големи аномалии. Аномалии се случват в природата, те се случват и в обществото. Трябва да търсим тяхното обяснение, но ние не можем да не ги коментираме и да не ги фиксираме и коментираме. Първата аномалия е, че ДПС получи между 50 и 60 хиляди гласа на места, където ДПС няма присъствие, не е получавало друг път гласове, което само по себе си е аномалия. Какво е обяснението, разумните хора, хората, които мислят може би ще се досетят за какво става дума. Втората аномалия е, че ГЕРБ получи свръхпредставяне в селата, там където винаги е било най-слабо, говорим за 70-80 хиляди гласа. Как се е случила тази аномалия, как изведнъж хората в селата са започнали да гласуват за ГЕРБ, също ще спестя коментара, тъй като е обидно за мислещите хора, те се сещат как точно стават тези неща. В този смисъл, аз ще го кажа донякъде на шега, донякъде с болка, с ирония, но като че ли някои от предизборните сондажи на общественото мнение отразяват по-добре ситуацията в България, отколкото самите избори, колкото и парадоксално да звучи това. Тъй като не съществува социология, която да предвижда подобен тип, то не й е и работата на социологията да предвижда подобен тип, наричам го културни аномалии.

Водещ: В началото на разговора казахте г-н Стойчев, че реално подадена оставка не сме имали от Корнелия Нинова.

Кънчо Стойчев: Имахме реално заявка за остава пред конгреса, защото такъв е реда.

Водещ: Заявка за оставка?

Кънчо Стойчев: Да, заявка имаше, безспорно. Но чисто от формална гледна точка, юридическа, не нямаше подадена оставка.

Водещ: Нинова вчера каза в едно телевизионно интервю, че е преглътнала егото си, т.е. за да спаси БСП и партията й. Какви ви направи най-силно впечатление при мотивите й за оттегляне на оставката на конгреса?

Кънчо Стойчев: най-голямо впечатление ми направи за мен лично пределната откровеност, наричането на нещата с точните им имена. Тя се изправи пред всички. Залата, койот гледаше репортажите видя, притихна и тя каза – „Вие искате да продадете БСП, БСП не е за продан. Събирайте си парите и се омитайте“. Това повлия до такава степен, това беше като буря, като орган мина през залата и последва стрес, нито един от тези с портфейлите не стана да каже и една дума даже, изчезнаха потънаха вдън земя. Кога се случва такава реакция? Когато се говори истината, тогава потъваш вдън земя.

Водещ: Ще успее ли сега, според вас, левицата да се мобилизира за местния вот, за който само се говори, че предстои, но реално политики не се коментират?

Кънчо Стойчев: Местният вот е единственият вот, за който не можем да говорим ангро, ей така. Защото местният вот се свежда до гласуване за 28 окръжни града или за 260, или колко бяха общини и общински съветници. Това са 260 избора и не може при това положение да казваме наведнъж и сумарно да определяме. Защото, когато са 260 избора – да, на едни места ще се мобилизира, на други места ще се демобилизира. Същото важи и за ГЕРБ, същото важи и за всички останали партии. Същото важи и за всички останали партии. Местният вот е най-сложният вот, той е най-много повлиян, особено в малките и средните населени места, където малко или повече хората имат пряк контакт помежду си, те се познават. Имаме семейно кланова структура, установена от десетилетия и столетия, имаме най-различни преплитания на роднински и служебни ангажименти. Сложен е местният вот, много е сложен и да говорим ангро би било грешка.

Водещ: А виждате ли в  БСП някаква мобилизация с връщането на Нинова и оттеглянето на оставката и, точно за местния вот?

Кънчо Стойчев: Вижте, виждам спиране на един опасен деградационен процес, който би могъл да настане, това е прекратено, Нинова е достатъчно мобилизирана. И в този смисъл ние видяхме високо равнище на мобилизация на БСП и на евровота, което е нетипично, петдесетина хиляди гласа повече, отколкото на предишния е страшно много и не трябва да се подценява, пори положение, че всички останали загубиха гласове. Така че активът на БСП, твърдия електорат не е достатъчно мобилизиран. Оттук нататък съдбата на Нинова и какво ще направи БСП на местните избори зависи от активизация на периферен електорат, от  привличане на съюзници, от диалог. Местните избори с това са и сложни, и красиви, и хубави тъй като не може човек да се представи добре, ако не направи подходящите калкулации и коалиции по места. На едни места коалициите ще са едни, на други ще са други. И онзи, който е най-гъвкав, без да се отива в крайността на безпринципност, но все пак спазвайки принципите, проявявайки максимална гъвкавост в един в крайна сметка преговорен процес, има процес на преговори между партиите в различните места. Тъй като знаем, че на повечето сериозни важни места, големи електорални места се стига обикновено до втори тур, не се решават нещата на първи тур, това е изкуството имено на диалога. Т.е. в случая голямото предизвикателство пред Нинова ще бъде именно диалога, нещо което, като че ли до този момент тя не беше демонстрирала. Така че успехът и е свързан доколко тя ще успее да влезе в диалогичен режим.

Водещ: Според вас има ли някакви варианти за обединение на БСП с някои от партии за местните избори? Ето СДС ще бъде с ГЕРБ, това заявиха, кой виждате в лицето на партньор на левицата?

Кънчо Стойчев: Пак казвам, това нищо не означава, каквото искат да си заявяват, това са глупави заявления. Това са 260 избора, колкото общини имаме. На едни места ГЕРБ ще бъде със СДС, на други места никакво СДС няма да последва, независимо от решенията на някакво централно ръководство, просто поради факта, че на огромно количество места просто няма СДС. В селища, където няма никакво СДС, какво значение има, че има някаква коалиция между СДС и ГЕРБ. Това на национално равнище има смисъл, тъй като на национално равнище има хора, които са за СДС, но на много места на местно равнище няма. Второ, няма да има коалиции, които са анблок коалиции, т.е. „ние сме коалиция в цялата страна“. Дори някоя партийна централа да го обяви, пак е глупост. Местните избори са местни коалиции, игра на място, така че ние ще видим най-различни и най-шарени коалиции по места.

Водещ: Субсидията е тема номер 1 сред политиците последните седмици. Ще стане ли 1 лв. субсидията за действителен глас. БСП отправи покана към ГЕРБ да обсъди въпросът, но ГЕРБ не се отзоваха. Днес се очаква да има среща с „Обединени патриоти“ и ДПС в парламента. Какво е вашето мнение за промяната на субсидията и исканията на управляващите?

Кънчо Стойчев: Моето мнение е, че политиката изисква висока компетентност, много трудна професия е. Знам, че може би ще подразня някои от слушателите, които сигурност основание са настроени срещу политиците, тъй като всъщност демокрация без политици и представителната демокрация това означава. Ние избираме и излъчваме някакви хора, които в крайна сметка в значителна степен се разпореждат с нашия живот, с това как ние живеем. И ние постоянно да ги мразим, да искаме да ги набием, да ги бием, да им взимаме парите, да не им плащаме, да ги караме да ходят пеша и да живеят на улицата в палатки и да очакваме, че нещо в страната ни ще се развие и че ние ще живеем по-добре е една огромна глупост, една огромна илюзия. Най-добрият вариант е държавата да субсидира и така е в повечето разумни страни. Има някои изключения, знаем за САЩ, но там не бихме могли да кажем, че това е по-добрата система, по която се изпада в тежки зависимости от корпорациите, които вече са и международни и интернационални корпорации. За страна като България най-доброто и най-евтиното ще излиза на всички ни, ако ние субсидираме политическата дейност, т.е. ако ние предлагаме онези необходими условия, не казвам разкош, не казвам нищо повече от нормални условия за работа. Да, всяка една партия, която е представена на национално равнище, тя има нужда от координираща мрежа, има нужда от шофьори, има нужда от шофьори, секретарки, от комуникации, от отопление и от какво ли не. Нещо, което е абсолютно нормално, няма нужда ние да се опитваме да има го взимаме. И в момента, в който го вземем някой друг ще трябва да го даде. Не може да се контролират тези процеси и каквито и правила да се създадат ще започне една зависимост. Ние я помним тази зависимост от началото на прехода, когато партии прекомерно зависиха от пари било на масата, било под масата, но с ясни ангажименти. По-добре е ние да осигуряваме тяхното финансиране. Да, разбира се, едва ли е идеална тази система с 11 лв., съвсем пък неидеална е когато са надвишени тези 11 лв. естествено е, че трябва да се върнат. Да, напълно възможно е да се отиде към известна промяна. За по-големите партии виждаме, че  парите може би са малко повече, т.е. да има някаква бариера, с която да намаляват парите, за да не се пълнят партийните каси и да стоят парите по банките. Но същевременно пък да можем да гарантираме, че малките, новопоявяващите се партии, партиите с 1%, с 4%, с 8 % да имат равни условия за състезание, нормални условия за съществуване. Тъй като нашият интерес е нашите партии по нормален начин да съществуват, за да произвеждат като конкуриращи се идея, конкуриращ се продукт, който ние да избираме в едната или в другата посока, кой както види своите интереси. Така че залитането към 1 лв., някой беше казал от депутатите, че е „див популизъм“, то е не само див популизъм, това е абсурд, то по-скоро прилича на наказателна операция, спрямо БСП.

Йоланда ПЕЛОВА