Лейтенант Йордан Илиев, диригент на Военния духов оркестър към 61 Стрямска механизирана бригада в Карлово: Най-голям проблем срещаме при подбора на кадри

Лейтенант Йордан Илиев, диригент на Военния духов оркестър към 61 Стрямска механизирана бригада в Карлово, в интервю за предаването „Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За честта на България”, по Радио „Фокус”- Пловдив. Диригент на оркестъра от 2015г.

Фокус: Доколкото знам, в историята на този оркестър има доста видни диригенти и началото е положено от маестро Георги Атанасов. Кога е създаден Военният духов оркестър към 61 Стрямска механизирана бригада в Карлово?
Лейтенант Йордан Илиев: Оркестърът е създаден на 18 май 1904г. и тогава наистина Георги Атанасов е капел майстор. Той именно е и основателят на оркестъра.
Фокус: Разкажете ни малко повече за историята на оркестъра?
Лейтенант Йордан Илиев: Оркестърът, както казах, се създава на 18 май 1904 година. Първи негов диригент е капел майстор Георги Атанасов. Той и следващите диригенти създават бойни маршове, рапсодии, опери, оперети и т.н. Целта е повдигане на бойния дух на войската. До тук диригентите му са около 25. Даже има и хора, които не са записани в историята, в смисъл такъв, те са били само по месец, месец и половина диригенти.
Фокус: Какъв е съставът на оркестъра сега? От колко човека се състои? Какви са инструментите, на които свирите?
Лейтенант Йордан Илиев: За съжаление съставът на почти всички оркестри в България не е пълен, поради липса  на инструменталисти, които да свирят. По принцип съставът сега се състои от 20 души. Това е един сравнително среден състав. Почти всеки месец правим концерти в Карлово, Казанлък, региона и т. н. Сега ни предстои голям коледен концерт на 19 декември в Карлово. Изпълняваме всякаква музика, жанрова, модерна, поп – правим оркестрации, съвместно с групи, песни, съвместно с мажоретни състави. Гледаме да бъде разнообразно, за да може да предизвика интерес у хората.
Фокус: Авторска музика имате ли и изпълнявате ли? Имате ли такива възможности да правите и ваша музика?
Лейтенант Йордан Илиев: Прави се. Но аз правя предимно оркестрации на по-известни песни, които се изпълняват. Има и авторска, но в по-малък процент. Няма време за такава музика.
Фокус: Концерти изнасяте ли. И имате ли някакви други форми на изява? Пътувате ли по турнета?
Лейтенант Йордан Илиев: Да, разбира се. Но от една година не сме пътували поради финансови причини. Преди това сме ходили в Германия, в Белгия, два пъти във Франция бяхме.
Фокус: В някакви състезания включвате ли се? Има ли прегледи на тази музика?
Лейтенант Йордан Илиев: Имаше до преди 3-4 години на т. нар. сбор на всички духови оркестри на Сухопътни войски. Тази година, пак поради финансови причини, я направиха в по-сбит вариант и беше в Свищов.  Това е един много интересен форум, в който се събираме всички военни музиканти и правим обща програма. Доста интересно се получава.
Фокус: Колко са военните духови оркестри у нас?
Лейтенант Йордан Илиев: Военните духови оркестри са 8.
Фокус: Кои са най-големите Ви конкуренти като изпълнители?
Лейтенант Йордан Илиев: По принцип най-големият конкурент, дори няма място за конкуренция, това е оркестърът на Националната гвардейска част. Те са сериозна маса, мисля, че 70 души е оркестърът в пълните си групи – ударни, медни духови, дървени духови и т. н..  Звукът е много сериозен и няма място за сравнение. Все пак масата от 70 души не може да се сравнява с 20 души оркестър.
Фокус: При вас кои са преобладаващите инструменти?
Лейтенант Йордан Илиев: Медни духови инструменти.
Фокус: Инструментите ваши лични ли са, или са на войската?
Лейтенант Йордан Илиев: На войската са. Тази година успяхме да издействаме един излишък от финанси и съвсем леко да подобрим инструментариума. Закупихме някой и друг инструмент.  Надявам се догодина да се преборим пак и малко по малко, с лични средства да се справяме някак си.
Фокус: Какви са трудностите, които срещате? Трудно ли се поддържа един такъв оркестър във войсковите части?
Лейтенант Йордан Илиев: Трудно се поддържа. Най-голям проблем срещаме при подбора на кадри, понеже няма училища в България, които да обучават този вид инструменталисти. Преди години премахнаха Средно стажантско военно музикантско училище „Маестро Георги Атанасов“, което беше в София и от което всяка година излизаха по 10-15 души кадри и запълваха оркестрите.  И след като това училище го затвориха, кадрите вече масово намаляха, а в музикалните училища няма ученици, които да свирят на тези инструменти. От там идва проблемът.
Фокус: Пловдив е наблизо и предполагам, че може да се намерят кадри и за вас?
Лейтенант Йордан Илиев: Искам да Ви кажа, че в Пловдив, в музикалното училище ние с колегите диригенти постоянно се борим за кадри.  Има около 4 или 5 души, които могат да дойдат при нас, след като завършат. При нас, имам предвид в духовите оркестри. А кой ще се пребори е съвсем друг въпрос.  От тези 5 души, трима заминават да учат в чужбина. И понеже са ни и ниски заплатите няма голям интерес към военните оркестри.
Фокус: А иначе вашата служба по-лека ли е отколкото на другите в армията? Имате ли и други задължения?
Лейтенант Йордан Илиев: Като музиканти, какво да Ви кажа, трудно е. Ходим и на стрелби, ходим и на строева подготовка, и на физическа подготовка, и успоредно с това сме постоянно по мероприятия – поднасяне на венци, зари, концерти… Както се казва – „всичко е на педал“.  Работим, мъчим се. Надяваме се да успяваме на този етап.
Фокус: Но пък вие сте основното ядро, което прави Коледните и Новогодишните празници в региона и изобщо – всички видове празници. Какви изяви ви предстоят сега за Коледа?
Лейтенант Йордан Илиев: Миналата седмица, в понеделник запалихме светлините на коледната елха. Сега първото ни мероприятие е Коледният концерт на 19 декември.
Фокус: Само ваш ли ще бъде този концерт, или сте част от общия концерт?
Лейтенант Йордан Илиев: Само наш. Обикновено правим много често комбинация с различни състави в града, но имаме един сериозен концерт, само наш, от порядъка на час и половина време, в което свирим най-различни неща. Като започнем от Брамс, Шостакович, българска музика и фолклор. Опитваме се да смесваме стилове, за да има от всички жанрове, за да може да има за всеки по нещо. Дори и рок парчета правим в изпълнение на духов оркестър.
Фокус : Да, слушала съм ви. Кажете някои заглавия на това, което свирите?
Лейтенант Йордан Илиев: Правим например “Smoke on the water”, “Mambo no 5”, “Gangnam style”, “The second Waltz” на Шостакович, „По върховете на Манджурия“ , класически руски валсове и много други.
Фокус: Страхотно, сигурно е интересно за хората. Обичат да ви слушат, нали?
Лейтенант Йордан Илиев: Да.
Фокус: Представям си как звучи Gangnam style във ваше изпълнение. Сигурно ви се радват?
Лейтенант Йордан Илиев: Много е интересно, особено за малките деца звучи адски интересно. Мислим тази година да направим един тематичен концерт, специално за деца на 1 юни, с типични детски песнички, но имаме лек проблем с набирането на деца, които могат да изпеят детски песнички. Искаме да го направим като открит урок, за да можем да привлечем тяхното внимание към инструментите и самата  духова музика.
Фокус: Това ваши цели ли са, които сте си набелязали?
Лейтенант Йордан Илиев: Да, да. Но въпросът е, че много труд трябва, за да се направи това нещо.
Фокус: Ще успеете, защото си заслужава. А жени имате ли в оркестъра и на какви инструменти свирят те?
Лейтенант Йордан Илиев: Да, имаме две жени. Едната свири на валдхорна, другата свири на флейта. Много са добри.
Фокус: На каква възраст са при вас музикантите?
Лейтенант Йордан Илиев: При музикантите званията са сержантски и те могат да постъпват в оркестъра до навършване на 33 години. След това вече нямат право да кандидатстват на това място. А могат да свирят до 55-годишна възраст.
Цветана ТОНЧЕВА