Лидия Петрова: Има сведения, че във Военния клуб във Варна е била украсена елха около 1901 година

 Лидия Петрова, етнолог и дългогодишен директор в Етнографския музей във Варна, пред Радио „Фокус” – Варна

„Фокус”:  Бихте ли ни разказали повече за традициите за посрещане на Нова година в България през годините?

Лидия Петрова:  Според българската традиция, докато на Коледа се пости, вечерта срещу Нова година вече се яде месо. Вече е заклано прасето и главата му се слага задължително на трапезата. Приготвят се и обредни хлябове с украса, която е различна според местната традиция в конкретния град или село. Формата на питата символизира слънцето и върху нея най-често се изобразява слънце. Според народните вярвания, по този начин следващата година ще бъде по-слънчева, по-добра, с по-хубави дни. Обредните хлябове за Нова година се украсяват и с 4 птици, символ на четирите сезона, като същевременно те се разполагат така, че да символизират и кръстния знак. На новогодишните погачи се слага и символ на житото, което традиционно се приема за основната храна на българина. В районите в близост до морето или до езера, върху питите се изобразяват малки мидички, които символизират източника на препитание на местните жители.

„Фокус”:  А какви са традициите по отношение на обредните новогодишни хлябове в по-ново време?

Лидия Петрова:   В по-късно време традициите в това отношение се променят. Върху обредните хлябове хората започват да изписват „Честита Нова година” и даже ги украсяват с малки сурвачки.

„Фокус”:  Какво още е най-характерно в традициите за посрещане на Нова година?

Лидия Петрова:   По традиция, както и на Бъдни вечер, така и при посрещането на Нова година, от начало трапезата се прекадява, за да се прогонят злите сили от дома. Обикновено това прави най-възрастната жена в семейството. След това цялото семейство се събира около масата. Стопанинът на къщата разчупва новогодишната пита над главата си, като подскача три пъти, за да бъдат високи житата през годината така, както високо скача той.

„Фокус”:  Бихте ли ни разказали и конкретно за обичая „сурваки”?

Лидия Петрова:  Най-очакваните гости на Нова година във всеки дом са, разбира се, сурвакарите. Според традицията по селата, първоначално сурвакарите преди време са били само момчета, но сред тях по-късно често има и момичета. Сурвакниците се правят от дрян, защото най-рано цъфти, но най-късно дава плод. Смисълът на тази традиция е надеждата така, както бавно се развива дрянът, да бъде дълъг и животът на хората. Сурвачките се украсяват с всичко, което ражда земята и което произвежда ръката на стопанина. Слагат се пуканки, шарени конци, изсушени плодове и чушки, кравайчета. Най-често децата сурвакат свои роднини и близки или съседи като изричат пожелания за здраве и плодородие и обикновено получават кравайчета, сушени плодове, орехи, кърпичка, паричка.

„Фокус”:  Споменахте за традициите по селата, подобни ли са били те и в градовете в страната?

Лидия Петрова:  Сурвакари е имало и в българските градове, но под чуждестранно влияние след края на 19 век и първите десетилетия на 20 век основна традиция в градовете постепенно започва да става украсяването на елха.

„Фокус”:  А кога е навлязла тази тенденция конкретно във Варна?

Лидия Петрова:  Има сведения, че във Военния клуб във Варна е била украсена елха около 1901 – 1902 година. По това време във Военния клуб в града са били организирани и новогодишни балове. Дамите и кавалерите там са били със закупени от чужбина модерни за времето си облекла – рокли и фракове. На тези балове обикновено е свирил военен оркестър. След това за Нова година елхи са започнали да се украсяват и по варненските домове. Тази традиция постепенно придобива все по голяма масовост и в началото на 50-те години на миналия век Нова година вече се посреща с елха във всеки един дом.

„Фокус”:  Какво още е специфично в начина за посрещане на Нова година във Варна в исторически план?

Лидия Петрова:  Според друга, по-ранна традиция, в новогодишната вечер деца са ходили по варненската чаршия с фенерчета и са пожелавали благоденствие на собствениците на магазини, които съответно са ги дарявали със сушени плодове, ошав, бонбони или други лакомства. Също така, на времето във Варна млади мъже са ходили от къща на къща и са пожелавали на стопаните с песни здраве и плодородие, за което са получавали дарове или поне почерпка.
Десислава ВАСИЛЕВА