Лидия Шулева: Колкото повече се развиват индустриалните зони в България, толкова привличането на инвеститори ще става по-лесно

снимка: pixabay.com

Лидия Шулева, председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-българската търговско-индустриална камара, бивш вицепремиер, социален и икономически министър, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

 

 

Водещ: В България има над 1 400 германски фирми с 60 хил. служители, стана ясно след срещата на премиера Бойко Борисов с представители на Германо-българската търговско-индустриална камара и Източната комисия на германската икономика. За миналата година преките чуждестранни инвестиции от Германия възлизат на 105 млн. и 400 хил. евро. Около 30% от стоте най-големи инвеститори в България са германски или с германско участие. Какво очакват от България германските фирми, които искат да развиват и разширяват своят бизнес у нас? Питаме Лидия Шулева – председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-българската търговско-индустриална камара, бивш вицепремиер, социален и икономически министър.

Как германските фирми оценяват условията за бизнес в България?

Лидия Шулева: Присъствието на германските фирми в България е много силно и вие сама казахте колко фирми, колко инвестиции са направени. И интереса към България е все още силен, защото ние имаме традиционно много добри отношения и Германската камара доста работи в посока за подпомагане на фирмите, които идват в България, за да могат да установят сериозен бизнес. Развитието на индустриалните зони, особено Тракия Икономическа зона (ТИЗ) предостави изключително добри възможности за създаване на бизнес в България и там не малко германски фирми се населиха, ако мога така да се изразя. Разбира се и други индустриални зони в София, в Божурище също германски фирми развиха бизнес, направиха го и в други градове на нашата страна. Така че формата индустриална зона се оказа изключително полезна форма за привличане на чуждестранни инвестиции в частност на германските. А що се отнася до интересите, които те имат в България, те показаха традиционно интерес в транспортната инфраструктура, в управлението на води и на отпадъци. Разбира се, не малко внимание заслужават, както беше отбелязано и от президента на Българо-германската камара Тим Курт, че стартъпите в България вече влизат във фокуса на вниманието на доста големи фирми. Даже бих искала да спомена, че във вчерашния си брой „Файненшъл Таймс“ отбеляза, че България привлича рекорден брой инвестиции в IT сферата. Което я очертава като област на развитие на икономиката, която ще даде сериозна добавена стойност. Тоест да не сме само ресурсно обработваща икономика, а да се превръщаме постепенно в икономика с висока добавена стойност.

Водещ: А какви са перспективите за бъдещи инвестиции?

Лидия Шулева: Перспективите зависят от интересите на фирмите, които проучват възможностите за инвестиции, но вие знаете, че в машиностроенето и по-специално в автомобилостроенето – там се правят много сериозни инвестиции от германска страна. В България вече функционират редица фирми, които произвеждат части за автомобили. Създаде се клъстер в тази посока, който спомага за развитието на този сектор от икономиката и в бъдеще се очаква в този сектор да бъдат привлечени още нови инвестиции. Тоест за автомобилите като се започне от части, които са свързани в машиностроене, електротехника, електроника, IT системи – това са все сфери, в които имаме вече германски инвестиции, а и се очаква привличане на нови. Така че това е един обещаващ сектор в българската икономика, който се развива успешно и който привлича вниманието и на германските инвеститори.

Водещ: Да очакваме ли стъпване на българска територия на голям автомобилен германски гигант?

Лидия Шулева: Да, разбира се, говорим за „Фолксваген“. Но дали те ще решат да направят завод в България, все още не е ясно. Тук има редица обстоятелства, на които трябва да се обърне внимание, тъй като когато става дума за такъв голям завод, въпросът с квалифицираната работна ръка излиза на преден план. И то, ако за някои предприятия, които са от по-малък калибър и независимо, че са в автомобилостроенето все пак могат да бъдат намерени ограничен брой специалисти, за един такъв голям завод намирането на достатъчно квалифицирана работна ръка е голямо предизвикателство. И може би това е и една от причините за колебанията, които в момента изпитват ръководителите на този голям концерн, за да вземат това решение. Вие знаете, че в България има сериозен недостиг вече на работна ръка и това е проблем, с който трябва да се справим както от демографска гледна точка, така и от бих казала миграционна. Защото доста българи напуснаха страната, а съседни на нас страни привличат от близките републики работна ръка. И може би трябва да помислим за такава миграционна политика от страните, които са близки до България. За да можем да отговорим на очакванията на инвеститорите за развиване на бизнес в България. Не са достатъчни трудовите ресурси, с които България в момента разполага.

Водещ: А какво очакват от България германските фирми?

Лидия Шулева: Разбира се, това, което е важно, е преди всичко да се случват нещата от административна гледна точка бързо. Какво имам предвид? Имам предвид издаване на всякакъв вид разрешения. Ако се започва строителство на ново – то да стане сравнително бързо, да имаме добре работеща правосъдна система, ключов момент, и общо взето нещата, които са свързани с административното обслужване на целия този инвестиционен процес. Там се очаква да има по-добра подкрепа за чуждестранните инвеститори. Нещо, за което многократно сме говорили и разбира се, това също е ангажимент и на Агенцията за инвестиции. Но все още има твърде много какво да се желае в тази посока. Затова, когато започнах да говоря днес, споменах за индустриалните зони. Защото в тях възможностите за бързо изграждане на цехове, заводи, изобщо необходимата инфраструктура за стартиране на бизнес, са много по-лесно, отколкото на друг тип терени, където основните проблеми на инвеститорите, за които те съобщават, са бавното административно обслужване. Така че колкото повече се развиват индустриалните зони в България, толкова възможностите за привличане на инвеститори независимо дали са български, чуждестранни или в частност германски, ще бъде много по-лесно.

Водещ: Госпожо Шулева, имат ли проблеми със съдебната система германските инвеститори, те какво споделят? И най-вече проблеми с корупцията?

Лидия Шулева: Аз не мога по този въпрос да взема отношение, защото лично не съм говорила с германски инвеститори по този въпрос и общо взето не бих искала да изказвам мнения, които са като цяло валидни за цялата ни правосъдна система. Ние всички сме свидетели на бавното правосъдие, което в много случаи за бизнеса е катастрофално. Така че това не е проблем само на германските инвеститори предполагам, но и на всички инвеститори в България. Правосъдието определено трябва да бъде много по-експедитивно, много по-качествено, отколкото е в момента. И това е проблем, за който не веднъж и два пъти се е говорило. Неслучайно имахме мониторингови доклади и наблюдения. И все още ние ще бъдем под наблюдение, макар и под друга форма. Чисто и просто, защото реформата в тази система не е, бих казала, дори започнала.

Водещ: България е една от малкото държави по света, която може да се похвали, че има положително търговско салдо с Германия. Възможно ли е ние да го запазим и през следващите години? И как?

Лидия Шулева: Вижте, това във всички случаи се дължи на многото германски инвестиции, които са направени  в България, защото голяма част от фирмите са дъщерни на германски концерни. И разбира се, производството, което те правят се изнася за Германия, за да може от там да потегли по целия свят. Така че ние имаме голям интерес да продължаваме да привличаме такива инвеститори в България, тъй като те гарантират един такъв търговски обмен.

Водещ: Какво предстои в Германо-българската търговско-индустриална камара?

Лидия Шулева: Предполагам сте чули, че ние стартирахме една много интересна инициатива, наименованието й е: „За да успяваме в България“. И тя е свързана с необходимостта да имаме по-голяма публичност за добрите неща, които се случват в българската икономика. За да може да се дават добри примери на нашите деца, на младежите, че има много добри възможности за реализация в България, особено в производствените предприятия, за които изключително малко информация има в публичното пространство. За да могат те да вземат едно по-информирано решение, когато решават да поемат своя трудов път. Липсата на достатъчно публичност за това какво става в българската икономика, за това какви са българските предприятия, липсата на достатъчно икономически предавания и показване отвътре бих казала на българските предприятия съвременните, нови, не само чуждестранни инвестиции, но и редица български инвестиции – това е един проблем, върху който си заслужава да се замислим. Защото акцентът само върху наболелите социални теми е важен, но не е достатъчен, за да покажем все пак и една друга страна на България, а именно една много променена българска икономика и индустрия. И поради тази причина ние стартирахме тази инициатива, която обедини почти всички чуждестранни камари, от българските работодателските организации – Стопанската камара, Асоциацията на индустриалния капитал, Търговската палата, всички те се обединиха да работим за повече публичност и повече информация за това, какво се случва в България. В някаква степен почти всички предприятия са анонимни в България, включително и техните ръководители. Това е следствие на една, да я нарека, условна не толкова забрана, колкото не много ясен текст в Закона за радиото и телевизията. Но ние сме подготвили вече проект на този закон и се надявам дори другата седмица да направим среща в Комисията по култура и медии, за да обсъдим възможността това да бъде променено. Тоест да се създаде по-добра дефиниция на това, какъв тип информация трябва да се поднася на българските граждани, за да могат те наистина да получават адекватна информация какво се случва. Защото дори премиерът да открие, наскоро той откри в Петрич завод на AББ и името на тази фирма не беше споменато. Това не е забранено по закон, включително хората от СЕМ го потвърдиха, но даже във всеки репортаж името на този германски инвеститор не беше споменато. Казваха: „Беше открит завод. Завод в Петрич“. Толкоз. И това не е много полезно, защото се губи информация за това, кой какво точно прави в България. Всичко става в анонимност, от която никой няма полза.

Водещ: Като бивш вицепремиер и икономически министър, как съпоставяте бизнесът, правен от българи с бизнеса, правен от чужденци у нас?

Лидия Шулева: В България бизнесът се заражда в последните 30 години и е нормално той да извърви своя път – от раждането през детските години и минаване по-нататък в юношество и зряла възраст. Какво имам предвид? Имам предвид, че в началото бизнесът в България стартира в по-голямата си част като еднолични търговци. В последствие станаха еднолични ООД-та, еднолични АД-та и общо взето в България едноличното ръководство заема доста голяма част от българския бизнес. За разлика от чуждестранния бизнес, който в голямата си част е корпоративен. Или семеен, но семеен много близък до корпоративния. Това, което наблюдавам в момента в България е тъй като вече второто поколение започва да си проправя път в много от фирмите, които са създадени от първото поколение, така че са налице доста интересни неща, които се случват по отношение на приемственост, по отношение на развиване на истински семеен бизнес, което е много хубаво. С всичките трудности, които това действие бива съпътствано. Така че, ако трябва по някакъв начин да обобщя – в България все още голяма част заема така наречения едноличен бизнес, започва сериозно развитие на семейния бизнес, и има все още твърде малко примери за корпоративен бизнес. Но мисля, че с времето по естествен път нещата ще започнат да се случват такива, каквито са в Европа. В Европа имаме различни примери на развитие на бизнес. Например Германия и Австрия са много по-големи привърженици на семейния тип бизнес, а не толкова на корпоративния тип. И в много голяма степен аз виждам и влиянието и на германските, и на австрийските фирми от такъв семеен тип върху много български фирми. От друга страна, англо-саксонския модел той е повече корпоративен и също влияе на много от фирмите в България.

Водещ: Вероятно и с инициативата, която вашата камара предприема заедно с другите чуждестранни инвеститори, ще се даде възможност за по-плътна картина да опознаем реално българският бизнес у нас?

Лидия Шулева: Да. Българският бизнес има нужда от популяризиране, защото аз съм разговаряла с много хора по различни поводи и за съжаление в голяма част от населението битува мнението за остарелите, разрушени, разграбени предприятия от пост социалистическата ера. Примерите на модерни, съвременни предприятия с роботи, с машини изчислителни, много малко ги има в съзнанието на населението. И неслучайно психологическото проучване, което Агенция „Тренд“ направи, показа, че българите нямат представа какво се е развило в България в последните 10-15 години. Какъв тип изглеждат, как изглеждат тези предприятия – съгражданите ни нямат информация. Защото дори при откриването на едно предприятие се показва само една фасада и камерата никога не влиза вътре, за да могат хората да видят как изглежда едно съвременно предприятие. Те наистина са коренно различни от тази представа за стружки и масла, която имахме от преди години. И мисля, че в този смисъл медиите са длъжници на българското общество, защото то трябва да бъде просто информирано. Тук не става въпрос за някаква реклама или за създаване на публичен имидж специален на отделна фирма, а става дума за представяне на една по-вярна картина за това какво правят истинските инвеститори в България. Защото какво беше направено лошо – разграбване, грозна приватизация в много случаи, разрушени предприятия, разграбени активи, оголени сгради и т.н. – това сме го виждали многократно. Но много малко примери имаме от един съвременен завод – как той работи и как работниците в него работят и как се чувстват. И мисля, че все пак е добре да дадем и тази страна на българската индустрия.

Водещ: Абсолютно сме съгласни с вас и ще ви подкрепим в начинанието.

Лидия Шулева: Много се радвам и много ви благодаря, тъй като това е дългосрочна инициатива. Това не е нещо, което еднократно сега е просто създадено. А ние имаме желание това нещо да продължи няколко години, за да можем в крайна сметка да променим нагласите на хората. И когато се обърнат нашите деца към нас и кажат – дайте ни добър пример, на който да подражаваме, да имаме повече такива примери, които да им покажем.

Цоня Събчева