Лидия Шулева: Ниската конкурентоспособност на много от фирмите и не повишаването на заплатите са водещите причини за фалитите у нас

снимка: pixabay.com

Лидия Шулева, председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-българската търговско-индустриална камара, бивш вицепремиер, социален и икономически министър, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: След стабилизирането през пет поредни години на ръста на несъстоятелността на фирмите в България, налице е отново неблагоприятната тенденция – фалитите започнаха да се увеличават. Това поставя страната ни на второ място по ръст на несъстоятелността в страните от Централна и Източна Европа след Хърватска, където увеличението на фалитите е 42.3 на сто. След нас са Полша и Сърбия, показват данните на международната компания за кредитно застраховане „Кофас“. На ден фалира по една компания. Едва 5,6% от фирмите у нас оцеляват над 5 години. Следва анализът на Лидия Шулева, председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-българската търговско-индустриална камара, бивш вицепремиер, социален и икономически министър. Г-жо Шулева, кои са причините за ръста на фалитите на фирмите у нас?

Лидия Шулева: За съжаление, преди известно време дадох интервю по повод някакво очаквано развитие в икономиката и в някаква степен като че ли предсказах, че това ще се случи, и сега бих искала да обясня какви са причините. Една от основните причини е ниската конкурентоспособност на българските фирми. Всички знаем, че в последните години заплатите като цяло растат. Разбира се, те все още изостават от ръстовете и нивата, които са в страните от ЕС, но така или иначе ръстът е значителен. Това повишаване на заплатите показва, че само фирмите, които имат висока конкурентоспособност, тоест могат да имат сериозни печалби, могат да си позволят повишаване на заплатите. Фирми, които са работили на границата на оцеляването, при увеличаването на заплатите те или не могат да намерят работна ръка на по-високите нива, на нивата, които те предлагат, или ако трябва да увеличат заплатите, дейността, която развиват, не може да поеме този ръст, и в крайна сметка те трябва да затворят и да фалират. Така че една от тези причини е тази, но тя по същество е свързана с ниската добавена стойност на много от бизнесите, които съществуват в България. Голяма част от тези бизнеси съществуваха единствено и само благодарение на изключително ниската цена на труда, но вие сами разбирате, че такава ниска цена на труда в условията на свободно движение на хора няма как да продължи да съществува. И на практика какво се случва – става така, че или не можем да намерим работници и затваряме фирмите, или ако ги намерим, нивата на заплащане са такива, че нашият бизнес няма възможност да ги покрие. За мен това е една от основните причини, поради която започнаха по-сериозните фалити. Тоест, по друг начин казано, хората, които искат да развиват бизнес, трябва да си дават сметка какъв бизнес трябва да развиват, каква добавена стойност могат да получат, за да могат да си позволят квалифициран труди  едно достойно заплащане за хората, които наемат.

Водещ: Защо фирмите не успяват да се адаптират, въпреки благоприятната икономическа обстановка у нас?

Лидия Шулева: Зависи от естественото на бизнеса. Аз мога да разширя анализа си по следния начин: в много малки населени места няма производства с висока добавена стойност, тоест няма сериозни инвестиции в бизнес, който има висока добавена стойност и пазари, да кажем, в Европа, в чужбина или дори в България. Когато в такова населено място няма такива устойчиво развити бизнеси, хората в тези населени места нямат високи доходи. В сферата на услугите, когато се започват различни бизнеси, защото най-честите фалити са в тази сфера, хората наемат лица на ниска работна заплата и така, задържайки ниско заплащане и ниските доходи на хората, се стремят да оцеляват. Но както казах, това не може да продължава вечно, и хората избират да заминат или в чужбина, или в големия град, и по този начин в тези малки населени места фирмите фалират. Единственият начин това да се промени е инвестиции, които да осигурят по-устойчив бизнес, около който да могат да се развиват различни услуги. Икономическата среда е благоприятна и в големите градове, в развиващите се индустриални зони. Имаме сериозен ръст на инвестиции и производство, но винаги има такова неравномерно разпределение, тоест местата, където няма развит устойчив бизнес, се свиват, свиват се възможностите за развитие на бизнеси, там фирмите по-често фалират, докато в по-големите конгломерати тази възможност се разширява и много фирми използваха подела на икономиката, за да се развият, но напоследък, за съжаление, се наблюдават симптомите на нова икономическа криза. Вече Германия  е в рецесия, спадат много поръчките за редица промишлени предприятия, респективно това намалява и потреблението. Така че това е основна причина, която ще окаже сериозно влияние, тъй като икономическият цикъл вече се променя или отива към надолу към рецесия и това също ще окаже влияние върху конкурентоспособността, респективно върху оцеляването на редица фирми.

Водещ: Кои са другите причини?

Лидия Шулева: Това, което споменах – че наближава рецесия. Това е втората много важна причина, че наближава рецесия. Това, тази, така или иначе рецесията, ако засяга Европа, неминуемо ще засегне и България. Така че това е втората причина, но тя все още не се усеща. Тоест това, което вие цитирахте, според мен се държи на първите две основни причини –.

Водещ: Могат ли да се намерят спирачки върху тези негативни процеси и какво зависи от държавата, и съответно какво зависи от бизнеса?

Лидия Шулева: По принцип основният двигател на растежа са инвестициите. Те винаги са били. Така че до толкова, доколкото държавата може да подкрепя новите инвестиции, ролята на държавите  в тази посока. Подкрепата на инвестициите е преди всичко в създаване на условия за добра инфраструктура, в която да може да се развие лесно и бързо в осъществяването на инвестициите, и в този смисъл ролята на държавата е много важна и там трябва да се полагат повече усилия за създаване на условия за инвестиции. От друга страна, за бизнеса е много важно в годините на растеж, в годините на по-сериозни темпове на развитие, да се реинвестират доходите, които са получени от бизнеса, защото, все пак, трябва да признаем, че редица български фирми правят сериозни инвестиции в нашата страна и това е една положителна тенденция. Така че това са основните фактори, които влияят на развитието на устойчив бизнес.

Водещ: Има ли други пречки от административно естество, които да притесняват бизнеса, да тежат на бизнеса?

Лидия Шулева: Ами вижте, във всички случаи има все още твърде много регулации, които по някакъв начин затрудняват създаването на бизнеси, функционирането на бизнес. Има много какво да се желае спрямо съществуващите регулаторни режими. За съжаление, аз много често се шегувам, че тези регулаторни режими приличат на ламята от детските приказки – отрежете една глава и поникнат нови шест.

Водещ: Така се получава.

Лидия Шулева: Всяко правителство поставя като една от целите си намаляване на регулаторните режими, и действително прави усилия за намаляване на известен брой регулаторни режими, но по някаква, не знам как да го нарека, както цитирах вече , в приказките, изведнъж се появяват нови. Този процес, за съжаление, е безкраен. Така или иначе, това е и задача на много от бизнес организациите да следят как се развива този процес и по възможност да му оказват натиск върху администрацията за намаляване на регулаторните режими.

Водещ: Секторите с най-голям брой на фалити у нас са търговията на едно и дребно, операции с недвижими имоти, дейности с храни и напитки, както и строителство. Съществуват ли компетенции, познания в българския бизнес, да се пренасочи от рисковите сектори към други?

Лидия Шулева: Вижте, и в секторите, които вие цитирахте, има доста устойчив бизнес. Проблемът е, че понякога хората, които управляват фирмите, нямат достатъчно познания за мениджмънт, финанси, планиране и редица други знания, които един предприемат трябва да има. Понякога те не обръщат внимание на доста въпроси, симптоматични. Има сериозен процент на несъбрани вземания, има недостатъчно добро ценообразуване, не обръщат достатъчно внимание върху маркетинг, не слагат клиента във фокуса на своето внимание, и ред други причини, които изискват една добра мениджмънт подготовка и за съжаление много от създаващите се бизнеси подценяват тези въпроси, смятат само, че ако имат някаква идея, достатъчно е фактът, че я имат, и да стартират и да започнат да работят. За съжаление, много от тези знания, за които вече говорих и които при много от предприемачите липсват, понякога са също причина за неблагоприятен изход от започнатия бизнес. Така че не бива тези неща да се подценяват, и когато човек иска да започне да развива бизнес, следва да научи малко повече за това как се управлява и в крайна сметка що е то предприемачески финанси.

Водещ: И, може би още нещо – дали конюнктурата у нас на отделни успешни фирми не подвежда и останалите да се насочат към съответните сектори, без дори да имат представа от естеството на работата?

Лидия Шулева: Вижте, успешните примери са много важни. Аз лично смятам, че българската медийна среда е длъжник на обществото по отношение на истински успешни примери, които са добри ролеви модели, които са модели на по0дражание, където може да се клетва един успешен модел как и  по какъв начин се е структурирал, организирал и управлявал един бизнес. За съжаление, трябва да кажа, че изобилстват негативните примери за сметка на позитивните. И хората, ако искат нещо да научат, по-скоро те са обезверени от това, което чуват, отколкото мотивирани и обнадеждени от някакви позитивни примери. Така че има много голямо значение за това как представяме успешните примери, по какъв начин, така че те да бъдат наистина модел за подражание в пълния си аспект на хората, които искат да започнат. Така че аз не бих казала, че това е подвеждане, а по-скоро недостатъчна информация за именно истински успешните примери в българската икономика.

Водещ: Чак се почувствах неудобно, че избрах за тема на нашия разговор именно негативна тенденция, но за нея трябва също да се алармира и тя следва да се анализира.

Лидия Шулева: Трябва, но на българското общество, повярвайте ми, много по-голяма стойност имат позитивните примери и примерите на успееха. Защото ние се учудваме и непрекъснато казваме последни сме по първо, второ и трето в Европа, но как да се мотивират и вдъхновят хората, ако не могат нищо да научат за успешните примери? Такива примери има много в България и те трябва да бъдат популяризирани, за да могат хората, виждайки ги в цялост, запознавайки се с тях, да имат наистина примери за успешно поведение. Това е изключително важно за успеха на цялата нация като цяло и за това децата ни да останат в България.

Водещ: Това действително звучи вдъхновяващо, но тук може би и законодателно трябва да се регламентират процесите, за да се раздели рекламата от информацията.

Лидия Шулева: Една от инициативите на Германо-българската търговска камара, наша инициатива за това да има повече добри новини за българската икономика, и ние работим именно за това да се промени законодателството и да се направи много ясна, легална дефиниция на това, какво е информация и какво е реклама, за да могат българските граждани да не бъдат лишавани от тази полезна и важна информация за тях, която би могла да им помогне, да ги вдъхнови, да ги мотивира да развиват успешен бизнес в България. Защото, повярвайте ми, само успешните примери са тези, които могат да доведат до успех. Негативните неща, освен да ни бутат надолу, до нищо добро не водят.

Цоня Събчева