Лиляна Петрова, председател на НСБФБ: При верификацията на лекарствата ще има период, в който някой ще си позволи да продава лекарства в торба

Лиляна Петрова, председател на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите в България, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Госпожо Петрова, във Варна беше избран председател на новосъздаденото съсловие на помощник-фармацевтите, обяснете повече за Вашата структура.

Лиляна Петрова: Стигнахме до съсловна организация, борейки се много години. Като регулирана професия ние нямахме съсловна организация, а трябва да отговаряме на едни по-високи изисквания, в сравнение с всяка нерегулирана професия. Десет години Националното сдружение на бакалавър фармацевтите беше организацията, която се бореше за съсловието. За това да има Национален регистър, национално представителство, представител във Висшия съвет по фармация, да има Етичен кодекс, който да спазваме. Предстои изграждане на система в 28-те региона, подобно на Колегиите на лекари, зъболекари и магистър фармацевти, и на специалистите по здравни грижи. До 6 април регионалните ни колегии трябва да проведат учредителни събрания. Има законов срок от 6 май до 6 юни, в който министърът на здравеопазването трябва да свика Национален конгрес. На него ще се избере национално ръководство. С регистрирането на съсловието всички бакалаври фармацевти трябва да се регистрират. Законът казва, че членството може да е доброволно само на неработещите по специалността помощник-фармацевти и на пенсионерите. До 7 април всички колеги трябва да подадат заявления до Колегията. Включвайки се в единен задължителен регистър, ще има възможност да се засичат работещи с фалшиви дипломи. Няма да се допускат хора без нужната професионална подготовка.

Фокус: Има ли такива случаи в момента?

Лиляна Петрова: Не казвам, че на това трябва да се даде акцент, че е някакъв кой знае какъв проблем, но това съществува. Видяхме, че има и магистри, и лекари с фалшиви дипломи, никъде не е изключено. Не казвам, че е някаква беда, но това е вариант. Но когато се включат в единен регистър, колегите ще имат възможност да се провеждат следдипломно обучение. Това е призванието на една съсловна организация. В момента ние организираме такива обучения три пъти в годината, но като Национално сдружение те са за нашите членове. Сега вече, всички ще бъдат принудени, ако искат да са добри специалисти, да се включват в тези обучения. Предстои да се въведат квалификационни нива. Това е нещо ново за системата. Тези квалификационни нива, които ще се променят въз основа на преминати следдипломни обучения. В професия като нашата, която е регулирана, не може да се разчита на една диплома и от там нататък, специалистът да няма развитие. Бидейки съсловна организация, ние ще имаме представител във Висшия съвет по фармация. Това е много важно, за да можем да участваме в дискусиите когато предстои промяна в законодателството, касаеща фармацията. Също като съсловна организация заедно с министъра на здравеопазването, ще имаме възможност да подготвим една Наредба за професионалните дейности. Там ще бъде разписано какво може да прави помощник-фармацевтът самостоятелно и какво под контрол. По този начин ще се избегнат нерегламентирани дейности.

Фокус: Какви са проблемите в момента пред Вашето съсловие?

Лиляна Петрова: Един от проблемите ни е и проблем на обществото. Затруднението е за хората по селата, защото помощник-фармацевтите могат да затворят и да си тръгнат, но те остават. Този проблем го поставихме на дискусия преди много години. Още, когато се промени Законът за лекарствените средства. От тогава, според Закона, помощник-фармацевт може да разкрива аптека в малко населено място, но в един член и алинея, малко след това, се добави, че може да се продават само лекарства без рецепта. Това ни равняваше на дрогерии и остави хората без лекарства. После се прокраднаха идеи за пътуващи пътеки или общините да дават някакви помещения, да гарантират доходи. Един модел, който беше работил 40 години беше забранен, беше изоставен и видяхме плодовете, които обрахме. Нашето предложение към Министерството на здравеопазването, още преди шест години беше, ако към помощник-фармацевтите има повишени изисквания, да могат те да учат и да покрият тези изисквания с обучения. Настоявахме да бъде платена следдипломната квалификация по специалността и даже й дадохме име –  „Обслужване в малки населени места“. Колегите, които бяха все още в селата, живееха там и можеха да се справят. Тогава магистрите фармацевти успяха да внушат на управляващите, че едва ли не сме опасни.

Фокус: А от тези хора, които са останали преди време без работа, има ли възможност да се върнат и отново да работят в малките населени места, където няма аптеки?

Лиляна Петрова: Там е въпросът. Аз винаги го казвам: „Изпуснахме питомното, сега ще гоним дивото“. Тези хора, които преди 10 години имаха аптеки в селата, станаха на възраст и се пенсионираха. Друга част, търпяха, търпяха и затвориха поради липса на достатъчни доходи. Други се отказаха. Младите сега, при тази ситуация, дори и да им дадат възможност да разкрият аптека в селата, не вярват. Трябва генерално да се промени законът и промяната да върне доверието на хората. Тогава ще се върнат и помощник-фармацевтите по селата. И ще се върнат специалисти, а не някакви шофьори да разнасят лекарства. Виждали сме и в магазини за хранителни стоки да се продават лекарства нелегално. Хората търсят вариант, празно няма в природата. Но не бива това да е вариантът.

Фокус: А какво е мнението Ви за започналата верификация на лекарствата в аптечната мрежа?

Лиляна Петрова: По този въпрос имам много особено мнение. Този въпрос е поставян от 2012 година. Това е една професия, която трябва да отговаря на високи изисквания. Едно от тях е до хората да не стигат фалшиви лекарства. Моето различно мнение по темата се заключава в два въпроса. Първият е: Защо от този процес на верификация са изключени складовете и вносителите?“ Не бива да е така. Защо е необходимо едно лекарство да се провери чак в аптеката. Затова смятам, че със сигурност ще има период, в който някой ще си позволи да продава лекарства, внесени в торба. От 2012 година е поставен въпросът. Защо колегите магистри сега се сетиха, че верификацията е икономически неизгодна. Имаше безкрайно много обяснения, въпроси, отговори, какво, как ще се случи. Това е бизнесът. Един лекар ако иска да е лекар, той трябва да надгражда, трябва да взема нова апаратура, нали и той прави някакви вложения? Не може вечно магистър-фармацевтите да искат опрощение, вечно да искат извънредни условия, благоприятни за тях. Можеха спокойно да се подготвят досега. Въпросът е, че този процес се случва, несъобразен с нашата обстановка, с нашата среда в България, а тя е винаги всичко да се прави в последния момент.

Диана СТОЕВА