Лияна Панделиева, БДЖ: Разработваме успешно програма, която ще даде възможност на българите да се радват на нашето уникално историческо наследство, свързано с парните локомотиви

Лияна Панделиева, ръководител сектор „Връзки с обществеността“ на „Холдинг БДЖ“ ЕАД в интервю за предаването „Дестинация България на Радио „Фокус“

 

Водещ: БДЖ организира атракционно пътуване с парен локомотив за Гергьовден, 6 май. Подробности за пътешествието и как може да се развива този вид туристическо-атракционно пътуване у нас ще говорим с Лияна Панделиева, ръководител сектор „Връзки с обществеността“ на „Холдинг БДЖ“ ЕАД.

Лияна Панделиева: Това пътуване на 6 май сме го нарекли Гергьовски влак. Заминаваме от Горна Оряховица в 09:40 часа сутринта и в 11:20 часа ще бъдем в Трявна, като по пътя ще спрем във Велико Търново, в Дряново, и на спирка „Бачо Киро“, от където хората могат да отидат до Дряновския манастир. Уточнявам, че това са само спирки, там влакът няма да престоява повече от 5 минути и хората няма да слизат, да обикалят или да си правят снимки. За това могат да отидат по-рано на Горна Оряховица и съответно веднага да изтичат до локомотива след пристигането в Трявна. В състава на този влак ще включим отново, както беше до Кюстендил и до Черепиш, Царският вагон, този на Борис III и хората ще могат да го разглеждат като музей на колела по време на самото пътуване, а на опашката на влака ще пътува още един от царските вагони, в който ще се намира снимачният екип на певицата Хилда Казасян, която ще използва това пътуване, за да заснеме клип. От своя страна ние ще я направим  активен участник в празника. Какво точно ще направи и тя ще го запазя в тайна, за да могат да бъдат изненадани и развеселени пътниците на влака.

Водещ: Каква е цената на билета за пътуването и от къде могат да се вземат билети?

Лияна Панделиева: Цената е 29 лева, като билетите се продават в Русе, Горна Оряховица, Велико Търново, Дряново, Трявна, София, Варна и в момента, в който някъде билети започват да свършват или свършат напълно, там, където има свободни, ние веднага освобождаваме бройки, за да може хората да намират места.

Водещ: Както споменахте и вие, имаше такова атракционно пътуване и до Кюстендил и Черепиш. Имаше ли тогава интерес към пътуването и изобщо как са настроени хората към подобен тип изживявания? Има ли някаква носталгия по парната тяга и ретро вагоните?

Лияна Панделиева: Ще започна с една история с кюстендилския влак, тъй като на борда му пътуваха около 600 души, бяхме натоварили локомотива с максималния капацитет вагони и беше пълен. Минавайки през тези вагони, говорейки си почти с всички пътници видяхме, че специално за това пътуване бяха дошли туристи от Англия. Вътре се оказа, че пътници са още хора от Канада, Китай, Австрия, Германия, Белгия. Ние самите бяхме адски впечатлени и хората ни разказваха по какви неведоми пътища са установили, че такова пътуване ще се случи. Затова вече и на сайта на БДЖ тази информация я публикуваме и на английски, за да не ни се карат после те, че трябвало с превод да разбират за какво става дума. Историята, на която искам да се спра, е на едно семейство, които пътуваха със сина си. Мъжът и жената се запознават, пътувайки във влак за Кюстендил преди 34 години. Тя е с гаджето си, той с приятелката си.  Слизайки на гарата, никога повече не се разделят. В този случай бяха взели и сина си, за да се върнат към романтиката на този незабравен спомен. Хората бяха не просто възторжени, всичко, което чувахме беше „Моля ви, искаме пак“. Много от тези хора бяха успели да се вземат билети и за Кюстендил, и за Черепиш и много казаха, че не са успели, не са смогнали да си вземат билети за Черепиш. На другия ден се радвахме на същото възторжено отношение. Това, което променяме, е, че вече не просто водим хората, а осигуряваме някакви малки сувенири, допълнителна информация, запознаваме ги с всички етапи на пътя, кога, къде, какво ще се случва, кога е удобно да слязат да правят снимки. Организирали сме охрана, защото установихме, че чувството за самозащита на хората пред влака е нулево. Те по някакъв начин приемат този прекрасен локомотив за великолепна играчка, на която могат да се качват, да я прегръщат, никого не го интересува, че се е изцапал. Те просто искат да са близо, да усетят аромата, да се изцапат с греста. Очевидно, че потребност за подобно преживяване съществува, и то в ера, когато само през няколко държави пътуват влакове стрела. Не, хората не искат това. Те искат аромат на дим, те искат да си изцапат лицата със саждите, да се ръкуват с машиниста, колкото и мръсен да е вече той. Това е вълнуващо и по някакъв начин това връща назад и в историята. Знаете, че държавността се е утвърждавала тогава, когато държавата се сдобие с железница. Естествено в исторически аспект парните локомотиви първи са тръгнали по нашите релси и българите копнеят да усетят тази атмосфера отново. Искрено се гордеем с това, че започваме да разработваме успешно програма, която ще даде възможност на българите да се радват на нашето уникално историческо наследство, свързано с парните локомотиви. Ако сега всички са влюбени в „Баба Меца“, ние даваме възможност на пътниците от Горна Оряховица да се влюбят в „1627“, който също много ценен локомотив. Два такива се движат в света. Единият е наш, а другият е на Люксембург. Германия и Австрия са купили от същия локомотив, но те просто не съумяват да ги вкарат в движение. Очевидно нашите локомотивни машинисти, които са и реставратори, са страшно добри в работата си и много отдадени. Алберт Иванов ще е машинистът на „1627“ от Горна Оряховица до Трявна. Той разбира се  е приятел и с всички пътници, готов да се снима с всички деца и с всеки, който пожелае. Планираме да направим и семейна снимка на Георгиевците  пред локомотива, така че голям празник подготвяме.

Водещ: Всъщност това пътуване е част от цяла туристическа програма на БДЖ. Какво ще присъства в тази програма, какви са бъдещите ви стратегии?

Лияна Панделиева: В дългосрочен план подобни пътувания се планират надалеч, за да може и хората да са уведомени, и ние самите да сме се включили в общото разписание на движението на влаковете. Когато се прави в много кратък хоризонт напред, това не е най-ефективният начин, но тъй като хората директно ни помолиха да направим още нещо възможно най-бързо, то тогава търсим варианти за скорошни пътувания от такъв характер. Софиянци казват: „Ние искаме от София“, а в Пловдив казват, че искат от  Пловдив. Планираме един много прекрасен празник за 24 май и той е насочен към талантливите ученици и талантливите учители. Това ще бъде един „Влак на буквите“. Споменавайки го бегло пред журналистите, медиите обявиха, че ще има пътуване на 24 май и изведнъж пътниците ни хванаха, буквално ни притиснаха и започнаха да питат до къде ще пътуват на 24 май. Сега подготвяме този туристически влак на буквите за 24 май, но подробностите тепърва ще оповестим. Работим много, мога да ви кажа, че цял екип от хора работи по темата къде, какви маршрути да бъдат разработени и в кои периоди, за да удовлетворим този огромен и нестихващ интерес.

Водещ: Значи предстоят още новини, ще ги очакваме и ние с нетърпение.

Лияна Панделиева:  О, новини ви обещавам със сигурност.

Водещ:  Много ви благодаря за отделеното време, хубави почивни дни ви желая.

Лияна Панделиева: Щастливи предстоящия празници, ние ще ви очакваме във влака.

Албена ИВАНОВА