Лъчезар Богданов, икономист: Трябва да се действа по дългосрочни реформи, които дават на България по-високи шансове за растеж

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 

Водещ: Темата на годишната среща на бизнеса с правителството е посветена на перспективите пред глобалната икономика и това – има ли рискове за България, както и как те да бъдат избегнати. Наш гост е един от лекторите на тазгодишното издание на форума и главен икономист в Института за пазарна икономика – Лъчезар Богданов. Добро утро, г-н Богданов.

Лъчезар Богданов: Добро утро.

Водещ: Имате ли очаквания за среща? Ще бъдат ли взети някакви решения, или  целта й е „сверяване на часовниците“?

Лъчезар Богданов: Дискусията е затова какво се случва в глобалната икономика, разбира се, с акцент върху това, което се случва в европейската икономика и от там каквито последствия има за българския бизнес, и не на последно място за българското правителство, което по някакъв начин с политиците си трябва да е адекватно на новата реалност, около нас.

Водещ: Докладът, който вие ще представите на предстоящият форум е на тема – „България и забавянето на световната икономика“. Как да разбираме това заглавие?

Лъчезар Богданов: Всеки, който следи дори бегло икономическите новини в последната година и половина, вижда доста сериозни признаци на забавяне на икономическият растеж. Като започнем от по-бавния растеж в Китай, който между впрочем, две десетилетия беше безотказен лидер по бърз икономически растеж, говорим за големите икономики, виждаме, че това се отразява и на еврозоната– по-слабо индустриално производство и по-слаб износ. На всичко отгоре трябва да добавим и търговските спорове, най-вече инициирани от администрацията на президента Тръмп, но в крайна сметка това са, наистина, фундаментални въпроси за бъдещето на глобалната търговия. Брекзит и политическата несигурност, около това какво ще се случи в бъдещите взаимоотношения. Така че, има редица процеси, които текат извън България, които оказват влияние. Най-малкото българската икономика изнася близо 69% от стоките си за пазари в Европейския съюз, така че, връзките са доста сериозни и очевидни, за да игнорираме това какво се случва на вън.

Водещ: А по какви показатели българската икономика не може да догони световната?

Лъчезар Богданов: Големия въпрос на икономика като българската е как, стартирайки от по-ниски доходи и от по-ниска производителност, дългосрочно да стане по-развита и да доближи, да речем, богатите или развитите. Това е проблем, както на развиващите се икономики в Азия и Латинска Америка, така и на тези в Източна Европа. За нас, разбира се, мерилото е как по-скоро да се възползваме от членството от общия пазар на Европейския съюз и максимално да използваме това за повече инвестиции, повече внедряване на технологии, съответно по-висока производителност и от там по-високи доходи. Това е дългосрочното предизвикателство. Виждаме, че всички европейски страни догонваха последните, може би дори, близо 30 год., но със сигурност последните 20 год., така че, въпросът е до колко това може да продължи първо, и до колко може да се случва в неособено благоприятни условия. Казвам с други думи – ако големите икономики на еврозоната като  Франция, Германия, Италия са в ситуация на нисък или нулев растеж и със сериозни проблеми, знаем за Италия – високи дългове, нисък растеж, високоструктурна безработица, особено в южните райони и т.н., как може страни като България в такава ситуация да продължат да растат с изпреварващ темп, защото в крайна сметка това е важното. Ако растем по-бързо в един момент да започнем да се доближаваме, това е елементарна аритметика. Но извън това, в крайна сметка, въпросът е: Ако външната среда не е особено благоприятна, как въпреки това България да има достатъчно условия тук да се случват инвестиции и да се създават работни места и то не какви да е работни места, а високопроизводителни работни места, или казано с други думи – работници въоръжени с технология, знания, машини, съоръжения и т.н. Което води до по-висока производителност и от там българската икономика да разширява своята работа на глобалния пазар и от там, разбира се, да разширява доходите в страната.

Водещ: Какви са прогнозите за чужди инвестиции в България?

Лъчезар Богданов: Значи, в последните 8-9 години България промени профила на чуждите инвестиции, Помним какво беше до преди 2007 – 2008 г. – от една страна все още се приватизираха големи предприятия, финансови институции, тоест имаше директен поток на покупка на бивши държавни предприятия, заедно с това значителен поток инвестиции в недвижими имоти и не на последно място инвестиции във финансовия сектор, който тогава тепърва създаваше и разширяваше от много ниски точки бизнеса и кредита за домакинства. Сега положението е друго, сега има по-малко като обем инвестиции, но те са в различни типове бизнеси. От една страна, това са услуги, говорим основно за IT услугите и аутсорсинг на бизнес процеси, където инвестициите дори не са толкова, големи като стойност, тъй като това са услуги базирани по-скоро на квалифициран труд. Докато там голямата промяна е, че такъв тип инвестиции и навлизане на чужди компании носят по-скоро достъп до по-добри пазари и по-платежоспособни клиенти. От друга страна в индустрията виждаме значително по-голям дял инвестиции в предприятия в преработващата индустрия, най-вече за производство на машини, съоръжения, автомобилната индустрия. Така че, това е различния профил, който , за съжаление, води все пак до по-ниско ниво общо ниво на инвестициите.  Тук  големия потенциал, ако сравним България с други страни от Централна и Източна Европа, е, че там са успели да привлекат повече инвестиции в подобни дейности и предприятия. Ние отново трябва да се съизмерим към нещо – защо да не се мерим със страни като Словакия и Унгария и Балтийските републики. Така че, това е голямото предизвикателство – как България да стане по-добро и по-конкурентно място, така че тук да се извършват, разбира се, както производствените дейности, така и висококвалифицирани услуги за глобалният пазар. Това е наистина, може би, въпрос на следващите, може би, 3-5, може би дори 10 години.

Водещ: А има ли достатъчно добре квалифициран персонал у нас?

Лъчезар Богданов: Значи, няма отговор „да“ и „не“ на този въпрос – има персонал с различен профил. Има и високо квалифициран и по-малко квалифициран, има и доста хора с много ниско образование, това е един от обществените проблеми на България. България е сред страните с много висок дял на лица с основно и по-ниско образование и по-лошото е, че дори тези, които имат, така номинално са прекарали повече време в училище, всъщност, голяма част от тях имат много ниски знания. Виждаме последните резултати на международното изследване PISA в образованието – няма особена промяна в последните няколко издания на изследването. Имаме, може би, около 40% от 15-годишните, това са 8-9 клас ученици, които имат наистина много слаби образователни постижения. Сега, не знам терминологията, но  дали ще ги наричаме неграмотни, това е съвсем второстепенен въпрос, но акцентът е, че в работната сила имаме голям дял хора, които са много ниско образовани. Те много трудно могат да бъдат, да се пригодят към това да работят дейност, която изисква постоянна преквалификация, постоянна адаптация, ако щете дори четене, тоест, подобряване на знанията, чрез самообучение, като се чете за това, какво трябва да се върши на работното място. Така че, това е единия проблем. Разбира се, проблемът е и по-нагоре във висшето образование, в професионалното образование, тоест, дали и до колко има дисбаланс и между профилите и специалностите, които българските ученици и студенти избират и това, което реално икономиката търси на пазара на труда. Така че, това е наистина много важно предизвикателство, то не е само за следващите 2-3 години, то е важно за следващите 20-30 и повече години, но в крайна сметка това е наистина големия въпрос от гледна точка на политиката – до колко промени в политиките могат да променят профила на българската работна сила дългосрочно. От там и профила на инвестициите, които се правят – чужди и местни, ще следва до известна степен пазара и с каква работна сила може да разполага един предприемач, който стартира бизнес, да го наречем на по-високо стъпало по стълбицата на добавената стойност – там, където се изисква повече знание и умение и да се работи с нови технологии и т.н.

Водещ: Как българското правителство ще помогне за по-лекото справяне с проблемите в икономиката?

Лъчезар Богданов: В кризите е много важно правителството да стои малко назад. Когато имаме циклични шокове, те така или иначе не могат да бъдат избегнати, има някаква странна уповаване на това, че ще дойде някаква външна криза и правителството ще спаси бизнеса, ще го защити, ще го предпази – това обикновено не става. Това, което е важно е в такива по-трудни моменти, ако има такива говорим за циклични моменти, за по-скоро изненадващи шокове, е да имаме гъвкавост на регулациите, гъвкавост на пазарите. Бизнесът вероятно в определени по-трудни ситуации ще трябва да съкрати хора, или част от хората да минат, да речем, на половин работен ден, за да се преодолеят 3,6,9 месеца с по-ниски поръчки, по-ниско производство и т.н. Тоест, това са краткосрочни реакции, които позволяват на икономиката и съответно на отделните предприятия да се излекуват, да понесат шока, но да не загинат. Всъщност, това е важното: дали в един такъв шок просто изпитваш затруднения или този шок те убива, ако говорим за бизнеса. И в крайна сметка това въпросът, когато дискутираме какво може да се прави при някакви външни циклични забавяния или кризи. Това е, което си мисля, иначе, трябва да се действа по дългосрочните реформи, които дават на България по-високи шансове за растеж в по-дългосрочен план. Пак казвам, говорим за по-добро образование, качество на публичните услуги, електронно управление, където е възможно максимално ниска тежест за бизнеса, правна сигурност и функциониране на институциите, включително всички регистри, всички административни режими, които се прилагат, тоест предвидимост на бизнес средата, предвидимост на данъчната политика и данъчна политика, която насърчава спестявани инвестиции, труд и т.н. Това са дългосрочните реформи. Въпросът е, че в по-кризисните времена липсата им се усеща много по-болезнено.

 

Биляна БОЗИНАРЕВА