Лъчезар Попиванов, заместник областен управител на Видин: Бюджетът на Европейския съюз поставя България в първата тройка на държавите с ръст на средствата

 

Лъчезар Попиванов, заместник областен управител на Видин, в интервю за предаването „Чудесата на Северозапада“

Радио „Фокус“: В началото на месец ноември бяхте в Брюксел в Европейската комисия, как премина срещата?

Лъчезар Попиванов: Срещата се организира от Представителството на Европейската комисия в България,  водено от нейния ръководител Огнян Златев и в нея участват областни и заместник областни управители от цялата страна. Дебатът започна с представянето на пет сценария за бъдещето на Европейския съюз. Обсъдена беше и общата земеделска политика след 2020 г. Дискутирахме темите за регионалното развитие и кохезионната политика в периода 2021 – 2027 година.

В програмата на информационната визита бе включено още посещение на Европейската комисия, по време на което ни бяха изнесени презентации за институцията и функционирането ѝ, за процеса на взимане на решения в ЕС, както и за различни европейски политики.

Нека започнем с Бялата книга. В Бялата книга, представена от Европейската комисия на 1 март, се посочват възможни пътища за бъдещето на Европа. Изправени сме пред множество предизвикателства — като се започне от глобализацията и се стигне до въздействието на новите технологии върху обществото и работните места, до опасенията във връзка със сигурността и възхода на популизма. Не бива да оставяме тези тенденции да ни повлекат, а трябва да се възползваме от възможностите, които те предоставят.

Затова в Бялата книга се предлагат пет сценария за развитието на Съюза в зависимост от избора, който ще направим.

Първия сценарий – продължаваме както досега. Еврейския съюз се фокусира върху изпълнението на позитивната си програма за реформи тоест, Съюзът се съсредоточава само върху изпълнението на програмата за реформи, която е започната, и нищо повече.

Вторият сценарий – остава само единният пазар. За мен това е най-нереалистичният сценарий, защото това означава връщане назад, отстъпление от постигнати успехи.

Третият сценарий – тези, които искат да правят повече, правят повече. Европейският съюз дава възможност на желаещите държави членки да правят повече заедно в определени области и отрасли.

Четвърти сценария – правим по-малкоу но по-ефективно. ЕС се съсредоточава върху постигането на повече и по- бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по- малко в други области. При този сценарий Европейският съюз се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по-малко в други области.

Пети сценария – правим много повече заедно.  Държавите членки решават да правят много повече съвместно във всички области на политиката. (съвместно във всички области на политиката).

Радио „Фокус“:  Какво ще променят изборите за Европейския парламент догодина?

Лъчезар Попиванов: Много ключов е моментът на изборите догодина, защото сега се коментират реформи, промени, бюджета и се постига консенсус по изключително деликатни теми, но при избора на едно по консервативно управление на Европейския парламент ситуацията ще стане  доста сложна когато се говори за компромис. Новият бюджет представлява възможност да оформим бъдещето си като нов и амбициозен Съюз от 27 държави, обединени от солидарност. Предложението, което представи Европейската комисия показва един прагматичен план за това как да постигнем повече резултати с по- малко ресурси. Говори се за един нов модерен бюджет за Съюза от 27 държави 2021 – 2027 г. В него ще се наблегне на щателен преглед на разходите, а как именно събиране на данни, редица анализи, варианти и оценки. И всичко това е с цел да има по-добро регулиране на бюджета.В него ще бъде заложено повече финансиране за приоритетните области, защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, и също много важен елемент е по-малко административни формалности за бенефициерите, което знам е пречка на доста хора и предприятия. Като цяло идеята е освен, че е модерен и нов, бюджетът да бъде по-гъвкав с по-ясна и опростена архиктектура като е съобразен с политическите приоритети на съюза.

Тук трябва да споменем и цифрова трансформация. Цифровата трансформация е ключът към реализирането на потенциала за растеж в Европа в бъдеще. Чрез специални програми и целева финансова подкрепа бъдещият дългосрочен бюджет на ЕС ще помогне за преодоляването на недостига на инвестиции в областта на цифровите технологии в ЕС, включително в отдалечените и селските райони. Той е насочен към справяне с цифровите предизвикателства — от изкуствения интелект до насърчаването на развитието на цифрови умения, от персонализираната медицина, базирана на суперкомпютри, до осигуряването на средства, с които ЕС да противодейства на кибератаките и киберпрестъпността. Комисията предлага да бъде създадена нова програма „Цифрова Европа“ с общ бюджет от 9,2 милиарда евро с цел оформяне и подпомагане на цифровата трансформация на европейското общество и икономика. Примери – изкуствен интелект, суперкомпютър,инвестиране в цифровите умения на европейците, развитие на цифрови мрежи с много голям капацитет, обединяване на усилията срещу кибератаките.

Осигуряване на гъвкава реакция по отношение на новите нужди и предизвикателства . Отговор на кризи и на непредвидени събития, което включва, програмни резерви (неразпределени финансови пакети) във всяка програма, резерв за кризи в селското стопанство, механизъм за гражданска защита на Съюза Специални инструменти, резерв за спешна помощ

Радио „Фокус“: Какъв е новият многогодишен бюджет и България?

Лъчезар Попиванов: Специално за България, бюджетът на Съюза, който се обсъжда, е добър – всъщност, страната ни е в първата тройка на държавите с ръст на средствата в сравнение с настоящия евробюджет. Това са България, Румъния и Гърция. Те са отличниците и следователно заслужилите.

Политика за сближаване – увеличение с 24% на средствата по текущи цени в сравнение с 2014 – 2020 г. до 10.1 млрд. евро. По-гъвката финансова рамка. Търси се едно опростяване – по-кратки, по-малко и по-ясни правила за предприемачите и предприятията. По-малко бюрокрация, единна нормативнауредба. Финансовият пакет за селското стопанство и рибарство се запазва без промяна, но финансирането се насочва към дребните земеделски производители и семейните стопанства – общо 7.7 млрд. евро по текущи цени. Увеличаване на средствата за миграция и охрана на границите. Инструменти за структурни реформи, чрез които да се допринесе за структурните реформи и за стабилността на икономическия и паричен съюз. Използване на средствата за инвестиции в проекти с висока добавена стойност.Контрол върху начина, по който се инвестират средствата. Инструмент, свързан с правовата държава: съществена предпоставка за добро финансово управление и за ефективно финансиране от ЕС. Програмиране на средствата възможно най-рано във времето и изпращане на фактурите веднага щом те са налични.

Радио „Фокус“: Как бе оценено председателството на България на Европейския съюз?

Лъчезар Попиванов: Интересна беседа проведохме с австрийския дипломат Клеменс Фишер, който е пълномощен министър и ръководител на департамент на Постоянното представителство на Австрия в ЕС. Австрия в момента е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз. Многократно беше споменато името на премиера Бойко Борисов и успехите на водената от него политика, особено по отношение на Западните Балкани. Австрийците за трети път председателстват Съвета на ЕС, тоест ветерани са в това – поздравиха ни, може би не са очаквали, че България ще има толкова успешно председателство. В Европейския парламент и в Европейската комисия като се издъниш, не ти спестяват критиките, а похвали не се дават с лекота. Въпросът сега е да запазим това добро реноме. Една от големите индиректни ползи от председателството ни на Съвета на ЕС е, че променихме имиджа и познаването на България. Програмата и приоритетите на самото председателство бяха достатъчно гъвкави и дадоха възможност да сме адекватни и напълно в крак с действителността и проблемите на деня. Освен темите и приоритетите, които подбрахме, за мен е важното, че в много случаи виждахме единството, което липсваше напоследък.

Нямаше как да не повдигнем и темата Брекзит: Зов за промяна.

В последните няколко години дебатът за бъдещето на Европейския съюз набира все по-голям обществен отзвук и интерес. За евроскептиците краят на европейския проект наближава. Според тях липсата на отчетност, отговорност и прозрачност при взимането на решения на европейско ниво (дефицитът на демокрация) в действителност отдалечава европейските институции от реалните проблеми и нужди на гражданите на Съюза. Дефицитът на демокрация в ЕС е основната причина за неправилните и неефективни решения, които съюзът взима по отношение на текущите проблеми пред страните членки като бежанската криза, икономическия застой на Еврозоната, младежката безработица и политическата нестабилност. Проевропейците, от своя страна, намират ЕС за заложник на националните интереси на страните членки. За тях проблемът с неефективността на Съюза се корени в егоистичния подход на правителствата на държавите членки, които на селективен принцип избират кои европейски регламенти и политики да подкрепят и приемат. Именно този егоистичен подход, известен още като на практика подкопава общите европейски ценности.

Резултатите от референдума в Обединеното кралство през юни 2016г. са навярно най-тежкия момент за ЕС от създаването му.

Но защо определям Брекзит като момент? Защото в действителност Брекзит е политическа реалност далеч преди референдума от 23 юни 2016 г. Всъщност от самото присъединяване на Великобритания към Съюза през 1974 г. страната винаги е имала специален статут. Казано с други думи, Великобритания е една от държавите членки, които винаги са селектирали европейските регламенти и политики, които да приемат и в които да участват.

Брекзит повдигна екзистенциален въпрос, който притискаше Европа да действа решително, за да продължи напред.Може да се намерят много основания за този вот на разочарование и те се намериха, но след това.

Каквото и да се случи до и след 29 март 2019г., Брекзит ще има пряко и дълготрайно въздействие върху ЕС.

И все пак има светлина в тунела. Брекзит може да се окаже онази тежка криза, която да рестартира ЕС. За да премине през мащабното изпитание, Европа ще трябва да планира по-далеч от непосредственото справяне с щетите от Брекзит. През последните четири десетилетия ЕС беше твърде безучастен към ниския растеж, дължащ се на прекомерната бюрокрация и на твърде малко иновации. Европа вече не може да си позволи това безвремие. За да просперира, а може би и за да оцелее, ЕС трябва да се промени. Отделянето на Обединеното кралство е заплаха, но и възможност.

Радио „Фокус“: Какво се прави за да се върне доверието към Европейския съюз?

Лъчезар Попиванов: Европейският съюз и институциите му губят доверието на хората. Това едва ли е изненадващо. Те трябва да си го възвърнат, а един от начините е значително повишаване на икономическия растеж. Затова са нужни основни реформи, които и в този момент се подготвят.

Европа има много преимущества, които я правят добро място за живеене и за стартиране и управление на бизнес. Тя притежава добре образована работна сила, отлични здравни стандарти и превъзходни институции, които подкрепят върховенството на закона.

Брюксел от дълги години залага на максимата „помогни си, за да ти помогне и Господ”, но тя не задоволява много от европейците, които логично си задават въпроса защо тогава ни е Европейски съюз?

След десетилетие на слабо икономическо развитие, финансова криза, бежанска криза и противоречие между стари (западни) и нови (източни) страни членки ЕС се нуждае от реформа. Реформата трябва да направи институциите на ЕС по-гъвкави, по-работещи, по-прозрачни и по-ефективни. В близко бъдеще Брюксел не трябва да продължава да бъде нарицателно за „черна дупка“ за данъците и таксите на европейците или неговите политики да бъдат повод за разделение, а съвсем обратното – да ни обединява и вдъхновява. Ето защо, Брекзит безспорно е трагедия, но и възможност да обединим Европа и да зададем нов курс на целия европейски проект.

Усеща се, че вече го няма това присъщо самодоволство от страна на Европейската комисия. Без пъчене на гърди. Скромност и работа: такова поведение ще възприеме комисията през идните месеци. Европейският съюз започна буквално да „мисли“, като жив организъм. Затворихме окончателно страницата на икономическата и финансова криза. Заетостта е в процес на възстановяване. Да споменем и Гърция. След тежки години и сериозно трудности, Гърция успя да изпълни програмата си и отново да стъпи на крака. Успяхме да помирим европейската география и европейската история. Светът не е спрял да се върти и е по-непостоянен от когато и да е било. Европа трябва да преодолее различията между Севера и Юга, между Изтока и Запада, между левите и десните. Европа е твърде малка, за да се дели. И както каза Жан-Клод Юнкер в речта си за състоянието на съюза през 2018г. пред Европейският парламент: „Представих си Европа като един отворен, единен континент към света, който обаче не се подарява“.

Анна ЛОЗАНОВА