Любка Костадинова, МКБТХ – Благоевград: В европейски мащаб децата между 11 и 16 години най-често стават жертви на трафика на хора

Любка Костадинова, секретар на Местната комисия за борба с трафик на хора – Благоевград (МКБТХ), в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод Европейския ден за борбата с трафик на хора, който отбелязваме днес.

Фокус: Днес отбелязваме Европейския ден за борба с трафика на хора. Знаем, че този проблем е доста сериозен, затова можем ли да очертаем ѝ основните му параметри?

Любка Костадинова: Да, днес е 18 октомври – Европейски ден за борба с трафик на хора. В този ден цялата европейска общност насочва вниманието си към феномена, престъплението трафик на хора. А Националната комисия, заедно с десетте местни комисии в България, стартират ежегодната си кампания по този повод. Мотото на кампанията е „Новите комуникационни технологии отварят много врати за трафикантите – ти можем да ги затвориш“. По този повод Националната комисия за борба с трафика на хора е създала две тематични видеа и редица информационни продукти, които естествено целят да информират широката общественост за рисковете от въвличането в трафик на хора с цел трудова и сексуална експлоатация чрез интернет.

Фокус:  С оглед мотото на кампанията тази година, то няма как да не Ви попитам и един въпрос, свързан с децата, които може би са най-уязвимата група. Знаем, че през последните години не само възрастните, но ѝ децата са „изнесли“ по-голяма част от живота си в социалните мрежи и платформите за видео споделяне. Какво обаче правят родителите и достатъчен ли е ангажимент им към това да предпазят децата от рисковете, които крие всичко това?

Любка Костадинова: Не мога да отговоря с една или две думи на този въпрос. Може би тук е мястото да спомена това, че във връзка с това, че децата са изключително рискова и уязвима група, в качеството си на секретар на Местната комисия за борба с трафика на хора, съвместно с председателя на комисията зам.-кметът на Община Благоевград Зорница Кралева изготвихме едно писмено становище. То касае визията и мерките, свързани с гарантиране правата на децата, които да залегнат като приоритетни области в новата Национална стратегия за детето. Това реално е предложение, което излезе от местната комисия. За целта изготвихме резюме, като първото предложение от наша страна беше да бъде изготвена една концепция за работа на мултидисциплинарен мобилен екип за работа по случай на деца, жертви на трафик и на друг вид насилие на регионално ниво. Съответно идеята е този мултидисциплинарен мобилен екип да се свиква във връзка с различни казуси, касаещи случаи на деца – потенциални или формални идентифицирани реални жертви на трафик. Също така предложихме екипа да участва в разработването на превантивна годишна програма за осъществяването на обща селективна и идентификативна превенция на трафика на деца. Освен това предлагаме да се организират целенасочени кампании за информиране на децата в училище, да бъдат обучени професионалисти, които да работят с деца и да се осигури включването на тези важна тема в образователната система. Тук мислим на един следващ етап да включим сериозни, интензивни срещи с родители.

Фокус: Какви са Вашите впечатления – наистина ли децата са толкова податливи и толкова се отпускат в социалните мрежи? Имате ли повечето от тях профили и приемат ли покани от непознати?

Любка Костадинова: За съжаление скромния опит, който имам като секретар на Местната комисия за борба с трафика на хора в Благоевград, показва, че много от децата имат профили в социалните мрежи. Ще Ви дам и пример с деца, които са трети клас – на зададен от мен въпрос: „Колко от вас са приемали приятелство от непознат човек“ само няколко деца не вдигнаха ръка. Говорим за 2 – 3 от тях. Всички останали казаха, че са приемали покани от непознати хора. В тази връзка всеки един от нас може да си направи сам извод колко сериозен е проблемът и в каква опасност живеят децата ни. Важно е да споменем, че не искам да определям Facebook или другите социални мрежи като нещо изключително страшно, защото всъщност комуникационните мрежи могат да бъдат ѝ методи за превенция на съответните престъпление, не само за трафик на хора. Искам също да кажа, че в много ранна детска възраст, децата получават своето интернет устройство, което от своя страна им дава възможност да се обучават, самообучават и т.н. Съответно да влизат във всякакви интернет страници и комуникационни канали. Важно е да отбележи, че технологиите се адаптират постоянно като целта е да станат неизменна част от живота ни, но много хора не се замислят за рисковете, свързани с киберсигурността. Особено децата. За много от тях виртуалния свят е много по-реален от реалния. Те са особено уязвими за попадане в трафик на хора чрез интернет, поради достъпността на мрежата, анонимността на лицата в нея, както ѝ заради особеностите на тийнейджърската възраст, която реално предразполага към неограничено търсене и осъществяване на константи и попадане на ситуации, които са рисковани. Допълнителен риск при онлайн комуникацията е заместването на реалния свят с виртуалния и непосредственото общуване там. Бих искала да отбележа, че в европейски мащаб основно децата между 11 и 16 години са жертви на трафик на хора. За България през изминалата 2017 година по информация на Националната комисия за борба с трафик на хора, Държавната агенция за закрила на детето е била сезирана и е работила по 18 случая на деца.

Фокус: Какъв е Вашият апел към родителите, децата и въобще към всички хора, които потенциално могат да станат жертви на трафик на хора?

Любка Костадинова: Посоката в която работим всички, имащи отношение към проблема с трафика на хора и превенцията е да „въвличаме“ все повече институции и гражданското общество в проблема. Тоест целим всички да бъдем по-информирани. Да говорим с децата, които са много уязвими, за проблема, след това ние самите също да бъдем информирани. Нека не забравяме, че освен децата, възрастните хора също са уязвима група и доста често стават жертви на трафика на хора. Много важно е също преди да заминем в чужбина, в процеса, в който планираме нашето заминаване, трябва да се информираме за всички необходими телефони ако случайно сме в рискова ситуация. Най-важното е в този случай да знаем къде да се обадим, кого да потърсим и как може да ни бъде помогнато.

Ливия НИНОВА