Любляна Начева, Община Кюстендил: „Кюстендилска пролет” е вкоренен в местното съзнание на хората, от може би стотици години

Любляна Начева, старши специалист „Координатор – направление духовно развитие и работа с подрастващи“ към Община Кюстендил, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Госпожо Начева, каква е историята на празника „Кюстендилска пролет”?

Любляна Начева: Това е един от най – обичаните празници на град Кюстендил, тъй като той е вкоренен в местното съзнание на хората, от може би стотици години честват идването на пролетта в този град,  в тази древна земя на България. Първо празникът е празнуван под различни форми от жителите на града. Още от времето на траките със съответните култове към слънцето, след това заимстван от римляните, утвърден от славяните и в последствие с тези вярвания оброци, различни преклонния пред природните стихии. В последствие той е припознат от християнското население на града и започва да се почита на същата дата като почит към Свети Четиридесет мъченици. За нас, като християни и българи, това е един много тачен и обичан празник, дата, която е наситена с много история. Победите на българските царе отново са свързани с тези дати, датата на празнуване на Свети Четиридесет мъченици и не само тук, в Кюстендил, но и в Търново, в старата столица на България има такава черква „Свети Четиридесет мъченици”. Тук, в града, Свети Четиридесет мъченици са много почитани и обичани светци през цялото време на християнската епоха, защото тук имаме минерални извори. Това е природна даденост, от която винаги са се възползвали хората и населението на Кюстендил. Свети Четиридесет мъченици са покровители на минералната вода, на изворите, на водата и затова Кюстендил по един естествен начин е свързан с тази дата и почитането им. В последствие празникът е модернизиран отново на тези пролетни дати. Смесена е нова семантика, която е свързана с нашето съвремие на този празник. Ние избираме красотата, младостта в лицето на девойките „Кюстендилска пролет” и съответно се прави всяка година този избор много години. Празникът е осъвременен с концертите, с шоупрограмите, с културните мероприятия, които през целия месец март се случват и в художествената галерия с изложби и концерти и с различни други събития, свързани с култура и изкуство.

Фокус: По какъв начин в миналото се е отбелязвал този празник?

Любляна Начева: В началото на ХХ век празникът се е почитал с едно преклонение пред Свети Четиридесет мъченици, хората са отивали на хълма над града – „Хисарлъка”, където има и днес такъв параклис, но някога е имало оброк. Палели са 40 свещички, изпивали са 40 глътки ракия в малки чашки, хапвали са питка, която е била постна и е омесена от домакинята и се носела на хълма и разчупвана там. Затова и днес един от символите, който девойките „Кюстендилска пролет” носят на хълма, отново е хлябът, който се разчупва между всички хора, които са се събрали там. Другият символ е минералната вода, която е символ на нашия град и природна даденост, а третият символ е плодородието на кюстендилския край. Това са плодовете, които отново се раздават на този ден от девойките. А някога при отиването на хълма „Хисарлъка”, освен запалването на свещичките, разчупването на хляба, изпиването на глътките вода или ракия, също така хората са си разменяли плодове, такива каквито са били запазени през зимата. В нашия край това е ябълката. Днес тази традиция отново се спазва в символиката, която съпътстват девойките „Кюстендилска пролет” и символите, които те разменят, предават. Има един чудесен ритуал по предаването на символите на града – хлябът, водата и плодовете. Този ритуал девойките изпълняват точно на 21-ви март, когато девойките от миналата година предават символите на новите девойки на сцената на площад „Велбъжд” и също така на сцената, която е построена и на хълма „Хисарлъка”.

Фокус: Защо точно на „Хисарлъка”, защо там са ходили и предците ни?

Любляна Начева: За съзнанието на кюстендилци, „Хисарлъка” е свещено място. Това е един град, който е сключен в полите на Осоговска планина, така нареченият изворен град под сребърната планина. „Хисарлъка” е един хълм, който е непосредствено закрилящ сякаш града. Някога траките, римляните, славяните са имали своите храмове, които са все още някъде под земята на „Хисарлъка”. След това християните строят своите църкви, параклиси. Едно от тези свещени места е и мястото на свети Четиридесет мъченици, където днес има параклис и където днес хората палят своите 40 свещи за здраве и благоденствие. Този хълм е много врязан в съзнанието на кюстендилеца. Там се намират и останките и реставрацията на крепостната стена на града. Стена, която винаги е пазела и защитавала този град и неслучайно за нас това  е едно сакрално място. Място, където винаги се посреща кюстендилска пролет. И първите лъчи на пролетното слънце.

Фокус: Какво трябва да си пожелаят на този ден всички жители и гости на Кюстендил?

Любляна Начева:  В този ден ние си пожелаваме да бъдат пълноводни изворите на града ни, за да носят нов живот и да напояват плодородната кюстендилска земя, да бъдат благословени хлябът и трудът ни, да бъде благословено всяко нещо, което е ново начало за нас и за нашия град и разбира се много здраве и щастие на всички, които живеят в този град и които са гости на град Кюстендил.

Венцеслав ИЛЧЕВ